№ 1052
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000500777 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 6005 от 23.11.2023г. постановено по гр.д. № 2001/2023г., по описа на
СГС, ГО, 23 с-в, съдът е уважил частично иск с правно основание чл.52 вр.чл.49 ЗЗД, като е
осъдил Столична община да заплати в полза на Й. С. Г. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.01.2022г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на 1800 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
03.01.2022г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 25.86 лв. (след
компенсация).
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди в останалата му част -
за разликата над 5000 лв. до 26 000 лв., като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като СО е осъдена да заплати в полза на адв. М. Д., на
основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., а Й. С. Г., е осъден
да заплати по сметка на СГС сумата от 800 лв. реализирана за възнаграждение на вещо лице.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
В срока по чл.263 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника по
делото.
1
Жалбоподателят-ищец Й. С. Г. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 5000 лв. до претендираните 26 000 лв. неимуществени вреди, като посочва,
че размерът на присъденото обезщетение не кореспондира с принципа за справедливост,
визиран в чл.52 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът правилно е взел предвид следните обстоятелства: възрастта на ищеца; процесът по
възстановяване (болнично лечение от 07.01.2022г. до 14.01.2022г., амбулаторно от
03.01.2022г. до 06.01.2022г. и от 14.01.2022г. за следващите шест месеца - домашно);
операция на 10.01.2022 г. с наместване и Фиксация на раменната кост с метални импланти -
пластина и девет винта, която е продължила под пълна анестезия над три часа; фактът, че
през първите дни изпитвал по-интензивни болки и страдания; продължаващите болки и
страдания и възможността същите да се влияят от метрологичното време за период от 3
години; остатъчен белег на дясната мишница от 20 см.; дясната мишница е по-дебела с 2 см.
спрямо лявата. Твърди, че е с трайни и неизлечими белези на водещ горен крайник и то в
активна възраст. На следващо място, доста са подценени фактите, че активното
възстановяване е продължило 5-6 месеца, което неминуемо е свързано с постоянни болки.
Болки има и до днес и се очаква това да продължи още. Нещо повече, вещото лице е
посочило, че му предстои екстракция на металните импланти, чрез нова оперативна
интервенция. Моли за увеличаване размера на обезщетението, вкл. за имуществени вреди с
присъждане на още 900 лв. Претендира разноски.С молба-уточнение от 14.10.2024г. заявява,
че обжалва решението единствено по отношение на неимуществените вреди.
Жалбоподателят-ответник СО оспорва решението в неговата осъдителна част по
отношение на неимуществените и имуществените вреди. На първо място посочва, че съдът
неоснователно и необосновано е приел, че ответникът Столична община е виновно
отговорен за причинената злополука със своите действия и/или бездействия на определено
физическо лице, негов служител, работник или външен изпълнител на когото в мотивите на
решението се твърди, че е възложено поддържането на процесното място. В исковата молба
ищецът твърди, че на 03.01.2022 г. слизайки по стълбите находящи се на бул. „Гоце Делчев“
№ 32, пред магазин за ел. тротинетки, поради липса на плочки пада, при което си счупва
раменната кост на дясната ръка. При падането пострадалият Й. Г. е получил тежко
увреждане, предизвикало силна болка и невъзможност на движението на десния горен
крайник. Изтъква факта, че няма реализирано от страна на СО противоправно действие или
бездействие на нейни служители, от което да са произтекли вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредата, както и възлагане на работа и причиняване на
вредата при или по повод на възложената работа. Поддръжката на тротоарните пространства
като част от общинската улична инфраструктура включва привеждането им в подходящо и
безопасно състояние с оглед на обичайното им предназначение. Съгласно чл.31 ЗП и чл.3
ал.1 ЗДвП задължение е на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с
необходимата маркировка, сигнализация, както и да организират движението така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Законът определя и изискуемият
резултат – осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и
удобно придвижване през цялата година. Твърди, че не е доказано пълно и главно, че не е
2
изпълнил задълженията си за привеждане на тротоара и стълбите в годно за употреба
състояние и безопасно преминаване на движещите по него хора. От друга страна релевира
отново направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като
увреденият ищец е проявил поведение, което е пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди, а именно неположена дължима грижа да прояви внимание при
движението си, която ако бе положена, би осуетила причиняването на телесната повреда.
Претенцията за неимуществени вреди намира за изцяло неоснователна, тъй като ищецът сам
носи отговорността за понесените от него вреди. В този смисъл СГС неправилно и
необосновано, не е уважил направеното възражение за съпричиняване на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че той с поведението
си е създал условия и предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вреди,
като е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.
Ищецът Й. С. Г. твърди, че на 03.01.2022г., в гр.София слизал по стълбите, находящи
се на бул. „Гоце Делчев“, бл. 32, пред магазин за ел. тротинетки, като поради липса на
плочки на тротоара е паднал, вследствие на което е счупил раменната кост на дясната си
ръка. Уточнява, че събитието е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно и сухо
време, като на мястото е имало свидетели - очевидци на инцидента. Непосредствено след
падането потърсил медицинска помощ, при което е установено, че е получил фрактура на
дясна раменна кост, наложила извършването на операция. В продължителен период от време
водещата му ръка била обездвижена и съответно не е могъл да се грижи за ежедневните си
дела, включително да се обслужва сам. Травмата и лечебният процес са му причинили
значителни физически болки, както и емоционални терзания, във връзка с което поддържа,
че е станал раздразнителен, напрегнат, има проблеми със съня и изпитва страх да се движи
по улиците. Наличието на голям белег от операцията продължава да му напомня за
инцидента и да не му позволява да преодолее страховете си. За лечението си е направил и
разходи в размер на 1 800 лв. във връзка със заплатен ултразвук на две нива, назначен от
лекар. Твърди, че претърпените от него неимуществени вреди се намират в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното и виновно поведение на служители на Столична
община, които не изпълнили задължението си да поддържат тротоара в добро състояние.
Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 26
000 лв. и 1800 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2022г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът СО оспорва исковете, като поддържа, че процесният тротоар и
стълбищата се поддържат в изправно и безопасно състояние, предвид което намира, че от
3
страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи обосновано
заключение, че твърдените от него травми са настъпили от спъване в липсващи плочки или
стълби на подлеза към улицата. Оспорва и възникването, вида и характера на твърдените
неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
евентуални такива и проявено от негови служители противоправно поведение. Евентуално
оспорва размера на тази претенция като прекомерен. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни, евентуално същите да не се уважават в пълен размер.
От фактическа страна се установява, че на 03.01.2022г. Й. С. Г. /на 53г./ слизайки по
стълбите към подлеза, находящи се на бул. „Гоце Делчев" № 32, пред магазин за ел.
тротинетки, поради липса на плочки пада на земята, при което си счупва раменната кост на
дясната ръка. Мястото, на което тротоарните плочки и бордюра били неукрепени и разбити,
не било обозначено или оградено, поради което ищецът не очаквал, че преминаването от там
крие риск.
Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно -
показанията на св.Г. /син на пострадалия и очевидец/, разпитан в о.с.з. на 27.10.2023г., които
съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.
Св.Г. твърди, че на 03.01.2022г. в светлата част на деня били заедно с баща му в ж.к. Борово,
бул.Гоце Делчев, когато станал инцидента. Времето било слънчево, нямало дъжд или сняг.
При слизане по стълби към подлеза, кракът му пропаднал в дупка и баща му паднал. Той
слизал по стълбите преди подлеза, имало спускане от блока надолу в посока подлеза.
Отивали да свършат работа на свидетеля. Изтъква, че е ходил и друг път на това място, но
баща му не познавал района. Когато баща му паднал, изтичал веднага да му помогне. В
момента, в който го вдигнал, той му казал, че много го боли дясната ръка и след около
минута започнал направо да плаче от болка. Видял го, че стъпил в дупката и залитнал.
Веднага след инцидента баща му потърсил медицинска помощ, веднага отишли в Пирогов.
Налагало се да бъде опериран, но в този ден го изписали от болницата, тъй като той
употребявал антикуагуланти - лекарства за разреждане на кръвта и не можел да бъде
опериран веднага. Баща му трябвало да спре медикаментите, едва след което може да се
предприеме операцията на фрактурата на рамото.
Съдът правилно и обосновано е кредитирал показанията на св. Г. относно механизма на
настъпване на травмата, тъй като са последователни, конкретни и се подкрепят от
медицинските документи по делото и заключението на СМЕ.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.76 от
делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука пострадалият е получил
счупване на тялото на дясната раменна кост. Проведено е следното лечение: болнично -
от 07. 01. 2022 г. до 14. 01. 2022 г. - 7 дни ; домашно - амбулаторно - от 03. 01. 2022 г. до 06.
01. 2022 г. и от 14. 01. 2022 г. до около 5-6 месеца. По време на болничното лечение е
опериран - на 10. 01. 2022 г. - наместване и фиксация на раменната кост с метални импланти.
По време на домашно - амбулаторното лечение е провеждал раздвижване на десния горен
4
крайник. Ищецът е претърпял болки и страдания непосредствено след ПТП с голям
интензитет за около 7-8 дни, болки с умерен интензитет от около 5-6 месеца, след което
интензитетът на болките е намалявал постепенно. Предстои нова операция за изваждане на
металните импланти, което ще му причини болки и страдания с умерен интензитет за около
1 месец и с малък интензитет за около 2 месеца. С оглед характера, местоположението и
степента на счупването на ищеца може да се приеме, че той би могъл да изпитва болки и
страдания при влажно и студено време, при по- голямо натоварване на десния горен крайник
до около 2-3 години след инцидента. Вещото лице посочва, че няма медицинска
документация, от която да е видно как точно е протекъл възстановителния период при
ищеца и колко е продължил. Обичайният възстановителен период за този тип
увреждане е около 5-6 месеца. Налице са следните остатъчни последици - белег от
операция на дясната мишница 20 см, дясната мишница е по-дебела 2 см, дясната
предмишница е по-слаба 2 см. Разходът, описан във фактура от 11. 01. 2022. Г. за ултразвук
на две нива - 1800 лв., е в причинно - следствена връзка с травматичното увреждане на
ищеца на 03.01.2022г. Разходът, описан във фактура от 11.01. 2022 г. за избор на екип - 900
лв., е направен по желание на ищеца за лечение на полученото от него увреждане.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. В този
смисъл отговорността на ответника има обезпечително - гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Предявен е иск за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно
бездействие, изразяващо се в ненадлежно обезопасяване на липсващи плочки по стълбите
към подлеза, находящи се на бул. „Гоце Делчев" от бл.32, пред магазин за ел. тротинетки.
САС констатира, че претърпените от пострадалия вреди подлежат на обезщетяване на
основание чл.49 ЗЗД, доколкото са свързани с човешка дейност по отстраняване на
неравности - липсващи плочки, находящи се по стълби, водещи към подлез на бул.Гоце
Делчев, която безспорно е публична общинска собственост. В случая се търси отговорност
на възложителя, която е обективна и безвиновна, и произлиза от общото задължение на
общината да поддържа пътната настилка по улиците на София в изправност както в частта
на пътното платно, така и по прилежащите тротоари, още повече когато последните се
намират в подлези, където се предполага наличието на повече пешеходци.
“При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи
обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно
лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е
предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата
грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да
не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват
правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на
5
съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона
действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят
вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с
дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.", /в този
смисъл решение № 488/07.02.2012г. по гр.д.№ 899/2010г. по описа на ВКС, ІV Г.О.,
постановено по чл.290 ГПК/
Дали от събраните по делото доказателства може да се направи извод за противоправно
бездействие на ответника, предпоставящо отговорността му за вредите от станалия
инцидент, е въпрос от съществото на спора. В други решения на ВКС се приема, че когато
законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и щом в
крайна сметка не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице
бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
СГС е приел, че процесната част от стълбите, водещи към подлеза е част от
инфраструктурната мрежа, а нормата на чл.30 ал.4 ЗП възлага в тежест на Общината
контрол върху изграждането, поддържането и ремонта й. Като не са констатирали проблем
при слизане по стълбите към подлеза, служителите на ответника са в неизпълнение на
законово възложените им задължения, поради което са налице предпоставките по чл.49 ЗЗД
за ангажиране отговорността на СО.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първа инстанция по следните
съображения:
От показанията на св.Г. се установи, че ищецът е паднал при слизане по стълбите на подлеза
на бул.Гоце Делчев, в близост до бл.32, пред магазин за ел. тротинетки и поради липса на
плочки паднал и получил фрактура на раменна кост.
Разпоредбата на чл.30 ал.4 и чл.31 ЗП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на неравен пътен участък,
независимо дали е на тротоара или на пътното платно представлява неосигуряване на
условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на
общината и съобразно приетото в практиката на ВКС от гледна точка на деликтната
отговорност, посоченото деяние представлява противоправно бездействие и ангажира
отговорността на общината по реда на чл.49 ЗЗД. В постановено по реда на чл.290 ГПК
решение от 11.04.2018г. по гр. д. № 1676/2017г., ІV г.о. на ВКС се приема, че "стопанинът на
пътя по основното му направление отговаря за проектирането на организацията на
движението, за изпълнението и поддържането и на кръстовища, в които се пресичат,
разделят или събират на едно ниво пътища с различни стопани", а съгласно §1, т.1 от ДР на
Нар.№ 1/17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата, "стопанин на пътя" е
собственикът или администрацията, която управлява пътя, т.е. в случая общината.
Доколкото в хипотезата на чл.49 ЗЗД не се изисква да се установи пълно и главно виновните
действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и
безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане,
6
съдът при съобразяване с така даденото разрешение в трайната практика на ВКС правилно е
счел, че в конкретния случай са налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на
СО при условията на чл.49 ЗЗД. Общинските пътища, в т.ч. тротоарите към тях съставляват
публична общинска собственост - чл.8 ал.3 вр.чл.5 ал.1 т.2 ЗП, които се управляват в интерес
на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а съгласно чл.31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Почистването и поддръжката на тротоарите като част от обхвата
на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл.48 т. 2, б."б." от Правилника за
прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по
поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения /а процесният
подлез е именно такъв/, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината.
С оглед горното САС споделя извода, че поддържането на стълбите в района на подлеза е
задължение на СО, без оглед на това на кого конкретно е възложена тази дейност или кой
точно е собственик на намиращия се в непосредствена близост имот, а настъпилите вреди в
резултат на бездействието на Общината да контролира правилното, редовно и надлежно
ремонтиране на тротоара от страна на третото лице-изпълнител, ангажира отговорността й
по чл.49 ЗЗД. Мястото е част от градската среда, подлезът е с обществено предназначение и
предвид свободния достъп на пешеходци до него, се е налагало предприемане на
обезопасителни мерки по цялата повърхност на стълбите. Задължението за обезопасяване се
извежда от общото задължение да не се вреди другиму с оглед местонахождението,
свободния достъп на пътни превозни средства и хора и обичайното преминаване по това
място на пешеходци, тъй като в близост се намира магазин. На основание чл.64 ал.3 ЗУТ
общината е задължена да изгражда, поддържа и ремонтира за своя сметка поземления
участък, в който е настъпил инцидента - като част от уличната инфраструктура. Задължение
на всяка община е да поддържа уличната мрежа в града в изправност, да сигнализира
незабавно за препятствия или други опасности по него и да ги отстранява в най-кратък срок,
съгласно разпоредбата на чл.167 ал.1 ЗДП.
С оглед на това с проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община, същата
не е изпълнила задълженията си да организира безопасно движение по улиците. Налице е
пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на служителите на общината,
настъпилия деликт и причинените в резултат на него вреди, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й.
Претърпените от ищеца вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на лицата, на
които е било възложено от ответната община упражняване на надзор и отстраняване на
неравности по настилката на тротоара, поради което са причинени по повод възложената им
работа. Установява се по безспорен начин от показанията на свидетелят, че мястото на
инцидента е било необезопасено, че увреждането вследствие на злополуката е в пряка
причинна връзка с бездействието на ответника.
7
ПО РАЗМЕРА:
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди,
означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на
трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице е във всеки
отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната
практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в
най-пълна степен за вредите. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната
практика на ВКС / по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., решение от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на
ВКС и решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС.
По отношение размера на претърпените неимуществени вреди съдът, определяйки същите
по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, предвид възрастта на пострадалия - 53
години към 2022г., икономическата конюктура в страната, факта, че е получил една средна
телесна повреда, а именно - счупване на тялото на дясната раменна кост, както и че по
време на болничното лечение е опериран - на 10. 01. 2022 г. - с наместване и Фиксация на
раменната кост с метални импланти - пластина и девет винта, която е продължила под пълна
анестезия над три часа. Предстои нова операция за изваждане на металните импланти, което
ще му причини болки и страдания с умерен интензитет за около 1 месец и с малък
интензитет за около 2 месеца. С оглед характера, местоположението и степента на
счупването на ищеца може да се приеме, че той би могъл да изпитва болки и страдания при
влажно и студено време, при по- голямо натоварване на десния горен крайник до около 2-3
години след инцидента. Обичайният възстановителен период за този тип увреждане е
около 5-6 месеца. Налице са следните остатъчни последици - белег от операция на
дясната мишница 20 см, дясната мишница е по-дебела 2 см, дясната предмишница е по-
слаба 2 см. Обоснован е извода, че през първия месец е имал затруднение в битовото си
обслужване и нарушение на обичайния ритъм на живот, още повече дясната ръка е водеща
за него. Затова САС счита че претенцията неправилно е уважена в размер от 5000 лв.,
предвид обема на претърпените неимуществени вреди и следва да се увеличи до 20 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта. В останалата част до
претендирания размер от 26 000 лв. претенцията е неоснователна и като такава правилно е
била отхвърлена.
Що се отнася до имуществените вреди - същите са доказани по размер от направените
разходи за лечението и поставяне на остеосинтезен материал, който по правило не се поема
от касата. Според вещото лице разходът, описан във фактура от 11. 01. 2022. Г. за ултразвук
на две нива - 1800 лв., е в причинно - следствена връзка с травматичното увреждане на
ищеца на 03.01.2022г. В тази част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част и отменено само в
отхвърлителната за разликата над 5000 лв. до 20 000 лв. неимуществени вреди.
8
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 27 800 лв., като жалбата на ищеца е частично основателна ,а
тази на СО е неоснователна изцяло.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК СО дължи в полза на жалбоподателя направените по делото разноски,
в размер на общо 2332 лв. платени д.т. за двете инстанции. От тях дължими с оглед
уважената част от исковете са само 1828.70 лв.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.М. Д., член на САК, следва да се присъди
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна
инстанция, в размер на 1130 лв. без ДДС./с оглед факта, че пълномощното на л.5 е с дата
13.05.2022г. и приложима е старата редакция на чл.7 т.4 Наредба № 1/2003г./, както и сумата
от 1184 лв. за първа инстанция, без ДДС. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи за
всяка съдебна инстанция. Обстоятелството, че договорът за правна защита и съдействие не
съдържа уговорки каква част от възнаграждението се дължи за защита по въззивната жалба
на ищеца и каква част - за защита срещу въззивната жалба на ответника, е ирелевантно за
преценката относно размера на дължимото възнаграждение. След като процесуалното
представителство е осъществено при условията на чл. 38 ЗА, за размера на
възнаграждението са приложими разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - чл. 36 ЗА, и липсата на конкретни уговорки в
договора по повод на възнаграждението не е аргумент да се откаже присъждането му.
По компенсация жалбоподателката дължи в полза на СО направените пред въззивна
инстанция разноски, но такива няма. На осн.чл.78 ал.8 ГПК ищецът дължи юрисконсултско
възнаграждение в полза на СО, в размер на 150 лв. за първа инстанция, както и 100 лв. за
въззивна инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
э
ОТМЕНЯ решение № 6005 от 23.11.2023г. постановено по гр.д. № 2001/2023г., по описа на
СГС, ГО, 23 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над 5000 лв. до сумата от 20 000 лв., д.т. и разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Й. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***" бл.
*, вх. *, ап. * чрез адвокат М. Д., с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Васил Кънчев" №
26, вх. Д, ет. 6, Бизнес център „Стефан Караджа“, разликата над 5000 лв./пет хиляди лева/ до
сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) или допълнително сумата от 15 000
лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настъпили при падане, поради липса на плочки на 03.01.2022г., в гр.София при
9
слизане по стълбите, находящи се на бул. „Гоце Делчев“, бл. 32, пред магазин за ел.
тротинетки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2022г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1828.70 лв./хиляда осемстотин двадесет и осем
лева/ направени разноски пред двете инстанции с оглед уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решението в обжалваната част .
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА адв. М. Д. от САК, гр. София, ул. „Васил Кънчев" № 26, вх. Д, ет. 6, Бизнес
център „Стефан Караджа“, сумата от 1130 лв. /хиляда сто и тридесет лева/без ДДС/
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред първа
инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, както и сумата от 1184 /хиляда
сто осемдесет и четири лева/ лв. за първа инстанция, /без ДДС/ адв.възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Й. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***" бл. *, вх. *,
ап. * чрез адвокат М. Д., с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Васил Крънчев" № 26, вх. Д,
ет. 6, Бизнес център „Стефан Караджа“, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Столична община,
адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, сумата от общо 250 лв./двеста и петдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10