Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260062
гр. Пловдив, 01
декември 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в публично заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
при
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в
присъствието на прокурора ВАНЯ ХРИСТЕВА,
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТО
КРАЧОЛОВ, ВЧНД № 542 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 34 ал.1 ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 260087/29.10.2020 г. по ЧНД № 1996/2020 г.
П. окръжен съд е признал решение на несъдебен орган - Управителят на Окръг Б.,
с № ********* от 19.09.2019 г. в сила от 10.10.2019 г., за прилагане на
финансови санкции срещу български гражданин Р.И.П., изразяващи се в налагане на
заплащане на 95 евро глоба и 29,80 евро съдебни разходи - общо 128,80евро
(244.10лв. по равностойността в български лева).
Недоволен от съдебния акт е останал Р.П., който го е
обжалвал с искане той да бъде отменен и се откаже признаването на финансовата
санкция
Прокурорът даде заключение, че жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският апелативен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, П. окръжен съд е
приел за безспорно установено, че са налице предпоставките по чл.30 ал.3
ЗПИИРКОРНФС за признаване на решение за финансови санкции, понеже Р.П. има
местоживеене в Р. Б..
Финансовата санкция е наложена за нарушение по чл.3
ал.3, чл.49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за
движението по пътищата(StVG), 11.1.6 от Федерален Каталог за финансови санкции
(BKat), за това че като водач на товарен автомобил с рег. № „“, движейки се по
в град Б.-Р. по провинциален път „“, пътен участък „“ при „“ километър близо до
„А.-м.“, на 12.06.2019г. в 16.50 часа е превишил максимално допустимата скорост
извън населени места с 26км/ч, при допустима скорост 60 км/ч, установената е била
86 км/ч, след приспадане границата на толерантност.
С основание е преценено, че идентично правило за
движение по пътищата е предвидено и по българското законодателство - ЗДвП и
ППЗДвП. Отделно от това съгласно чл.30 ал.2 т.7 ЗПИИРКОРНФС за такова деяние не
се изисква да е налице двойна наказуемост.
Законосъобразно е преценена липсата на факултативните
основания за отказване да бъде признато решението за финансови санкции,
визирани в хипотезата на чл.35 ЗПИИРКОРНФС. Представеното удостоверение е пълно
и не може да се приеме, че очевидно не отговаря на решението.
Първоинстанционният съд е направил превод на решението, като по този начин в
максимална степен е гарантирано правото на защита на засегнатото лице.
Нарушението е извършено на 12.06.2019 г. и не е с изтекла давност по
българското законодателство и не се отнася до деяние, подсъдно на български
съд.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че в
удостоверението е посочено, че финансовата санкция е над 70 евро, която сума е
определена за минимална граница по смисъла на чл. 35 т.6 ЗПИИРКОРНФС. В случая
е наложена глоба в размер на 95 евро и 29,80 евро съдебни разходи. Така
финансовата санкция възлиза общо 124,80евро.
Основният довод, който се развива пред въззивната
инстанция от страна на защитата е свързан с твърдението, че липсват
доказателства, от които да се направи извод, че засегнатото лице е било
надлежно уведомено за правото да обжалва наказанието пред съд на Ф. р. Г..
П. окръжен съд с основание не е споделил това
възражение. Видно от удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
съвета, относно прилагането на принципи за взаимно признаване на финансови
санкции (респ. чл.4 от ЗПИИРКОРНФС) решението е постановено неприсъствено. Издаващият
удостоверението несъдебен орган обаче изрично е потвърдил, че Р.П. е имал
възможност да обжалва решение за налагане на финансова санкция пред съд с
наказателна юрисдикция. По този начин е изпълнено условието, регламентирано в чл.
35 т.9 ЗПИИРКОРНФС, където законодателят е посочил, че преценката за това дали
засегнатото лице е било уведомено за правото и срока на обжалване на решението
се прави именно, съгласно удостоверението.
С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен
съд намира, че П. окръжен съд напълно законосъобразно е преценил, че следва да
се признае и изпълни решение на несъдебен орган – Управителят на О. Б. с № от 19.09.2019 г. в сила от 10.10.2019 г., за
прилагане на финансови санкции срещу българския гражданин Р.П.,. влязло в сила
на 10.10.2019 г.
Поради това и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Ето защо съдът и
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260087 от 29. 10. 2020 г. по ЧНД 1996/2020
г. по описа на П. окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.