РЕШЕНИЕ
гр.
София, 24.08.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в
открито заседание на трети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14435
по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226
ал.1 от КЗ /отм./
Ищецът В.Я.Й. *** твърди, че е пострадал от ПТП на 10.012013г. С
решение по гр.д.№ 268/13г. на РС Габрово му е присъдено обезщетение в размер на
25 00лв. за претърпените от него неимуществени вреди, на основание чл.226 ал.1
от КД /отм./. Твърди, че след постановяване на съдебното решение състоянието му
се е влошило, оплакванията му от главоболие, световъртеж се засилили. Получил
двойно виждане и силно намалено периферно зрение на лявото око, походката му
станала силно атактична, краката му отичали и
изтръпвали, бил силно неориентиран, залитал, получавал припадъци, имал нарушение
на паметта и интелекта. С решение на ТЕЛК през 2014г. му е определена 80%
инвалидност, а с решение на ТЕЛК от 2015г.- 86%. Според лекарите мозъчните
увреждания , които е получил в резултат на ЧМТ са необратими и състоянието му
се влошавало. Твърди, че това са новонастъпили вреди,
които следва да бъдат обезщетени. Предявява срещу застрахователя на увреждащото
МПС пряк иск за сумата 60 000лв. обезщетение за причинените му телесни
увреждания от ПТП , ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба.
Претендира разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
В хода на съдебното производство, на
11.06.2016г. ищецът почина. Като ищци в процеса бяха конституирани неговите
наследници- родителите му И.Х.Й. и Я.М.Й., които поддържат предявения иск и
уточняват, че претендират обезщетение от
застрахователя в размер на по 30 000лв. на всеки от тях ведно с претендираната законна лихва.
Ответникът З.“Л.и.“ АД оспорва
предявения иск. Оспорва твърдяното влошаване на здравословното състояние на
ищеца, което да се намира в причинна връЗ.а с
увреждането и което не е било предвидено в съобразено с първоначалното присъждане
на обезщетението. Оспорва предявения иск като завишен и моли съда да го
отхвърли.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
С влязло в сила на 14.02.2014г. решение
по гр.д.№ 268/13г. на РС Габрово ответникът е осъден до заплати на ищеца на основание
чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди в размер на
25 000лв., ведно с лихвата за забава от деня на увреждането 10.01.2013г. В
мотивите на решението е възприето, че в резултат на ПТП настъпило на
10.01.2013г. в гр.Габрово, ищецът, пешеходец е получил следните телесни
увреждания:
1.
кръвонасядане на долния
клепач на лявото око,
2.
охлузване между двете вежди,
3.
охлузване в дясната половина на горната
устна,
4.
малка раЗ.ъсно- контузна раничка по дясното крило на носа, в близост с основата,
5.
малко охлузване в срединната
горна тилна област на главата,
6.
кръвонасядане по външната
повърхност на лявото коляно,
7.
силно изразен оток по вътрешната
половина на лявото коляно и силна палпаторна болка в
същата област с кръвонасядане,
8.
силна болка при извършване на пасивни и
активни движения в областта на лявата подбедрица и глезенна става,
9.
палпаторна болка под
дясната плешка, опасваща, без видими травматични увреждания на меките тъкани;
10. контузия на главата
с посттравмени промени в мозъчната дейност,
11. счупване на
носните кости,
12. контузия на гръдния кош с болков синдром
Посочено е, че по-късно (три дни преди 16.02.2013 г.), пострадалият изпаднал в безпомощно състояние и на 16.02.2013 г. по спешност бил приет в Хирургично отделение на МБАЛ- Габрово и е опериран по повод на подостър кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки в дясната слепоочно- теменна област с мозъчно притискане и мозъчен оток. След изписването е установена хемианопсия (стеснено зрително поле на лявото око) и посттравматична енцефалопатия с координационен синдром. Има нарушена атактична походка, оплаквания от периодично главоболие и световъртеж. Лекуващите лекари свързали състоянието непосредствено с преживяното ПТП и травмата на главата
Съдът е приел, че настъпилите усложнения
са във връзка с черепно- мозъчната травма с вътречерепен
кръвоизлив и мозъчно притискане.
При определяне размера на справедливо
обезщетение съдът е взел предвид следното: болките в левия долен крайник са били
по-продължителни - около 20-30 дни,
като не е напълно изяснено, доколко са били засегнати меките тъкани на
крайника, тъй като и сега имал субективни оплаквания от поява на болки в лявото
коляно и глезен.
Болките в
главата са свързани с черепно- мозъчната травма и са били най-силни в първоначалния момент,
непосредствено в дните след травмата и по-късно в периода около операцията на
черепа. Останали са и до момента периодични главоболия и световъртеж.
По отношение
на външните увреждания и счупването на носа е настъпило възстановяване.
Травмата на
левия крак е възстановена в значителна степен, с остатъчни по-слаби оплаквания
към момента.
Съдът е
посочил, че във връзка с черепно- мозъчната травма има настъпили усложнения
(посочени по-горе), които са свързани със зрението и координацията, походката.
Прогноза за бъдещото развитие на тези неблагоприятни последици не може да се
прецени към момента, лечението продължава и ще има явяване пред ТЕЛК във връзка
с тях.
Във връзка с
възстановителния период по отношение на най-тежкото увреждане, съдът е посочил,
че черепно- мозъчната травма е с
първоначален срок на възстановяване след операцията около 6 месеца, като
периодът на възстановяване от настъпилите усложнения е индивидуален и
неопределен.
Решението на Габровски районен съд е
потвърдено с решение на Окръжен съд Габрово по в.гр.д.№ 399/13г. В мотивите на
решение е посочено, че първоинстанционният съд
правилно е отчел релевантните обстоятелства при
събраните доказателства: вида и
характера на увреждането и произтичащите от него физически и психологически
последици, загубването на работоспособността на пострадалият, претърпяната
мозъчната операция и настъпилите от нея последици, за които не може да се
установи дали някога ще преминат и дали лицето ще се възстанови напълно, ежедневните
житейски неудобства и лишения, наложени
по време на оздравително - възстановителния процес, който продължава и в
момента, претърпените болки и страдания, изживяния стрес, множеството увреждания с характер на
леки телесни повреди и проведеното продължително лечение и оздравителният
период, тежкото преживяване на случилото се и отражението върху здравето на
пострадалия.
По настоящото дело са назначени две
комплексни съдебно-медицински експертизи с вещи лица неврохирург и офталмолог.
Поради оспорване на първоначалната експертиза, съдът назначи повторна такава.
Въпреки че в изводите на вещите лица няма разминаване, съдът ще изложи изводите
на повторната експертиза, тъй като тя е приета и от двете страни.
От експертизата се установява, че
след постановяване на решението на РС Габрово на 14.06.2013г. здравословното
състояние на В.Й. е описано в ЕР на ТЕЛК № 1620/103 от 03.06.2013г. и се
характеризира с: Остатъчен дискоординационен синдром.
Състояние след тежка ЧМТ. Травматична енцефалопатия. Това състояние е взето
предвид в Решение № 298 от 14 юни 2013 г. на Габровски районен съд по гр. д. №
268/2013 г. В ЕР на ТЕЛК от м. май 1014 г. са записани същите оплаквания,
обективно състояние и диагнози. Процентът на т.н.р. е същия - 80 %. В ЕР на ТЕЛК
от м. юни 1015 г. са записани същите оплаквания и обективно състояние. Нова
диагноза е Хроничен панкреатит. Общият процент на
т.н.р. е увеличен на 86 - 80 % за усложненията на ЧМТ и 30 % за хроничния
хепатит.
Според вещите лица прогнозите за
пълно възстановяване на уврежданията от претърпяната ЧМТ за в бъдеще са крайно
неблагоприятни поради настъпилите трайни и необратими увреждания на мозъчното
вещество, които са обективизирани при двукратно
извършените МРТ изследвания на главния мозък -2014 и 2015 г.
Непосредствена причина за смъртта на
първоначалния ищец е остра сърдечна недостатъчност, настъпила на базата на
тежки дистрофични промени в сърдечната мускулатура,
на базата на хроничен етилизъм; токсична кардиомиопатия; мастна дегенерация на черния дроб;
алкохолен хепатит; хроничен
рецидивиращ панкреатит. Отразеният в аутопсионен протокол № 43/2016 г. мозъчен оток няма
отношение към общото здравословно състояние на В.Й. за времето, преди
настъпване на смъртта му и не е свързан с претърпяното ПТП. Мозъчен оток се
развива при всяко остро болестно състояние, завършило със смърт.
Черепномозъчната травма при пострадалия е протекла с
различни по вид и тежест усложнения - посттравматична енцефалопатия с дискоординационен синдром, нарушена походка, оплаквания от
периодично главоболие и световъртеж. Извършената магнитно-резонансна томография
на глава една година след травмата (25.03.2014 г.) установява зона на
посттравматични промени вдясно тилно срединно,
ангажираща мозъчната кора и подкорие, достигайки до тилния рог на десния
страничен вентрикул с дилатация
и тракция на същия. Също малко контузионно огнище в
хроничен стадий вдясно слепоочно-теменно, корово.
Тези промени имат характер на трайни и невъзстановими. Общият възстановителен период
при мозъчни контузии с характер на процесната
продължава до 2-3 години.
Според вещите лица хроничният панкреатит е установен през м. октомври 2014г. При
извършената аутопсия той е определен като „Хроничен рецидивиращ индуративен панкреатит в тласък“.
Това заболяване не е получено като последица от приема на медикаменти за
лечение на ЧМТ. То е в резултат на хроничната алкохолна употреба и е в пряка
връзка с наличните чернодробни увреждания - хепатомегалия,
мастна дегенерация на черния дроб, алкохолен хепатит.
Във връзка с твърдяното усложнение на
здравословното състояние на първоначалния
ищец, съдът събра гласни доказателства. Св.Н.Д.познава В.Й. от дълги
години. През 2013г. й се оплакал че е претърпял катастрофа. Вървял мудно,
непохватно. Оплакал й се че го боли главата. По-късно бил изпаднал в кома и му
правили операция на главата. След операцията В. отслабнал, косата му започнала
да пада, не виждал добре с едното око, а докторите му били казали, че впоследствие
ще намалее зрението и на друго око. Бързо се уморявал, ходел все с шапка,
защото слънцето му пречело. Бил като неадекватен след операцията, забравял,
губел си мисълта, станал груб, нервен, заяждал се с хората. Преди катастрофата В.
пиел много, но след операцията не близвал алкохол заради многото лекарства,
които вземал. Пушел много. Ходел като побъркан.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Между страните е налице влязло в сила
решение, по силата на което ответното дружество е осъдено да заплати на
първоначалния ищец обезщетение за неимуществени вреди в резултат на травматични
увреди, настъпили в причинна връзка с пътно-транспортно произшествие на
10.01.2013 г. Съгласно ТР № 45/1990 г. на ОСГК и Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС, от принципа за пълно обезщетяване на понесените при непозволено
увреждане вреди следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде
влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението,
"му се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се
намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини и не е било предвидено при присъждането на първоначалното
обезщетение".
Съдебната практика приема, че екцес е налице, когато се е появило ново страдание на
увреденото лице или съществено се е утежнило старо страдание, като новото
състояние съществено се отклонява от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение /решение № 196 от 12.07.2011г на ВКС по гр.д.№ 1724/2009,
IV ГО, ГК/. В решение № 993/15.12.2009г на ВКС по гр.д.№ 2687/2008г, I ГО, ГК
се сочи, че за да е налице екцес следва да се
установи качествена промяна в полученото увреждане, което следва да е в
причинна връзка с увреждането и това влошаване да не е било предвидено и
съобразено с първоначалното обезщетение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства - КСМЕ, съдът намира че при В.Й. не е било налице влошаване на
здравословното състояние вследствие на уврежданията от ПТП. Описаните в
исковата молба оплаквания като главоболие, световъртеж, двойно виждане,
намалено периферно зрение, атактична походка, дезориенация са установени при разглеждане на първоначално
предявения иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ пред РС Габрово. Смъртта на В.Й. е в
резултат на други усложнения на здравословното му състояние , които не се
дължат на ПТП. Единственият спорен момент е дали съдът, който е присъдил
обезщетението през 2013г. е взел предвид настъпилите усложнения от
черепно-мозъчната травма и факта, че настъпилите от нея промени са необратими. Настоящият състав намира, че тези усложнения
и факта, че не е ясно дали те ще отшумят или ще останат до края на живота на
ищеца, са съобразени от съда. Това става особено ясно от мотивите на въззивния съд, цитирани по-горе. Състоянието на ищеца след
претърпяната ЧМТ не се е влошило, но е вярно, че не се е подобрило. ГРС е взел предвид тази прогноза при
определяне на дължимия размер обезщетение. По отношение на страните със сила на
пресъдено нещо е решено, че определения размер
обезщетение е справедлив.
Събраните гласни доказателства не установяват други обстоятелства, които да
разколебаят съда в крайния му извод. Св.Д.установява състоянието на ищеца
след катастрофата, което безспорно е
било влошено в сравнение със състоянието му преди ПТП. Не се установи обаче, че
след решението на ГРС състоянието на ищеца се е влошило заради уврежданията ,
получени от ПТП. Състоянието му безспорно се е влошило, като за съжаление
ищецът е починал, но това не се установи
да се дължи на влошаване на състоянието му следствие на уврежданията от ПТП, а
на други заболявания и увреждания.
С оглед на изложеното, предявеният иск
следва да се отхвърли, ведно с акцесорния иск за
заплащане на лихва за забава.
По разноските:
Всяка от страните е представител списък
с разноски.
Ищците претендират разноски в размер на
1355лв. и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
Ответникът претендира разноски в размер
на 292лв. и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищците
не се следват разноски с оглед неоснователността на предявения иск.
На ответника се следват разноските на
основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер 292лв. и на основание чл.78 ал.8 от ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Тъй като ищецът е бил освободен от
заплащане на такси и разноски, с оглед неоснователността на иска, заплатените
от съда разноски остават за сметка на бюджета.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на И.Х.Й., ЕГН ********** и Я.М. Й., ЕГН ********** против ЗК“Л.и.“ АД, ЕИК *******за
заплащане на обезщетение по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ в размер на 60 000лв.,
ведно с лихва за забава от 10.11.2015г. вследствие на допълнително преживени от
В.Я.Й. , ЕГН ********** болки и страдания от ПТП след изплащане на обезщетение
от 25 000лв. ведно с лихва за забава, постановено по гр.д.№ 268/13г. на РС
Габрово, както и претенциите им за разноски по чл.78 ал.1 от ГПК и по чл.38
ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА
И.Х.Й. и Я.М. Й. да заплатят на ЗК“Л.и.“
АД разноски по делото в размер на 442лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: