Определение по гр. дело №9300/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 декември 2025 г.
Съдия: Ванина Здравкова Младенова
Дело: 20251110109300
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49909
гр. София, 04.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110109300 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Х. М., чрез
адв. Д. срещу „Ф..“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност и
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи копие от договора за кредит и от евентуалния договор за
допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ, което съдът намира за
допустимо и относимо, поради което следва да уважи.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок
от получаване на настоящото определение да представи посочените в
исковата молба документи.
УКАЗВА на страната, че на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
23.02.2025 г. в 10:30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е установителен иск от Т. Х. М. срещу „Ф..“ ЕООД с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.
5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 976871, сключен
между Т. Х. М. и „Ф..“ ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Мултитюд Банк“ в полза на
ответника, е нищожна поради противоречие със закона.
В исковата молба се твърди, че на 27.01.2021 г. между страните е сключен
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 976871 по реда на
ЗПФУР за сумата от 800 лева, при ГПР в размер на 49.85 %. Ищецът сочи, че
съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от ,,Мултитюд Банк“ в полза на дружеството ответник, но при
сключването на договора никъде не било посочено какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора
дружество. След като усвоил сумата от 800 лв. ищецът установил, че освен
заемната сума е начислена и такса за обезпечение с поръчителство - услуга
предоставяна от партньор на „Ф..“ ЕООД, в размер на 165,87 лв. Оспорва
клаузата като нищожна при твърдения, че дължимите вноски за
възнаграждението за предоставяне на поръчителство не са посочени в
договора за кредит. В тази връзка твърди, че в договора и ОУ към него било
посочено като задължително условие за предоставянето на кредит
сключването на договор за поръчителство. Оспорва да е подписвал договор за
поръчителство, като твърди, че такъв не му е и представен. Излага доводи за
нищожност на договора на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, поради
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , тъй като не съдържа начин за
изчисляване на ГПР и липсва яснота относно формирането му. Счита, че
договорът е нищожен поради това, че сумата за предоставяне на поръчител не
е включена като разход по договора, а е следвало да бъде направено,
доколкото ответникът не предоставил възможност за сключване на договора
без поръчителство, за което събирал допълнително възнаграждение. Този
2
разход следвало да бъде включен в ГПР, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Посоченият размер на разходите
не отговаря на действителните такива. Излага съображения, че посочените в
договора по-ниски стойности на заема съставляват заблуждаваща търговска
практика и подвеждат потребителя, като не му позволяват да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора. Сочи, че с
посочената клауза ответникът е допуснал заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а
действителният размер на ГПР е над 70%. Излага съображения, че с оглед
приетото в дело С-714/22, постановено по преюдициално запитване по
тълкуване на член 3 буква „ж“, чл. 10, пар. 2, буква „ж“ и чл. 23 от Директива
2008/48 процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй
като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Предвид изложеното счита договорът за кредит за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а клаузата на чл. 5 от договора за
нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП, поради което
моли съда да прогласи нищожността й. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че
между страните е сключен договор за кредит за сумата от 800 лв., както и че
част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща предоставяне на
обезпечение – поръчителство, предоставено от Мултитуюд Банк (Малта).
Оспорва сключването на договор за гаранция да е било задължително условие
за сключването на договора за кредит. Твърди, че ищецът е имал право на
избор какво обезпечение да предостави. Аргументира, че Мултитуюд Банк
(Малта) е самостоятелно юридическо лице, както и че договорът за гаранция е
отделно правоотношение, по което ответникът не е страна. Счита, че са
предявени искове за нищожност/унищожаване на договора за гаранция и ги
оспорва като недопустими поради това, че са предявени срещу ненадлежна
страна. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е
сключен при спазване на нормативните изисквания. Твърди, че не е нарушена
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в тази връзка излага, че възнаграждението
по договора за гаранция не следва да се включва в размера на ГПР, доколкото
това е възмездна услуга, предоставена от трето лице. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
3
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, в
това число и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от „Мултитюд Банк“ в полза на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
изискванията на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на
информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план
и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорената
клауза е индивидуално уговорена.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелствата: че между страните е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит със соченото в исковата молба
съдържание, в това число и че част от съдържанието на договора е клауза,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от „Мултитюд Банк“ в полза на ответника.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
4
медиация.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също
могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки
работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М.Н., М. Г. - тел. 02/8955 423 за Софийски
районен съд, както и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр.
София, бул. „ЦАР БОРИС III“ № 54, ет. 2, ст. 204, както и на
http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра. Разяснява на страните, че при
постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер
и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5