№ 1661
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330201411 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-000221/19.01.2021 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на М. В.
У. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 2, т.
2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП като незаконосъобразно. Аргументите са
свързани с допУ.нето на съществено нарушение на процесуалните правила относно
квалифицирането на нарушението, поставянето на пътен знак В24 на процесния
участък, различно фамилно име на нарушителя в АУАН от действителното му, липсата
на описание на нарушението в НП, както и отсъствието на посочена непосредствена
опасност в НП съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката
е изпратена на съда. Намира постановлението за законосъобразно и моли да се
потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима. Същата е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 05.01.2021 г. жалбоподателят М.У. управлявал лек автомобил марка и модел
„Пежо 206 ЦЦ“ с рег. № ***, който бил собственост на Н. Н.. Движел се по
републикански път втори клас № II-86 к. 9 в посока Автомагистрала „Тракия“, като
около 13:20 ч. предприел маневра изпреварване в зоната на действие на пътен знак В24
1
„Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди
и мотоциклети без кош“.
Поведението му било забелязано от намиращите се наблизо полицейски
служители, които изпълнявали задълженията си по контрол по правилата за движение,
и го спрели за проверка и последващи действия.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АA бл. № 787744/05.01.2021 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. В акта нарушителят
не е отразил, че възразява. Актът му бил предявен за запознаване с неговото
съдържание, за което го подписал. Било му връчено и факсимилно копие от него.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т.
5, пр. 5 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
С.Б., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Б. потвърждава авторството на АУАН.
Макар да не си спомня конкретното нарушение, посочва, че към момента на
съставянето на акта на процесния участък е имало поставен знак В24, както и посочва
мястото, на което се позиционира служебния патрулен автомобил. Показанията на
свидетеля съдът прецениха като достоверни, непротиворечиви и логични, поради което
и се оцениха с доверие.
Констатациите на актосъставителя в АУАН съответстват на показанията на
свидетеля пред съда. След преценка на цялата доказателствена съвкупност не се
опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда
обстоятелства и доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде
вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в
нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание
на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен
начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на
деянието от обстоятелствената част на акта и постановлението.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо
съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които
е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на свидетел при
установяване на нарушението и нарушителя, който е имал възможност и не се е
възползвал от правото си да направи възражения, когато му е бил предявен за
запознаване със съдържанието му, за което се е и подписал.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
2
задължителните реквизити.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено).
Същевременно обаче при съставянето на АУАН и НП е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на правата на дееца, обуславя
отмяната на обжалвания акт и е свързано правилното прилагане на материалния закон
чрез посочване на правилната правна квалификация на нарушението.
Посочено от фактическа страна е, че нарушението се състои в извършването на
маневра изпреварване в зоната на пътен знак В24, т.е. „Забранено е изпреварването на
моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“, като с
това се създава опасност за насрещно идващите пътни превозни средства. От правна
страна така описаното деяние е квалифицирано по разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП, а именно водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза
в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея. Същите обстоятелства и правна
квалификация са пренесени от наказващия орган и в обжалваното наказателно
постановление. При това положение се откроява противоречие и неяснота в какво
точно се състои и девиантното поведение на жалбоподателя – в нарушаване на
указанията на пътен знак В24 и забраната да се изпреварват МПС или при разрешено
изпреварване извършването му като се създава опасност за насрещно движещите се
превозни средства. Очевидно в случая това са две противоположни по своето
съдържание поведения – такова при съответна забрана и такова при наличие на
разрешение, но не в установените рамки. В тази връзка е налице противоречие между
фактическата страна на деянието на жалбоподателя и съдържанието на посочената
нарушена разпоредба, доколкото от фактическа страна е повдигнато обвинение за
нарушаване на забраната за изпреварване, а от правна страна обвинението е за
извършване на маневрата изпреварване, когато това е позволено, но не при условията
на безопасност. Това при всяко положение съгласно трайната съдебна практика
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обуславя отмяната на
наказателното постановление. Не може да се направи еднозначен и категоричен извод
от съда, че в случая от фактическа страна нарушението представлява такова по чл. 6, т.
1 от ЗДвП, доколкото то регламентира задължението на водачите на ППС да
съобразяват поведението с пътните знаци, какъвто е пътен знак В24, тъй като от
фактическа страна е посочено още, че е създадена опасност за насрещно движещите се
ППС.
Същевременно за съда е невъзможно да се приложи закон за също, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, доколкото от фактическа страна е отразено, че при
извършване на деянието е създадена опасност за насрещно идващите ППС.
Следователно дейността на съда ще е свързана със съществено изменение на
обстоятелствата по делото, доколкото в нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП не е
предвидено от фактическа страна такъв признак в изпълнителното деяние. Той е
характерен само за нарушаване на правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП в последните му
предложения. Следователно за прилагането на чл. 6, т. 1 от ЗДвП следва да се изключи
от фактическа страна визирания обективен признак, което представлява съществено
изменение на фактическите обстоятелства. Така също и това е свързано с правилното
посочване на санкционната разпоредба, която при приемането за извършено
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП няма да е изцяло тази отразена в НП. При това
3
приложение би следвало да се наложи наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5, пред. 1 от ЗДвП
– за неспазване предписанието на пътните знаци. Всъщност при квалификацията на
санкцията или на фактите не е необходимо посочването на предложението от
съответната разпоредба. Доколкото обаче това вече е сторено, то и санкционната
разпоредба се явява също се явява неправилно приложена и за различно от
фактическата страна на деянието.
Поради изложените по-горе аргументи съдът намери обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно поради допУ.нето на съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на жалбоподателя, поради
което и ще следва да бъде отменено на това основание.
Не се възприе възражението за съществено нарушаване на процесуалните
правила, свързани с индивидуализиране на нарушителя. Действително в акт фамилията
на същия е отразена като У., а реално е У.. Това обаче се възприе като техническа
грешка и не затруднява дейността по безсъмнено установяване личността на
нарушителя. Същият е с посочен единен граждански номер, който е акуратен, и
доколкото не могат да съществуват две лица с еднакъв такъв номер, а и собственото и
презимето на нарушителя са правилно отразени, то и няма съмнение в личността му.
Независимо от възприетото становище ще следва да се отбележи, че от
обективна страна се установява жалбоподателят да не е изпълнил задължението си при
наличие на забранителен пътен знак да не извършва маневра изпреварване на
посоченото място и в посоченото време, доколкото това се установява безспорно от
доказателствата по дело. Деянието е извършено умишлено, доколкото деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е целял тяхното настъпване, като извърши
изпреварване въпреки съществуващата забрана. Неоснователно е възражението за
липсата на доказателства за поставяне на пътен знак В24 на пътния участък, тъй като
категорични в тази връзка са показанията на свидетеля. Това обаче не отменя вече
възприетото основание за отмяна на наказателното постановление.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за присъждане
на разноски от страна на жалбоподателя, сторени в производството пред въззивната
инстанция, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв.,
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за
това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е
записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването му, като в тази си
част представлява разписка за изплащането им. Същите са в минимален размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-000221/19.01.2021 г. на
Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на М. В. У.
с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движението по
пътищата е наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от
4
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на М. В. У. с ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5