Решение по КНАХД №3037/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфаструктура“, чрез юрк. В.П. против Решение № 261/ 26.09.2024 г., постановено по АНД № 191/ 2024 г. по описа на РС - Девня, с което отменен е ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Ферт бул“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че от страна на въззивния съд не е извършен комплексен анализ на събраните доказателства, не са изложени мотиви относно формирания краен извод за отмяна на ЕФ. Поддържа се, че неправилен е извода на въззивния съд за плащане на дължимата тол такса. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди отменения ЕФ и присъди юрк. възнаграждение.

В съдебно заседание по делото, касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – „Ферт бул“ ЕАД, в депозиран писмен отговор чрез представител по пълномощие дава становище, че оспорва касационната жалба. Прави искане за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на направените по делото разноски, включително възнаграждение за един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, за правилност и законосъобразност на въззивното решение, като пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законово установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

За да отмени обжалвания пред него ЕФ въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 24.08.2021 г., в 13.34 часа с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока Намаляващ километър в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „МАН ТГХ“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20 500 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 6 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 40 000 кг., за което изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/според категорията на ППС. За така констатираното нарушение е издаден обжалвания Електронен фиш, връчен на ответника.

От правна страна въззивния съд е намерил, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване ЕФ и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл.10, ал.1 ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 1/ такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7; 2/ такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3. Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.

Съгласно чл.10б, ал.1 ЗП, тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. Според ал.3 на с.р., тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на ППС. Размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му - чл.10б, ал.4 ЗП.

Условията и редът за събиране на таксите по чл.10, ал.1 и 2, чл.10а, ал.2 и чл.10б, ал.5 ЗП, начините за изчисляването и заплащането им, са регламентирани с приетата на основание чл.10, ал.7 ЗП Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата, електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране. Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Електронната система за събиране на тол такси събира и обработва декларирани тол данни за всяко пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 ЗП, което ползва платената пътна мрежа, като тол данните се събират и обработват по реда на тази наредба - чл.10, ал.2. Въз основа на получените декларирани тол данни Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Електронната система за събиране на тол такси определя изминатото разстояние от пътя и пътните участъци, за които се дължи тол такса, изчислява дължимата такса и я начислява на задължения субект по реда на тази наредба - чл.10, ал.3. Ползвателите на платената пътна мрежа могат да предоставят на Агенция "Пътна инфраструктура" данните, необходими за начисляване на дължимата такса, директно чрез доставчик на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние по смисъла на чл.13, ал.1 или опосредено от лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла на чл.14, ал.1 - чл.12, ал.2 от Наредбата. Съгласно чл.13, ал.1 от Наредбата, налични бордови устройства в пътни превозни средства, отговарящи на съответните технически изисквания за целите на тол таксуването, могат да бъдат използвани за целите на подаване на декларирани тол данни, в случай че съответният собственик или ползвател е сключил договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват за отчитане на навлизането, движението по или напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, и се предават на Агенция „ПИ“ в съответния изискуем формат и с необходимото съдържание - чл.13, ал.2.

Съгласно чл.14, ал.1 от Наредбата, ползвателите на платената пътна мрежа могат да изберат да предоставят данни относно географското 4 позициониране и изминатото разстояние на ППС на Електронната система за събиране на тол такси и чрез услугите на лице, действащо като доставчик на декларирани данни, отговарящо на изискванията на чл.32, ал.1 и сключило договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Доставчикът на декларирани данни събира данните по ал.1, които предава на съответния доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който е сключил договор в стандартизиран формат, който позволява допълването им с данни, необходими за формиране на декларирани тол данни, въз основа на които се извършва изчисление на дължимите тол такси - чл.14, ал.2. Данните относно географското позициониране и изминатото разстояние от ППС в обхвата на платената пътна мрежа, събрани от доставчика на декларирани данни, се предават и обработват от доставчика на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната система за събиране на тол такси съответните декларирани тол данни - чл.14, ал.3. Съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата, въз основа на събраните декларирани тол данни Агенция „ПИ“ извършва изчисление на дължимите тол такси съгласно тарифата по чл.10, ал.6 от Закона за пътищата посредством Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, като генерира сметка, установяваща размера на дължимите пътни такси за съответното пътно превозно средство.

Съгласно чл.16, ал.1 от Наредбата, ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата могат да ползват платената пътна мрежа след предварително заплащане на тол такса за деклариран предварително заявен маршрут. При предварителното заплащане на тол такса се издава маршрутна карта, която позволява на едно пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 ЗП да премине еднократно разстояние в обхвата на платената пътна мрежа от начална до крайна точка, с допълнителни, предварително посочени междинни точки, които не могат да са повече от четири - чл.16, ал.2. Маршрутната карта може да се закупи не по-рано от 7 календарни дни преди датата на пътуването от потребител, регистриран в електронната система за събиране на пътни такси, и не по-рано от 24 часа 5 преди датата на пътуването – от нерегистриран потребител, като и в двата случая е валидна за срок 24 часа от декларираната начална дата и час на пътуването - чл.16, ал.3.

В случая описаното в ЕФ деяние е съставомерно от обективна и субективна страна, т.к. безспорно притежаваното от „Ферт бул“ ЕАД ППС е такова по чл.10б, ал.3 ЗП, за което, при движение по платената пътна мрежа, се дължи такса за изминато разстояние - тол такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. При липсата на данни за ползвател за превозното средство, таксата се дължи от собственика, поради което правилно дружеството е идентифицирано като субект на нарушението. Доколкото размерът на тол таксите се определя въз основа на действително изминато разстояние, установено посредством данните от тол декларациите и предварително закупените маршрутни карти, липсата и на двете безспорно обосновава извод, че за процесното ППС, дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП не е била заплатена. Неоснователно е оплакването на ответника, че причината за неподаване на тол декларации в случая не се дължи на проблем в бордовото устройство, а на техническа неизправност на част от системата, засичаща сигнала, изградена и поддържана от „Интелигентни трафик системи“ АД.

От доказателствата по делото не се установява, дали въззивника има сключен договор с доставчик на услуга за електронно събиране на пътни такси, съгласно общите условия на ИТС. Съгласно чл.13, ал.6 от цитираната Наредба, в случай че дадено бордово устройство преустанови подаването на данни, съответният собственик или ползвател на пътното превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който има сключен договор, като в противен случай се прилага чл.11, ал.2.

В случая „Ферт бул“ЕАД е санкционирано за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП, наказуемо по чл.179, ал.3б ЗДвП. Хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП не е посочена в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, която изрично предвижда издаването на електронен фиш само за нарушенията по чл.179, ал.3 ЗДвП, които са установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.3. Независимо че в разпоредбите на чл.167а, ал.4 и чл.189ж, ал.7 ЗДвП са включени и нарушенията по чл.179, ал.3б, и вероятно редакцията на чл.189ж, ал.1 ЗДвП се дължи на законодателен пропуск, поради което нарушението по чл.179, ал.3б е следвало да се установи и санкционира по общия ред.

От друга страна санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение. Директива 1999/62/ЕО е транспонирана с Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл.10, ал.7 ЗП. Наредбата въвежда изискванията на директивата относно условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на Директива 1999/62/ЕО.

Според разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Директива 1999/62/ЕО не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и по-специално не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции. Както е посочено в т.39 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, според постоянната съдебна практика при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност (така и в решения от 9 февруари 2012г., Urbаn, C-210/10,EU:C:2012:64, т.23 и от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.37). Според т.49 от същото решение, санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 19 октомври 2016, EL-EM2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.39). Както следва от съображение 1 към Директива 1999/62, преследваните цели в контекста на Директивата, се отнасят както до хармонизацията на системите на събиране на такси, така и до създаване на справедливи механизми за възлагане на себестойността на инфраструктурата на превозвачите с оглед отстраняване на нарушенията на конкуренцията между транспортните предприятия на държавите членки. В този контекст СЕС в т.42 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep е приел, че 8 строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.40). От друга страна СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата . Тези условия в случая не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби, и по конкретно на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, т.к. предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер - за процесното нарушение 2500лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани елементи като например - изминатото разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредност на нарушението и т.н.

Тъй като разпоредбите на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата, поради което и единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В подобни случаи следва да се извърши проверка дали съществува обща административно-наказателна разпоредба, която предвижда налагането на имуществени санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция.

В случая такава обща санкционна разпоредба липсва. Единствената обща санкционна норма е тази на чл.185 ЗДвП, но същата предвижда единствено налагането на глоба и по арг. от разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН - която изисква случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се налагат санкции да са изрично уредени в закон, не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци. По изложените съображения съдът счита, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Настоящата инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя ЕФ. Следователно, към момента на извършване на нарушението не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“, с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При изхода на спора, касаторът следва да бъде осъди да заплати на ответника по жалбата, сумата от 350 лева, представляваща извършени през настоящата инстанция разноски за адв. възнаграждение.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 261/ 26.09.2024 г., постановено по АНД № 191/ 2024 г. по описа на РС – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да заплати на „Ферт бул“ ЕАД ЕИК **** сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева – разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.