№ 339
гр. Сливен, 18.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно
гражданско дело № 20232200500341 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК - адв. М. П.
от АК – Сливен, редовно упълномощен от първата инстанция и приет от днес
пред тази.
Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, представляват се от
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК - адв. Д. Д. от
АК – Сливен, редовно упълномощен за тази инстанция от 15.09.2023 г. и
приет от днес пред тази.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
При условия на чл. 142, ал. 1 и чл. 56 от ГПК и поради липса на
процесуални пречки, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
1
Образувано е по въззивна жалба против Решение № 629/27.07.2023 г. по
гр. д. № 900/2023 г. на Районен съд - Сливен, с което на основание чл. 109 от
ЗС, вр. чл. 5 ал. 1 т. 1, вр. чл. 6 ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУЕС е осъден Е. П. М. с
ЕГН **********, с адрес: ***, да преустанови неправомерните си действия, с
които пречи на Й. Т. Р. с ЕГН ********** и адрес ***; А. П.а Р. с ЕГН
********** и адрес ***; Т. Д. Х. с ЕГН ********** и адрес ***; А. Й. С. с
ЕГН ********** и адрес *** и Д. Х. И. с ЕГН ********** и адрес *** да
упражняват в пълен обем правото си на собственост като собственици на
жилища в етажната собственост в сграда на адрес ***, които действия се
изразяват в заключване на вратата на общото помещение/обща стая, обща
част на етажната собственост, находяща се на партерния етаж на посочената
сграда, като осигури достъп на ищците до това помещение чрез предаване на
ключ от помещението на управителя на етажната собственост.
Същият е осъден и да заплати разноски в общ размер на 1 250,00 лева за
първа инстанция.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство Е. П. М., чрез адв. М. П., като с нея се обжалва посоченото
първоинстанционно решение изцяло.
В срока по чл. 263 ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК няма подадена насрещна
въззивна жалба.
С определение държано в закрито заседание на 29.09.2023 г. съдът е
докладвал постъпилата въззивна жалба и отговора, като преписи от
определението са връчени на страните.
АДВ. П.: Поддържам подадената въззивна жалба. Докладът като цяло е
точен, като единствената ми забележка е, че като цитирате, че съм посочил
практика по спора беше редно да се цитира всичката практика. Посочено е
само едно решение, което е свързано с придобиване по давност, а то е
следствие на другите, няколко съдебни решения, практика на Върховния съд,
които ще изложа в пледоарията си. Искам да привлека вниманието на съда
точно в тази насока, защото считам, че това е важно за решаването на спора.
Няма нови доказателствени искания.
АДВ. Д.: Поддържам изцяло отговора на въззивната жалба както по
отношение на възраженията, които сме изложили, така и аргументите, които
2
излагаме в жалбата. Считаме, че решението е законосъобразно, правилно и
обосновано и моля да бъде потвърдено. Считаме жалбата за неоснователна.
По отношение практиката, която колегата сочи ще взема становище по-късно.
Нямам възражения по доклада. Няма нови доказателствени искания.
Тъй като никоя от страните не е направила нови доказателствени или
други процесуални искания за въззивната фаза на производството на
основание чл. 268 ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на устните състезания.
АДВ. П.: Уважаеми въззивни съдии, нищо по-гениално не мога да
измисля от това нещо, което съм изложил във въззивната жалба и затова ще
се опитам по малко по-нетрадиционен начин да привлека вниманието ви към
конкретни факти и обстоятелства, които считам, че са правно релевантни за
решаването на настоящия правен спор. Като база на моето твърдение ще се
опитам да приведа един пример. Мога ли да поискам от съда да разгледа
настоящото дело спрямо нормативната уредба, която ще бъде в страната през
2040 г. или въпроса ми е некоректен. Аз очевидно мога да го поискам това
нещо, но съдът няма как да удовлетвори молбата ми, защото просто нямам
как да знае каква ще бъде правната наредба след 20 години. В настоящия
случай сме изправени пред абсолютно същата хипотеза. Още с отговора на
исковата молба сме въвели твърдението, че през 1983 г. има взето решение на
Общо събрание на етажната собственост, с което процесното помещение е
предоставено на сем. М.и. В процеса на събиране на доказателства бяха
допуснати и събрани свидетелски показания на лица, които са имали пряко и
непосредствено впечатление от тези факти. Тези показания
първоинстанционният съд не е анализирал и в нарушение на закона не е
посочил защо дава вяра на едни показания, а не дава вяра на други, като
показанията, които са залегнали в основата на съдебното решение са дадени
от лица, които са придобили впечатления от процесния имот много по-късно
във времето, като имам предвид преди повече от 30 години и точно в тази
3
връзка съм посочил и съдебната практика, която установява уредбата към
момента на взимане на решение на етажната собственост, а именно 1983-1984
г., ТР № 34/15.08.1983 г. дава разяснение по въпроса за приложение на чл. 37-
38 от ЗС като посочва, че общите части по предназначение могат да бъдат
променяни. С ТР № 39/23.06.1986 г. е доразвита тезата като е посочено, че
волята на етажната собственост за изменение на предназначението може да не
е изрично писмено изразена, но трябва да следва недвусмислено някакъв акт
или от поведението им. От събраните по делото доказателства се установява,
че такова решение е взето, не е в писмена форма, но такава закона не е
предвиждал и че това състояние се е поддържало конклудентни действия
повече от 30 години. Първоинстанционния съд без да изследва и да обсъди
въведените твърдения и възражения в отговора на исковата молба и без да
коментира посочената съдебна практика е приел, че не е взето решение на
Общото събрание в смисъл за промяна предназначението на процесното
помещение защото не е спазена формата, позовавайки се на разпоредбите на
ЗУТ, който влиза в сила на 01.03.2001 г., това е около 16 години след
вземането на решението и понеже има принцип, който определя, че законите
и правните норми се приемат за уреждане на отношения занапред, тоест от
влизането им сила, няма как да вменим в задължение на етажната собственост
да спази някаква форма, която към момента на вземане на решението не е
била изискуема. След като процесното помещение е било предадено на сем.
М.и за ползване, те са манифестирали своето желание и са го ползвали без
някой от съседите им – членове на етажната собственост да се
противопостави на това, тоест абсолютно всички с конклудентни действия са
показали, че са съгласни с това сем. М.и да ползват процесния имот. Вече тук
съм посочил и практиката, която е заложена в доклада на окръжния съд, че
такова помещение може да бъде придобито и по давност. Понеже всички тези
наши възражения не са намерели отражение в съдебното решение, което
атакуваме пред вас като неправилно и незаконосъобразно считаме, че е
нарушена процедурата, защото формално погледнато съдът е застанал твърдо
зад едната страна и се е съобразил единствено и само с нейните твърдения,
без да посочи аргументи защо не приема или отхвърля възраженията на
ответната страна. Както казах подробни съображения съм изложил във
въззивната жалба, поради което и с оглед процесуална икономия няма да
повтарям и моля да отмените първоинстанционното решение, като
4
незаконосъобразно и решите спора по същество, като отхвърлите исковата
претенция, като неоснователна. Моля да ни бъдат присъдени разноските за
двете инстанции. Представям списък за разноски по настоящото дело, както и
касов ордер за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв.
АДВ. Д.: Уважаеми въззивни съдии, както казах изцяло поддържам
отговора на въззивната жалба депозирана от нас по делото. Считаме, че
въззивната жалба е неоснователна. Считаме, че първоинстанционното
решение е законосъобразно, правилно и обосновано. По категоричен начин
възразяваме срещу становището на колегата, че в хода на производството
първоинстанционния съд е допуснал процесуални нарушения. Такива
считаме, че не са допускани. По отношение на разпределение на
доказателствената тежест от първоинстанционния съд в протокола ясно си
личи, че тогава колегата не е възразил за това разпределение на
доказателствената тежест, дадена му е такава възможност, аз също си
спомням, че се произнесох по тази доказателствена тежест, считаме, че
правилно съдът я разпредели. По отношение на заявеното сега в съдебно
заседание относно практиката приложена по делото. Считаме, че тази
практика, която се сочи за настоящия казус се тълкува превратно и
неправилно. Акцентира се върху някои извадки от съдебните актове, но не се
прилага самия разум на този акт. Това се отнася за цялата съдебна практика,
която е посочена с въззивната жалба. В отговора конкретно съм акцентирал
даже и как се тълкува коментираното решение № 2012 от 2005 г. на ВКС това
решение има съвсем друг предмет и не е неотносим към настоящия спор.
Моля съдът да отдели внимание на свидетелските показания на свид. Ж. Х..
Изцяло в хода по настоящото въззивно дело и пред първоинстанционния съд
се цитира, че едва ли не от мазето на ответника и неговите родители са отнети
части от това мазе и те са компенсирани с това общо помещение. Това нещо
не е вярно от фактическа страна. Това твърдение е погрешно. Истината и
фактите по това помещение са следните: родителите на ответника М. преди
години са окупирали или са обсебили част от коридора, който е бил свързващ
коридор в мазетата. Поставили са врата по този начин навън в коридора и са
обсебили част от коридора. Когато е било необходимо да се изгражда
абонатна станция тази врата е била преместена, за да се освободи възможност
за подход към изградената абонатна станция така, че свидетеля обясни, че не
5
е вземано част от мазето на М.и, а просто те са освободили част от
окупирания коридор. Това е било и същественото при преместването или при
изграждането на абонатната станция. По отношение на взетото решение
ноторно известно е, че когато се вземат такива решения от общото събрание
на етажната собственост, ама няма значение кой закон е бил действащ в
момента, винаги такива решения се вземат като се изготви документ.
Казаните думи отлитат, но документът остава. Такъв документ за взето
решение няма и свидетелските показания са тази насока, че няма такова взето
решение. Поради това считам, че правилно първоинстанционния съд се е
насочил и е взел становище, че процесното помещение представлява обща
част, никога това помещение не си е изгубвало своето предназначение.
Просто то е било окупирано в един момент от ответника М. и същият го
ползва еднолично като н позволява на останалите етажни собственици да го
ползват. Правено е общо събрание, насочено му е вниманието да предостави
ключ на останалите собственици, защото те имат нужда от неговото ползване,
входа е без асансьор, има малки деца, има колички и между другото това
помещение в голямата си част се ползва именно за това. Поради това считам,
че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно,
обосновано, моля окръжните съдии да го потвърдят като такова и
претендираме адвокатско възнаграждение, което ни е заплатено.
РЕПЛИКА на адв. П.: Искам да обърна внимание на факта, че понеже в
първа инстанция се експлоатира темата, къде била вратата на мазетата и къде
коридора. Вземането на решението на общото събрание за промяна на
предназначението на помещение не е свързано с каузална сделка или с
някакъв конкретен повод, така че къде е било мазето и къде е била вратата
няма никакво отношение по въпроса за вземането на решението на общото
събрание, а от доказателствата по делото се установи, че има взето решение за
промяна на предназначението и предаването на помещението на сем. М.и,
които го ползват повече от 30 години преди да дойдат клиентите на колегата
и да си закупят апартамента в този вход.
Съдът ПРИКЛЮЧВА устните състезания и ще ОБЯВИ решението си на
31.10.2023 г.
Протоколът се състави в съдебно заседание, което се закри в 10,27 ч.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7