Р Е
Ш Е Н
И Е
№260012
гр.Силистра 12.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
2.ТЕОДОРА
ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря МИРЕНА СТЕФАНОВА и в присъствието
на прокурора като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ
ВНЧХ дело №326 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда №260326 от 01.10.2020г. постановена по НЧХД
№136/2020г., Силистренски районен съд е признал подсъдимия П.Г.А. за виновен в
това, че на 01.01.2018г. около 05.00ч. в с.Ветрен, обл.Силистра, в съучастие
като съизвършител със С.Г.Д. причинил лека телесна повреда на И.Р.И.,
изразяваща се в контузия на главата, умерено изразена церебрастенна
симптоматика, счупване на носа, състояние след мануална репозиция на носните
кости, хематом в областта на носа, лява буза, горна устна, долен ляв клепач,
кръвонасядане на кожата на носа и лицето, разкъсно-контузна рана на горната
устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален резец с
отчупване на части от режещите им ръбове, които наранявания са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на
основание чл.130, ал.1, вр.с чл.20, ал.2 от НК и чл.78а, ал.1 НК го е освободил
от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1500 лева.
Признал е подсъдимия С.Г.Д. за виновен в това, че на
01.01.2018г. около 05.00ч. в с.Ветрен, обл.Силистра, в съучастие като
съизвършител със П.Г.А. причинил лека телесна повреда на И.Р.И., изразяваща се
в контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, счупване на
носа, състояние след мануална репозиция на носните кости, хематом в областта на
носа, лява буза, горна устна, долен ляв клепач, кръвонасядане на кожата на носа
и лицето, разкъсно-контузна рана на горната устна, контузия на горен ляв
централен резец и на долен десен латерален резец с отчупване на части от
режещите им ръбове, които наранявания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.130, ал.1, вр.с
чл.20, ал.2 от НК и чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и
му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
Осъдил е П.Г.А. да заплати на гр.ищец И.Р.И. сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, от датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлил иска в останалата му част.
Осъдил е С.Г.Д. да заплати на гр.ищец И.Р.И. сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, от датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е подсъдимите П.Г.А. и С.Г.Д. да заплатят ДТ върху
уважената част на гражданските искове и направените по делото разноски.
Недоволни от постановената присъда са останали подсъдимите П.Г.А.
и С.Г.Д., които я обжалват чрез адв.Х., като считат, че не е доказано безспорно
авторството на деянието за нито един от двамата подсъдими. Предвид на това,
жалбоподателите искат от въззивната инстанция да отмени първоинстанционната
присъда и да постанови нова, с която да признае за невинни двамата подсъдими,
като отхвърли и предявените граждански искове.
Алтернативно, се иска изменение на присъдата и намаляване на
размера на наказанието и гражданския иск за подс.А., и намаляване размера на
гражданския иск за подс.Д.. Редовно призовани, в съдебно заседание се явява
единствено подс.А., за двамата подсъдими се явява и адв.Х., който поддържа
подадената жалба. Според адв.Х. първоинстанционния съд не е направил добър и
подробен анализ на свидетелските показания, които са били противоречиви. В
правото му на последна дума подс.А. заявява, че не е справедливо да бъде
осъден.
Редовно призован, частния тъжител И.Р.И. не се явява в
съдебно заседание, за него се явява адв.Р., която счита първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна. Според адв.Р. е установен факт
авторството, получените увреждания, последиците и причинно-следствената връзка.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК
извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, и след като взе предвид
доводите изложени в жалбата, становището на страните и доказателствата по
делото, констатира следното:
От фактическа страна е установено по делото, че на
31.12.2017г. вечерта, в къща за гости „Радо“ в с.Ветрен, обл.Силистра са се
събрали да отпразнуват настъпването на новата 2018г. частния тъжител И. и
свидетелите Василев, Петров, Русев, Неделчев, Г., Тодорова, Тодоров и
Александрова. След полунощ на 01.01.2018г. към тях се присъединил и подс.Д.,
който бил приятел на св.Александрова. С него дошъл и подс.А., който му е втори
братовчед. В около 05.00ч. св.Неделчев отишъл до тоалетната, където заварил
подс.А.. Между двамата възникнал конфликт, при който Неделчев ударил шамар на
подс.А.. А. се върнал в залата и седнал до масата, като през едно место седял и
св.И.. До подс.А. се приближил св.Неделчев и му се извинил, като между тях се
провел кратък разговор. Св.И. останала с впечатлението, че подс.А. заплашва
св.Неделчев, поради което се изправил и обръщайки се към подс.А. му казал да не
говори така на приятеля му Велислав. Св.Александрова усетила напрежението и тръгнала
да повика подс.Д., който се намирал навън. През това време подс.А. се приближил
до св.И. и му нанесъл силен удар с юмрук в носа, при което той паднал на
земята. Двамата се сборичкали, като в това време пристигнал подс.Д. и извикал
„Какво правите с братовчед ми!“. Междувременно свидетелите Василев, Г. и Русев
се опитвали да разделят св.И. и подс.А., като всички били скупчени на близко
разстояние. Подс.Д. налетял върху падналия И. и започнал да му нанася удари с
юмруци. Останалите свидетели успели да разделят биещите се. Когато се изправил
св.И. видял на огледало, че носът му е силно изкривен, подут и от него
продължава да тече кръв. Тъжителя се разгневил силно и потърсил отново
саморазправа с подс.Д., но останалите не му позволили. След това пострадалия
бил отведен с линейка в ЦСМП в гр.Силистра.
При извършените на 01.01.2018г. преглед и рентгенография се
установило, че на пострадалия И. е причинена тежка фрактура на носовите кости и
размествания. Пострадалия посетил специализиран медицински кабинет по
лицево-челюстна хирургия в гр.Варна. Извършена му е операция, която
възстановила носа и външния вид на пострадалия, независимо от множеството
счупвания.
От изготвената СМЕ е видно, че на пострадалия вследствие на
нанесения му побой са причинени контузия на главата, умерено изразена
церебрастенна симптоматика, счупване на носа, състояние след мануална репозиция
на носните кости, хематом в областта на носа, лява буза, горна устна, долен ляв
клепач, кръвонасядане на кожата на носа и лицето, разкъсно-контузна рана на
горната устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален
резец с отчупване на части от режещите им ръбове, които наранявания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установената фактическа обстановка почива на събрания в хода
на съдебното производство доказателствен материал. Това е дало възможност на
първоинстанционния съд да установи всички факти и обстоятелства, свързани с
механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимите, които от своя
страна имат значение за ангажиране на наказателната им отговорност.
В тази връзка въззивната инстанция намира жалбата за
неоснователна.
Доводът на защитата за недоказаност на авторството на
деянието, поради липсата на достатъчно безспорни доказателства са правени и
пред първата инстанция, която е дала ясен и категоричен отрицателен отговор,
съобразен с общите принципи на процесуалното право.
В този смисъл, правилно СсРС е приел, че безспорно е
установено авторството на деянието, времето и механизма на извършването му.
Доказателствената съвкупност налага единствения логичен извод, че описаните
телесни увреждания /лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК/ са в пряка
причинна връзка с поведението на подсъдимите А. и Д., и ударите които те са
нанесли на пострадалия И..
Установената фактическа обстановка се потвърждава както от
показанията на пострадалия, така и от показанията на свидетелите Неделчев, Василев,
Г., Александрова, Тодоров, Петров и Русен. Тези показания /излагащи
индивидуалните възприятия на всеки един от тях/ са логични, последователни,
непротиворечиви и се подкрепят категорично от заключенията на изготвените
СМЕ-и. Техните сведения касаещи основния факт на доказване, съответства на
тяхното индивидуално позициониране спрямо мястото на конфликта, динамичността
на обстановката, състоянието на всеки свидетел /предвид повода на събирането/,
като всеки един от тези фактори обуславя нееднаквото възприемане на
обстоятелствата и действията от отделните свидетелите.
В тази връзка, некоректно и произволно се използват
словосъчетанията „струпване на много хора“ и „масово сбиване“, с цел
изопачаване в определена насока на фактическите констатации. В действията
обиктивиращи изпълнителното деяние на конкретния престъпен състав, са участвали
единствено св.И., като пострадал, и подсъдимите А. и Д., като извършители.
Действията и участието на останалите свидетели присъствали на инцидента, са
насочени към разделяне на биещите се, и нямат отношение към съставомерните
последици.
Въззивната инстанция намира, че доказателствения анализ е
направен в контекста на фактите и доказателствата, подлежащи на доказване в
рамките на производството и имащи значение за делото. Освен че е правилен, СсРС
аргументирано е оценил доказателсвените източници, като е изложил съображенията
си за да даде вяра на едни от тях и не кредитира други. Правилната
интерпретация на доказателствената съвкупност напълно се споделя от въззивната
инстанция, която счита, че не е необходимо да преповтаря изцяло
доказателстевния анализ в своето решение. Още повече, че както бе посочено,
съдържащите се във въззивната жалба възражения са идентични с тези, направени
пред първата инстанция.
Според настоящата инстанция, законосъобразно е ангажирана
наказателната отговорност на двамата подсъдими за престъплението по чл.130,
ал.1, вр.с чл.20, ал.2 НК, тъй като за да е налице съизвършителство между две
лица в извършване на едно обществено опасно деяние, в случая нанасяне на лека
телесна повреда, е необходимо да съществува връзка между деянията на двамата
съучастница, както в обективно, така и в субективно отношение. В обективно
отношение е без значение кой от нападателите какви удари е нанесъл, с каква
сила и насоченост и с какво оръжие, достатъчно е всеки от извършителите да
извършва дейност, каквато извършва и другия. Същественото е, че в субективно
отношение е налице конкретен общ умисъл на дейците-всеки един от тях, при
осъществяване на действията си трябва да има съзнанието, че участва в
изпълнението на престъплението заедно с другия извършител, и да иска от тази
обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици, в случая телесно
увреждане на пострадалия.
Съжденията на защитата на подсъдимите, спортист ли е
пострадалия и каква е неговата търпимност към травмите, е ирелевантна за
конкретния случай, тъй като характера и тежестта на уврежданията и последиците
от тях, са установени категорично от изготвените СМЕ-и.
Неоснователни са и възраженията досежно справедливостта на
наложените наказания и присъдените обезщетения.
В тази връзка следва да се посочи, че с оглед наличните за
това предпоставки, подсъдимите са освободени от наказателна отговорност и им е
определена значително по-леката по вид административна санкция-глоба. Същата е
определена в размер малко над предвидения от закона минимум, а именно по 1500
лева за всеки един от тях /необяснимо защо защитата приема, че за подс.Д.
глобата е в минимален размер/, поради което тази санкция не може да бъде приета
за несправедлива. Първоинстанционния съд е оценил съществуващите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, и адекватно е определил размера на
наказанието, съобразен с подбудите и мотивите на извършеното деяние, с обществената
му опасност и тази на извършителите.
Посоченото по-горе важи и за определяне размера на
присъденото обезщетение, поради което въззивната инстанция се солидаризира със
СсРС, че при отмерване на конкретния размер на обезщетението, дължимо от всеки
един от подсъдимите, не е надценен обема и интензитета на реално претърпените
от гражданския ищец болки, страдания, унижение и всякакви други негативи
причинени от противоправното поведение на подсъдимите.
При това положение, като се вземат предвид всички имащи значение
за това обстоятелства, относими към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,
чийто легален термин е изпълнен с морално съдържание, въззивната инстанция
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, намират измерение именно в определения от СсРС размер.
В заключение следва да се посочи, че при разглеждане на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правата на някоя от страните по делото, поради което постановения първоинстанционен
акт следва да бъде потвърден изцяло.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260326 от 01.10.2020г. постановена по
НЧХД №136/2020г. на Силистренски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.