РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Бургас, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двА.десети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Търговско дело № 20242100900006 по описа за 2024 година
Ищецът „Ти Кей Груп" ООД ,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас чрез
пълномощника адв. Илияна Илиева с адрес на адвокатската кантора: гр.
Бургас, ул."Гурко" 15. ет.3 е предявил обективно и субективно съединени
искове против „Бейс-2003“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас и Н.
К. С. с постоянен адрес в гр. Б. за приемане за установено по отношение на
ответниците,че дължат солидарно на ищеца-първият ответник в качеството на
издател,а вторият ответник -в качеството на авалист сумата от 34041
лв.,представляваща част от сума, за която е бил издаден запис на заповед от
търговското дружество на 29.08.2022 год., авалиран от физическото лице на
същата дата и предявен им за плащане на 30.12.2022 год., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 2410
лв.,представляваща съдебно-деловодни разноски към 29.06.2023 год.,за
събиране на които са били издадени заповед № 1897 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 29.06.2023
год. и изпълнителен лист № 1531 от 30.05.2023 год. по по ч.гр.д.№ 3049 по
описа за 2023 год. на Районен съд Бургас.Претендира се установяването да
бъде постановено със следните уточнения: сумите се дължат при признание
1
на дължимост от страна на ответниците, направено във възражението си по
основание и по размер, ,както и че сумите са събрани в хода на изпълнително
производство по изп.д.№ № 20238030401017 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, а не са платени от длъжника. Претендира съдебно-деловодни
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение и за настоящото исково
производство. Твърди, че по ч.гр.д. № 3049/2023 г. на БРС, на основание чл.
417 и чл. 418 от ГПК е била издадена в негова полза заповед за изпълнение
против ответниците. В законоустановения срок те направили възражения
против издадената срещу тях заповед за изпълнение като заявили, че сумата
по предявения изпълнителен лист е погасена, но не представили
доказателства за това тяхно твърдение. В тази връзка ищецът счита, че
заповедния съд не бил съобразил разпоредбата на чл. 414а от ГПК, а
издаденото от него определение било недопустимо, тъй като не му е била
дадена възможност да изрази становище по депозираното възражение.
Ищецът твърди, че заповедният съд му е указал да предяви иск за
установяване на вземането си по общия ред в разрез със законовите
разпоредби. Заявява,че посоченото във възраженията не отговаря на истината
и длъжниците не упражняват добросъвестно процесуалните си права. В
подкрепа на това си твърдение сочи, че въз основа на издаденият му
изпълнителен лист е било образувано изп.д. №20238030401017 по описа на
ЧСИ - Таня Маджарова, по което са извършени изпълнителни действия и са
събрани дължимите суми чрез наложен запор на банкови сметки на
длъжниците. По изложените съображения ищецът заявява, че доброволно
изпълнение от страна на длъжниците не е имало. Сумите са били събрани в
хода на изпълнителното дело, което е приключило, поради пълно погасяване
на задълженията по изпълнителния лист.На следващо място сочи, че
длъжниците не са оспорили вземанията му по основание и размер, поради
което е налице признание на иска. Заявява, че вземането му произтича от
издадена от двамата ответници запис на заповед, за което отговаряли
солидарно.Намира, че за него се поражда правен интерес от предявяване на
настоящите искове, тъй като заповедното производство е формално такова, а
постановеното по него определение на съда е необжалваемо, следва да
изпълни дадените указания независимо, че няма оспорване на вземането по
основание и размер, както и че дължимите суми по издадената заповед за
изпълнение са събрани в хода на изпълнителното производство.Представя
2
доказателсва.
Предявените искове са с правни основания в чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 483,
ал.1 във вр. с чл. 538 и чл. 537 от ТЗ.
Ответниците„Бейс-2003“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас и Н.
К. С. с постоянен адрес в гр. Б. чрез пълномощниците адв.Ана Панайотова и
адв. Красимир Русев, и двамата с посочен адрес гр.Бургас,ул.“Васил Априлов“
№ 16,ет.3,оф.1 в законоустановения срок са подали общ писмен отговор на
исковата молба,в който освен възражения по допустимостта ,оспорват и
основателността на предявените искове.Признават фактическите твърдения на
ищеца за издаване на заповед за изпълнение въз основа на посочения в
исковата молба запис на заповед,както и на изпълнителен лист,за образуване
на изпълнително дело при ЧСИ Таня Маджарова, за събиране на паричните
суми,предмет на изпълнителното производство от ответник ,за
разпределянето им на 28.08.2023 год. на ищеца,за прекратяване на
изпълнителното дело на 29.08.2023 год.,поради пълно погасяване на
задълженията по изпълнителния лист,за подаване на възражения против
заповедта.По същество заявяват, че процесният запис на заповед от
29.08.2022 г. е нередовен от външна страна, тъй като не съдържа реквизитите
по чл. 535 от ТЗ,като оспорват обстоятелството, че подписите от издателя и
авалиста са положени от действителния им автор. На следващо място навежда
твърдения, че записът на заповед обезпечава задължение по каузално
правоотношение, което следва да бъде изследвано от съда. Сочат, че записът
на заповед изпълнява гаранционно обезпечителна функция по отношение на
каузално правоотношение,по което ищецът е неизправна страна.Твърдят,че
на 29.08.2022 г. между двете дружества е бил сключен договор за извършване
на строително монтажни работи в жилищна сграда с идентификатор №
67800.54.43.1, с отложено плащане на цената. Ответното дружество
възложило на ищцовото дружество да извърши на свой риск и срещу
възнаграждение следните строително монтажни работи: изработка, доставка и
монтаж на ПВЦ дограма Рехау Евро 70 в цвят антрацит с 24 мм стъклопакет
бяло+четири сезона и Синергия обков, за цена от 105 271 лева. Сочат,че е
било договорено цената да бъде заплатена както следва: 10 000 лева авансово;
70 000 лева на 30.09.2022 г.; 20 000 лева на 30.10.2022 г.; 5 271 лева в деня на
завършването на обекта.Заявяват,че по повод договорните отношения са
били издадени множество счетоводни документи,сред които и осем броя
3
фактури (с посочен номер, дата и стойност на всяка) на обща стойност от 94
650 лева, които са заплатени от ответното дружество.Заявяват,че записът на
заповед е бил издаден по искане на ищеца,за да може той като изпълнител да
има възможност да събере въпросната сума евантуално и от имуществото на
авалиста,ако представляваното от авалиста търговско дружество няма
имущество и междувременно от своя страна дружеството-изпълнител е
изпълнило задълженията си,но дружеството –възложител не заплаща
дължащото се възнаграждение. Твърдят, че ищецът е неизправна страна и не е
изпълнил задълженията си по договора, а ответното дружество е изпълнило
насрещните си задължения по повод редовните плащания. Именно посоченото
каузално правоотношение било обезпечено с процесния запис на заповед, като
и двете сделки били с дати 29.08.2022 г. Заявяват, че ищецът неправомерно с
цел да се обогати е предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист,
въпреки че е бил неизправна страна по договора, за обезпечаването на който
бил издаден записа на заповед. Представят и ангажират доказателства.
Възраженията на ответниците са две :1. за нередовност на записа на заповед
от външна страна,поради неподписването му от издателя и авалиста с правно
основание в чл.536,ал.1 вр. с чл.535,т.7 от ТЗ и 2.релативно възражение-за
невъзникване на вземане в търсения размер по каузално правоотношение-
договор за СМР,което записът на заповед обезпечава.
В подадената своевременно допълнителна искова молба ищецът поддържа и
доразвива фактическите си твърдения. Оспорва възраженията за
недопустимост на исковата молба.По отношение на възражението за
недопустимост на исковата молба се позовава на разпоредбата на чл. 62, ал. 2
от ГПК, като заявява, че исковата молба е подадена в срок. За недопустими се
считат възраженията на ответниците за нередовен от външна страна
менителничен ефект, поради оспорване на подписа на издателя; твърдения за
неизпълнение oт страна на каузалното правоотношение въз основа на което е
издадена запис на заповедта.Счита,че такива е следвало да бъдат направени в
подадените по чл. 414 от ГПК възражения, а единственото оспорване там е че
сумата по предявеният изпълнителен лист е погасена.Не отрича, че между
страните е налице твърдяното от ответниците каузално правоотношение, но
заявява че предметът на договора е изпълнен и извършените СМР са приети
от страна на ответното дружество без възражения. Твърди, че по договора са
4
издадени четири броя фактури, като е останала сума за заплащане в размер на
34 041 лева, за която са предприети действия за събирането и е инициирано
производството по ч.гр.д. № 3049/2023 г. на БРС. Въз снова на издаденият в
полза на ищеца изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
1017/2023 г. по описа на ЧСИ Т. Маджарова, в хода на което след запор на
банкова сметка била събрана дължимата сума от длъжниците – ответници.
Ищецът сочи, че след като била събрана и изплатена сумата от съдебния
изпълнител, била издадена фактура № 351/04.09.2023 г. на стойност 34 041
лева.Твърди , че фактурите са били приети от ответното дружество без
възражения.Счита, че в случая е налице признание за дължимост на
процесната сума, като предмет на изследване в настоящия процес следва да
бъде обстоятелството – дали сумата е погасена от страна на длъжника преди
изпълнителното производство или е събрана в хода на изпълнителния процес.
Представя и ангажира доказателства.
В законния двуседмичен срок ответниците не са депозирали допълнителен/и
отговор/и.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства ,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорни са между страните следните обстоятелства:Ищецът е инициирал
заповедно производство ,като е подал заявление и е поискал издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417,т.9,предл.първо от ГПК ,като документът въз основа на който е
поискано издаване на заповед по чл.417 от ГПК е запис на заповед от дата
29.08.2022 год. за сумата от 105271 лв. с падеж 30.12.2022 год.;заявлението е
подадено за част от сумата по записа на заповед и по-точно за сумата от 34041
лв. ; записът на заповед е с посочен издател „Бейс-2005“ ЕООД чрез
управителя Н. К. С. и авалист Н. К. С.; за заповедното производство е било
образувано ч.гр.д.№ 3049 по описа за 2023 год. на Районен съд Бургас и в него
са били издадени заповед № 1897 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК на 29.06.2023 год. и изпълнителен лист
№ 1531 от 30.06.2023 год. за сумата от 34041 лв. ;въз основа на издадения
изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20238030401017
при ЧСИ Таня Маджарова; паричните суми по това изпълнително дело са
5
събрани като на 17.07.2023 год. са постъпили 2 банкови превода от ОББ АД в
резултат на изпълнение на запор на банкови сметки на
длъжниците,покриващи задължението по делото;сумите са разпределени на
28.08.2023 год. в полза на ищеца и на 29.08.2023 год. изпълнителното дело е
било прекратено поради пълно изпълнение на основание чл.433,ал.2 от ГПК ;
поканите за доброволно изпълнение са били връчени на ответниците на
26.07.2023 год.;ответниците са подали възражения в заповедното
производство,регистрирани по делото на 18.08.2023 год. ,в които са заявили,че
възразяват срещу издадената заповед за незабавно изпълнение като са
посочили следните идентични основания:сумата по предявения изпълнителен
лист е погасена,не дължат визираната в поканата за доброволно изпълнение
сума,както и разноските по нея;между ищцовото и ответното дружество на
29.08.2022 год. е бил подписан договор за извършване на СМР с отложено
плащане на цената,със съдържанието на листи 90 до 92 вкл. от делото,респ.
108 до 110 от делото;процесният запис на заповед е издаден в изпълнение на
чл.2,ал.6 от договора за обезпечаване задължението на ответното дружество
към ищеца за заплащане на договореното възнаграждение за възложените
СМР;за обща сума от 71230 лв.,представляваща част от стойността на
договора за СМР, са издадени и заплатени от ответното дружество на ищеца
по банков път следните фактури: № 289/31.08.2022 год. на стойност 10000 лв.;
№ 292/29.09.2022 год. на стойност 18000 лв., № 294/30.09.2022 год. на
стойност 30000 лв., № 314/14.02.2023 год. на стойност 13230 лв.
Съгласно чл.1 от договора за извършване на СМР с отложено плащане на
цената,подписан на дата 29.08.2022 год. ,ответното дружество е възложило на
ищеца ,а ищецът е приел да извърши на свой риск и срещу възнаграждение от
страна на възложителя следните СМР:изработка, доставка и монтаж на ПВЦ
дограма „Рехау Евро 70“ при договорена цена в чл.2 в размер на 105271 лв. с
ДДС платима на части по следния начин:10000 лв.-авансово,70000 лв. -на
30.09.2022 год.,20000 лв.- на 30.10.2022 год. и 5721 лв. в деня на завършването
на обекта.На основание чл.2,ал.4 от договора за всички извършени
плащания,изпълнителят се задължава да издава на възложителя съответния
счетоводен документ/фактура/,като съгласно ал.5 на чл.2 плащанията по
договора от страна на възложителя не се съобразяват с графика на
извършените СМР. Съгласно чл.2,ал.6 за обезпечение на задължението за
плащане възложителят чрез своя представител дължи издаване на запис на
6
заповед в полза на изпълнителя за цялата сума по договора,като тя се
подписва с подписването на договора. Не се установява срока,в който е
следвало да бъде изпълнена работата,тъй като независимо от договореното в
чл.3,ал.1,приложение № 1 към договора не бе представено от нито една от
страните. Съгласно чл.8,ал.1 от договора, приемането на СМР се извършва с
протоколи,които протоколи се проверяват от възложителя в срок от 5 работни
дни от издаването и се предоставят на изпълнителя подписани или
парафирани със забележки.
Документ-запис на заповед, съгласно уговорката в ал.6 на чл.2 е представен
от ищеца в заповедното производство,като заверено копие от него се намира
на гърба на лист 9 от делото. Датата на издаване на записа на заповед съвпада
с датата на договора,сумата ,за която е издадена ценната книга, съвпада с
цената по чл.2,ал.1 от договора,падежът на задължението по записа на
заповед е 30.12.2022 год. ,издател е ответното дружество, авалист е втория
ответник-управителя на ответното дружество-физическо лице,а поемател е
ищцовото дружество. При съобразяване на обезпечителния характер на записа
на заповед,издаден на 29.08.2022 год.,по отношение на вземането за
възнаграждение на изпълнителя по договора за извършване на СМР с
отложено плащане от същата дата ,съгласно чл.2,ал.6 от същия договор,
съдът приема,че срока за изпълнение на СМР по договора е падежа ,посочен
в записа на заповед,а именно 30.12.2022 год.
Не се установи твърдението на ответниците за неавтентичност на записа на
заповед по отношение на подписите на управителя на дружеството -издател и
авалиста.В указания срок не бе заплатен депозит за извършване на
допуснатата съдебно-графологическа експертиза,която е решаващо
доказателство за проверка на автентичността на писмени доказателства,
ответниците не се явиха в проведеното открито съдебно заседание,не
изпратиха свой представител,не направиха други доказателствени искания-
писмено или устно, в подкрепа на твърденията си за неавтентичност,поради
което те останаха недоказани.При това положение възражението на
ответниците за неавтентичност на записа на заповед като недоказано, е и
неоснователно.
Предвид установеното по-горе съдът намира,че записът на заповед-в
ксерокопие на гърба на лист 9 от делото, е редовен от външна страна
7
менителничен ефект,а каузалното правоотношение, във връзка с което е
издаден, е договора за извършване на СМР от 29.08.2022 год.
При това положение е необходимо да се изследва съществуването на част от
вземането по каузалното правоотношение,обезпечаване удовлетворяването на
което записът на заповед осигурява.
Във връзка с изпълнението на каузалното правоотношение,чието валидно
възникване не се оспорва в отношенията между страните, се констатира
следното:От съдържанието на фактура № 289 от 31.08.2022 год. и
извлечението от сметка на ответното дружество е видно,че сумата от 10000
лв. представлява авансовото плащане ,уговорено в чл.2 от договора.От
представения в заверено копие и неоспорен от ответниците
протокол/акт/обр.19/ за извършени СМР без дата на съставяне,находящ се на
лист 116 от делото,се установява,че с двустранното подписване на този
документ,без възражения е приета от възложителя „Бейс-2205“ЕООД
предадената извършена работа от „Ти Кей Груп“ООД по договора от
29.08.2022 год.:изработка ,доставка и монтаж на ПВЦ дограма „Рехау“ на
обща стойност 105270,99 лв. с ДДС,съгласно уговорката в чл.8,ал.1 от
договора.С посочване „по договор“ в частта наименование на
стоката/услугата/ са издадени фактури № 292/29.09.2022 год. на стойност
18000 лв. с ДДС , № 294/30.09.2022 год. на стойност 30000 лв. с ДДС и №
314/14.02.2023 год. на стойност 13230 лв. с ДДС.Така за общата стройност на
приетите СМР по протокол обр.19 от 105271 лв. са издадени общо 4 фактури
:една с основание аванс и три с основание-по договор,на обща стойност 71230
лв. ,които са и платени.След фактура № 314 от 14.02.2023 год. с посочване „по
договор“ в частта наименование на стоката/услугата/ е издадена още една
,последна фактура № 351 от 04.09.2023 год. на стойност 34031 лв. с
ДДС/105271 лв.-71230 лв./ ,за която няма спор,че обективира останалата
неплатена след 14.02.2023 год. част от възнаграждението по протокола/акт
обр.19 на лист 116 от делото,като тази сума е получена от ЧСИ след успешно
проведено принудително изпълнение върху суми по банкови сметки на
ответното дружество в изпълнително производство по изп.д.№ 1017 по описа
за 2023 год. на ЧСИ Таня Маджарова,образувано въз основа на издадените
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 3049 по описа за 2023 год. на Районен
съд Бургас.
8
Ответното дружество твърди,че е заплатило още две суми за приета работа по
сключения договор,а именно фактура с № 287/25.08.2022 год. за сумата от
541,67 лв. без ДДС/650 лв. с ДДС и фактура № 315/14.02.2023 год. за сумата
от 3975 лв. без ДДС/4770 лв. с ДДС ,като плащанията е направило по банков
път съответно на 31.08.2022 год. и на 15.02.2023 год.Следователно ответното
дружество твърди,че освен сумата от 71230 лв. е заплатило и сумата от 5420
лв./сбор от 650 лв. и 4770 лв./. Управителят на ищцовото дружество при
отговора на поставените към него въпроси на основание чл.145 от ГПК в
проведеното единствено открито съдебно заседание по делото,заявява,че тези
две фактури действително са издадени от него , платени са от ответното
дружество ,но не са издадени във връзка с процесния договор,а са за
странична допълнителна работа,която няма нищо общо със спорното
възложение.
Съдът намира, че посочените от ответника „Бейс-2005“ЕООД по-горе две
фактури и обективираните в тях работи нямат връзка с процесния договор
от 29.08.2022 год.,поради което не може да се приеме,че общата заплатена
сума за приети работи по процесния договор е 76650 лв.,а не 71230 лв.
Фактура с № 287/25.08.2022 год. за сумата от 541,67 лв. без ДДС/650 лв. с
ДДС ,въпреки,че е платена по банков път на 31.08.2022 год.,т.е. по време на
действие на договора за извършване на СМР, е издадена четири дни преди
подписването му. В нея е посочено,че се отнася до „изработка и монтаж на
дограма“,а не „по договор“,както изрично е записано във фактури №
292/29.09.2022 год. , № 294/30.09.2022 год. и № 314/14.02.2023 год. Освен
това, на датата на плащането на тази фактура -31.08.2022 год. ,е издадена и
е заплатена по банков път и фактура № 289,която е първият счетоводен
документ,съставен във връзка с процесния договор ,тъй като обективира
началото на изпълнение на задълженията по него на възложителя,а именно -
превод на сумата от 10000 лв. като аванс ,съгласно уговорения начин на
плащане на възнаграждението по чл.2 от процесния договор-документи на
листи 93 и 99.Следователно фактура 287/25.08.2022 год. за сумата от 541,67
лв. без ДДС/650 лв. с ДДС, платена по банков път на 31.08.2022 год. не
обективира извършена и подлежаща на плащане работа по договора от
29.08.2022 год. ,а установява съществуване и на друга, предходна
договореност между търговските дружества-страни в производството по
9
настоящото дело, по вписания в електронния търговски регистър предмет
на дейност на ищцовото дружество.Фактура с № 315/14.02.2023 год. за
сумата от 3975 лв. без ДДС/4770 лв. с ДДС ,въпреки,че е издадена и
заплатена по банков път след сключване на процесния договор, и по-точно на
15.02.2023 год.,заедно с фактура № 314 от същата дата, също по съдържание
не може да бъде отнесена към него.В частта й наименование на
стоката/услугата е посочено “изработка,доставка и монтаж на пвц дограма“,а
не „по договор“,както е във фактури № 292/29.09.2022 год. , № 294/30.09.2022
год. и № 314/14.02.2023 год.Освен това фактури № 314 и № 315 са издадени
на една и съща дата и са заплатени заедно на следващия ден след издаването
им,видно от най-горното отбелязване в извлечението по сметка на лист 89 от
делото. Обстоятелството,че в един и същи ден са издадени две отделни
фактури с последователни номера с различни суми и с различни посочени
основания в тях,означава,че те се отнасят до различни правоотношения
между едни и същи страни,тъй като ако са се отнасяли до един и същ
договор,издаване на две фактури е ненужно, необходима и достатъчна би
била само една.Освен това,както бе установено и по-горе във връзка с
фактура № 287 от 25.08.2022 год. , между ищцовото и ответното дружество
по вписания в електронния търговски регистър предмет на дейност на
ищцовото дружество договореността от 29.08.2022 год. не е била единствена.
При това положение съдът намира,че към момента на образуване на
заповедното производство по ч.гр.д.№ 3049 по описа за 2023 год. на Районен
съд Бургас ответното дружество е имало отчасти непогасено задължение към
ищеца за заплащане на възнаграждение в размер на 34041 лв. за изпълнени и
приети СМР по договор от 29.08.2022 год. с общ размер от 105230 лв.,което
задължение е било обезпечено със запис на заповед от същата дата съгласно
ал.6 на чл.2 от договора.Ценната книга е била подписана от ответното
дружество като издател чрез управителя , и авалирана от управителя като
физическо лице.
При това положение ищецът е имал право да събере остатъка от задължението
и чрез учреденото в негова полза обезпечение-запис на заповед.Задължението
в размер на 34041 лв. по записа на заповед от 29.08.2022 год. е съществувало
към момента на образуване на заповедното производство по ч.гр.д.№ 3049 по
описа за 2023 год. на Районен съд Бургас и е било погасено на 28.08.2023
год. чрез предприето принудително изпълнение в образувано изпълнително
10
производство при ЧСИ.
На основание т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. по
тълк.д. № 4 по описа за 2013 год. на ОСГТК в производството по чл.422 от
ГПК нормата на чл.235,ал.3 от ГПК не намира приложение по отношение на
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес
въпреки,че този факт е настъпил след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.Друг факт,който да може да бъде взет предвид на
основание чл.235,ал.3 от ГПК в производството по настоящото дело,за да
доведе до извод за погасяване на част или на цялата сума от 34041-остатък от
задължение за заплащане на възнаграждение по договор за СМР ,не се
твърди,а и не се установява. При това положение следва да се приеме,че
вземането на ищеца към ответниците по запис на заповед от 29.08.2022 год. за
част от сумата в размер на 34041 лв.,за което в заповедно производство са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съществува,
и предявеният иск за главница е основателен и доказан и следва да се
уважи.На ищеца се дължи и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане,както и сумата от 2405,82
лв.-разноски в заповедното производство.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца и разноските за настоящото производство в общ размер
от 6050,82 лв. съгласно представен списък по чл.80 от ГПК,придружен от
доказателства за договорено и реално заплатено адвокатско
възнаграждение,възражение за прекомерност на което не е било повдигнато от
ответниците ,и за заплатена държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 483,
ал.1 във вр. с чл. 538 и чл. 537 от ТЗ съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените на основание чл.422 от ГПК от
„Ти Кей Груп" ООД ,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас чрез
пълномощника адв. Илияна Илиева с адрес на адвокатската кантора: гр.
Бургас, ул."Гурко" 15. ет.3 обективно и субективно съединени искове против
11
„Бейс-2003“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас и Н. К. С. с
постоянен адрес в гр. Б., че „Бейс-2003“ ЕООД,ЕИК *********, като издател,
и Н. К. С.,като авалист, дължат солидарно на „Ти Кей Груп" ООД ,ЕИК
********* сумата от 34041 лв.,представляваща част от сумата от 105271 лв. ,
за която е бил издаден на 29.08.2022 год. запис на заповед от „Бейс-2003“
ЕООД,ЕИК *********, авалиран от Н. К. С., с падеж на дата 30.12.2022 год.
,ведно със законната лихва върху главницата от 34041 лв. от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение-
22.05.2023 год., до окончателното й изплащане,за събиране на които са
били издадени заповед № 1897 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК на 29.06.2023 год. и изпълнителен лист
№ 1531 от 30.05.2023 год. по ч.гр.д.№ 3049 по описа за 2023 год. на Районен
съд Бургас.
ОСЪЖДА „Бейс-2003“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас и Н. К.
С. с постоянен адрес в гр. Б. да заплатят на „Ти Кей Груп" ООД ,ЕИК
********* със седалище гр.Бургас и следните суми: 2405,82 лв.-разноски в
заповедното производство и 6050,82 лв.- разноски за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас с въззивни
жалби в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12