№ 1235
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000502387 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2213 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 10822/2017
г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- на М. А. М., ЕГН **********, сумата от 180 000 /сто и осемдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на нейния син К. Г. М., ЕГН **********, настъпила на
14.05.2017 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017 г.,
като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 250 000 лева;
- на Г. М. Ш., ЕГН **********, сумата от 180 000 /сто и осемдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на неговия син К. Г. М., ЕГН **********, настъпила на
14.05.2017 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017 г.,
1
като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 250 000 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* да заплати:
- на М. А. М., ЕГН ********** и на Г. М. Ш., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 100
лева.
- адвокатско възнаграждение на мл. адвокат С. Х. от САК, на основание
чл. 38, ал. 2 от ГПК, в размер на сумата от 8 740 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника по
обратния иск Р. Н. К., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 500, ал.1, т. 1 и т. 3 от КЗ, сумата от 26 000 /двадесет и шест
хиляди/ лева, представляваща част от обща искова претенция, в размер на
сумата от 500 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на
заплащане на обезщетенията на М. А. М., ЕГН ********** и на Г. М. Ш., ЕГН
**********.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника по
обратния иск Р. Н. К., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените деловодни разноски по обратния
иск, в размер на сумата от 1 040 лева.
Решението се обжалва от ответника Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* в частта, в която
е осъден да заплати на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017 г., за разликата над
сумата от 60 000 лева до размер на сумата от 180 000 лева и в частта за
разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато
2
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е присъдил на
всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер, който е
завишен и не съответства на действително претърпените, а също така не е
съобразил решението си с установените по делото обстоятелства, че
пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, за което с отговора на исковата молба е направил възражение за
съпричиняване.
Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд
в частта, в която е осъден да заплати на всеки един от ищците обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017 г., за
разликата над сумата от 60 000 лева до размер на сумата от 180 000 лева и
вместо това да се отхвърли всеки един от преките искове до този размер.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски в двете
инстанции.
Насрещните страни – М. А. М., ЕГН ********** и на Г. М. Ш., ЕГН
********** са подали отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който
изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и молят да се
потвърди решението в обжалваните части.
Молят ответникът да заплати на техния процесуален представител
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Подпомагащата страна Р. Н. К., ЕГН ********** в съдебното заседание
пред въззивния съд не изразява становище по основателността на жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
3
Ищците – М. А. М., ЕГН ********** и на Г. М. Ш., ЕГН ********** са
предявили против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на
14.05.2017 г., около 03:50 часа в с. Обнова, област Плевен, на ул. „Заря“ е
настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № ********,
управляван от Р. Н. К., ЕГН ********** и техния син К. Г. М., ЕГН
**********, който управлявал велосипед попътно на движението на лекия
автомобил.
Ищците твърдят още, че:
- ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил Фолксваген
Голф“ с peг. № ********;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и
Констативен протокол за ПТП;
- образувано е било наказателно производство против водача на лекия
автомобил;
- претърпели са и търпят болки и страдания от смъртта на техния син;
- лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП, като 26.07.2017 г.
са предявили писмената претенция по чл. 380 от КЗ, по която е заведена щета,
но не им е изплатено обезщетение;
Ищците поискали ответникът да заплати на всеки един от тях
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от
250 000 лв., ведно със законната лихва от денят на увреждането.
Поискали да им се присъдят направените деловодни разноски, както и
ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на техния процесуален
представител,на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
4
и Здраве“ АД, ЕИК ********* подал отговор на исковата молба /л. 52/, с
който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се
отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват лекият
автомобил „Фолксваген Голф“ да е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на настъпване на ПТП; не
установяват механизма на настъпване на ПТП; поведението на застрахования
водач не осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение на
всеки един от ищците за неимуществените вреди, което да е съобразено с
критериите на съдебната практика за справедливост и конкретните
обстоятелства по делото, че починалият е управлявал велосипед в тъмната
част на денонощието без да е носил светлоотразителна жилетка и при
управлението му не е съобразил пътните условия и не е контролирал
управлявания велосипед.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
По молба на ответника Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* като подпомагаща страна е
конституиран застрахования водач Р. Н. К., ЕГН **********, както и е приет
за разглеждане обратния иск против водача, предявен като частичен за сумата
от 26 000 лева, при обща искова претенция от 500 000 лева, ведно със
законната лихва, имащ своето основание в разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1
и т. 3 от КЗ, тъй като:
- при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движение по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма;
- напуснал е мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в който случай
тежестта на доказване носи виновният водач;
Подпомагащата страна и ответник по обратния иск не е подал писмено
становище и не е изразил такова в съдебното заседание пред
първоинстанционния съд.
От фактическа страна:
5
От събраните по делото доказателства установява, че на 14.05.2017 г.,
около 03:50 часа в с. Обнова, област Плевен, на ул. „Заря“ е настъпило ПТП
между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № ********, управляван от Р.
Н. К., ЕГН ********** и К. Г. М., ЕГН **********, който управлявал
велосипед попътно на движението на лекия автомобил.
Р. Н. К., ЕГН ********** е управлявал лекия автомобил със скорост от
63 км/ч. при максимално разрешена от 50 км/ч за населено място и с
концентрация на алкохол в кръвта 2.7 на хиляда, установена по надлежния
ред.
Лекият автомобил е настигнал и с предна дясна част е ударил
велосипедиста, който в момента на удара е бил на разстояние 2.00 – 2.20
метра вляво от дясната граница на пътното платно.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили
протокол за оглед и Констативен протокол за ПТП – л. 11.
Образувано е наказателно производство против Р. Н. К., ЕГН
**********, който с присъда № 59 от 07.11.2018 г., постановена по н.о.х.д. №
905/2018 г. от Окръжен съд Плевен е признат за виновен в това, че при
управлението на застрахования автомобил е допуснал нарушение на
правилата, установени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на К. Г. М., като деянието и извършено в пияно състояние
/2.7 на хиляда, установено по надлежния ред/ и е избягал след ПТП –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1и пр. 6 от НК.
Присъдата е влязла в сила на 15.05.2019 г.
В хода на наказателното производство е установено, че К. Г. М. е
управлявал велосипеда в пияно състояние – с концентрация на алкохол в
кръвта 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред.
6
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
събраните по делото доказателства и заключението на вещите лица,
извършили в първата инстанция комплексна медицинска и автотехническа
експертиза – л. 274.
От писмените доказателства и заключението се установява, че водачът
на велосипеда не е ползвал светлоотразителната жилетка в тъмната част на
денонощието, а велосипедът е бил без калници, без фар и без
светлоотразители. Светлоотразител е имало само на левия педал.
Ищците са възходящи – родители на починалия К. Г. М..
Лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП, като ищците на
26.07.2017 г. са предявили писмената претенция по чл. 380 от КЗ, по която е
заведена щета, но не им е изплатено обезщетение;
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило психологическа експертиза /л. 285/ и са събрани гласни
доказателства за претърпените от ищците болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника жалба и спорът се концентрира единствено до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, на което има право
всеки един от ищците и за наличието, респективно отсъствието на поведение
на велосипедиста, с което в пряка и непосредствена връзка е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
Приложим за разрешаване на правния спор е Кодексът на
застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
7
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № ********,
управляван от Р. Н. К., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Наказателна отговорност по отношение на Р. Н. К., ЕГН ********** е
осъществена с влязла в сила осъдителна присъда, постановена от
наказателния съд, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300 от ГПК.
Доказателствата по делото и осъдителната присъда обосновават извод,
че водачът на лекия автомобил с поведението си е осъществил деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД.
8
Установените данни за мястото на удара /2.00 – 2.20 метра вляво от
дясната граница на пътното платно вместо велосипедистът да се движи
възможно най-вдясно до дясната граница; отсъствието на светлини /фар/ и
светлоотразители по велосипеда и неизползването от велосипедиста на
задължителната светлоотразителна жилетка /чл. 80, т. 1 и т. 2 от ЗДвП/
обосновават извода на настоящия състав, че пострадалият с поведението
пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на ПТП и на вредоносния
резултат, в равна степен с водача на лекия автомобил, т.е. по ½ .
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищците
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право всеки един от
ищците възлиза на сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв., който е
съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните
данни по делото, относно възрастта на пострадалия; неговото обществено
положение; близките отношения на родителите с техния син; болките и
страданията, което са претърпели от неговата внезапна и преждевременно
настъпила смърт; обществено – икономическите условия в страната и лимита
на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Така определеното обезщетение за всеки един от ищците следва да се
намали с приетото съотношение на съпричиняване, поради което всеки един
от преките искове е основателен до размер на сумата от 75 000 /седемдесет и
пет хиляди/ лв. и подлежи на отхвърляне до размер на присъденото
обезщетение на всеки един от ищците до 180 000 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди:
9
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищците са предявили своята застрахователна претенция на 26.07.2017
г., като не са посочили банкови сметки, по която да се преведе
обезщетението.
С исковата молба са поискали присъждане на законната лихва върху
обезщетенията от деня на увреждането, а първоинстанционният съд е
присъдил законната лихва, считано от изтичането на 15 календарни дни, без
да приложи правилно разпоредбата на КЗ, че тези дни трябва да се броят като
работни.
Отсъства отхвърлителен диспозитив в първоинстанционното решение
по отношение на началната дата, считано от която се дължи законната лихва,
10
както отсъства молба за допълването му по реда на чл. 250 от ГПК и въззивна
жалба от ищците.
Следователно дължи се законната лихва, считано от 10.08.2017 г.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ответника е
частично основателна, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е осъдил ответника да заплати поотделно на ищците обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017 г., за
разликата над сумата от 75 /седемдесет и пет хиляди/ лева до размер на
сумата от 180 000 лава и вместо това да се отхвърли всеки един от преките
искове в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати поотделно на всеки от ищците
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
10.08.2017 г., за разликата над сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/лева до
размер на сумата от 75 /седемдесет и пет хиляди/ лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати ищците деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, за разликата над сумата от 30 /тридесет лева/ до размер на
сумата от 100 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на Софийски
градски съд, за разликата над сумата от 6 000 /шест хиляди/ до присъдената
сума от 14 300 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищците, на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК, за разликата над
сумата от 5 560 /пет хиляди петстотин и шестдесет/ лева /2 780 лв. х 2/ до
размер на присъдените 8 740 лева;
11
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017 г., до размер на
сумата от 60 000 лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която всеки един от
преките искове е отхвърлен, за разликата над сумата от 180 000 лева до
пълния предявен размер от 250 000 лева не е обжалвано от ищците и е влязло
в сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта по обратния иск и
присъдените по него разноски не е обжалвано от ответника по този иск и е
влязла в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото всеки един от ищците, поотделно следва да
заплати на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените в
двете инстанции деловодни разноски, в размер на сумата от 1 400 /хиляда и
четиристотин/ лева.
Първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка
относно правно организационната форма на ответника, като е посочил в
решението, че е ЕАД и грешка при точното изписване на фирменото
наименование на акционерното дружество /АД/, която ще следва да отстрани
сам по реда на чл. 247 от ГПК.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2213 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. №
12
10822/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на М. А. М., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син К. Г. М., ЕГН
**********, настъпила на 14.05.2017 г. при ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 10.08.2017 г.,за разликата над сумата от 75 000 /седемдесет и пет
хиляди/ лева до размер на сумата от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. М., ЕГН ********** против
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за
предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на
нейния син К. Г. М., ЕГН **********, настъпила на 14.05.2017 г. при ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017 г., за разликата над сумата
от 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева до размер на сумата от 180 000 /сто и
осемдесет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 2213 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. №
10822/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на Г. М. Ш., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия син К. Г. М., ЕГН
**********, настъпила на 14.05.2017 г. при ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 10.08.2017 г., за разликата над сумата от 75 000 /седемдесет и пет
хиляди/ лева до размер на сумата от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Ш., ЕГН ********** против
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за
предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на
неговия син К. Г. М., ЕГН **********, настъпила на 14.05.2017 г. при ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017 г., за разликата над сумата
13
от 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева до размер на сумата от 180 000 /сто и
осемдесет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2213 от 15.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 10822/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
ответникът – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на М. А. М., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син
К. Г. М., ЕГН **********, настъпила на 14.05.2017 г. при ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 10.08.2017 г., за разликата над сумата от 60 000
/шестдесет хиляди/ лева до размер на сумата от 75 000 /седемдесет и пет
хиляди/ лева
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2213 от 15.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 10822/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
ответникът – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Г. М. Ш., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия син
К. Г. М., ЕГН **********, настъпила на 14.05.2017 г. при ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 10.08.2017 г., за разликата над сумата от 60 000
/шестдесет хиляди/ лева до размер на сумата от 75 000 /седемдесет и пет
хиляди/ лева
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2213 от 15.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 10822/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
ответникът – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати по сметка на Софийски
градски съд деловодни разноски, в размер на сумата от 133.20 лева.
ОТМЕНЯ решение № 2213 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. №
10822/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
14
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати:
- на М. А. М., ЕГН ********** и на Г. М. Ш., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, за разликата над сумата
от 30 лева до размер на сумата от 100 лева;
- адвокатско възнаграждение на мл. адвокат С. Х. от САК, на основание
чл. 38, ал. 2 от ГПК, за разликата над сумата от 5 560 /пет хиляди петстотин и
шестдесет/ лева (2 780 лв. х 2) до размер на присъдените 8 740 лева;
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, за разликата над
сумата от 6 000 /шест хиляди/ до присъдената сума от 14 300 лева;
Решение № 2213 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 10822/2017 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът – Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на М. А. М., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейния син К. Г. М., ЕГН **********, настъпила на 14.05.2017 г.
при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017 г., до размер на
сумата от 60 000 лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решение № 2213 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 10822/2017 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът – Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на Г. М. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на неговия син К. Г. М., ЕГН **********, настъпила на 14.05.2017 г.
при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017 г., до размер на
сумата от 60 000 лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решение № 2213 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 10822/2017 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която всеки един от преките искове,
предявени от М. А. М., ЕГН ********** и Г. М. Ш., ЕГН ********** против
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
15
ЕИК ********* с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен, за
разликата над сумата от 180 000 лева до пълния предявен размер от 250 000
лева не е обжалвано от ищците и е влязло в сила.
Решение № 2213 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 10822/2017 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА по предявения от Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********
против Р. Н. К., ЕГН ********** обратен иск с правно основание чл. 500,
ал.1, т. 1 и т. 3 от КЗ, за сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева,
представляваща част от обща искова претенция, в размер на сумата от
500 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на заплащане на
обезщетенията на М. А. М., ЕГН ********** и на Г. М. Ш., ЕГН **********
не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА всеки един от ищците М. А. М., ЕГН ********** и Г. М. Ш.,
ЕГН **********, поотделно да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, направените в двете инстанции деловодни разноски, в
размер на сумата от 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева.
Решението е постановено при участието на Р. Н. К., ЕГН **********,
конституиран по молба на ответника Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, като подпомагаща страна.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16