Р
Е Ш Е Н И Е
№………………… /11.02.2022 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, X – ти
тричленен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети януари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Камелия
Александрова и прокурор Силвиян Иванов, след като разгледа докладваното от
съдия В. Пушевски КНАХД № 2778 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на З.П.З., с
ЕГН: **********, с адрес: ***№ 58, депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. И.И. *** срещу Решение № 687 от 11.10.2021 г., постановено по
НАХД № 2792 по описа за 2021 г. на Варненския
районен съд, в частта, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 11 – 01 – 16/ 21.06.2021 г., издадено от Зам. Директора на Агенцията
за държавна финансова инспекция, с което на жалбоподателя З., на основание разпоредбите
на чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки,
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева
(десет хиляди лева) за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените
поръчки, и в частта, с която З.П.З. е осъден да заплати на Агенцията за
държавна финансова инспекция парична сума в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното съдебно производство.
Касаторът
З.П.З. намира първоинстанционното съдебно решение за незаконосъобразно и
неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище.
Подчертава, че не са били налице предвидените в разпоредбата на чл. 17, ал. 1
от ЗОП основания за възлагане на обществена поръчка за доставка на резервни
части за автобуси и тролейбуси за дружеството „Градски транспорт“ ЕАД, тъй
като се касае за различни резервни части, консумативи и материали с различно кодове
по CPV,
които не следва да бъдат кумулирани в една процедура по възлагане на обществена
поръчка. Също така подчертава, че въззивния съд не се е съобразил с представените
от дружеството „Градски транспорт“ ЕАД справки за разходи за резервни части,
които са такива по застрахователни щети, т.е. разходваните средства се
възстановяват от застрахователните дружества на „Градски транспорт“ ЕАД.
Касаторът застъпва позиция, че при планирането на обществените поръчки не е
било налице основание за възложителя да планира и проведе в един бъдещ период
процедура за доставка на резервни части, тъй като липсва възможност да бъде
изрично предвидено какви и колко точно ремонтни дейности ще се наложи да бъдат извършени
през 2019 г. Също така навежда твърдения, че процесното деяние изцяло попада в
обхвата на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото общественоопасните му
последици са пренебрежително ниски. Поради гореизложените съображения моли за
отмяна на първоинстанционното съдебно решение и респ. за постановяване на
съдебен акт, с който да бъде отменено процесното наказателно постановление.
Ответната
страна Агенцията за държавна финансова инспекция не е депозирала писмен отговор
на касационната жалба.
В
проведеното на 20.01.2022 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 2778 по описа
за 2021 г. на Административен съд Варна, касаторът З.П.З. не се явява лично, а
се представлява от своя процесуален представител адв. И.И. ***, която поддържа
жалбата на посочените в нея основания, моли за отмяна на първоинстанционното
съдебно решение и респ. за постановяване на съдебен акт, с който да бъде
отменено процесното наказателно постановление.
В
проведеното на 20.01.2022 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 2778 по описа
за 2021 г. на Административен съд Варна, ответната страна Агенцията за държавна
финансова инспекция се представлява от своя процесуален представител гл.
юрисконсулт А.Т. , която моли за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно
решение, акцентирайки в своята пледоария, че нарушението е категорично
установено, поради което и правилно е била ангажирана административно –
наказателната отговорност на касатора З.П.З., в качеството му изпълнителен
директор на дружеството „Градски транспорт“ ЕАД – гр. Варна.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за
неоснователна и пледира да бъде оставено в сила решението на Районен съд –
Варна.
Съдът,
след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима за
разглеждане. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана
по същество, касационната жалба се явява частично основателна, поради следните
съображения:
Производството
пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на З.П.З. срещу Наказателно
постановление № 11 – 01 – 16/ 21.06.2021 г., издадено от Зам. Директора на Агенцията
за държавна финансова инспекция, с което на основание 256, ал. 1 във вр. с чл.
261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) за извършено
нарушение на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2 вр. с
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки.
С
Решение № 687 от 11.10.2021 г., постановено по НАХД № 2792 по описа за 2021 г.
на Варненския районен съд, процесното наказателно постановление е било
потвърдено, като от фактическа страна е било установено следното:
„Градски
транспорт“ ЕАД е търговско дружество с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 48.
Жалбоподателят
З.П.З. изпълнява функциите на изпълнителен директор на дружеството „Градски
транспорт“ ЕАД, като управлението на дружеството му е възложено с Договор №
Д13000981Вн от 29.08.2013 г.
Като
обект на доминиращо влияние от страна на публичен възложител по чл. 5, ал. 2,
т. 9 от Закона за обществените поръчки, извършващо секторна дейност по чл. 123,
т. 4 от Закона за обществените поръчки, дружеството „Градски транспорт“ ЕАД е
публично предприятие по см. на пар. 2, т. 42 от ДР на същия закон, а
представляващият го е секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от
ЗОП.
През
2018 г. дружеството „Градски транспорт“ ЕАД направило разходи за доставка на
резервни части и материали за автобуси и тролейбуси в размер на
1 648 877, 22 лева без ДДС, а през 2019 г. разходи в размер на
802 727, 56 лева без ДДС, общо 2 451 604, 78 лева без ДДС
(2 941 925, 74 лева с ДДС). Направените разходи били документирани в
общо 4976 бр. фактури, издадени от различни търговски дружества. Фактурите
обективирали направените покупки за резервни части и аксесоари за превозни
средства и двигатели на превозни средства. За доставката на част от резервните
части били проведени процедури за възлагане на обществена поръчка по реда на
ЗОП. Били сключени съответни договори, по които в периода от 04.01.2019 г. до
31.12.2019 г. били извършени доставки на обща стойност 299 944, 78 лева
без ДДС (359 933, 74 лева с ДДС). За доставката на останалите резервни
части и материали на обща стойност 502 782, 78 лева без ДДС (603 339,
34 лева с ДДС) не било публикувано решение за откриване на процедура по
възлагане по реда на ЗОП, а доставките съответно
били възложени директно, без провеждане на такава процедура. За заплащаните
парични суми били съставени 846 бр. фактури, издадени през посочения период.
Със
Заповед № ФК – 10 – 28/07.01.2020 г. на Директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция, на св. И.Ж.И.– държавен финансов инспектор било възложено
извършване на финансова инспекция на дружеството „Градски транспорт“ ЕАД – гр.
Варна. Св. И.установил направените от дружеството разходи през 2018 и през 2019
г. за доставка на резервни части и материали за автобуси и тролейбуси, като
констатирал, че на 05.03.2019 г. била издадена фактура № ********** за доставка
на резервни части и материали за автобуси и тролейбуси. Финансовият инспектор
преценил, че при издаването на тази фактура е надвишен минималния стойностен
праг, предвиден в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, както и че след
преминаването му, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗОП, е следвало да бъде
приложена процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП за доставка на
резервни части и материали, докато в действителност доставките на обща стойност
502 782, 78 лева без ДДС били възложени директно, по реда на чл. 20, ал.
4, т. 3 от ЗОП.
Св.
И.преценил, че с това свое поведение З.П.З., в качеството му изпълнителен
директор на дружеството „Градски транспорт“ ЕАД – гр. Варна, е нарушил
разпоредбите на чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 3,
ал. 1, т. 2 от ЗОП, поради което и на 13.06.2021 г. му съставил акт за
установяване на административно нарушение за това, че в качеството си на
възложител на обществени поръчки, не е приложил процедура по чл. 18, ал. 1, т.
12 или т. 13 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка за доставка на резервни
части и материали за автобуси и тролейбуси на стойност 502 782, 78 лева
без ДДС (603 339, 34 лева с ДДС) в границите по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП,
въпреки, че са били налице всички законови основания за това, като вместо това тези
доставки са възложени директно, по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, като
разходите за тях са извършени въз основа на разходооправдателни документи
(фактури), издадени от различни доставчици в периода 04.01.2019 г. до
31.12.2019 г.
За
да потвърди наказателното постановление, първоинстанционния съд е приел, че
нарушението на материалния закон е категорично установено, както и, че в хода
на административно – наказателното производство не са допуснати някакви
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото
на защита на жалбоподателя.
Тези
изводи на първоинстанционния съд са правилни и следва да бъдат подкрепени.
Разпоредбата
на чл. 17, ал. 1 от ЗОП задължава възложителите да приложат предвидения в
закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за
това. От своя страна нормата на чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП установява
задължение за възложителите да прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 или
т. 13, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност: при доставка и
услуги, вкл. и услугите по приложение 2 – от 70 000 лева до съответния
праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОП прогнозната стойност на обществената
поръчка включва всички плащания без данък върху добавена стойност.
Касационната
инстанция се солидаризира напълно със заключението на първоинстанционния съд,
че в случая извършените разходи за доставка на резервни части и материали за
2019 г., за които не са проведени съответните процедури по възлагане на
обществена поръчка по ЗОП възлизат на 502 782, 78 лева без ДДС. Сумата
категорично попада в стойностния праг на чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП и изисква
провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП. Прогнозната
стойност на доставката е следвало да бъде определена по правилата на чл. 21,
ал. 8 от ЗОП, според които при обществени поръчки за доставки или услуги, които
са регулярни или подлежат на подновяване в рамките на определен период,
прогнозната стойност се определя на базата на
действителната обща стойност на поръчките от същия вид, които са възложени през
предходните 12 месеца, коригирана с евентуалните промени в количеството или
стойността, които биха могли да настъпят за период от 12 месеца, след
възлагането на поръчката, или общата прогнозна стойност на поръчките, възложени
в период от 12 месеца, след първата доставка или услуга.
Данните
за извършените през предходната 2018 г. плащания за покупка на резервни части и
аксесоари за превозни средства са предоставяли обективна възможност за определяне
на прогнозна стойност на плащанията за 2019 г. и категорично възложителят е
имал яснота, че стойността на плащанията ще надхвърли стойностния праг на чл.
20, ал. 2, т. 2 от ЗОП.
Предвид
стойността на плащанията през предходните 12 месеца и предвид разпоредбата на
чл. 21, ал. 8 от ЗОП за възложителя е възникнало задължение да приложи
предвидения в разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП режим за
възлагане на обществени поръчки на стойност по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП.
Пренебрегвайки
изпълнението на това свое задължение и възлагайки доставките директно,
касаторът З. е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП, поради което и правилно
е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за нарушение
на посочената законова разпоредба.
Касационната
инстанция намира за неоснователни двете основни възражения на касатора З. срещу
съставомерността на неговото деяние, тъй като разпоредбата на чл. 21, ал. 15 от
ЗОП предвижда забрана за разделянето на обществената поръчка на части, с което
се прилага ред за възлагане на по – ниски стойности. В случая се касае за
регулярни доставки, прогнозната стойност на които е следвало да бъде определена
по реда на чл. 21, ал. 8 от ЗОП, а не да се възлагат доставките директно,
поотделно за определени видове резервни части, което поведение в действителност
е довело до заобикаляне на императивни законови изисквания. Още повече, че за
част от доставките, макар, че също се е касаело за различни видове резервни
части, са проведени съответни процедури по ЗОП. Възможността част от
извършените разходи на по – късен етап да бъдат евентуално възстановени от
застрахователно дружество е напълно ирелевантна за съставомерността на
деянието, поради което и възражението в тази посока също се явява
несъстоятелно.
Предвид
гореизложените съображения и в обобщение, касационната инстанция намира,
че следва да остави в сила първоинстанционното съдебно решение в частта, с
която е било потвърдено процесното Наказателно постановление № 11 – 01 – 16/
21.06.2021 г., издадено от Зам. Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция.
Същевременно
съдът намира за основателна касационната жалба в частта, с която се претендира
ревизия на присъдените в полза на Агенцията за държавна финансова инспекция
разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство. В
хода на първоинстанционното съдебно производство не е бил изготвен и съответно депозиран
писмен отговор на въззивната жалба, било е проведено само едно открито съдебно
заседание с участие на процесуалния представител на Агенцията за държавна
финансова инспекция, а и самото производство не се отличава с някаква висока
фактическа и правна сложност, поради което според касационната инстанция
въззивния съд необосновано е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер
над предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ минимален праг от 80 лева. Поради тази причина първоинстанционното
съдебно решение следва да бъде отменено в частта за присъдените разноски и
следва да бъде постановено присъденото в полза на Агенцията за държавна финансова
инспекция юрисконсултско възнаграждение да възлиза в размер на 80 лева.
Предвид
изхода на спора пред касационната инстанция, основателно се явява искането на
ответната страна Агенцията за държавна финансова инспекция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
производството по КНАХД № 2778 по описа за 2021 г. на Административен съд
Варна, което с оглед гореизложените аргументи също следва да бъде определено в
минимален размер, а именно в размер на 80 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221 от АПК, Административен
съд Варна, X
– ти тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 687 от 11.10.2021 г., постановено по
НАХД № 2792 по описа за 2021 г. на Варненския районен съд, в частта, с която
е потвърдено Наказателно постановление № 11 – 01 – 16/ 21.06.2021 г., издадено
от Зам. Директора на Агенцията за Държавната финансова инспекция.
ОТМЕНЯ Решение № 687 от 11.10.2021
г., постановено по НАХД № 2792 по описа за 2021 г. на Варненския районен съд, в
частта, с която З.П.З. е осъден да заплати на Агенцията за държавна финансова
инспекция парична сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.П.З. с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Агенцията за държавна финансова инспекция парична
сума в размер на 80 лева (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството по НАХД № 2792 по описа за 2021 г. на
Варненския районен съд.
ОСЪЖДА З.П.З. с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Агенцията за държавна финансова инспекция парична сума в размер на
80 лева (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството по КНАХД № 2778 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение в частта за разноските
на съдия Ралица Андонова
Считам, че касационната жалба на инж.З.З. чрез
пълномощника му адв.И.И. против Решение №687/11.10.2021г по АНД №2792/21г на
ВРС, І с-в, в частта й, с която се обжалват присъдените в полза на АНО
разноски, е процесуално недопустима за разглеждане в настоящото касационно
производство, поради следното:
Решението
на първоинстанционния съд в частта за разноските има самостоятелен характер, и
законодателят е уредил специален процесуален ред за защита срещу него – чл.63
ал.3 от ЗАНН вр.чл.143 от АПК, а за неуредените там случаи – чл.78 от ГПК и чл.248
от ГПК, приложими по изричното препращане на чл.144 от АПК, който не се
припокрива с реда за защита срещу решението в частта му по същество на спора. Този
ред предвижда задължително произнасяне по оспорването на акта в частта му за
разноските от съда, постановил обжалваното решение, като предварителна фаза на
разглеждането на същия въпрос от касационната инстанция, и то единствено в случай, че страните останат
неудовлетворени от изменението или отказа да бъде направено такова от
първоинстанционния съд. В конкретния случай липсва произнасяне по оспорването
на решението му в частта за разноските, и то от компетентният да се произнесе
по жалбата на касатора в тази й част съд
– този, постановил обжалваното понастоящем решение. Едва неговото произнасяне
по това оспорване – относно присъждането на разноските, отказа за такова или
техния размер, подлежи на самостоятелно касационно обжалване в случай, че не се
оспорва решението му в частта по същество, или съответно – на касационно
обжалване ведно с произнасянето по същество на спора с акта му.
Касационният съд при постановяване на
окончателното си решение на свой ред дължи произнасяне по искането на страните
за присъждане на разноски, и то за двете инстанции – било чрез потвърждаване
или изменение на произнасянето на ВРС в тази му част (освен в случай на отмяна
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд). Липсата
на произнасяне от въззивния съд по оспорването на частта на решението му
относно отказа за присъждане на разноски в полза на дружеството-касатор препятства
упражняването на това правомощие, понеже произнасянето по този въпрос за първи
път от този съд би лишила страните от инстанция по същество.
Тъй като описаният по-горе процесуален ред не е изчерпан в случая,
това препятства възможността за произнасяне от
настоящата инстанция Поради изложеното не съм съгласна с възприетото от мнозинството от състава
произнасяне чрез отмяна на първоинстанционното решение в частта му за
разноските и произнасяне на ново такова от касационния съд.
СЪДИЯ: