РЕШЕНИЕ №
05.08.2019 г.,
гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ
граждански състав, в открито заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4219 по описа на съда за 2018 г.
Производството е образувано по иск,
предявен от "Теленор България" ЕАД – Пловдив срещу Х.Г.С. *** за
признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца
сумата 402,04 лв., представляваща сбор от месечни и еднократни такси по два
договора за предоставяне на мобилни услуги, както и неустойка за предсрочното
им прекратяване, заедно със законната лихва
от деня на подаването на заявлението. За задълженията са били издадени шест
фактури.
Била е издадена заповед за изпълнение,
срещу която ответникът е възразил.
Материалноправната квалификация на иска
е по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
На ответника по месторабота му е бил
връчен препис от исковата молба с указание, че срещу него може да бъде
постановено неприсъствено решение.
Призовка за заседанието не е могла да
бъде връчена на същия адрес в продължение на повече от месец. Ответникът не е
посочил по делото новия си адрес.
Отговор на исковата молба не е постъпил,
не е правено искане за разглеждане на делото в отсъствието на ответника и негов
представител не се е явил.
С молба от 04.07.2019 г. ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Представените с исковата молба писмени
доказателства – договори за мобилни услуги – водят до извод за вероятна
основателност на иска.
По изложените съображения и на осн. чл.
238 и 239 от ГПК съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът Х.Г.С.,
ЕГН **********,***, дължи на ищеца „Теленор
България” ЕАД – гр. София, ЕИК *********, сумата 402,04 лв. главница – сбор от
задължения по договор за мобилни услуги № ********* от 08.10.2014 г., договор
за мобилни услуги № ********* от 20.02.2015 г. и допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 14.03.2015 г., заедно със
законна лихва върху главницата от 17.08.2018 г. до изплащане на задължението, за
което е издадена заповед за изпълнение № 1870 от 22.08.2018 г., издадена
по ч.гр.дело № 3410/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Осъжда Х.Г.С. да заплати „Теленор
България” ЕАД сумата 385 лв., представляваща разноски по заповедното
производство.
Осъжда Х.Г.С. да заплати „Теленор
България” ЕАД сумата 385 лв., представляваща разноски по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: