Номер / .09.2020
год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на шести август през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
секретар: Добринка Долчинкова
прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД № 1489 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е
образувано по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” – Варна,
представлявани от директора чрез процесуалния им представител ст.ю.к.Д. О.,
против Решение №740/03.06.2020г по АНД № 601/2020г на ВРС, ХХVІІІ с-в, с което
е отменено издаденото от касатора НП №03-011381/15.05.2019г и наложената на А.Ю.А.,
ЕГН **********,***, Глоба в размер на 5 000лв. на осн.чл.414 ал.3 от Кодекса на
труда. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим
по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния
закон, като се оспорват изводите на ВРС за допуснати съществени процесуални
нарушения в административнонаказателното производство и неправилно приложение
на материалния закон при издаване на НП, като излага мотивирани съображения в
подкрепа на претенцията си за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на
законосъобразното, правилно и обосновано постановление; претендира и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
ст.ю.к.Б. Н. по изложените в нея съображения.
Касационният ответник е
депозирал писмено становище чрез пълномощника си адв.П.В. ***, с което моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваният първоинстанционен акт да
бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен; претендира и присъждане на
разноски. В съдебно заседание А. не се явява и не се представлява.
Участващият
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище
за основателност на жалбата.
Касационната
инстанция намира, че жалбата е основателна.
Анализирайки събраните на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 09.05.2019г служители на Д „ИТ” – Варна, сред които и св.М. Ж. – инспектор, извършили проверка за спазване на трудовото законодателства в помещение на Старчески дом „Св.Георги“ в м-ст „Сотира“ 541. На място били установени две лица, организирани от А.Ю.А., които обезкостявали пилешко месо, срещу уговорка за заплащане на сумата от 30лв. на ден. Самият А. обяснил на проверяващите, че обезкостеното месо се използва за приготвяне на дюнери в гр.Варна. На двамата работници били предоставени за попълване декларации, като в своята св.Ю. И. собственоръчно заявил, че работи от 2018г за по 30лв. на ден от 06:00ч до 12:00ч с почивка от 30 мин, без сключен трудов договор, като добавил, че е на повикване според работата и че задължението му е да обезкостява пилета. Тези констатации били обективирани в изготвения ПИП от деня на проверката, като за установеното административно нарушение, квалифицирано по чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ против А. бил съставен и АУАН от 09.05.2019г – за това, че е допуснал Ю. И. да изпълнява трудови функции на общ работник по обезкостяване на пилета с уговорено ряботно място, време и възнаграждение, преди да му е предоставен писмен трудов договор, сключен между страните по възникналото трудово правоотношение. Въззивният съд приел, че АУАН бил изпратен за връчване по пощенски път, но тъй като пратката се върнала с отбелязване, че е отказана, АНО връчил акта чрез съобщаване по реда на чл.416 ал.3 от КТ. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.414 ал.3 от КТ наложил на А. глоба в размер на 5 000лв.
При така установената фактология ВРС приел от правна страна, че в производството по издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения- липса на пълно и точно описание на нарушението от фактическа страна и непосочване на обстоятелствата по извършването му, и невръчване на АУАН, чрез което в абсолютна степен е нарушено правото му на защита. Независимо от това ВРС приел, че в случая е приложен неправилно и материалния закон, тъй като не са налице достатъчно доказателства за възникнало трудово правоотношение между А. и И., независимо от влязлото в сила постановление по чл.405а от КТ, което според предходния състав не е достатъчно доказателство в тази насока, съотв. и да обоснове дминистративнонаказателна отговорност. С тези съображения съдът отменил НП.
Касационният съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи като непочиващи и неизводими от доказателствата по делото, в този смисъл – и незаконосъобразни относно извършената преценка по приложението на материлния закон.
На първо място следва да бъде подчертано, че връчването на АУАН е станало на 09.05.2019г – в деня на съставянето му в присъствието на А., и лично на него, което е удостоверено с подписа му за нарушител в акта. Този факт квалифицира като неотносими всички съждения на ВРС за нередовност на процедурата по връчване на АУАН като самостоятелно основание за отмяна на НП. Само за пълнота на изложението – наличните по преписката доказателства за призоваване за съставяне на АУАН, за неуспешно връчване по пощенски път на поканата, за връчване чрез съобщаване по реда на чл.416 ал.3 от КТ се отнасят за връчване на актове с номера 11385 и 11386, но не и за настоящия 11381, въз основа на който е издадено оспореното НП.
На следващо място доводът на предходния състав за липса на пълно и точно фактическо описание на нарушението в АУАН и в НП се опровергава от простия им прочит. И в двата акта ясно е посочено, че на 09.05.2019г в описаното работно място - транжорна в двора на старчески дом „Св.Георги“, св.Ю. И. изпълнява трудови функции като общ работник по обезкостяване на пилета, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 30лв. дневно, без сключен писмен трудов договор между него и А., т.е. между страните по възникналото трудово правоотношение. Наличното описание в АУАН и в НП съдържа основните елементи от фактическия състав на трудовото правоотношение – договорени между страните трудова функция, работно място, време и заплащане, които при това са индивидуализирани в степен, че дават възможност както на нарушителя да разбере извършването на какво конкретно нарушение му е вменено и да се защитава пълноценно против него (както е сторил А.), така и на съда да извърши проверка за наличието на тези елементи от състава на трудовото правоотношение в хода на съдебното следствие, респективно – и за законосъобразността на наложеното наказание. Невярно е и заключението на ВРС, че от съдържанието на НП не става ясно защо АНО е приел, че между страните има трудово правоотношение, т.е. на какви факти е обосновал извода си за договорено работно време и трудово правоотношение – в НП изрично са цитирани доказателствата относно тези факти, а именно – декларацията от работника и обясненията на работодателя от деня на проверката, които са безпротиворечиви досежно главните подлежащи на доказване факти, т.е. възлагането и изпълнението на трудови функции на 09.05.2019г срещу предварително договорено възнаграждение. Поради изложеното касационният състав приема, че в случая не е налице и второто възприето от предходния съществено процесуално нарушение като самостоятелно основание за отмяна на НП.
Не на последно място, в отклика от предходния състав, настоящият счита, че констатираното на 09.05.2019г трудово правоотношение между А. и И. е и доказано по изискуемия от закона несъмнен и категоричен начин. Преди всичко тук следва да бъде посочено, че в кориците на делото липсват данни и доказателства за издадено постановление по чл.405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение между А. и И., и още по-малко – че същото не е било обжалвано, както е посочил ВРС – поради това било позоваването на такова или декласирането му като доказателство в настоящото производство са ирелевантни. Независмо от това в хода на АНП и на съдебното производство са събрани достатъчно и убедителни доказателства, че на 09.05.2019г на посоченото в НП място св.И. е полагал труд в полза на касационния ответник без сключен между тях писмен трудов договор. Такива са не само обективираните в писмен вид техни безпротиворечиви обяснения и декларации в момента на проверката, които установяват съществуването на основните елементи на трудовото правоотношение, вкл. и на уговорена 30 минутна почивка, но и показанията на св.Ж., която описва подробно възприетите лично от нея условия на полагане на труд от страна на И. Въззивният съд е приел, че уговарянето на време и място на изпълнение и използването на пособия като ножове не са достатъчни да се направи извод, че е налице повторяемост на престацията, респективно – че се касае за престиране на работна сила. Предходният съдебен състав е пропуснал да мотивира становището си, че трудово правоотношение възниква само при повторяемост на престацията, което е обяснимо с противоречието на такъв довод с приложимия материален закон – чл.68 ал.1 т.2 от КТ, а от друга страна не е посочил какви според него са отношенията, изчерпващи се с предоставянето на физически труд от едната страна срещу уговорено възнаграждение и предоставени материали, пособия, осигурена база за работа и пр. от другата страна. В обобщение – настоящият състав счита, че в хода на производството са събрани достатъчно и убедителни доказателства, че на посочените в НП място и дата А.А. в качеството си на работодател, т.е. при възникнало трудово правоотношение между него и Ю. И., е допуснал последния да престира труд в негова полза без сключен писмен трудов договор между тях, с което е извършил нарушение по чл.62 ал.1 от КТ.
За същото законосъобразно е била ангажирана отговорността му с НП, което не е обременено с пороци от процесуално или материалноправно естество, налагащи отмяната му. Приложимият санкционен текст на чл.414 ал.3 от КТ предвижда глоба в размер от 1500лв. до 15 000лв. за работодател, който наруши разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ. Определеният с НП размер на глобата в конкретния случая – 5 000лв, не е мотивиран от АНО, но според настоящия съдебен състав той е несправедлив с оглед данните за степента на обществена опасност като на деянието, така и на дееца. Настоящото нарушение е първо поред за касационния ответник (при липса на данни за противното), и не са налице каквито и да било отегчаващи отговорността му обстоятелства. Тези констатации мотивират извод, че и глоба в специалния минимум от 1 500лв. е съответна на тежестта на нарушението и изцяло адекватна да изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 от ЗАНН.
Като не е съобразил гореизложеното и е отменил НП, въззивният съд е постановил незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон решение, което следва да бъде отменено, след което постановлението следва да бъде изменено чрез редуциране размера на наложената на А. глоба до 1 500лв.
При този изход на делото претенцията на касационния отметник за присъждане на разноски е неоснователна, а тази на касатора следва да бъде уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. на осн.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 740/03.06.2020г
по АНД № 601/2020г на ВРС, ХХVІІІ с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП №03-011381/15.05.2019г на директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– Варна и наложената на А.Ю.А., ЕГН **********,***, Глоба на осн.чл.414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера й от 5 000 (пет хиляди) лв. на 1 500
(хиляда и петстотин) лв.
ОСЪЖДА А.Ю.А., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.