Определение по дело №110/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 53
Дата: 9 март 2023 г.
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20237120700110
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер

 

      година

    09.03.2023

        град

          Кърджали

 

 

 

Кърджалийският  

                       административен     съд                           

             състав

 

 

 

 

На

     09.03.2023

    година

              2023

 

 

 

В

       закрито

  заседание  и  в следния състав:

 

 

 

                                                                                                       Председател:

   ВИКТОР   АТАНАСОВ

 

 

 

 

 

 

като    разгледа    докладваното    от

   съдията  Виктор  Атанасов

 

 

 

административно   дело

    номер

                 110

   по описа за

  2023

    година,

 

и   за   да   се   произнесе,   взе   предвид   следното:

 

 

Производството е образувано по жалба, подадена не по предвидения в закона ред, а направо в Административен съд – Кърджали, на електронната поща, от C. S. A./Х.С.А., роден нa *** год. в ***, c посочен постоянен адрес ***, ***, действащ чрез адвокат К.Б. от АК-***, с посочен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0318-000027 от 23.02.2023 год., издадена от К. В. Й. - *** при ОД на МВР – Кърджали, с която заповед, на основание чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, е прекратена регистрацията на МПС – „Хюндай Акцент”, с Рег.№***, за срок от 6/шест/ месеца и са отнети Свидетелство за регистрация на МПС №*** и два броя регистрационни табели с №***.

В така подадената жалба е налице и особено искане, което е формулирано по следния начин: „Моля да отмените предварителното изпълнение на процесната заповед и да разпоредите свидетелство за регистрация/вероятно на МПС/ №*** и два броя регистрационни табели №***, да ми бъдат върнати.”. При това положение може да се приеме, че направеното особено искане е по чл.166, ал.4 от АПК, във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, т.е. за спиране на допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, доколкото втората от посочените разпоредби гласи, че подадената жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т.6 и 7 от ЗДвП, не спира изпълнението на приложената административна мярка.

С Разпореждане №191 от 06.03.2023 год., на основание чл.158, ал.1, във вр. с чл.151, т.3 от АПК, така подадената жалба е била оставена без движение, като на жалбоподателя е било указано, в 7/седем/-дневен срок от съобщението, да внесе дължимата държавна такса, в размер на 10/десет/ лева, по с/ка на Административен съд - Кърджали и да представи в същия 7/седем/-дневен срок в съда документа за платената държавна такса, съгласно разпоредбата на чл.151, т.3 от АПК. В изпълнение на това разпореждане, с молба Вх.№751 от 08.03.2023 год. на АдмС – Кърджали, подадена по електронен път и постъпила на електронната поща на съда, е представена разписка №*** от 08.03.2023 год. на „Изи Пей”, удостоверяваща внасянето на дължимата държавна такса по сметка на съда.

След като взе предвид данните по делото и приложимия закон, съдът в настоящия състав намира следното:

След запознаване с жалбата и приложенията към нея, Административен съд – Кърджали намира, че не е компетентен да разгледа така подадената жалба и съответно и особеното искане за спиране на допуснатото, по силата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, предварително изпълнение на оспорения административен акт.

Съгласно разписаното в чл.133, ал.1 от АПК правило, компетентен да разгледа и реши спор при оспорване на индивидуален административен акт е административният съд по постоянен адрес или по седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати, но според регламентацията на изречение 2/второ/ от същата ал.1 на чл.133, когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд - град София. По силата на чл.93 от ЗГР постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а нормата на чл.3, ал.2 от ЗГР сочи, че единствено чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, както и тези получили статут на бежанец или хуманитарен статут, или на които е предоставено убежище в РБ, се вписват в регистъра на населението. От съдържанието на жалбата и приложените към нея писмени доказателства е видно, че постоянният адрес на жалбоподателя C. S. A./Х.С.А. се намира в ***, където се сочи, че същият е и роден, като няма никакви данни или дори твърдения, той да има постоянен адрес на територията на Република България, респ. да е вписан в регистъра на населението някъде в Република България. Цитираната по-горе разпоредба на чл.133, ал.1, изр.2/второ/ от АПК е императивна и предвид това, за спазването й съдът е длъжен да следи служебно.

При това положение е ясно, че местно компетентен да разгледа спора по настоящото дело е Административен съд София - град, тъй като посоченият в оспорения акт адресат има постоянен адрес в чужбина/***/ и липсва разпоредба, която да определя друга специална местна подсъдност по този вид дела, която да дерогира правилото на чл.133, ал.1, изр.2/второ/ от АПК.

Тук съдът намира за нужно и да посочи, че в оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0318-000027 от 23.02.2023 год., издадена от К. В. Й. - *** при ОД на МВР – Кърджали, съвсем правилно и коректно е посочено, че заповедта може да бъде обжалвана в 14-дневен срок по съдебен ред пред Административен съд – София, но неясно по какви причини, пълномощникът на жалбоподателя C. S. A./Х.С.А. – адвокат К.А.Б. от АК-***, е решил да подаде и е подал жалбата не до Административен съд – София град, а направо в Административен съд – Кърджали, т.е. не до териториално компетентния съд и не по установения в АПК ред.  

Така, съобразно разпоредбите на чл.135, ал.1 и ал.2, изр.I/първо/ от АПК, всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно и ако намери, че то не му е подсъдно, го изпраща на надлежния съд. При това положение и предвид изложеното по-горе, образуваното пред Административен съд – Кърджали производство по настоящото административно дело №110/2023 год. по описа на съда следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде изпратено по подсъдност, на Административен съд – София град, който в случая се явява компетентния административен съд, който следва да разгледа и да се произнесе по така подадената жалба от чуждия гражданин C. S. A./Х.С.А., с посочен постоянен адрес ***, ***, вкл. относно нейната редовност и допустимост, както и да се произнесе по направеното в нея особено искане за спиране на предварителното изпълнение.

По изложените съображения и на основание чл.135, ал.2, изр.I/първо/, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.133, ал.1, изр.2/второ/ от АПК, Административен съд – Кърджали

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с Вх.№689/06.03.2023 год. на АдмС – Кърджали, подадена от името на C. S. A./Х.С.А., роден нa *** год. в ***, c посочен постоянен адрес ***, ***, чрез адвокат К.Б. от АК-***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0318-000027 от 23.02.2023 год., издадена от К. В. Й. - *** при ОД на МВР – Кърджали.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №110/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали.

ИЗПРАЩА жалбата, ведно с делото, по подсъдност на Административен съд – София град.

Препис от определението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я: