№ 3704
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110125108 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1
ГПК.
Производството е образувано по изпратена по подсъдност от СГС искова молба
от С.К.К и ИВ. ЗЛ. СТ. против [ФИРМА] и [ФИРМА] с която са предявени субективно
и обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за
установено, че ищците не дължат на ответниците при условията на солидарност
сумите, както следва: сумата от 18 971,58 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № FL 564489/06.01.2011 г., Анекс № 1/12.06.2012 г. към
договора и договор за поръчителство от 07.06.2011 г.; сумата от 1698,47 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 06.02.2011 г. до 06.08.2013 г. вкл.;
сумата от 67,24 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 07.08.2013 г. до
20.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда – 10.03.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
1203,60 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 680/2014 г. по описа на РС - Д. и е образувано изп.дело
№ 20147370400841 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№ 737 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – Д..
В исковата молба и последваща уточняваща молба с вх.№ 10463/04.06.2021 г.
ищците твърди, че срещу тях е образувано и се води изп.дело № ЧСИ Л.Т., рег.№ 737
на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Д., въз основа на издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 680/2014 г. по описа на РС - Д.. Поддържат, че взискател по
1
изпълнителното дело е [ФИРМА], а ответникът „[ФИРМА] твърди че е частен
правоприемник на банката и се е конституирал като взискател по изпълнителното дело
на 11.03.2016 г. Оспорват дължимостта на посочените в изпълнителния лист суми с
доводи, че от образуване на изпълнителното дело на 12.05.2014 г. са изтекли повече от
пет години, през които не са извършвани валидни изпълнителни действия, поради
което вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, съответно
не би могло да бъде осъществявано принудително изпълнение срещу тях. Претендират
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците не са подали писмени отговори.
Преди първото по делото открито съдебно заседание по делото е постъпила
молба от ответника [ФИРМА] в която признава изцяло предявените против банката
искови претенции, като моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като с поведението се ответникът не е
дал повод за завеждане на делото.
В първото по делото открито съдебно заседание ищците чрез процесуалния си
представител са направили искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение по
отношение на ответника [ФИРМА] а по отношение на ответната банка – съобразно
признанието на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК предвижда, че когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието.
Настоящият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за
произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – ответникът [ФИРМА] е признал
иска, а ищецът е поискал съдът да постанови решение съобразно признанието. Спазени
са и изискванията, установени в чл.237, ал.3 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това, съобразно
направеното от страната признание.
Основателно съдът намира и искането на ищците за постановяване на
неприсъствено решение против ответника «ЕОС МАТРИКС» ЕООД.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
2
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 8225/26.07.2021 г. с тези
указания е редовно връчено на ответника съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 ГПК/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявения иск
е вероятно основателен, предвид представените към исковата молба доказателства.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
Настоящият съд намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.78, ал.2
ГПК така, както е посочено в молба от ответника [ФИРМА], доколкото не е налице
първата предпоставка на правната норма. До приключване на устните състезания по
делото не са представени доказателства за прекратяване на изпълнителното
производство. Независимо от предходното, дори да не е налице висящо изпълнително
производство за събиране на вземането, правната сфера на ищците се явява накърнена
и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, като
ищците имат интерес да установят с оглед упражняване на други свои имуществени
или неимуществени права /в този смисъл е определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д
1660/2016 г., І т.о. ВКС /. Сезирането на съда е условие за упражняване на
субективното право на ищците да се позоват на изтекла погасителна давност, което
може да стане само в исков процес /в този смисъл е определение № 242/31.05.2018 г. по
ч.гр.д.№ 2062/2018 г., V г.о. на ВКС/.
С оглед предходното и при този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в
полза на ищците следва да бъдат присъдени направените разноски по делото. В
проведеното на 09.11.2021 г. открито съдебно заседание процесуалния представител на
ищците е представил списък на разноски по чл.80 ГПК, с който претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00 лева, който „удостоверява“, че били
получени. Съдът намира, че на ищците не следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като по делото липсват доказателства за реално
направени такива. Към исковата молба е приложено единствено пълномощно за
упълномощаване на адв.Даниел Маринов и пълномощно, с което последния е
преупълномощил адв.С.С.. По делото не е приложен договор за правна защита и
съдействие, от който да се установява размера на договореното и заплатено от ищците
адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 3000,00 лева, още по-малко, че
същото е заплатено /в брой ли по банков път/. Ето защо, изявлението на процесуалния
представител в списъка за разноските, че е получил претендираната сума, не може
обоснове различни изводи. Нещо повече, ищците са освободени от заплащането на
3
дължимата по производството държавна такса в размер на 929,61 лева, като под страх
от наказателна отговорност са декларирали, че не разполагат с достатъчно средства за
нейното заплащане. С оглед предходното и при липса на доказателства по делото, за
съда буди съмнение обстоятелството, че при положение, че са освободени от държавна
такса, да са заплатили адвокатско възнаграждение в посочения в списъка за разноските
размер от 3000,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от
929,61 лева, представляваща дължимата по производството държавна такса, от чието
заплащане ищците са били освободени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С.К.К, ЕГН ********** и
ИВ. ЗЛ. СТ., ЕГН ********** против [ФИРМА], ЕИК {ЕИК], със седалище и адрес на
управление: гр.[АДРЕС] и „[ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] субективно и обективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК – че ищците не дължат на
ответниците при условията на солидарност сумите, както следва: сумата от 18 971,58
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL
564489/06.01.2011 г., Анекс № 1/12.06.2012 г. към договора и договор за поръчителство
от 07.06.2011 г.; сумата от 1698,47 лева, представляваща договорна лихва за периода от
06.02.2011 г. до 06.08.2013 г. вкл.; сумата от 67,24 лева, представляваща наказателна
лихва за периода от 07.08.2013 г. до 20.02.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 10.03.2014 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1203,60 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 680/2014
г. по описа на РС - Д. и е образувано изп.дело № 20147370400841 по описа на ЧСИ
Л.Т., рег.№ 737 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Д..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК [ФИРМА], ЕИК {ЕИК], със седалище и
адрес на управление: гр.[АДРЕС] и „[ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сумата от 929,61 лева, представляваща дължима по
производството държавна такса, от чието заплащане ищците са били освободени.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на ищците и ответника [ФИРМА]. В частта по
отношение на ответника „[ФИРМА] решението не подлежи на обжалване, на
основание чл.239, ал.4 ГПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5