МОТИВИ
ЯРП е предявила обвинение против И. Я.А. *** за престъпление по чл.212,ал.1,вр. чл.26,ал.1 от НК
По делото е предявен и съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск от ощетеното юридическо
лице – „***„АД гр.С. за сумата 900 лева, представляваща обезщетение за причинени от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, от датата на деликта
до окончателното изплащане
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимата,като счита ,че същото е доказано от обективна и субективна
страна.Държавния обвинител пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и да
се определи наказание лишаване от
свобода около минималния размер, което да бъде отложено от изпълнение за изпитателен срок от три години.Гр. иск се преценя като основателен и доказан и се пледира за
уважаването му.
Гр.ищец редовно уведомен не изпраща представител.
Подсъдимата А. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласила съдът да не
събира доказателства за тези факти, поради което съдебното следствие по делото
е протекло при условията на диференцираната процедура, уредена в разпоредбата
на чл. 371, т. 2 от НПК. Лично и чрез своя защитник моли съда да и наложи
наказание лишаване от свобода, при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК,ориентирано
към минимума.Не взема становище по предявения граждански иск.
За да постанови присъдата си, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На основание чл.373,ал.3,вр.
с чл.372,ал.4,вр. чл.371,т.2 от НПК,съдът прие за
установени следните обстоятелства изложени от прокурора в обвинителния акт:
На 26.10.2017г. между „***“ АД гр.С.и подсъдимата И.Я.А. *** бил сключен
Договор поръчка, изработка и реклама № 747-23, въз основа на който последната
започнала работа в дружеството като изпълнител /кредитен консултант/ с
месторабота офис Я., където осъществявала дейността си. Съгласно договора
подсъдимата като изпълнител, приемала срещу заплащане да извършва следните
действия: да рекламира заемният продукт на „***“ АД: да търси и набира клиенти;
да сключва от името на дружеството договори за парични заеми; да следи за
сроковете на изпълнение по заемния продукт от страна на клиентите на
възложителя; да съдейства за точното изпълнение на заемния продукт и да събира
вземанията, възникнали по повод заемния продукт на възложителя от име и за
сметка на последния. В своята дейност като кредитен консултант била длъжна да
спазва вътрешните правила на „***“ АД по отпускане и усвояването на кредитната
сума. съгласно които на кредитния консултант било вменено задължението да
получава суми по кредитите, да ги пази, да ги предава на заемополучателите
и отчита по- късно получените месечни погасителни вноски.
Търговско дружество „***“ АД гр. С. е с основен предмет на дейност
предоставяне на потребителски кредити със собствени средства. Дружеството е
вписано като финансова институция в регистъра на „Българската народна банка“ по
смисъла на чл. 3а, ал. 1 от „Закона за кредитните институции“.
„***“ АД имало регионален офис в гр. Я., който нямал статут на
самостоятелни юридически лица, а бил подчинен на централата на дружеството в
гр. С.. Всеки регионален офис се управлявал от регионален мениджър, под чието
подчинение работели мениджъри и кредитни консултанти. Според вътрешните правила
на „***“ АД. най-често процесът по отпускане на потребителски кредити започвал
с директен контакт между потенциалния клиент и кредитния консултант, който бил
представителя на дружеството пред клиентите. Кредитният консултант е лице,
заемащо позицията си по силата на граждански договор, сключен с дружеството.
Договорът бил наименуван като „Договор за поръчка, изработка и реклама“.
При срещата кредитният консултант презентирал
продуктите на дружеството и разяснявал условията за отпускане на кредитна сума.
На потенциалния клиент, проявил интерес към продуктите на дружеството се
предоставял задължително стандартен европейски образец по смисъла на чл.5, ал.
2 от „Закона за потребителския кредит“. След запознаване с информацията в
образеца и в условията на свободно формирана воля, клиентът отправял писмено
волеизявление до дружеството, оформено като Предложение за сключване на договор
за паричен заем от негова страна. Предложението представлявало писмен документ
по утвърден образец, в който се попълвала информация за клиента, като лични
данни, размер на исканата сума, срок на погасяване, както и данни на трето лице
за контакт, което може да бъде роднина по права или съребрена линия,
съпруг/съпруга, колега. Освен това лицето трябвало да предостави и заверено с
..вярно с оригинала“ копие от личната си карта. От тук нататък задължение на
кредитния консултант било да информира служителите в съответния регионален
офис, да предостави подписаното от потенциалния клиент предложение за сключване
на договор за паричен заем и да изрази в писмен вид становище относно контакта
с потенциалния клиент. Задължително и второ по ред становище давал и служителя,
към чиито екип се числял конкретния кредитен консултант, а при неговото
отсъствие съответния „офис мениджър“. Посочените документи се сканирали и
изпращали от администриращото лице, а информацията, получена по този начин
преминавала през кредитния отдел на дружеството и служителите в отдела чрез
въвеждане на данни в скоринг система, вземали
окончателно решение за отпускане на съответната кредитна сума. В случай на
одобрение, ръководителите на съответния регионален офис получавали разрешение
да отпуснат конкретната заемна сума и да бъде сключен окончателния договор. При
това положение документите, свързани с кредита, а именно: договор за паричен
заем. с включени общи условия, погасителен план, писма „нов клиент“ /в случай,
че клиента кандидатства и е одобрен за първи път/, се разпечатвали. След това
администриращия служител /касиер/ описвал номера на кредита, името на клиента,
размера на заемната сума и името на кредитния консултант в регистъра на
касовите операции /касова книга/ на регионалния офис, приготвял заемната сума в
плик, която заедно с разпечатаните документи отделял в папка джоб. Кредитният
консултант отново се свързвал с вече одобрения за кредит клиент, уведомявал го
за конкретните параметри и уговаряли кога и къде да бъдат предоставени
паричните средства. При вземане на паричните средства и комплекта документи от
регионалния офис кредитния консултант се подписвал в регистъра на касовите
операции срещу съответния кредит, за да удостовери приемо-предаването
от администриращия служител. По силата на клаузите на сключения с „***“ АД
граждански договор, кредитният консултант имал задължението и отговорността да
предостави на клиента договора за паричен заем и съпътстващите го документи за
подпис от негова страна и да му връчи заемната сума след подписването.
Задължение на кредитния консултант било да предаде на клиента сумата, за която
е одобрен, това била и сумата, посочена в договора за паричен заем и сумата,
посочена в регистъра на касовите операции като предадена от администриращия
служител. Като разписка за предаване на заемната сума на заемателя
служил самият договор за паричен заем. Ако по някаква причина клиентът откаже
да сключи договора за паричен заем, кредитният консултант имал задължението да
върне в офиса връчената му сума и да се отчете по силата на клаузите на
гражданския си договор. Същевременно ако договорът за паричен заем бъде
сключен, кредитният консултант бил задължен да събира погасителните вноски
лично от клиента и да ги отчита в съответния офис, като води отчетност за тези
действия. При събиране на погасителни вноски от клиенти кредитният консултант
отразявал плащанията в погасителен план на клиента и в седмичен отчет за
парични постъпления, който се предоставял за подпис на клиента срещу
съответната сума, като съответният седмичен отчет за парични постъпления се
приключвал /сумите от него се отчитали/ в края на всеки работен ден в съответния
регионален офис. Кредитният консултант предоставял за съхранение в регионалния
офис приключените седмични отчети за парични постъпления и документи по
кредитите на клиентите. При отчитането касиер/администриращия служител в
регионалния офис извършвал проверка по седмичния отчет за парични постъпления,
дали същият отговаря на данните от електронната система на дружеството.
1. През м.ноември 2017 г. подс. А. имала нужда от
парични средства, но тъй като имала кредити към други кредитни институции
знаела, че няма да бъде одобрена за нов кредит. По тази причина взела решение
да използва личните данни на баща си – Я.от с.К. обл.Я. и чрез използване на
неистински частни документи - Предложение за сключване на паричен заем и
Договор за паричен заем, на които да бъде придаден вид, че са подписани от баща
й, да получи без правно основание парични средства от дружеството, в което
работела, които да присвои. Намерението на подсъдимата било да формира в
приемащия документите служител на дружеството посредством, който се извършвало
разпореждане със сумите по заемите в случай на одобрение, невярната представа,
че посочените в предложението и договора лице е кандидатствал чрез нея за
отпускане на кредит, вследствие на което на последната да бъдат предоставени
фигуриращата по договора сума за целите на последващото
им предаване на одобрения потребител.
В изпълнение на тези свои намерения подсъдимата съставила неистински частен
документ - Предложение за сключване на паричен заем с бланков номер ***от
20.11.2017г. за сумата от 1000 лв., в който посочила лични данни на баща си – Я.с.К.
обл.Я., с които разполагала и положила подпис в позиции: „заемател/декларатор/
възложител“, „подпис“ на страница 2, подписи на страница 3 и подпис на страница
8. Ръкописно изписала име „***“ на страница 8 и подпис в долния десен ъгъл на
страница 1 в предложението.
По този начин бил придаден вид, че представляват конкретни писмени
изявления на ЯНЕВ. На 22.11.2017 г. подсъдимата представила посочения
неистински частен документ, заедно със заверено с „вярно с оригинала“ копие на
лична карта на Я.издадена на 28.03.2000 г. от МВР Я., в офиса на дружеството в
гр.Я. на Н.- огранизатор продажби в „***“ АД - офис
Ямбол. Документите били сканирани и изпратени на кредитния отдел на дружеството
и след необходимите проверки в системата било одобрено отпускането на кредит на
ЯНЕВ. След това съгласно вътрешните правила на дружеството на 22.11.2017 г. Д.
разпечатал бланка на договор за паричен заем № ***от 22.11.2017г., между
страните „***“ АД - заемодател и Я.- заемател/възложител, за сумата от 1000 лв.
Към договора била поставена и сумата от 1000 лв.
На 22.11.2017 г. подс.А. получила от Д. договор
за паричен заем № ***от 22.11.2017г., сключен между „***“ АД и Я., ведно с
паричната сума от 1000 лв. Подсъдимата посожила
подписи в долния десен ъгъл на страници 1,2,3,4,5,6 и в графа „заемател“ на
лист 7 в Договор за паричен заем и изписала ръкописно името „***“ на страница 7
в договора. По този начин му придала вид, че договора е подписан в качеството
на заемател от Я., след което предала договора в офиса. Подс.А.
задържала за себе си паричната сума в размер на 1000 лв.
Тъй като съгласно служебните си задължения подсъдимата била длъжна да
събира вноските по кредита, сумата по който задържала за себе си, както и за да
не бъдат установени измамливите й действия от представители на дружеството
кредитор, както и от баща й, през последващия период ежемесечно погасявала
вноските по кредита.
2. През м.август 2018 г. подс.А. имала нужда от
парични средства, но тъй като имала кредити към други кредитни институции
знаела, че няма да бъде одобрена за нов кредит. По тази причина взела решение
да използва личните данни на баща си – Я.от с.К. обл.Я. и чрез използване на
неистински частни документи - Предложение за сключване на паричен заем и
Договор за паричен заем, на които да бъде придаден вид, че са подписани от баща
й, да получи без правно основание парични средства от дружеството, в което
работела, които да присвои. Намерението на подсъдимата било да формира в приемащия
документите служител на дружеството посредством, който се извършвало
разпореждане със сумите по заемите в случай на одобрение, невярната представа,
че посочените в предложениято и договора лице е
кандидатствал чрез нея за отпускане на кредит, вследствие на което на
последната да бъдат предоставени фигуриращата по договора сума за целите на последващото й предаване на одобрения потребител. Тъй като
първия кредит, който получила по същия начин от дружеството кредитор не бил
погасен изцяло, поради което нямало да бъде одобрен нов кредит, подсъдимата
решила с нов кредит да погаси останалата дължима сума по първия кредит, а
останала част от парите от новия кредит да задържи за себе си. Намерението на
подсъдимата било да формира в приемащия документите служител на дружеството
посредством, който се извършвало разпореждане със сумите по заемите в случай на
одобрение, невярната представа, че посочените в предложениято
и договора лице е кандидатствал чрез нея за отпускане на кредит, вследствие на
което на последната да бъдат предоставени фигуриращите по договорите суми за
целите на последващото им предаване на одобрените
потребители.
В изпълнение на тези свои намерения подсъдимата съставила неистински частен
документ - Предложение за сключване на паричен заем с бланков номер … от
27.08.2018г. за сумата от 900 лв., в който посочила лични данни на баща си – Я.от
с.К. обл.Я., с които разполагала и положила подпис в позиции:
„заемател/декларатор/възложител“, „подпис“ на страница 2, всички подписи на
страница 3 и подпис на страница 8 и изписала ръкописно име „***“ на страница 8
в предложението. По този начин бил придаден вид, че представляват конкретни
писмени изявления на Я.. На 27.08.2018г. подсъдимата представила посочения
неистински частен документ, заедно със заверено с „вярно с оригинала“ копие на
лична карта на Я., издадена на 28.03.2000 г. от МВР Я., в офиса на дружеството
в гр.Я. на Н.- организатор продажби в „***“ АД - офис Я.. Документите били
сканирани и изпратени на кредитния отдел на дружеството и след необходимите
проверки в системата било одобрено отпускането на кредит на Я.. След това
съгласно вътрешните правила на дружеството на 27.08.2018 г. Д. разпечатал
бланка на договор за паричен заем с № … г., със страни „***“ АД - заемодател и
Я.-заемател/възложител, за сумата от 900 лв. Към договора била поставена и
сумата от 392,30 лв., тъй като била приспадната дължима сума по първия кредит в
размер на 507,70 лв.
На 27.08.2018г. подс.А. получила от Д. договор за
паричен заем № ****., сключен между „***“ АД и Я., ведно с паричната сума от
900 лв. Подсъдимата положила подписи в долния ляв ъгъл на страници от 1 до 5,
включително и изписала ръкописно името „***“ на страница 6 в договора. По този
начин му придала вид, че договора е подписан в качеството на заемател от Я.,
след което предала договора в офиса. С получената сума подс.А.
погасила задълженията по първия кредит в размер на 507,70лв., а остатъка от
392,30лв. задържала за себе си.
През м.септември 2018г. подс. А. А напуснала
работа в „***“ АД - офис Я.не плащала вноските по кредита.
Тъй като по кредита не били извършване плащания на вноски Д. посетил *** в
дома му в с.К.обл.Я.. Проведения с него разговор разбрал, че подсъдимата му е
дъщеря, както и че същата е използвала неправомерно личните му данни.
След като установил, че дъщеря му е изтеглила кредити на негово име ЯНЕВ
подал сигнал в полицията.
Видно от заключенията на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза
Протокол № ***. на НТЛ при ОДМВР-Я., се установява следното:
Подписите в долния ляв ъгъл на страници от 1 до 5 включително в Договор за
паричен заем № ***/ 27.08.2018 г., сключен между „***“ АД чрез И.Я.А., като
заемодател и ***, като заемател са изпълнени от И.Я.А..
Ръкописно изписаното име „***“ на страница 6 в Договор за паричен заем № ***/
27.08.2018 г. сключен между „***“ АД, чрез И.Я.А., като заемодател и ***, като
заемател е изписано от И.Я.А..
Подписите в графи „заемател/декларатор/възложител: ***. Подпис“ и „подпис“
на страница 2, всички подписи на страница 3 и подписа на страница 8 в
Предложение за сключване на договор за паричен заем с баркод
№ **** от ***, като заемател са изпълнени от И.Я.А..
Ръкописно изписаното име „***“ на страница 8 в Предложение за сключване на
договор за паричен заем с баркод № *** от ***, като
заемател и Приложение към него е изписано от И.Я. А..
Подписите в долния десен ъгъл на страници 1,2,3,4,5,6 и в графа „заемател“
на лист 7 в Договор за паричен заем № *** / 22.11.2017 г“ сключен между ..***“
АД чрез И.Я.А. като заемодател и ***, като заемател са изпълнени от И.Я. А..
Ръкописно изписаното име „***“ на страница 7 в Договор за паричен заем № 9***
/ 22.11.2017 г“ сключен между „***“ АД, чрез И.Я.А. като заемодател и ***, като
заемател е възможно да е изписано от И.Я. А..
Подписите в долния десен ъгъл на страница 1 в Предложение за сключване на
договор за паричен заем с баркод № ***от ***, като
заемател са изпълнени от И.Я. А..
От приложената по делото справка за
съдимост се установява ,че подс.А. е неосъждана.
Според преценката на съда наличните по делото доказателствени материали
установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянията, предмет на
настоящото наказателно производство, тяхното време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимата, извършени
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните по делото
доказателства. Описаната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно
установена от самопризнанията на подсъдимата, дадени в съдебно заседание, от
показанията на разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство
преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, а също така и събраните по делото писмени доказателства, приложени сред
материалите по досъдебното производство: протоколи за доброволно предаване, договори за парични
заеми,предложения за сключване на
договор за паричен заем, форма за кандидатстване,регистър за касови
операции справка за съдимост и
заключението на съдебно- почерковата
експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и самопризнанието в СЗ
на подсъдимата, като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като няма противоречие по главния
факт от предмета на доказване /престъпното деяние извършено от страна на
подсъдимата/ , което да наложи самостоятелния им анализ.
Съдът възприема и кредитира в присъдата си депозираното заключение като изготвено обстойно и с
необходимите професионални знания и опит в съответната област, неоспорени от
страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
При така изложената фактическа обстановка, съдът
счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1
от НК.
От обективна страна – подсъдимата за
времето от 22.11.2017 г. до 27.08.2018 г. в гр. Я., действайки в условията на
продължавано престъпление, чрез използване на неистински частни документи -
Предложение за сключване на паричен заем с бланков номер *** от 20.11.2017 г.,
Договор за паричен заем с № ***от 22.11.2017 г., Предложение за сключване на
паричен заем с бланков номер**** от 27.08.2018 г. и Договор за паричен заем с №
*** от 27.08.2018 г. между „***“АД, гр.С.и ***, като ги представила пред
служител на „***“АД гр. С.– Н.от гр. Я.за да докаже, че съществува правно
отношение между „***“АД, гр. С. и *** от с. К., обл. Я.по силата на тези
договори, без правно основание е получила чуждо движимо имущество сумата от
1000 лева по Договор за паричен заем с № *** от 22.11.2017 г. и сумата от 900
лева по Договор за паричен заем с № *** от 27.08.2018 г., или общата сума от
1900 лева, собственост на „***“АД гр. С., с намерение да я присвои, както
следва:
На 22.11.2017 г. в гр. Я.чрез използване на неистински
частни документи - Предложение за сключване на паричен заем с бланков номер ***от
20.11.2017 г. и Договор за паричен заем с № *** от 22.11.2017 г. като ги
представила пред служител на „***“АД гр. С. – Н.от гр. Ямбол, за да докаже, че
съществува правно отношение между „***“АД гр. С.и *** от с. К., обл. Я. по
силата на този договор, без правно основание е получила чуждо движимо имущество
- сумата от 1000 лева по Договор за паричен заем с № *** от 22.11.2017 г.,
собственост на „***“АД, гр. С., с намерение да я присвои;
На 27.08.2018 г. в гр. Я., чрез използване на
неистински частни документи - Предложение за сключване на паричен заем с
бланков номер ***от 27.08.2018 г. и Договор за паричен заем с № ***от
27.08.2018 г., като ги представила пред служителя на „***“ АД гр. София – Н.от
гр. Я., за да докаже, че съществува правно отношение между „***“АД гр. С.и ***
от с. К.обл. Я. по силата на този договор, без правно основание е получила
чуждо движимо имущество - сумата от 900 лева по Договор за паричен заем с № 3***
от 27.08.2018 г., собственост на „***“АД гр.С., с намерение да я присвои.
Подс.А.
в условията на продължавано престъпление
/ на два пъти/ използвайки личните данни на баща си , чрез неистински частни документи- съответните - предложения
за сключване на паричен заем и договори
за паричен заем е получила без правно основание
чужди движимо имущество общо в размер на 1900 лв., с намерение да го
присвои.Процесните предложения и договори подсъдимата изготвила лично,като на същите придала
вид ,че действително са
подписани от баща й.Същите са използвани пред служител на дружеството ,в
чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателството.В случая ако подсъдимата
не беше представила тези документи, то не би било налице и правно
основание за отпускане на паричните
заеми.
От субективна страна - подсъдимата е действала при
условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински частни документи
и ,че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя е предвиждала
заблуждението на измаменото лице, предвиждала е акта на имуществено разпореждане
като следствие от използването на документите и това, че ще получи чуждото
движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата
е било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го
получи.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМАТА НАКАЗАНИЕ.
Съдебното следствие се проведе по
реда на чл.373,ал.2 от НПК, при което
съдът определя наказанието лишаване от свобода като
се ръководи от разпоредбите на Общата част
на НК и намалява така определеното наказание с една трета, а когато едновременно са налице условията
и по чл.55 от НК,съдът прилага чл.55 от НК, ако е по- благоприятен
за дееца.За извършеното от подс.А. престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от
две до осем години.
В тази рамка съдът наложи на подс.А. наказание осем месеца лишаване от свобода.За да
определи този размер на наказание при
условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК за
подсъдимата съдът отчете многобройните смекчаващи отговорността й обстоятелства: чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак
нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на
деянието, съдействието за разкриването на обективната истина, признаването на
вината и в двете фази на процеса , изразеното съжаление и частичното
възстановяване на инкриминираната сума.
Съдът на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи
изтърпяване на така определеното наказание за изпитателен срок в размер на три
години т.к. са налице основанията за приложение на института на условното
осъждане и за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително да се
изтърпява ефективно наказанието лишаване от свобода.
По гражданският
иск:
Относно предявеният граждански иск в размер на 900 лв.
от ощетеното юридическо лице – „***“ АД гр.С., съдът с оглед изложената
фактическа обстановка и възприети доказателства намери същият за доказан по
основание и размер и го уважи
в пълния претендиран размер, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от 27.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
Съдът не уважи искането на гр. ищец за присъждане на разноски в размер на 550 лв,представляващи
платено адвокатско възнаграждение , т. к. по делото не е представен договор за правна помощ,от който да е видно ,че тази сума е платена от дружеството..
При този изход на делото, тъй като подсъдимата беше
призната за виновна, на основание чл.189,ал.3 от НПК в нейна тежест бяха а присъдени и направените
по делото разноски общо в размер на 661,90лв. в полза на ОД на МВР-Ямбол и сумата от 50 лв. ДТ за уважение размер на
гр. иск в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: