Р Е Ш Е Н И Е №25
гр.Силистра, 23.04.2021 година
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Виолина Рамова,с участието на Заместник окръжния прокурор при ОП-Силистра
И.Ч., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №9 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №260009/23.12.2020г.,постановено
по АНД №39/20г., Дуловският районен съд е отменил Наказателно
постановление №19-001063/20.02.2020г.,издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Силистра, с което на „Амбулатория
за специализирана медицинска помощ индивидуална практика д-р И.В.-
офталмолог“ЕООД гр.Дулово, на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда (КТ) е
било наложено административно наказание по вид „имуществена санкция“, за
нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 КТ.
Производството е образувано по касационна жалба на “Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра,
подадена от Директора, с искане да бъде отменен обжалваният акт на ДРС и, след
решаване на спора по същество от настоящата инстанция, да бъде потвърдено първоначално
оспореното наказателно постановление.В съдебното производство касаторът участва чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт
И. А., който поддържа аргументите от касационната жалба. Оплакванията в същата
сочат на релевиран основен довод за неправилно
приложение на материалния закон. Последното е обсъдено като неблагоприятна
последица и от допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила, доколкото касаторът счита, че районният
съд е игнорирал (не е обсъдил) показанията на актосъставителя и свидетеля на нарушението. В една част възведените оплаквания сочат на довод за
необоснованост на съдебния акт, която, по аргумент от чл.348 НПК, не е
касационно основание и не подлежи на обсъждане. Поради горните оплаквания се
настоява за отмяна на атакуваното решение и съответно за потвърждаване на
процесното пред ДРС наказателно постановление.
Ответникът по касация- “Амбулатория за специализирана медицинска помощ Индивидуална практика
д-р И. В.-офталмолог“ЕООД гр.Дулово,чрез упълномощен представител адв.Тр.С., изразява становище за
неоснователност на касационното оспорване.Излага аргументи в подкрепа на
решаващите из- води на районния съд и настоява,постановеният от него акт да
бъде оставен в сила като съответен на закона и фактите по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Силистра намира
обжалваното решение за законосъобразно.Дава заключение за неговото
потвърждаване с отхвърляне на касационната жалба.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата
по делото и становищата на страните,прие следното: Касационните основания,които са заявени и поддържани пред
настоящата инстанция се свеждат до твърдения за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила във фазата на оценка на доказателствата /чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН/.Акцентът в касационната жалба е
поставен върху оплаквания за неправилно формирани фактически изводи от съда, като
с оглед на събраните доказателства,се настоява за други заключения относно
фактите, което е типичен пример за довод за необоснованост на оспорения съдебен
акт. Последната, обаче, е изрично изключена от обсега на касационния контрол с
разпоредбата на чл. 348 ал.1 НПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН,поради
което и не подлежи на обсъждане, включително в контекста на забраната от чл.220 АПК.Проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на терена на касационните
оплаквания и в параметрите, за- дадени с чл.218 ал.2 от АПК.
Спорът пред Дуловския
районен съд е бил съсредоточен върху въпроса: работила ли е С.Д.П.от
02.01.2020г. до момента на проверката - 29. 01.2020г. в лечебното заведение на
д-р В. по прикрито трудово правоотношение или го е посещавала по силата на
сключен граждански договор (л.17),само когато бъде повикана, при необходимост, в дните
сряда и събота (не всички среди и съботи). Съдът е приел,че въпросните повиквания са били
обусловени от натовареността на графика на офталмолога, който включва
ежеседмично и понеделник (освен сряда и
събота), като брой записани пациенти; предвиден обем работа,
съобразно видовете дейности за извършване за съответния ден и др. ДРС е установил
отсъствие на постоянност при предоставяне на услугите от страна на св.СтП.и е дал положителен отговор на централния спорен въпрос
във втората му хипотеза, което е обосновало и крайния му решаващ извод за липса
на нарушение на чл.62 ал.1 КТ. Приел е,че свидетелката е изпълнявала при
необходимост задължения на технически секретар/медицинска сестра на повикване,
епизодично, при отсъствие на съществените елементи на ТПО,по аргумент от чл.66
ал.1 т.3-т.8 КТ.А щом правоотношението между страните не е било уредено като
трудово,фактически същото не е проявило елементите от минимално задължителното
съдържание на трудовия договор, съгласно чл.66 ал.1 КТ, то е преценено като
облигационно правоотношение, чиято регламентация е извън Кодекса на труда. Целта
му е постигане на определени резултати, които са поставени във волята на
кредитора да индивидуализира при всяко повикване на св.СтП.(при необходимост) и при строго определен времеви интервал,т.е. при
липса на уговорено работно време; почивки; отпуски; времетраене на
правоотношението между страните; трудово възнаграждение с постоянен характер и
периодичност на неговото изплащане;продължителност на работния ден или седмица
и т.н.Ето защо правилно районният съд е приел,че между страните не е възниквало
изначално правоотношение от вида на дефинираното с чл.1 ал.2 КТ. Спор по
фактите няма. Спорът е за тяхната интерпретация, а оттам и за правото.
Съдът е провел законосъобразно въззивното производство,при съблюдаване на принципите от
чл.13 и чл.14 НПК.Изслушал е в съдебно заседание актосъставителката
Д.Т. и свидетелката Р.П.,чиито показания,макар и лаконично, е обсъдил,ведно с
приетите писмени доказателства.Анализирал е съдържанието на представения пред
контролните органи Граждански договор №01/02.01.2020г. и установил пълното му
съответствие с показанията на разпитаната като свидетел С.Д.П.(заварена при проверката на 29.01.2020г. да извършва
обслужващи дейности в амбулаторията на д-р В. и, попълнила Декларацията по чл. 402
ал.1 т.3 КТ- л.16). Горната процесуална дейност, е обезпечила
верността на фактическите изводи на ДРС, обосновали и съответния на тях краен
резултат - за липса на трудовоправна връзка между
„АСМПИП д-р И.В.- офталмолог“ ЕООД и св.Ст.П.А щом това е така,то обективно не
могат установените факти и обстоятелства да бъдат вместени в приложената
нормативна регулация от чл.1 ал.2 във връзка с чл.62 ал.1 и чл.66 от КТ, което сочи
на отсъствие на процесното нарушение на трудовото законодателство,
санкционирано съгласно чл.414 ал.3 КТ.
Изводите на районния съд гр.Дулово са законосъобразни
и се споделят от касационната инстанция. Същите следва да бъдат допълнени,освен
с обсъдената от съда приложимост на разпоредби от Закона за задълженията и
договорите, в сегмента на чл.9 и чл.258 и следващите, още и с такива от специалния
за предмета на спора Закон за лечебните заведения.Съгласно Глава осма, Раздел III „Персонал в лечебните заведения“,чл.80 ал.1 т.4 ЗЛЗ
-„Персоналът в ЛЗ се състои от […] т.4- други
лица, извършващи административни и помощни дейности.“С чл.61 ал.2 ЗЛЗ е регламентирано, че стопанските и
обслужващите дейности или част от тях в ЛЗ, могат да се възлагат на външни лица
чрез договор за поръчка или изработка, както е процедирано
в процесния случай.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че
обжалваното решение на ДРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона.Ето защо, следва да
бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка
с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260009/23.12.2020г., постановено по АНД №39 по описа
за 2020 година на Дуловския
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.