Р Е Ш
Е Н И Е № 679
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение –
девети състав, на шести юли две хиляди и двадесета година, след публично
съдебно заседание на двадесет и пети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 517 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Фаворит 2000“ ЕООД ЕИК *********, гр. Пловдив, чрез адв. К.О., с която изцяло се обжалва постановеното Решение № 30 от 14.01.2020г. по гр.дело № 1932/2018г. по описа на РС-Асеновград, ІІІ гр. състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният иск, като се излагат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, както и за необоснованост.
Излагат се аргументи във връзка с фактическата обстановка, която според жалбоподателя е установена като обстоятелства и факти, като се заявява, че страните не спорят, че от 2017г. ответникът е изградил около имота си солидна ограда, след изграждането на която не е допускал в имота си въззивника или негови представители. Твърди се, че през месец март 2018г. кабелът бил прекъснат в частта, намираща се в имота на ответника, което било видно от становището на ответника, на стр. 6 от отговора на исковата молба и в последствие потвърдено от показанията на свидетеля Г. Д. Ч. - работещ на обекта на ответника. Според жалбоподателя страните не спорят, че повредата била отстранена след подаване на първоначалната искова молба, но въззивникът все още не бил допускан до частта от електропровода, намираща се в имота на ответника. Правят се разсъждения относно правната аргументация във връзка с предявения иск, като се счита, че ответникът „Марси Пласт“ ООД, неоснователно е прекъснал собствения на въззивника подземен електропровод от Т-НН, по улица с конкретно посочен номер - ос.т. 13,14 (имот Х1-3,26), и неоснователно не допускал ищеца и негови представители до електропровода за възстановяването и поддържането му. В тази насока се изразява становище, че дружеството на жалбоподателя, ищец е придобило сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл. 193, ал. 1 ЗУТ по давност. В тази насока се заявява и, че същият изгражда процесният подземен електропровод през 2002 г., от който момент го владее явно, спокойно и несмущавано като свой.
В тази насока, се обсъждат приложените документи по делото, в това число и разрешение за ползване №629/28.10.2002 г., издадено от началника на РДНСК - Пловдив, като е посочено, че същото е приложено към исковата молба, ведно с необходимите строителни книжа. Посочено е, че видно от тези документи, новоизграденият подземен електропровод е предназначен единствено за обслужване на господстващия УПИ V- 2.4., 2.5, 2.6, 2.20. Заявява се, че през последните 15 години първо г-н Г., а впоследствие въззивникът са използвали подземния електропровод по предназначение и са го владели като свой, докато през 2017 г. ответникът „Марси Пласт“ ООД, в нотариална покана от 22.11.2017 г. по описа на Нотариус № 234 Светлана Кожухарова, с район на действие PC Асеновград, иска премахване на подземния електропровод, като предупреждава, че в противен случай ответникът ще извърши това сам. В тази връзка се заявява, че през този период нито ответникът, нито неговите праводатели, са се противопоставяли по какъвто и да е начин на упражняването на правото. В тази насока се сочи, че двамата свидетели по делото потвърждават, че въззивникът, а преди това и неговият праводател, са владели подземния електропровод като свой, без да претендират собственост на земята над него. Заявява се, че от показанията на свидетелите става ясно още, че владението е било явно, известно на собствениците на съседните имоти и необезпокоявано до есента на 2017г. В подкрепа на това твърдение, се сочи и писмо на Община Садово, с изх. № 91-02-99/24.07.2018 г., в което на стр. 2 изрично било посочено, че „собственикът на подземния строеж си е запазил собствеността, нищо, че земята е продадена на друго лице“. Несъмнено е, че от построяването на електропровода през 28.10.2002 г., до 22.11.2017 г. всички засегнати от ситуацията правни субекти - собственици на имота, административни органи, праводатели на ответника и самият ответник са възприемали установената ситуация на фактическо владение от страна на въззивника като нормална и съответстваща на обема на неговите вещни права. Прави се извод, с оглед гореизложеното, че от 28.10.2002 г. до 22.11.2017г. дружеството „Фаворит 2000“ ЕООД е владял явно, спокойно и несмущавано процесния електропровод, а оттам и сервитута по чл. 193, ал. 1 от ЗУТ. Заявява се, че с влизане в сила на промените в ЗУТ в бр. 65/2003 г. започва да тече придобивна давност за сервитута по чл. 193, ал. 1 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 193, ал.1 от ЗУТ влиза в сила от 25.07.2003 г. - моментът, от който започва да тече придобивна давност на основание започналото през 2002 г. владение на имота от страна на праводателя на ищеца, жалбоподател. В тази насока се сочи, че до 02.07.2008 г. имотът на ответника не е бил публична общинска собственост, като са изложени доводи и писмени доказателства, и се изразяват съображения по същество и в тази насока изводът на жалбоподателя, е, че се счита за недоказано, че имотът на ответника е бил публична общинска собственост до 02.07.2008г. В тази насока се подчертава, че от показанията на разпитания свидетел по делото и от представения по делото договор за покупко-продажба на имуществото на ТКЗС ставало ясно, че А. бил придобил пътища идеална съсобственост в стопанския двор още през 1994 г., а това значело, че от този момент имотът, под който е изграден процесният електропровод, бил частна собственост - общинска или на частни лица, която била продавана на собствениците на дворни места, и спрямо него е станало възможно да тече придобивна давност. Правят се правни доводи, като се сочи, че мораториумът за придобиване по давност на общински имоти, въведен с ДВ бр. 46/2006 г., не прекъсва, а единствено спира придобивната давност. Заявява се, че на 02.07.2008 г. Община Садово продава имота, през който минава процесния електропровод, и от този момент придобивната давност продължава да тече; като се заявява, в тази насока, че от 02.07.2008 г. имотът на ответника е частна собственост. От същата дата отново започва да тече придобивната давност, спряна с мораториума на §1 от ЗДЗС на базата на явното, спокойно и несмущавано владение, въззивникьт упражнява върху процесния електропровод без прекъсване. Заявява се, че сервитутното право по чл. 193, ал. 1 ЗУТ е придобито по давност от въззивника на 24.09.2015 г. - почти 4 месеца преди ответникът да придобие служещия имот, /20.01.2016 г./, и повече от две години преди ответникът да възрази срещу владението в нотариалната покана от м. ноември 2017 г. Прави се извод с оглед изложените обстоятелства, че към датата на подаване на исковата молба пред първоинстанционния съд, дружеството жалбоподател „Фаворит 2000“ ЕООД, е придобил по давност сервитутното право на чл. 193, ал. 1 ЗУТ в резултат на над 10-годишно явно, спокойно и несмущавано владение. Прави се и довод, че алтернативно, въззивникьт е придобил право на строеж по давност. Наведени са доводи и съображения в тази насока, като се сочи, че в този смисъл, разпоредбата на чл. 63 от ЗС следва да се тълкува разширително, в смисъл, че правото на строеж по чл. 63 от ЗС може да бъде учредено спрямо всички недвижими вещи по смисъла на чл. 110 от ЗС, а именно поради това, се сочи, от жалбоподателя, чл. 63 и сл. от ЗС използват като синоними наименованията „сграда“ и „постройка“. Правят се доводи във връзка с характера на правото на строеж, като се заявява, че правото на строеж е типично вещно право върху чужда вещ и веднъж учредено, следва обременения с него участък земя и при прехвърлянето му на друг собственик, сочи се Тълкувателно решение № 33 от 19.IV.1971 г. по гр. д. № 11/71 г., ОСГК, както и се заявява, че съгласно чл. 111 от ЗС вещното право на строеж може да бъде защитено с всички вещни изкове за защита на собствеността, като в този смисъл изрично се сочи Тълкувателно решение № 33 от 19.IV. 1971 г. по гр. д. № 11/71 г., ОСГК. Поради което се счита, че въззивникът „ФАВОРИТ 2000“ ЕООД притежава вещно право на строеж върху процесния електропровод, защитимо с настоящия иск, по чл. 109 от ЗС.
Правят се доводи относно неоснователните действия на ответника, като се заявява, че пасивно легитимирани по този иск са всички правни субекти, извършващи неоснователните действия, сочи се - Решение № 125 от 28.1111988 г. по гр. д. №852/87 г., IVг.о. ВС; Решение №340 от 25.V.1994 г. по гр.д. №918/93 г., IV г.о., ВС. Заявява се, че по делото не било спорно, че ответникът „Марси Пласт“ ООД е собственик на недвижимия имот, под който преминава процесният електропровод. Правят се разсъждения относно прекъсването на собствения на ищеца електропровод, като се сочи, че не било спорно по делото, че през месец март 2018 г. електропроводът е прекъснат, в отговор на сигнал от ЕР ЮГ, като се заявява, че прекъсването е станало в частта на електропровода, намираща се в имота на ответника. Ответникът не отрекъл, че прекъсването било станало при или по повод извършване от него на строителни работи и от наети от него лица в неговия имот, обстоятелство, което било потвърдено и от свидетеля - ***, призован като свидетел от ответника, в открито заседание на 05.12.2019 г. Сочи се, че от представените по делото доказателства и поведението на ответника било видно, че последният имал съзнателно намерение да премахне намиращия се в неговия имот подземен електропровод. С оглед изложените обстоятелства, във връзка с представените и приети по делото доказателства се счита, че ответното дружество „Марси Пласт“ ООД неоснователно е прекъснало подземния електропровод, собственост на ищеца жалбоподател „Фаворит 2000“ ЕООД през м. март 2018 г., с което и създал пречки за ползване на собствения на ищеца имот. Сочи се, че целостта на електропровода е възстановена след подаване на исковата молба на 16.08.2018 г. - над 5 месеца след първоначалната повреда, и, че към настоящия момент ответникът продължава да твърди, че строителните работи в неговия имот следва да продължат - включително чрез бетониране на целия терен - обстоятелство, което щяло направи поддръжката на кабела невъзможна. Прави се извод, че ответникът „Марси пласт“ ООД нарушава задълженията си в качеството на собственик на служещ имот чрез активно нарушаване целостта на подземния електропровод, захранващ процесния имот, както и чрез пасивно поведение, като не допуска въззивника или негови представители, които да поддържат електропровода, създавайки затруднения за ползване на собствения на въззивника имот, по-големи от обикновените.
Заявява се с оглед съдържанието на петитума на негаторния иск, че изложения във въззивната жалба петитум се явява допустим и следва да бъде уважен.
Заявява се от жалбоподателя, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, поради нарушение на материалния закон, на чл. 109 от ЗС. В такава насока са изложени и подробни съображения по съществото на спора, като се подчертава, че признатото от Районен съд – Асеновград вещно право, върху процесния електропровод, както и установеното, и обективирано в мотивите изграждане на стабилна ограда, преграждаща достъпа на ищеца до електропровода, покриват елементите на фактическия състав на чл. 109 ЗС и обосновават уважаването на иска, поради което отхвърлянето на негаторния иск е в противоречие с материалния закон. С оглед на това се счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло. Заявява се, че първоинстанционното решение следва да бъде изцяло отменено и поради необоснованост. Счита се, че същото страда от необоснованост, поради противоречивост и непълнота на изложените в него мотиви за направените правни изводи, включително относно вещните права, които въззивникът притежава спрямо процесния имот. В тази връзка се счита, че решението е единство от мотиви и диспозитив, като мотивите са неразделна част от решението и обосновават диспозитива на съдебния акт. В тази насока отново се правят подробни разсъждения по съществото на спора, като се сочи, че обжалваното решение страда от липса на мотиви, а изложените такива са вътрешно противоречащи си, поради което решението се счита за необосновано и се иска да бъде отменено.
Изразено е становище по отношение на иска за възстановяване целостта и функционалността на прекъснатия подземен електропровод, както и относно преустановяване на всички текущи и бъдещи действия, с които се пречи на ищеца да упражнява вещните си права спрямо подземния електропровод, както и да осигурява на ищеца и негови представители безпрепятствен достъп до подземния електропровод, включително за извършване на изкопни и ремонтни работи за профилактика, ремонти и отстраняване на повреди, като се сочи, че първоинстанционният съд необосновано бил приел, че след като „целостта на подземния електропровод е възстановена не е необходимо да се извършват допълнителни действия“. В тази насока се заявява относно характера на иска чл. 109 ЗС, че искът по своя характер е вещен иск, насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, в това число и бъдещи действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота, съобразно неговото предназначение.
В тази насока се моли да бъде отменено решението на Районен съд Асеновград, като се постанови решение, с което да се уважат предявените обективно съединени искове, а именно: да се приеме за установено, че въззивникът „Фаворит 2000“ ЕООД, е придобил право на строеж, за изграждане на прекъснатия подземен електропровод от Т-НН по улица с ос.т. 13,14 (имот XI-3.26) за захранване на УПИ V 2.4, 2.5, 2.6, 2.20; да се приеме за установено, че въззивникът „Фаворит 2000“ ЕООД, е придобил сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл. 193, ал. 1 от ЗУТ, над имот УПИ №Х1 - 2.8,2.9., 2.28., 2.7,3.26 на основание изтекла 10-годишна придобивна давност; да се приеме за установено, че ответникът „Марси Пласт“ ООД, неоснователно е прекъснал подземен електропровод от Т-НН по улица с ос.т. 13,14 (имот XI-3.26) за захранване на УПИ V-2.4., 2.5, 2.6, 2.20. и неоснователно не допуска ищеца и негови представители до електропровода за възстановяването и поддържането му; Моли се да се осъди ответника „Марси Пласт“ ООД да възстанови целостта и функционалността на прекъснатия подземен електропровод, с които пречи на въззивника „Фаворит 2000“ да упражнява вещните си права спрямо подземен електропровод. Претендират се и разноски по делото, за двете съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемото дружество ответник в първоинстанционното производство, „Марси Пласт“ ООД чрез адв. Д., като подробно се взима становище по оплакванията на жалбоподателя, в депозираната въззивна жалба, оспорва се същата като неоснователна и се моли да бъде потвърдено обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен негаторния иск на ищеца. Претендират се разноски.
В с.з. по
въззивното дело от страна на адв. О. се поддържа депозираната въззивна жалба;
като не се поддържа искането за допускане на свидетели по делото. От страна на
адв. Д. се поддържа отговора на въззивната жалба, която се оспорва. Не се
ангажират нови доказателства по въззивното дело.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което изцяло отхвърля предявения с правно основание чл. 109 от ЗС негаторен иск, районният съд, /разглеждайки го като четири обективно съединени искове/, излага съображения:
По отношение на предявено искане да се установи по отношение на ответника, че ищецът е придобил правото на строеж за изграждане на прекъснатия подземен електропровод от Т-НН по улица с ос.т.13,14 /имот XI-3.26/, за захранване на УПИ V-2.4, 2.5, 2.6, 2.20., съдът приема, че не е сключен договор за учредяване на право на строеж, нито е осъществявано давностно владение, защото няма обект/сграда/ който да бъде придобит на каквото и да е правно основание.
По отношение на предявено искане да се установи по отношение на ответника, че ищецът е придобил сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл.193 ал.1 от ЗУТ,с изграждането на подземен електропровод за захранване на имот УПИ V-2.4, 2.5, 2.6, 2.20, преминаващ през УПИ №ХІ-2.8,2.9.,2.28.,2.7,3.26,със съдържащи се в исковата молба твърдения, че правото е придобито по давност и е упражнявано от 2002 г. до 22.11.2017г., съдът приема, че владение, /ако, въобще, е установено такова/, преди 02.07.2008 г. не може да се зачете, /тъй като до тази дата имотът е бил публична общинска собственост/, а дори и да е било установено владение след тази дата, /за каквото доказателства по делото не са събрани/, то не е могло да се осъществява повече от десет години, преди 22.11.2017г., когато владението на ищеца е било смутено от ответника, с отправяне на нотариална покана, видно от заявените в исковата молба обстоятелства.
Предвид гореизложени съображения, районният съд приема, че са неоснователни претенциите на ищеца за установяване по отношение на ответника, че ищецът е носител на вещно право, съответно, право на строеж относно процесния подземен електропровод, както и на сервитутно право, съответно, ограничено вещно право върху чужд недвижим имот, наречен служещ имот,/в случая, имота на ответника/, което право да е признато на собственика на недвижимия имот, наречен господстващ имот, /имота на ищеца/, в полза на който той може да осъществява определени въздействия в обременения имот и да изисква от неговия собственик да не осъществява определени правомощия свързани с правото на собственост.
По отношение на претенцията за установяване по отношение на ответника, че ответникът неоснователно е прекъснал процесния подземен електропровод и неоснователно не допуска ищеца и негови представители до електропровода за възстановяването и поддържането му, съдът приема: От една страна, че от доказателствата по делото се установява, че действително при изравняване на терена, багеристът, на който е възложена работата от ответника е прекъснал процесния електропровод, с което се накърняват правата на ищеца, а от друга страна, по делото е установено, че повредата е отстранена и електроподаването към имота на ищеца е възстановено, /през м.октомври 2018г.-вж.св.П. А./. При което е направен от съда извод, че поради възстановяване на съществуващото положение, независимо че не се установява кой и кога го е възстановил, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за осъждане на ответника да възстанови целостта и функционалността на прекъснатия подземен електропровод, както и да преустанови всички текущи и бъдещи действия, с които пречи на ищеца да упражнява вещните си права спрямо подземния електропровод, както и да осигурява на ищеца и неговите представители безпрепятствен достъп до подземния електропровод, включително, за извършване на изкопни и ремонтни работи за профилактика, ремонти и отстраняване на повреди, съдът приема: След като целостта на подземния електропровод е възстановена, а и след като ищецът няма сервитутно право, то ответникът не може да бъде задължен да ограничи правомощията си на собственик на имота, по посочения начин от ищеца, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Въззивният състав на ПдОС намира за правилен крайния извод за неоснователност на предявения от ищеца иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
В тази насока, ищецът заявява, че е носител на вещни права относно процесния подземен електропровод, на първо място - на вещно право на строеж, което е придобито, още, през 2002г. от страна на неговия праводател Г., в каквато насока са приложени редовни строителни книжа, в т.ч. виза за проектиране, разрешение за строеж; акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта; удостоверение от Община Садово, удостоверение от Служба по кадастъра Пловдив, становище от Електроразпределение-Пловдив ЕАД Район Асеновград,становище от Община Садово с изх. № 20-00-181/02.10.2002г., за редовни строителни документи на подземния електропровод, както и Разрешение за ползване № 629/28.10.2002г., издадено от началника на РДНСК-Пловдив; на второ място – на ограничено вещно право- сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструкура, с оглед изграждането на процесния подземен електропровод, по чл. 193 ал. 1 от ЗУТ.
Придобиването на тези вещни права ищецът заявява да е, както на деривативно основание, така и на оригинерно, по давност- с продължаващо повече от десет години несмущавано владение относно процесния подземен електропровод от страна на неговия праводател Г., а от 2006г. и от ищеца с придобиване от него на недвижимия имот. В тази насока, въззивният съд намира, че са твърдените от ищеца „собственически“ права по смисъла на разпоредбата на чл. 109 от ЗС, които след като се твърдят от него, подлежат и на установяване по делото; /като разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, арг.чл. 111 предл. първо от ЗС/.
В случая, ищецът в рамките на две установителни претенции, всъщност, заявява претендирани вещни права, които при установяването им по делото, се явяват и първата от кумулативно съединените предпоставки за уважаване на предявен негаторен иск – с правно основание чл. 109 от ЗС, който всъщност е предявен, съответно, и разгледан от съда с постановеното от него решение, предмет на жалбата на ищеца.
Втората предпоставка – неоснователно действие или всяко такова, т.е. може и повече от едно, се явява и втората от кумулативно съединените предпоставки, включени в хипотезата на правната норма на чл. 109 от ЗС, които неоснователни действия се заявяват, в случая, от ищеца с претенцията за установяване неоснователно прекъсване на подземния електропровод и за неоснователно недопускане на ищеца и негови представители до електропровода за възстановяването и поддържането му. Като при установяването на претендираните неоснователни действия, същите се явяват и втората от кумулативно съединените предпоставки, изисквани от правната норма за уважаване на предявен иск по чл. 109 от ЗС, предявен по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В случая, от страна на ищеца са поискани, както изисквани положителни действия от страна на ответника –да възстанови целостта и функционалността на прекъснатия подземен електропровод, така и ответникът да се въздържа от действия – текущи и бъдещи, с които да пречи на ищеца да упражнява вещните си права спрямо процесния подземен електропровод, както и отново положителни действия – да осигурява на ищеца и негови представители безпрепятствен достъп до подземния електропровод, вкл. и извършване на изкопни и ремонтни работи за профилактики, ремонти и отстраняване на повреди.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че предявеният иск е такъв с правно основание чл. 109 от ЗС,независимо, че съдът се е произнесъл по всяка една от претенциите с отделен диспозитив, вкл. и относно установителната част по твърдените от ищеца вещни права; като с оглед на съществуващата съдебна практика,в т.ч. на ВКС, искът, /както и този по чл. 108 от ЗС/, има първа - установителна част, и втора – съдържаща,/ евентуално/, осъдителен диспозитив, съответно, диспозитив относно осъдителната претенция. В тази насока на разсъждения, настоящият въззивен съд намира, че постановеното от районния съд решение е такова по допустим иск, както и се явява и допустимо – като съдът се е произнесъл по заявените от ищеца претенции.
Въззивният съд намира за правилен крайния извод на районния съд за неоснователност на иска по чл. 109 от ЗС. Ищецът не се явява носител на заявените от него вещни права – право на строеж, както и сервитутно право, относно процесния подземен електропровод, респ., на сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл. 193 ал. 1 от ЗУТ, нито на деривативно основание, нито на оригинерно основание. Правото на строеж, както и сервитутното право, към годината на построяване на процесния подземен електропровод, в която същият е и разрешен за ползване, - 2002г., за да бъдат валидно учредени следва да бъде спазена за това писмена форма, съответно, заповед на кмета на съответната община /в случая община Садово/, предшествана от решение на съответния общински съвет, която форма е такава за действителност, каквато по делото не е представена, безспорно; като не са налице и твърдения за тяхната наличност, изобщо. Освен това, и въззивният съд намира за безспорно обстоятелството, че през 2002г. имотът, под който е построен процесният подземен електропровод, още, е бил публична общинска собственост/улица-тупик/, като едва с изготвяне на изменение на ПУП, при което се образува новият УПИ ХІ-2.8,2.9,2.28,2.7 и 3.26, /понастоящем собственост на ответника/, и се обявява улицата тупик с о.т.13,14,15 като частна общинска собственост, на дата 02.07.2008г. – с влизане в сила на Заповед № 4Б 47/09.06.2008г. на кмета на община Садово. Поради което и с оглед забраната на чл. 86 от ЗС,/изм.-ДВ,бр.31 от 1990г., доп.бр.33 от 1996г./, че не е допустимо придобиване по давност на вещ, която е публична държавна или общинска собственост, то, поначало, давност за придобиване не може да тече относно процесния подземен електропровод, преди датата 02.07.2008г., от което следва, че до края на твърдения от ищеца период – 22.11.2017г., когато владението му е обезпокоено от ответника, поради неизтичане на минималния десетгодишен срок на непрекъснато владение по смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗС, не е настъпило придобиване на вещно право по давност, за ищцовото дружество. И този извод на съда е независимо и от разпоредбата на параграф 1 от ЗДЗС/ДВ,бр.46 от 2006г.,в сила от 1.06.2006г…/, съгласно която давност за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира за обосновано и правилно обжалваното решение на районния съд, поради което приема, че следва изцяло да бъде потвърдено, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна има право на направени и претендирани разноски по въззивното дело, възлизащи на 750 лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, платими от страна на жалбоподателя.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 14.01.2020г. Решение № 30 на Асеновградски районен съд, трети граждански състав, по гражданско дело № 1932 по описа за 2018 година.
ОСЪЖДА „Фаворит 2000“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ***, представлявано от З. Г. Г. - управител, чрез адв. К.О.О.,***, да заплати на „Марси пласт“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село Б., общ. С., обл. Пловдивска, представлявано от К. В. М. -управител, чрез адв. В.Д.,***, сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет), направени по въззивното производство разноски за договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/