Мотиви към Решение от 13.11.2019г. по НАХД № 1054
по описа на КРС за 2019г.
Постъпило е Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание срещу Ш.Ю.М. по чл.316 във
вр. с чл. 308 ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата счита, че безспорно се
установява, че обвиняемият Ш.Ю.М. е извършил престъплението по чл.316 вр.чл.308
ал.1 от НК, за което е предаден на съд. Той е осъществил състава на
престъплението, тъй като съзнателно се е ползвал от този неистински официален
документ представляващ удостоверение УП-3 с изх.№ 46/ 05.10.2008г. като от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Към момента на
извършването на престъплението обвиняемият М. не е бил осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл.78а от НК, за посоченото престъпление, което е умишлено се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, поради което
намира, че са налице предпоставките той да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК като му се наложи административно наказание
„глоба“. Предлага тя да бъде в размер на минимума.
Обвиняемият се признава за виновен и дава подробни
обяснения за случилото се. Съжалява за извършеното. Неговият защитник пледира,
че
Престъплението е извършено от обвиняемия М. от обективна
и субективна страна. Счита, че са налице предпоставките по чл.78а от НК. Моли
съда да освободи дееца от наказателна отговорност като му се наложи „глоба“ в
минимален размер.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият Ш.Ю.М., роден на ***г***, общ.Кирково,
български гражданин, женен, със средно образование, безработен, неосъждан, с
ЕГН **********.
На съдебното следствие безспорно се установи фактическата
обстановка описана в постановлението на прокурора за освобождаване от
наказателна отговорност, а именно: На 30.07.2018 г. обвиняемият Ш.Ю.М. ***.
Този ден той посетил сградата на ТП на НОИ в града, за да подаде заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За целта той попълнил
заявление с вх.№21 13-08-1333/ 30.07.2018 г. и към него приложил необходимите
документи, удостоверяващи придобития трудов стаж. След това обвиняемият Ш.М.
положил подписа си в заявлението в графата подпис на заявителя и го предал на
служителя. Със заповед на Директора на ТП НОИ - Кърджали на последния било
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради
недостиг на трудов стаж.
В началото на месец септември 2018 г. обвиняемият Ш.Ю.М.
се намирал в „Градската градина“ на гр.Кърджали. Там се срещнал с неустановено
по делото лице, на което обяснил, че не му достигал трудов стаж от 12 месеца,
за да му се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст. Споделил още, че бил
ходил до гр.Сливен, където работил, но не могъл да намери фирмата.
Неустановеното по делото лице обяснило на обвиняемия М., че срещу сумата от 100
лева може да му намери документ за недостигащия трудов стаж. Тогава обвиняемият
М. се съгласил и му предал сумата от 100 лева. Двамата се уговорили след
два-три дни отново да се видят в „Градската градина“ на гр.Кърджали.
По средата на месец септември 2018 г. обвиняемият Ш.М.
отново посетил „Градската градина“ в града, където се срещнал с лицето, на
което бил дал сумата от 100 лева, за да го снабди с документ удостоверяващ
необходимия трудов стаж. Последният му предал според уговорката неистински
официален документ представляващ Удостоверение образец УП-3 с изх.№46/ 05.10.2008
г. издадено от „Строител – Нова Загора“ЕООД. В него било отбелязано, че
обвиняемият М. работил като работник в СМК за периода от 10.01.1971 г. до
31.10.1971 г., както и в периода 04.06.1973 г. до 31.12.1975 г. при осигурителя
„Строител“ЕООД- Нова Загора на същата длъжност. Обвиняемият М. взел
удостоверението и си тръгнал. След като го разгледал установил, че в него бил
вписан трудов стаж в осигурителя „Строител“ЕООД- Нова Загора на длъжността „работник
СМК“ в периодите от 10.01.1971 г. до 31.10.1971 г., както и от 04.06.1973 г. до
31.12.1975 г.
На обвиняемия Ш.М. му било известно, че никога не е
работил в това дружество на тази длъжност работник за посочените периоди, било
му известно, че такива документи, удостоверяващи трудов стаж не се издават в „Градската
градина“ на гр.Кърджали, и то от непознато лице, както и съзнавал, че
официалният документ Удостоверение образец УП-3 с изх.№46/ 05.10.2008 г.
издаден от „Строител- Нова Загора“ЕООД е неистински документ. Въпреки всичко
това той решил да го ползва като подаде ново заявление в ТП НОИ - Кърджали за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка на 01.10.2018
г. обвиняемият Ш.Ю.М. *** и посетил ТП на НОИ – Кърджали, за да подаде отново
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Там на
место той попълнил заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Към него приложил и неистинския официалния документ удостоверяващ
необходимия стаж, а именно Удостоверение образец УП-3 с изх.№46/ 05.10.2008 г.
издадено от „Строител- Нова Загора“ЕООД. След това обвиняемият М. положил
подписа си в заявлението в графата „подпис на заявителя за пенсия“ и го предал
на служителката в ТП на НОИ - Кърджали, а именно на свидетелката К.С.Н..
Последната го входирала с вх.№ 2113-08-1799/ 01.10.2018 г., след което деецът Ш.М.
си тръгнал.
В последствие при обработка на документите за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст подадени от обвиняемия Ш.М. се
установило, че описаният трудов стаж в представеното Удостоверение образец УП-3
с изх.№46/ 05.10.2008 г. е недействителен. Това станало след извършена ревизия,
която приключила с Констативен протокол №КВ-5-19-00474573/ 19.10.2018 г., в
които било описано, че при проверка на ведомостите за заплати съхранявани в
Осигурителен архив в ТП на НОИ - Сливен лицето Ш.Ю.М. /Щ.А.Х. не фигурира в
тях. С решение №635/ 10.05.2006 г. на Окръжен съд - Сливен дружеството
„Строител - Нова Загора“ЕООД е заличено, а инкриминираният документ е издаден
на 05.10.2008 г., т.е. след като дружеството вече не съществувало.
От изготвената на досъдебното производство графическа
експертиза се установява, че подписът срещу „Подпис на заявителя за пенсия“ в
Заявление за отпускане на пенсия с вх.№2113-08-1799/ 01.10.2018 г. година е
положен от Ш.Ю.М..
Тази безспорна фактическа обстановка бе възприета от съда
на база обясненията на обвиняемия, от свидетелските показания на К.Н., както от
приложените писмени доказателства и от графическата експертиза, всички те
събрани на досъдебното производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обвиняемият Ш.Ю.М. от обективна и субективна страна е осъществила състава
на престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 от НК.
Деянието е извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и
е искал тяхното настъпване. Причини за извършване на деянието се коренят в
незачитане на законовия ред и стремеж за престъпно облагодетелстване.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по
чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК - лишаване от свобода до три години, като същото е
извършено с пряк умисъл, а също и че обвиняемият не е осъждан за престъпление
от общ характер и че не е освобождаван от наказателна отговорност при условията
на чл.78а от НК, както и че няма съставомерни имуществени вреди от
престъплението, тъй като деянието е на просто извършване, намира че той следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание. Настоящата инстанция като взе
предвид степента на обществена опасност- висока предвид на вида на засегнатите
обществени отношения, като отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства- чистото му съдебно минало, тежкото материално положение, добрата
характеристика и факта че до момента въпреки напредналата си възраст не е бил
наказателно санкциониран, намира че и чрез административно наказание към неговия
минимум- „ГЛОБА” в размер на 1000.00лв., ще удовлетвори изискванията на чл.36
от НК.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК настоящата инстанция осъди обвиняемия М. да заплати направените по делото
разноски в размер на 58лв., които да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: