Решение по дело №473/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260010
Дата: 1 септември 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20205510200473
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                  гр. Казанлък – 01.09.2020г.

 

                           В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд,наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година в съдебния състав ;

 

                                                                 Председател ; Тодор Тодоров

 

При секретаря Марийка Иванова  като сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров – АНД № 473/20г. по описа на РС-Казанлък за 2020-та година и за да се произнесе взе предвид следното;

 

                                     М     О     Т     И     В    И   ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 18-0284-004138 от 04.01.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ-Казанлък с което са наложени административни наказания.

Недоволен от наложените наказания останал жалб. Н.Б.С. който ги обжалва пред съда.Мотивира жалбата си с обстоятелствата,че не е извършил административни нарушения, както и ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призован не се явява .Изпраща писмено становище с което поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител.Изразяват писмено становище в което твърдят,че жалбата е неоснователна а обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетел,писмени и становището на явилата се страна и след като  ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което съдът приема,че е допустима.

Разгледана по същество се явява   частично основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган /АНО/  е приел и посочил,че на 19.12.2018г. около 11.30ч. в гр.Казанлък по ул. „Хемус“ в посока север-юг жалб. С. е управлявал собствения си велосипед марка „Кросс“ като при движение с несъобразена скорост със техническото състояние  на велосипеда / неизправни спирачки/ както и при неспазване на необходимото разстояние от движещия се пред него в същата посока и намаляващ скоростта си на движение лек автомобил ****** го  застига и блъска в дясната част при което настъпва ПТП с материални щети.Велосипеда е технически неизправен с не работещи /неизправни /спирачки.ПТП е настъпило на кръстовището с ул. „Тюлбенска“ в гр. Казанлък.Издаден протокол за ПТП. АУАН подписан без възражения с което е извършил;

1.Водачът не избира скоростта на движение съобразно , атмосферните условия,релефа,условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.ПТП с което виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДП.

2.Водачът на пътното превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,че да може да избегне удряне в него като намали скоростта или спре рязко. ПТП с което виновно е нарушил чл.23 ал.1 от ЗДП.

3.Велосипед няма спирачки с което виновно е нарушил чл.79 т.1 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от презумптивната сила на АУАН с бл. № 855710/19.12.18г. съобразно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДП и протокол за ПТП № 1693494 от 19.12.18г..

Жалб. не сочи различна фактическа обстановка, нито сочи доказателства които да оборва приетата и посочена от съда фактическа обстановка поради което и въз основа на писмените доказателствени средства съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

Актосъставителя в съдебното заседание заяви,че не си спомня нищо.

По изложеното съдът не приема възраженията на жалб.,че отразената в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната.

Неправилно при така  установената фактическа обстановка  АНО е приел,че произшествието е възникнало при нарушение на разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗДП.

ПТП не е настъпило в резултат на неспазване на необходимото разстояние от жалб. при управлението на ППС каквото е велосипеда и движещото се пред МПС, а настъпило поради движение с несъобразена скорост от страна на жалб., при която не е могъл да спре пред предвидимо препятствие.

Основание за това съдът намира в описаната схема на ПТП в протокола за ПТП с бл. № 1693464 от 19.12.18г..

От тази схема се установява,че  жалб. се е ударил вдясно в автомобила, когато последния е предприел  маневра завой надясно, от което следва извода,че жалб. не се е движил след движещия се пред него автомобил, а успоредно на него.

Поради това в тази му част според съдът обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно.

Съдът не приема и възражението на жалб.,че  е  допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1от ЗАНН.

От АУАН с бл. № 855710/19.12.18г. се установява,че Ивайло  Стойнов е очевидец на извършеното нарушение- подчертано е изрично..

Разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН предвижда актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Установената фактическа обстановка дава основание на съдът да приеме,че на  19.12.18г., жалб. С. при управление на ППС каквото е велосипеда според ДР на ЗДП- пар.6 т.10 и т.19  не се е движил със скорост на движение която да му позволява да спре пред предвидимо препятствие каквото е автомобила, а управлявания от него велосипед е бил   със неизправни спирачки от което прави следните изводи ;

1.Жалб. с действия е осъществил деяния.

2.С тези деяния жалб. е нарушил разпоредбите  на чл.20 ал.2 ЗДП  и чл.79 т.1 ЗДП .

3. С нормите на чл.179 ал.2 пред.1-во от ЗДП  и чл.185 от ЗДП деянията са обявени за наказуеми.

4. Деянията са извършени с форма на вина- пряк умисъл.Жалб. е съзнавал обществено-опасния характер на деянията си, знаел  е ,че се движи със скорост  която да му позволява да спре пред предвидимо препятствие  и,че велосипеда е бил с неизправни спирачки,предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици, но въпреки това е продължил движението си .

По този начин жалб. е извършил резултатно административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН с което от обективна и субективна страна е осъществил всички признаци от значение за съставите на административните нарушения.

Индиция ,че е  знаел,че е извършил административни нарушения е и обстоятелството,че във АУАН жалб.  е записал,че няма възражения.

От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

АНО в съответствие с нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН  описал нарушението и обстоятелствата при което е било извършено- когато е било извършено / на 19.12.2018г./, къде е било извършено/ в гр. Казанлък на ул. „Хемус“ с кръстовището на ул. „Тюлбенска“/, кой е извършителя / жалб. Н.С./, как е било извършено / при управление на конкретно посочено ППС- велосипед  марка „Крос“/, как е било констатирано /с  протокол за ПТП/ и др. поради което съдът приема,че АНО е спазил всички императивни законови разпоредби.

Наказанията наложени на основание чл.179 ал.2 предл.1-во от ЗДП и чл.185 от ЗДП са  абсолютно определени от закона поради което не подлежат на индивидуализация от съда, поради което съдът не приема възражението на жалб.,че при определяне на наказанието АНО не е взел предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН.

Съдът  не приема възражението на пълномощника на жалб.,че  АНО е следвало да приложи основанията на  разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В ЗАНН няма легална дефиниция за понятието маловажен случай а и разпоредбата на чл.85 от ЗАНН  не препраща към НК.Понятието ‘маловажен случай’ на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН поради което следва да се направи отграничение на маловажните случаи на административно нарушение от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН.

Извършените от жалб. нарушения  не са със   незначителни  вредни последици. Управлявания от него велосипед е бил със неработещи спирачки което само по себе си не сочи маловажност доколкото в случая не е имало възможност за бързо и безопасно спиране, а не спиране в друго превозно средство.  

По изложеното жалбата се явява частично основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се измени.

Водим от горните мотиви съдът,

 

                                          Р     Е     Ш     И ;

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-0284-004138 от 04.01.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък като в частта му която на основание чл.179 ал.2 предл.1-во  от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв., и във частта му в която на основание чл.185 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 20 лв. го ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно а във частта му в която на основание чл.179 ал.2 предл.2-ро от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. го ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно наложено на Н.Б.С. *** с ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ ;