Р
Е Ш Е Н И Е
№
2000/13.11.2023 година…
гр.
Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХІ състав, в открито заседание на осемнадесети октомври, през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина
Цветкова и участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от
Председателя КАНД № 2266 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от П.С.Н., чрез адв.Р., срещу Решение № 1430/15.08.2023г. постановено
по АНД №2725/23 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия К №
4655306, издаден от ОДМВР - гр. Пловдив, с който на П.С.Н., с ЕГН **********, с
адрес: ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/
лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП /, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП и е осъден
касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80
/осемдесет/ лева разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
В касационната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на атакувания съдебен акт. Моли се съдът да отмени
първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго по същество на
спора, с което да отмени процесния електронен фиш. В съдебно заседание
касаторът редовно призован се представлява от адв.Р., който изразява становище
за незаконосъобразност на въззивното решение..
Ответникът –ОДМВР Пловдив взема становище по касационната жалба, като моли
съдът да потвърди първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производството пред ПРС
е бил EФ Серия К № 4655306 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система „CORDON – M“MD1196 на 21.03.2021г. в
15:19ч. на Републикански път II-64 км 49+800 в посока на
движение с. Труд, при управление на МПС - лек автомобил „Субару Форестер"
с peг. № ***, при ограничение на
скоростта извън населено място от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, превишил
допустимата скорост с 32 км/ч. За установена и наказуема била
приета скоростта от 92 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс от минус
3 км/ч в полза на водача от измерената от автоматизираното техническо средство
скорост от 95 км/ч. След извършена справка в системата на КАТ било установено,
че процесният автомобил е притежание на касатора Н..
Н. бил санкциониран на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева за това, че управлява МПС със скорост от 92 км/ч, при максимално
разрешена скорост от 60 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Административното наказание е наложено при тази фактическа и
правна обстановка.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при
издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно е установено извършеното от лицето нарушение на чл. 21,
ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Като е стигнал до тези правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са
преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички
възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото писмени доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
изключително обстойни и обосновани.
Съдът е обсъдил всяко едно от изискванията на ЗДвП и ЗАНН по отношение на
оспорения акт и е изложил мотиви за компетентността, формата, производството и
материалната законосъобразност на оспорения ЕФ, в т.ч. съдът е обсъдил и събраните
по искане на жалбоподателя доказателства, свързани със законосъобразното
поставяне на пътен знак В26.
Правилни са изводите на ПРС и досежно мястото на извършване на нарушението.
Изрично в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е
отразено, че мястото за контрол е именно км 49+800 м на Републикански път
II-64, което без съмнение е в обхвата на действие на пътен знак В26, поставен
при км 49+860 и с действие до км 49+736, който извод се подкрепя и от събраните
и неоспорени от страните доказателства. До извод в обратната насока не води
обстоятелството, че в протокола е посочено, че разстоянието от пътния знак с
ограничението до АТСС е 150 метра, доколкото от значение, за да се прецени дали
камерата заснема само МПС, които се намират в зоната на действие на пътния знак
В26, е не дали самата камера е разположена в зоната на действие на пътния знак,
а дали настройките на обхвата на заснемане на камерата са такива, че да заснема
само тези МПС, които са в зоната на действие на пътния знак В26. А в конкретния
случай в протокола изрично е отбелязано, че АТСС е разположено и настроено
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, като това удостоверяване е скрепено с подпис на удостоверилия го
полицейски служител. Освен това знакът „В34“ е за автомобилите движещи се в
другата посока и то след автомобила на кастора.
При така установеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на спора, на ответната организация се дължат извършените
разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на 80 лв., изчислени
съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване
на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1430/15.08.2023 г., постановено по АНД № 2725/23 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХIV н. състав.
ОСЪЖДА П.С.Н., с ЕГН**********, с
адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на
ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото пред настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.