Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на девети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова, изслуша докладваното от
съдията административно дело № 999/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на раздел ХІІ „Трансгранично здравно обслужване“
на глава ІІ „Задължително здравно осигуряване“ в Закона здравното осигуряване
/ЗЗО/ и във връзка с чл.80ж ал.7 от ЗЗО.
Делото е образувано въз основа на жалба от Н.Н.Р. чрез адв.Д.П. срещу
решение №РД-Е112-22/30.04.2020г. на управителя на Националната
здравноосигурителна каса /НЗОК/, с което на жалбоподателя в качеството му на
задължително здравноосигурено по българското законодателство лице е отказано издаване на предварително
разрешение за лечение извън държава-членка по пребИ.ване, заплащано от НЗОК
/формуляр S 2/.
В жалбата са наведени оплаквания за нищожност на обжалвания административен
акт, поради издаването му от некомпетентен орган – подуправителя на НЗОК на
основание чл.18 ал.3 от ПУДНЗОК без да са налице условия за заместване.
Повдигнати са доводи за материална незаконосъобразност на оспореното решение и
необоснованост. Твърди се, че са били налице условията по чл.20 §2 от Регламент
/ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и
Съвета, поради което не е имало основание за отказ. В хода на устните
състезания пълномощника на жалбоподателя подчертава, че след като два пъти през
месец октомври 2017г. и през месец януари 2019г. в България е проведено
лечение, но се е наложило трети път през 2020г. да се извърши медицинска
интервенция в Б., то в случая не е налице второто изискване: пациентът да
получи лечение в срок в България. Иска отмяна на обжалвания акт и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът управителя на Националната здравноосигурителна каса чрез
пълномощника си Й. П. Й. оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде
отхвърлена. Смята, че не са налице условия за издаване на разрешение за лечение
в чужбина, защото такова може да бъде предоставено в срок от лечебни заведения в България.
Оспорването е направено в срок, видно от датата на обжалваното решение и
датата на постъпване на жалбата срещу него от лице с активна процесуална
легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради
което е процесуално допустимо.
Въз основа на документите в административната преписка и събрания в хода на
съдебното производство доказателствен материал съдът установява следното от
фактическа страна:
Поради претърпяна на 24.10.2017г. травма – отлепване на ретината с
ретинално разкъсване на ляво око, на същата дата Н.Н.Р. е бил опериран в
Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ – гр.София от д-р И. Ш.,
който е член на експертния съмет по очни болести към Министерството на
здравеопазването. Описаното в епикризата оперативно лечение е включвало: визус,
тонометрия, офталмоскопия, биомикроскопия, В-ехография, оглед с Голдман,
ретинопексия, еднолазер, имплантация на силикон на ляво око, поставени са
Дексматезон и Флостерон. Последвала е втора операция на 10.01.2019г., извършена
от същия лекар в същата болница, според
епикризата са били извършени: витректомия, ендолазер, евакуиране на силикон,
имплантиране на газ в лявото око, поставени са Дексматезон и Флостерон. След
това, жалбоподателят е бил опериран в болница „Свети Августин“, Б. на
27.01.2020г. във връзка с посттравматично рецидивиращо отлепване на ретината на
лявото око/голяма макулна дупка и от документа става ясно, че е бил извършен
пийлинг около и дренаж през макулната дупка, обширна периферна витректомия, инфузия
на силиконово олио с микро-едно-дренаж и третиране с лазер на разкъсванията и периферната ретината,
поставени са Дексматезон и Тобрамицин.
Жалбоподателят Н.Н.Р. е подал до Районната здравноосигурителна каса –
гр.Варна заявление вх.№ 94-00-4016/06.03.2019г., което е препратено до управителя
на НЗОК с вх.№ Е112-02-6/13.03.2020г., с което е поискал издаване на
разрешение /формуляр S2/ за планирано лечение извън държавата по
осигуряване/пребИ.ване във връзка с последваща операция за евакуация на
силиконово масло на лявото око и залепване на ретина. Посочено е, че желае лечението да бъде извършено в болница
Синт Августинус /Свети Августин/, А , Б. в периода
21.04.2020г.-23.04.2020г. Представени са
документи и няма спор по факта, свързан
със здравноосигурителния статус на Н.Н.Р. в Република България.
Заявлението на жалбоподателя е разгледано от Комисията за разглеждане на
искания на здравноосигурени лица за издаване на разрешение за получаване на
лечение извън държавата-членка по пребИ.ване
/ формуляр S 2/, заплащано от
НЗОК и в протокол №36
Е112-04-36/16.03.2020г., която е взела решение медицинската документация да
бъде изпратена за експертни писмени становища до главния координатор и до двама
членове на Експертния съвет по очни болести, определени със заповед на
министъра на здравеопазването във връзка с възможността за лечение на
територията на Република България по съответната диагноза в необходимите,
съобразно здравословното състояние на пациента срокове. Заявлението на Н.Н.Р.,
касаещо искане за издаване на разрешение за получаване на лечение извън
България е било препратено от управителят на НЗОК на 25.03.2020г. до доц. д-р
Андрей Андреев – главен координатор на Експертния съвет по очни болести, Национална
многопрофилна транспорта болница „Цар Борис ІІІ“ – София, до проф. д-р И П –
член на Експертния съвет по очни болести, УМБАЛ „Александровска“ – София, до
д-р И. Ш., член на Експертния съвет по очни болести и председател на Българското
дружество по офталмология, Очен лазерен център „Вижън“ – София със запитване
дали едновременно са изпълнени на територията на Република България следните
условия: 1. Възможно ли е провеждане на посоченото лечение в безопасни и
оправдани от медицинска гледна точка срокове, в лечебно заведение на
територията на Република България, в съответствие с конкретната медицинска
диагноза на пациента, текущото му здравословно състояние, вероятното развитие
на заболяването и възможната прогноза за резултата от неговото лечение ? 2.
Дали предлаганото лечение се прилага на територията на Република България с
еднаква ефективност, както и лечението, което се предлага от лечебното
заведение в друга държава-членка на ЕС ?
Според експертното становище на д-р И. Ш. с вх.№ Е112-02-6/01.04.2020г.:
Предложеното на Н.Р. лечение рутинно се извършва в държавни и частни лечебни
заведения на територията на Република България. Ефективността на предлаганото в България лечения по конкретния
случай не се различава от тази на друга европейска държава. В България се
работи по същата оперативна методика, със същите консумативи и апарати за очна
хирургия, както в цяла Европа. Операцията на пациента би могла да се проведе с
еднаква ефикасност и без неоправдано забавяне в Очна клиника при Александровска
болница – София, СБАЛОБ „Зора“ – София, МЦ „Фокус“ – София, Очна клиника на
УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив и СОБАЛ „Вижън“ – София. Въз основа на
прегледаната медицинска документация на пациента Н.Р., професор д-р И. П. е отговорила в свое
становище с вх.№ Е112-02-6/07.04.2020г., че препоръчаната от хирурга д-р К. в
болница „Свети Августин“ в Б. евакуация на силиконовото масло може да бъде
извършена на територията на България. В становището си с вх.№ Е112-02-6/28.04.2020г.,
д-р Андрей Андреев заявява следното: От приложените медицински документи са
установява, че се касае за посттравматично рецидивиращо отлепване на ретината
на лявото око. Предложената оперативна процедура – евакуация на силиконово
масло, постановено по време на последната операция на 27.01.2020г. /инфузия на силиконово олио осъществена с
микро-ендо-дренаж/ е наложителна, но не е сложна и може да бъде извършена със
същия успех в няколко клиники в България. Д-р Андреев препоръчва това да стане
в Очна болница „Вижън“ – София, където са били осъществени първите две
оперативни интервенции и в което лечебно заведение д-р К /белгийският хирург,
който е извършил последната операция на Н.Р./ е консултант и гост-оператор.
Експертните становища на главния координатор и на двамата членове на Експертния съвет по очни
болести, определени от министъра на здравеопазването са приети от Комисията с
нейни протоколи №42 Е112-04-42/07.04.2020г., № 46 Е112-04-46/11.04.2020г. и протокол
№ 49 Е112-04-49/29.04.2020г. Решението на Комисията за разглеждане на искания
на здравноосигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение
извън държавата-членка по пребИ.ване /
формуляр S 2/, заплащано от НЗОК, обективирано в протокол № 46
Е112.04.46/11.04.2020г. във връзка със заявление вх.№ Е112-02-6/13.03.2020г. на
Н.Н.Р. е обосновано с експертните
становища на проф. д-р И. П. и на д-р И. Ш. и гласи: „Комисията прие, че
не са налице предпоставките за издаване на разрешение за лечение извън
държавата-членка по пребИ.ване /формуляр S 2/, предвиден в Регламент /ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 29.04.2004г. и реши да предложи на управителя на НЗОК издаване на
отказ за провеждане на планово лечение извън държавата-членка по пребИ.ване на
лицето Н.Н.Р..“. Във връзка с това решение, председателят на комисията е
отправил докладна записка до управителя на НЗОК с вх.№ Е112-02-6/28.04.2020г.,
в която след обобщаване на получените експертни становища е предложено на
управителя на НЗОК да издаде отказ за провеждане на планово лечение на Н.Н.Р.
извън България.
С решение № РД-Е112-22/30.04.2020г., управителят на НЗОК е отказал
издаването на предварително разрешение за планово лечение извън
държавата-членка по пребИ.ване на лицето Н.Н.Р. въз основа на експертните
становища на посочените по-горе медицински специалисти, както и предвид всички
факти и обстоятелства от значение за случая, лечението на пациента може да бъде
осъществено в България в оправдан от медицинска гледна точка срок, като се
вземе предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на
неговото заболяване. Изтъкнато е, че не са изпълнени двете кумулативни
изисквания по чл.20 на Регламент „ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 29.04.2004г., а именно: здравноосигуреното лице да не може да получи
това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка с оглед на
здравословното му състояние и вероятното развитие на заболяването му. Решението
е подписано в изпълнение на заповед №РД-09-438/08.04.2020г. на управителя на
НЗОК, според която на 30.04.2020г. е трябвало да бъде заместван от д-р Й. В. П.
– подуправител на НЗОК. Жалбоподателят не успя да докаже оплакванията си, че на
този ден управителят на НЗОК не е отсъствал, поради което съдът счита, че
обжалвания административен акт не страда от нищожност, тъй като е подписан от
компетентен орган в режим на пълно заместване на служебните функции.
По делото беше приета съдебно-медицинска експертиза с вх.№
10457/28.08.2020г., изготвена от д-р Й.Г.Й. – офталмолог в „АМЦСМП – ОМЦ Свети Н.
***. След извършен преглед на жалбоподателя, анамнеза и запознаване с медицинската документация,
представена по делото, д-р Й. е направил заключението, че оперативната
интервенция – евакуация на силиконово масло, поставено по време на последната
операция в Б. може да бъде извършена в срок, оправдан от медицинска гледна точка,
вземайки предвид текущото здравословно състояние и развитие на заболяването на
жалбоподателя в Александровска болница -
София, УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, СБАЛОБ „Зора“ – София, СОБАЛ „Вижън“ –
София и ОМЦ „Фокус“ – София. При изслужване на заключението в съдебното
заседание на 09.09.2020г. д-р Й. потвърди, че е преглеждал три часа Н.Р., запознал се е подробно с предоставените
медицински документи. Препоръчаното от лекаря в Б. премахване на силикона,
поставен от него при предишна операция, може да се извърши и в България.
Подчертано е, че операциите, направени от д-р Ш. са били съгласувани с д-р К. в
болница „Свети Августин“ в Б., който е бил гост-лекар в СОБАЛ „Вижън“ – София. Изтъкна, че се касае
за посттравматично рецидивиращо отлепване на ретината, свързано с травма, и
може да рецидивира един, два, три или повече пъти.
Варненският административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за
установени факти, принципно безспорни между страните, и след служебна проверка
на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК счита следното от правна страна:
Не се спори по два от трита
правнорелевантни факта: здравноосигурителния статус на жалбоподателя, за заплащане
на разходите във връзка с болничното лечение в Б. се изисква предварително
разрешение от НЗОК.
Спорният въпрос е правен: „Лечението може
ли да бъде предоставено на Н.Р. в
България в срока, който е оправдан от
медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно
състояние и вероятното развитие на неговото заболяване ?“ и във връзка с него приложимите правни норми са:
·
чл.80ж ал.6 от ЗЗО, който гласи: „Националната
здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването не може да
откаже да даде предварително разрешение, когато здравното обслужване е сред
здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК или на Министерството на
здравеопазването, и когато здравното обслужване не може да бъде предоставено на
територията на Република България в обоснован от медицинска гледна точка срок,
въз основа на обективна медицинска оценка на здравословното състояние,
историята и вероятното развитие на заболяването на пациента, степента на болка
при пациента и/или естеството на увреждането на пациента към момента на
подаване на искането за разрешение.“;
·
чл.25 ал.3 от Наредба №5/21.03.2014г. за
условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно
обслужване, който гласи: „Управителят
на НЗОК не може да откаже да даде предварително разрешение, когато здравното
обслужване е сред здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, и то не
може да бъде предоставено на територията на Република България в обоснован от
медицинска гледна точка срок, въз основа на обективна медицинска оценка на
здравословното състояние, историята и вероятното развитие на заболяването на
пациента, степента на болка при пациента и/или естеството на увреждането му към
момента на подаване на искането за разрешение.“
·
Чл.56 от Договора за функционирането на
Европейския съюз /ДФЕС/,
според чиято разпоредба се забраняват
ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по
отношение на гражданите на държавите-членки, които са се установили в
държава-членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са
предназначени услугите;
Съгласно постоянната
съдебна практика на СЕС по член 56 ДФЕС по принцип допуска да се изисква
предварително разрешение като условие за упражняването на правото на пациента
да получи болнично лечение в друга държава членка за сметка на системата, в
която е осигурен с цел да не се рискува
сериозно застрашаване на финансовото равновесие на системата за социално
осигуряване, да се поддържат достъпни за
всички и балансирани медицински и болнични услуги, да се поддържа определен капацитет на
системата за здравеопазване или на определено равнище на медицинска
компетентност на националната територия и да се даде възможност за планиране,
за да се гарантира на територията на съответната държава членка достатъчен и
постоянен достъп до балансиран набор от качествени болнични услуги.
·
Чл.20 §2 от Регламент /ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за
координация на системите за социална сигурност: „Разрешителното за
получаване на подходящо лечение извън държавата-членка по пребИ.ване се дава,
когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството
в държавата-членка, в която пребИ.ва съответното лице и в която то не може да
получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като
се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие
на неговото заболяване.“.
·
Чл.8 §6 б.“Г“ от ДИРЕКТИ. 2011/24/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 март 2011
година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно
обслужване: „Държавата-членка по осигуряване може
да откаже да даде предварително разрешение, ако въпросното здравно обслужване
може да бъде предоставено на нейна територия в рамките на срок, който е
обоснован от медицинска гледна точка, като се отчита настоящото здравословно
състояние и вероятното развитие на заболяването на всеки пациент.“.
Във всички случаи член 8,
параграф 5 от ДиректИ. 2011/24 предвижда, наред с останалото, че държавата
членка по осигуряване не може да откаже да даде предварително разрешение,
когато пациентът има право на въпросното здравно обслужване съгласно
член 7 и когато въпросното здравно обслужване не може да бъде предоставено
на нейна територия в обоснован от медицинска гледна точка срок. Следователно в
съответствие с член 8, параграф 6, буква г) от ДиректИ. 2011/24
държавата членка по осигуряване може да откаже да даде предварително
разрешение, когато въпросното здравно обслужване може да бъде предоставено на
нейна територия в рамките на срок, който е обоснован от медицинска гледна
точка.
За да отговори на
основния по делото спорен правен въпрос, съдът съобрази решение Съда на
Европейския съюз /голям състав/ от пети октомври 2010г. по дело С-173/09, в т.3
от диспозитИ. е постановено: „Що
се отнася до лечение, което не може да бъде получено в държавата членка, на
чиято територия пребИ.ва осигуреното лице, член 22, параграф 2, втора
алинея от Регламент № 1408/71 в изменената му и актуализирана редакция
съгласно Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, трябва
да се тълкува в смисъл, че не може да се откаже издаване на разрешението, което
се изисква съгласно параграф 1, буква в), подточка i) от този
член: когато в държавата членка, на чиято територия пребИ.ва осигуреното лице,
не може своевременно да бъде предоставено алтернативно, еднакво ефикасно
лечение.“. Следователно, отказ за издаване на разрешение може да бъде
постановен, ако в държавата-членка, на чиято територия пребИ.ва осигуреното
лице може своевременно да предостави алтернативно, еднакво ефикасно лечение.
По
преюдициално запитване относно
тълкуването на член 56 ДФЕС, член 10, параграф 1 и член 21,
параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана
по-нататък „Хартата“), член 20, параграф 2 от Регламент (EО)
№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004
година за координация на системите за социална сигурност и член 8, параграф 5
от ДиректИ. 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011
година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно
обслужване, е образувано пред Съда на
Европейския съюз дело №С-243/19, по което към
този момент няма решение. Въпреки,
че правният въпрос в главното производство е бил дали пациентът може да получи
здравно обслужване в държава-членка различна от държавата по здравно
осигуряване по причина религиозни убеждения, в производството по преюдициално
запитване е поставен въпроса дали такава причина може да бъде друго лично
предпочитание на пациента.
В т.52 от заключението на
генералния адвокат по дело С-243/19 на СЕС е посочено, че „За да се определи
дали в държавата членка на местопребИ.ване може своевременно да бъде получено еднакво
ефикасно за пациента лечение, компетентната институция е длъжна да вземе
предвид всички обстоятелства по конкретния случай, като надлежно отчете не само
медицинското състояние на пациента към момента на подаването на искането за
разрешение и евентуално интензивността на страданията или естеството на
увреждането на пациента, което би могло например да препятства или прекомерно
да затруднява упражняването на професионална дейност, но и историята на
заболяването му.“. В тази връзка, както в производството по издаване на
процесния индивидуален административен акт, така и в настоящото съдебно
производство са взети експертните становища на главния координатор и на членове
на Експертния съвет по очни болести, както и на вещо лице - офталмолог,
назначено от съда, които са категорични, че лечението – евакуация на силиконово
масло от лявото око на Н.Р. може да бъде извършено еднакво ефикасно и
своевременно в лечебни заведения в България включително в СОБАЛ „Вижън“ –
София, където гостуващ-лекар е и д-р К. от болница „Свети Августин“ в Б.,
предпочетена от жалбоподателя. Освен това, операцията е планова, т.е. макар и
неизбежна, тя не е в условията на спешна медицинска необходимост и включва
елемент на личен избор, поради което отказът за разрешение се явява обоснован
/по аргумент за противното – т.55 и т.72 от заключението на генералния адвокат
по дело С-243/19/.
В т.89 от цитираното
заключение на генералния адвокат е отбелязано, че „член 20, параграф 2 от Регламент № 883/2004 във
връзка с член 10, параграф 1 и член 21, параграф 1 от
Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже да
издаде разрешение, посочено в член 20, параграф 1 от този регламент,
когато болничната помощ, чиято медицинска ефикасност не се поставя под съмнение,
е налична в държавата членка по осигуряване на лицето, въпреки че използваният
метод на лечение е несъвместим с религиозните убеждения на това лице, когато
отказът е обективно оправдан от легитимна цел и средствата за постигане на тази
цел са подходящи и необходими. При липса на организационни или структурни
изисквания, свързани с правилното и балансирано предоставяне на ефективно
здравно обслужване от държавата членка по осигуряване, тази държава членка може
да откаже съгласно второто условие, предвидено в член 20, параграф 2
от Регламент № 883/2004, да вземе предвид религиозните убеждения, ако това
потенциално би довело до значително увеличаване на разходите за държавата
членка по осигуряване в ущърб на предоставянето на ефективно здравно обслужване
на други лица.“.
Според заключението на
генералния адвокат: „Член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО)
№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004
година за координация на системите за социална сигурност, във връзка с
член 10, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че държава
членка може да откаже да издаде разрешение, посочено в член 20,
параграф 1 от този регламент, когато болничната помощ, чиято медицинска
ефикасност не се поставя под съмнение, е налична в държавата членка по
осигуряване на лицето, въпреки че използваният метод на лечение е несъвместим с
религиозните убеждения на това лице, когато отказът е обективно обоснован от
легитимна цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.
При липса на организационни или структурни изисквания, свързани с правилното и
балансирано предоставяне на ефективно здравно обслужване от държавата членка по
осигуряване, тази държава членка може да откаже съгласно второто условие,
предвидено в член 20, параграф 2 от Регламент № 883/2004, да
вземе предвид религиозните убеждения, ако това потенциално би довело до
значително увеличаване на разходите за държавата членка по осигуряване в ущърб
на предоставянето на ефективно здравно обслужване на други лица.“.
Всички медицински документи и
становище сочат, че лечението в Б., чиито разходи жалбоподателя иска да му
бъдат възстановени е свързано с премахване на силиконово масло, сложено при
операция, извършена в същата белгийска болница, т.е. не е налице отстраняване на
лекарска грешка, допусната при операциите, извършени в СОБАЛ „Вижън“ – София,
освен това страданието на пациента е свързано с посттравматично отлепване на
ретината в следствие на травма, която не му е причинена от въпросната болнична
помощ, получена в България. В административната преписка и по делото не са
представени доказателства, които да поставят под съмнение медицинската
ефикасност на болничната помощ за този вид лечение, което може да бъде получено
на територията на България.
Изхождайки от тълкуването на
чл.20 параграф 2 от Регламент № 883/2004, дадено в цитираното по-горе
решение на СЕС по дело С-173/09 и заключението на генералния адвокат по дело
С-243/19 по преюдициално запитване, както и предвид целия доказателствен
материал, съдът счита, че отказът е обективно
обоснован от легитимна цел - значително увеличаване на разходите за държавата
членка по осигуряване в ущърб на предоставянето на ефективно здравно обслужване
на други лица и средствата за постигане на тази цел са подходящи,
пропорционални и необходими, предвид доказаната
по делото възможност за получаване на същото по ефективност лечение в срок,
който е обоснован от медицинска гледна точка, като се отчита настоящото
здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването на пациента-жалбоподател.
По изложените
съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена, като в полза на ответника трябва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл.80ж
ал.7 от Закона за здравното осигуряване, както и на основание чл.143 ал.4 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.Р. срещу
решение №РД-Е112-22/30.04.2020г. на управителя на Националната
здравноосигурителна каса.
ОСЪЖДА Н.Н.Р. с ЕГН **********
да заплати на Националната здравноосигурителна каса юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :