№ 3135
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100509658 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 13354 от 05.07.2024г., постановено по гр.д. № 56427/2023г. по описа
на СРС, 78-ми състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. Г. П.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от сумата 506,30 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г„ ведно със
законната лихва от 11.07.2023г„ до окончателното изплащане на вземането и 63,18 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.06.2023г„ както и 4,18 лева - главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законната лихва
от 11.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38692/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав, е
отхвърлен искът за главница за незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. до
30.04.2022г., за сумата над 506,30 лева до предявения размер от 3164,34 лева; искът за
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.06.2023г., за сумата над 63,18 лева до
предявения размер от 393,86 лева; главница за дялово разпределение за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г, за сумата над 4,18 лева до претендирания размер от 26,10 лв.;
сумата в размер на 5,45 лева – законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020г. до 06.06.2023г.
Със същото решение А. Г. П. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 96,65 лева разноски в исковото производство и сумата от 84,38 лева разноски в
заповедното производство, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на А. Г. П.
сумата от 168,04 лева разноски в заповедното производство и сумата от 504,12 лева разноски
в исковото производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са
1
отхвърлени, е подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са
развити съображения за неправилност на решението в посочената част. Жалбоподателят
твърди, че съдът бил определил неправилно обема на задълженията на ответника съобразно
неговата квота в разделната отговорност. Поддържа, че в заповедното производство бил
предявил претенциите срещу тримата наследници и понастоящем собственици на имота
Н.Г.С., А. Г. П. и И. Г. П.. Доколкото му били дадени указания да предяви установителен иск
срещу А. Г. П., ищецът бил предявил такъв съобразно неговата квота от 7/18 части от общия
размер на вземанията. Съдът неправилно бил приел, че претендираната сума в исковото
производство се отнасяла за цялото задължение за процесния имот, респективно че
ответникът дължи част от исковата претенция. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза се установявало, че стойността на доставената топлинна енергия за
целия имот се равнявала на 8245,32 лева, поради което размерът на тази искова претенция
бил доказан. Моли съда да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника
А. Г. П., в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че
правилно съдът бил приел, че по време на процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.
съсобственици на имота били Г.П.С. с 4/6 ид.ч., А. Г. П. с 1/6 ид.ч. и Н. Г.а с 1/6 ид.ч. Искът
не бил предявен срещу ответника в качеството му на наследник на Г.П.С.. Моли съдът да
потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е изразило становище по жалбата
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Предвид горното следва да се изложат съображения във връзка с правилността на
решението в обжалваната част по доводите във въззивната жалба.
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за
продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената
топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и
нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С
оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и
плащане на процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
2
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
От приетия в първоинстанционното производство договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.09.1990г. се установява, че
на така посочената дата Р.Ц.С. и Г.П.С. са придобили правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот, а именно апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж.к.
„*********. От приетото удостоверение за наследници на Р.Ц.С. е видно, че същата е
починала на 15.03.2012г. и е оставила за наследници своя съпруг Г.П.С. с 4/6 или 12/18 ид.ч.,
своя син А. Г. П. с 1/6 или 3/18 ид.ч. и своята дъщеря Н.Г.С. с 1/6 или 3/18 идеални части.
Следователно през процесния по делото период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. потребители
на топлинна енергия за битови нужди са били така посочените лица като собственици на
имота при посочените квоти.
Видно от удостоверението за наследници на Г.П.С., същият е починал на 19.05.2022г.
и е оставил за наследници И. Г. П. – син, А. Г. П. – син и Н.Г.С. – дъщеря. Вследствие на това
наследствено правиприемство ответникът А. Г. П. отговаря за плащане на вземанията,
дължими за 7/18 ид.ч. от имота (3/18 от Радка Стоянова и 4/18 от Георги Стоянов), каквато е
именно посочената от въззивника квота в заповедното и исковото производство.
Следователно релевираното от въззивника оплакване за неправилно определяне на квотата
на А. Г. П. в общото задължение е основателно.
На първо място неправилно първоинстанционният съд е приел, че определената от
него 1/6 част следва да бъде приложена върху посочените в исковата молба размери на
исковите претенции, а не върху общия дълг, претендиран спрямо всички длъжници в
заповедното производство. Видно от съдържанието на приложеното ч.гр.д. № 38692/2023г.
по описа на СРС, 78-ми състав, по него е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от общо 8136,87 лева – главница за цена на топлинна
енергия; сумата от общо 1012,78 лева – мораторна лихва върху тази главница; сумата от
общо 67,12 лева – цена на услугата дялово разпределение и сумата от общо 14,01 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Заповедта за изпълнение е
издадена срещу трима длъжници при следните квоти: за И. Г. П. – 4/18 части от общите
задължения; за Н.Г.С. – 7/18 части от общите задължения и за А. Г. П. – 7/18 части от общите
задължения.
Следователно делът на ответника А. Г. П. в общите задължения съобразно посочената
от ищеца квота от 7/18 части е както следва: 3164,34 лева – главница за цена на топлинна
енергия; 393,86 лева – мораторна лихва върху тази главница; 26,10 лева – цена на услугата
дялово разпределение и 5,45 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение. След подаденото от А. Г. П. възражение, съдът в заповедното производство е
дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на иск само срещу този
длъжник, респективно ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил установителните си
искове само за така посочените суми, съответстващи на 7/18 части от общите задължения на
тримата длъжници. При това положение след като първоинстанционният съд е приел, че
квотата на ответника в общия дълг не е 7/18 части, а само 1/6 част (т.е. 3/18), той е следвало
да приложи тази квота върху общите размери на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение, а не върху претендираните с исковата молба суми. Като е направил обратното,
първоинстанционният съд на практика е уважил исковете за 1/6 част от 7/18 части от общия
размер на дълга.
На второ място неправилна е и преценката на първоинстанционния съд, че
ответникът А. Г. П. дължи само 1/6 част от общото задължение, тъй като искът срещу него
не бил предявен в качеството му на наследник на Г.П.С.. Наследственото правоприемство
води единствено до придобиване от наследника на вече възникналите задължения на
наследодателя, включени в наследствената маса, но не променя основанието, на което те са
възникнали. В този смисъл наследяването на неизпълнени задължения по договор не
представлява различно основание на исковата претенция от твърдяното в исковата молба
договорно неизпълнение. Касае се за едно и също правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия за един и същи период и имот. Разликата се състои единствено в това,
че част от претендираните срещу ответника суми са дължими поради неизпълнение на
собствените му задължения по облигационното правоотношение с ищцовото дружество,
3
докато останалата част се дължи вследствие на неизпълнението на договорните задължения
на неговия наследодател, за последиците от което отговаря ответникът. Доколкото
основанието на иска е едно и също, ищецът не дължи уточнение каква част от задълженията
е лична на ответника и каква – наследствена. И в двата случая отговорността е договорна и
се носи от ответника.
Както беше уточнено по-горе, вследствие на настъпилото правоприемство,
ответникът А. Г. П. дължи общо 7/18 части от стойността на доставената в имота топлинна
енергия през процесния период, поради което квотата се явява правилно определена от
ищеца.
В производството пред въззивната инстанция няма спор и от приетото от СРС
експертно заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира при
условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че
общата стойност на доставената топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г. е 8245,32 лева. Тази сума надхвърля общия претендиран от ищеца размер в
заповедното производство от 8136,87 лева, следователно общият размер е доказан.
Ответникът А. Г. П. дължи 7/18 части от общата претенция от 8136,78 лева, поради което
предявеният установителен иск за сумата от 3164,34 лева – цена на доставена топлинна
енергия в имота за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. се явява изцяло доказан по
основание и размер.
На следващо място от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че през процесния период дяловото разпределение на топлинната енергия е
възложено на „Директ“ ООД и е изпълнено законосъобразно от фирмата за дялово
разпределение. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в.
Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок
след първото им публикуване. С оглед на това и въз основа на представените по делото
фактури и счетоводно извлечение, съдът установи, че цената на услугата дялово
разпределение за целия имот през процесния по делото период – от 01.05.2020г. до
30.04.2022г. е в размер на 67,12 лева. Ответникът дължи 7/18 части от тази сума или 26,10
лева, каквато е и цената на предявения иск. Ето защо този иск също се явява изцяло
основателен.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
4
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради което
дължи мораторна лихва за процесния период от 15.09.2021г. до 06.06.2023г. Съдът по реда на
чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен калкулатор установи, че за така
посочения период, мораторната лихва върху общата главница от 8136,87 лева надхвърля
посочения в заповедното производство общ размер на лихвата от 1012,78 лева. От тази сума
ответникът дължи 7/18 части, т.е. 393,86 лева, каквато е и цената на предявения иск.
Следователно искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия също се явява
изцяло основателен.
На следващо място правилно първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения
установителен иск за сумата от 5,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
16.07.2020г. до 06.06.2023г. върху цената на услугата дялово разпределение, тъй като
посочените по-горе клаузи от общите условия касаят единствено вземанията за топлинна
енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая въззивникът не е
ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание,
липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на главницата за
дялово разпределение. Следователно въззивната жалба е неоснователна по отношение на
този иск.
Релевираното от ответника с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за цена на топлинна енергия, мораторна
лихва върху нея и цена на услугата дялово разпределение, е отхвърлено изцяло от
първоинстанционния съд. В тази част решението не е предмет на въззивно обжалване
поради липса на подадена въззивна жалба от ответника, следователно въпросът не подлежи
на преразглеждане от въззивния съд.
Предвид несъвпадението в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът
за цена на топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 506,30 лева до предявения размер
от 3164,34 лева; в частта, с която искът за мораторна лихва върху тази главница е отхвърлен
за разликата над 63,18 лева до предявения размер от 393,86 лева и в частта, с която искът за
цена на услугата дялово разпределение е отхвърлен за разликата над 4,18 лева до
претендирания размер от 26,10 лева, и вместо това предявените искове за така посочените
разлики следва да бъдат уважени. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 5,45 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г. до
5
06.06.2023г. С оглед промяната в присъдените суми, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено и в частта, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на А.
Г. П. разноски в заповедното производство за разликата над 0,30 лева и разноски в исковото
производство за разликата над 0,91 лева.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. С оглед уважената от
въззивната инстанция част от исковете, в полза на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД
следва да бъдат присъдени допълнителни разноски в заповедното производство в размер на
6,72 лева и допълнителни разноски в първоинстанционното производство в размер на 407,36
лева. Във въззивното производство жалбоподателят е сторил разноски за държавна такса в
размер на 60,32 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определи на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 160,32 лева. С оглед
уважената част, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски във въззивното
производство в размер на 160,03 лева. Във настоящото производство въззиваемата страна А.
Г. П. е била представлявана безплатно от адв. К. С. П. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Съдът определи
възнаграждението за безплатното представителство на 500 лева съобразно материалния
интерес и извършените по депото процесуални действия. С оглед отхвърлената част от
исковете, предмет на въззивно обжалване, в полза на адв. П. следва да бъде присъдено на
осн. чл. 38, ал. 2 ГПК адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на
0,90 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13354 от 05.07.2024г., постановено по гр.д. № 56427/2023г.
по описа на СРС, 78-ми състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Г. П. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
както следва: за признаване за установено вземане за разликата над 506,30 лева до 3164,34
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г.; за признаване за установено вземане за разликата над 63,18 лева до 393,86 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 06.06.2023г.; за признаване за
установено вземане за разликата над 4,18 лева до 26,10 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. и В ЧАСТТА, с
която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на А. Г. П. на основание чл. 78, ал. 3
ГПК разликата над сумата от 0,30 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и разликата над сумата от 0.91 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
А. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********, ап. 12, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, разликата над 506,30 лева до 3164,34 лева, представляваща
6
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ап. 12, аб. № 271926, ведно със
законната лихва считано от 11.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането;
разликата над 63,18 лева до 393,86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 06.06.2023г., както и разликата над 4,18 лева до 26,10 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва считано от 11.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13354 от 05.07.2024г., постановено по гр.д. №
56427/2023г. по описа на СРС, 78-ми състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че А. Г. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5,45 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2020г. до 06.06.2023г.
ОСЪЖДА А. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********, ап. 12,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6,72
лева, представляваща допълнителни разноски в заповедното производство, сумата от 407,36
лева, представляваща допълнителни разноски в първоинстанционното производство и
сумата от 160,03 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. К. С. П., САК, с адрес:
гр. София, ул. „*********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 0,90 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство във въззивното
производство на А. Г. П..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7