№ 641
гр. Русе , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на четиринадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20214500100589 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от М. М. АС., действаща лично и със
съгласието на своята майка М. В. Ф. от гр. Сливо поле, обл. Русе срещу ЗД „Бул Инс“
АД София за заплащане на обезщетения съответно в размер на 168,22 лв. за
причинените й имуществени вреди и в размер на 30 000 лв., частично предявени от
150 000 лв., за причинените й неимуществени вреди вследствие ПТП от 15.06.2021 г. с
л. а. „БМВ 530Д“ с ДК № РР 1142 ВК, настъпило на третокласен път 2102, км 10+000
с посока гр. Сливо поле към гр. Кубрат, при което пострадала като пътник. Твърди
още, че лекият автомобил, с който настъпило ПТП бил застрахован при ответното
застрахователно дружество със застраховка ГО, валидна към датата на събитието. С
претенция вх. № ОК-484 667/2.08.2021 г. заявила искане за обезвреда на вредите, които
претърпяла. Била образувана преписка по щета, но ответникът, въпреки че била
представила всички налични към момента и изискани от него документи, посочил че
липсва основание за удовлетворяване на претенцията.
При проверка на исковата молба съгласно чл. 130 ГПК съдът констатира, че
предявените искове са недопустими по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по
чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатено обезщетение. Тази разпоредба въвежда допълнителна
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност".
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 130 ГПК е задължен служебно да следи
наличието на предвидените в специалния закон предпоставки за допустимост на
предявените искове с правно основание чл. 432 КЗ. Видно от твърденията, изложени в
1
исковата молба, а така също и от представените към исковата молба доказателства,
ищцата е отправила искане до ЗД „Бул Инс“ АД София на 2.08.2021 г. като при
застрахователя е образувана преписка по щета с № ********** от 15.06.2021 г.
Следователно, към датата на подаване на исковата молба – 10.09.2021 г. не е изтекъл
предвидения в чл. 496, ал.1 КЗ срок, който е не повече от три месеца от датата на
предявяване на претенцията. С Писмо изх. № НЩ-5600/16.08.2021 г.
застрахователното дружество е уведомило представляващия ищцата адвокат, че във
връзка с образуваната преписка по щета е необходимо ищцата да представи
допълнителни документи. По съществото си писмото от 16.08.2021 г. не съдържа
изявление на застрахователя за отказ да бъде заплатено застрахователно обезщетение.
Съгласно ал. 4 на чл. 496 КЗ застрахователят може да изисква и други документи, ако
представените документи са недостатъчни за установяване на съществени
обстоятелства, свързани с ПТП и такъв е разглежданият случай, което съответства на
целта на уреденото в закона рекламационно производство като правно средство за
постигане на доброволно уреждане на спора и избягване на съдебните процеси. Дали
конкретните доказателства, които застрахователното дружество е изискало
допълнително, са необходими за произнасяне по застрахователната претенция или не и
дали страната е разполагала с възможността да ги осигури или не, е без значение,
доколкото законът не съдържа изрична уредба по тези въпроси и не приравнява
липсата на необходимост за застрахователя от поисканите документи на отказ от
заплащане на застрахователно обезщетение, постановен преди изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ. Следователно, в рамките на предвидения срок за произнасяне по
преписката по щета, застрахователят има право да изисква допълнителна информация,
която да му даде възможност да одобри изплащане на обезщетение или да откаже
мотивирано. Не са представени доказателства за това, че е определено или изплатено
застрахователно обезщетение, с размера на което ищцата да не е съгласна.
Предвид изложеното, съдът намира, че доколкото не са налице предвидените в
чл. 498, ал. 3 КЗ предпоставки, не е възникнало правото на увреденото лице да предяви
искове за заплащане на обезщетения пред съд, т. е. предявените искове са
недопустими. Доколкото визираните в чл. 498, ал. 3 КЗ обстоятелства засягат
възникването на правото на иск, то не следва да се приеме и че последващото изтичане
на срока по члл 496 КЗ в хода на процеса, следва да се преценява с оглед разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК (касаеща настъпване на обстоятелства от значение за
съществуването на спорното право), а допустимостта на иска се преценява към датата
на подаване на исковата молба – 11.01.2019 г. В този смисъл е и по-новата практика на
ВКС - Определение № 165/24.03.2017 г. по гр. д. № 306/2017 г. на ВКС, ІІ ТО,
Определение № 578/26.10.2018 г. по ч. т. д. № 2356/2018 г. на ВКС, ІІ ТО и др.
Така мотивиран, Русенският окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 589/2021 г. по описа на Окръжен съд
Русе и
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 5854/10.09.2021 г., с
която М. М. АС., действаща лично и със съгласието на своята майка М. В. Ф. от гр.
Сливо поле, обл. Русе е предявила против ЗД „Бул Инс“ АД София искове с правно
основание чл. 493, ал. 1 вр. чл. 432, ал. 2 КЗ за заплащане на обезщетения за заплащане
на обезщетения съответно в размер на 168,22 лв. за причинените й имуществени вреди
и в размер на 30 000 лв. частично предявени от 150 000 лв. за причинените й
неимуществени вреди вследствие ПТП от 15.06.2021 г. с л. а. „БМВ“ 530Д с ДК № РР
1142 ВК
Определението подлежи на обжалване пред АС Велико Търново с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
3