№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
Х-ти
касационен състав,
в публично заседание на 27.10. 2022 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Ралица Андонова
Стоян
Колев
при секретаря Добринка Долчинкова
с участието на
прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2291 по описа на
съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна , против решение № 1140/ 23.08.2022 г. по НАХД № 1206/2022 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от същият наказващ орган НП № 23-0001650/ 13.10.2021 год. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при неправилно отразяване на фактическата
обстановка и неправилно приложение на материалния закон , се иска отмяната му и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание не
се явява представител на касатора.
Ответникът Д.Й.С.
не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното НП е наложено на основание чл. 177, ал.3, т. 1, пр.3 от ЗДвП на настоящият
ответник адм.
наказание глоба в размер на 2000 лв.
за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с
чл. 7, ал.1, т.3, б. “б“ от Наредба № 1/3.07.2001 г. на МРРБ, а именно : затова, че на 1.09.2021 г. около 14.00 ч. в обл. Варна, автомагистрала „Хемус“, пътен
възел „Провадия-Ветрино“, посока гр. Варна, като водач на товарен автомобил „Скания
Р 500“ с рег. № **, в композиция с
полуремарке „КЕМПФ СКМ 343“ с рег. № **, с пневматично окачване с три оси с разстояние над 1,3 м., извършва обществен
превоз на товари на територията на РБ от Белица за Варна видно от пътен лист сер. А № 7040896 от
1.09.2021 год., с товар рапица 37680 кг. видно от товарителница сер. „М“ № 022310 от
1.09.2021 г. , като сумата от натоварванията на една ос разрешена от МРРБ от 24000 кг. е
надвишена с 6640 кг., установено при
измерване с електронна мобилна везна „Dini Argeo“ модел „DFWKR“ с № ********** , с валидност до 07.2020 год. и към
момента на проверката не е представен документ от АПИ за разрешено
претоварване.
За да отмени НП , районният съд е приел наличието на допуснати от наказващия орган
съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на правото
на защита.
Касационният
съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение - допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при установяване на релевантните
за приложението на материалния закон
факти, посочено в същата като неправилно отразяване на фактическата обстановка.
Преди
всичко, касационният съд намира за неправилни всички правни изводи на ВРС за наличието
на допуснати от наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила.
Като първо процесуално нарушение въззивния съд е приел липсата на описан в АУАН
и НП съставомерен признак „без да спазва
установения за това ред“, както и отсъствието цифром и словом на правната норма
установяваща реда за движение на такива ППС. Липсата на съставомерния за
състава по чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП признак „без да спазва установения за
това ред“ не е израз на съществено процесуално нарушение доколкото в описанието
на деянието е посочено, че към момента на проверката не е представен документ
от АПИ за разрешено претоварване. Реда за движение относно всички отворени за обществено
ползване пътища що се касае до допустимото
максимално натоварване на ос, е уреден
включително в цитираната в НП като нарушена разпоредба на чл.7, ал.1,т.3, б. “б“
от Наредба № 11/3.07.2001 г. на МРРБ, поради
което погрешен е правният извод на ВРС за допуснато в тази връзка съществено
процесуално нарушение. Не почива на обективното съдържание на НП и констатацията
на въззивния съд за липсата на описани факти от които да е възможен извода за
извършване на обществен превоз – противно на приетото от ВРС, в описанието на
НП ясно е посочено, че извършването на обществен превоз е видно от цитираните в
него пътен лист и товарителница. По същият начин, невярно е приетото в мотивите
на обжалваното решение, че в НП не били описани правно значимите факти за това колко е разстоянието между осите, както и какво е
окачването на ППС – посочено е че разстоянието между осите е над 1,3 м. / точно
колко над 1,3 м. не представлява факт правно значим за разпоредбата на чл.7,
ал.1, т.3, б. “б“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ/, както и ясно е
посочено, че ППС е с пневматично окачване с три оси. Непосочването на нормата изискваща издаване
на разрешение от АПИ не представлява израз на допуснато съществено процесуално
нарушение – липсата на такова разрешение не е била спорен по делото факт, а правото
на защита най-вече е такова срещу фактите. Неправилна е и констатацията за
непосочено в НП място на извършване на нарушението – мястото е посочено, а
именно пътен възел „Провадия-Ветрино“,
който обективно представлява обособена част от автомагистрала „Хемус“, поради
което не е било необходимо посочване на точния километър от същата
автомагистрала, както неправилно е приел въззивния съд.
Така, като е отменил обжалваното
НП въз основа на несъществуващи съществени процесуални нарушения, ВРС е
допуснал нарушение на материалния закон, но освен това съдът сам е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила като не е установил релевантните за правилното приложение
на материалния закон факти – вместо да установи срока на валидност на
измервателното средство, съдът е посочил в мотивите си, че бил разколебан в
преценката си за законосъобразността на извършеното замерване на натоварването
на осите, защото в НП валидността била посочена до 07.2020 г., а проверката
била извършена на 1.09.2021 год. Приложимите във въззивния процес на основание
чл. 84 от ЗАНН разпоредби на чл. 13 от НПК и чл. 107, ал.2 от НПК не позволяват
на съда да бъде „разколебан“, а изискват от него да вземе
всички мерки за разкриване на обективната истина, включително по свой почин да
събере необходимите за това доказателства. При положение, че в
административно-наказателната преписка липсват доказателства за срока на валидност
на цитираната в НП електронна мобилна везна, а при разпита на свидетеля Иванов
е посочено, че най-вероятно той е допуснал техническа грешка при посочването на срок на валидност 07.2020 год., то следвало
е съобразно горецитираните норми въззивният съд сам да събере доказателства за
този факт. Фактът е проверим, тъй като везната е индивидуализирана в НП като
вид и номер , а събирането на съответното доказателство е било процесуално
възможно, тъй като то би следвало да се намира при самият наказващ орган, който
е страна по делото. Така , като не е установил релевантен за правилното приложение на
материални закон факт, ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл. 348, ал. 3, т.1, пр.2 от НПК, изразяващо се в ограничаване процесуалните права на
наказващия орган, наличието на което налага отмяна на обжалваното решение.
След отмяната и съгласно чл. 222,
ал.2, т.1 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на ВРС – нормата на чл.220 от АПК не позволява установяването на факти
от страна на касационния съд, чиято преценка относно правилното прилагане на
материалния закон следва да бъде извършена само и единствено въз основа на
установените от първоинстанционния съд факти. При новото разглеждане, новият
състав на ВРС следва да извърши проверка
само относно материалната
законосъобразност на обжалваното НП, след като събере необходимите
доказателства за установяване на горепосоченият релевантен юр. факт.
При този
изход на делото, разноски не следва да се присъждат, като същите следва да
бъдат определени съобразно правилото на чл. 226, ал.3 от АПК.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1140/ 23.08.2022 г. по НАХД № 20223110201206/2022 год. по
описа на ВРС и връща делото за ново разглеждане от друг
състав на същият съд при спазване на дадените в мотивите на това решение
задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :