№ 993
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110160382 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ......... срещу ..........., с която са
предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411 КЗ и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 08.02.2017 г. около 12:15 часа в гр. ........ на кръстовището
на ул. ............ и ул. ......... водачът на л.а. ......... е преминал на червен сигнал на
светофарната уредба, при което е предизвикал ПТП с л.а. ..........., застрахован към
датата на ПТП при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ /полица №
....... със срок на валидност: 29.09.2016 г. – 28.09.2017 г./. Твърди, че в качеството на
застраховател е изплатил обезщетение в размер на сумата от 8 807, 40 лв. на 10.05.2017
г. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата
на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 8 807, 40 лв. и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв. или общо за сумата от 8 822, 40 лв. Твърди, че е отправил регресна
покана към ответника, като с писмо изх. № 941/06.03.2020 г. ответникът е отказал
изплащане на сумата. Счита, че в негова полза е възникнало и вземане за мораторна
лихва в размер на сумата от 1 291, 50 лв. за периода 10.03.2020 г. – 18.08.2021 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 48109/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав за вземанията, срещу която е депозирано
възражение от длъжника.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника съществуването
на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
..........., с който оспорва исковете. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва да е налице
противоправно и виновно поведение от страна на водача на л.а. .......... Твърди, че
изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът на л.а. ..........., евентуално – че е
налице съпричиняване от страна на последния. Оспорва да е налице причинна връзка
1
между вредите по застрахования при ищеца автомобил и процесното ПТП. Оспорва
размера на претенцията за главница като завишен. Оспорва претенция за мораторна
лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 19.08.2021 г. заявителят ......... е поискал издаването на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника ........... за сумата от 8 822, 40 лв.,
представляваща регресно вземане по щета № ........., и сумата 1 291, 50 лв. мораторна
лихва за периода 10.03.2020 г. – 18.08.2021 г.
С разпореждане на съда от 25.08.2021 г. е издадена исканата заповед за
изпълнение, като са присъдени и разноски – 202, 28 лв. държавна такса.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Представен е констативен протокол за ПТП № 1579859, от който се установява,
че на 08.02.2017 г. в 12:15 часа в гр. ........ на кръстовището на ........... е настъпило ПТП
с участието на л.а. ........ с рег. ........, управляван от И. С. И. (участник 1), и л.а. ...........,
управляван от М. Д. Д. (участник 2). Посочени са видими щети за участник 2 – предна
броня, маска, капак ДВГ, халоген, въздушни възглавници – 2 бр. и др., както и че
участник 1 не е съобразил своето поведение със сигналите на светофарната уредба,
преминал е на червен сигнал и е настъпил удар с участник 2.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. ........... е бил застрахован
при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ - полица № ....... със срок на
валидност: 29.09.2016 г. – 28.09.2017 г.
С уведомление от 08.02.2017 г. ищецът в качеството му на застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ е уведомен за настъпилото застрахователно събитие,
във връзка с което при ищеца е образувана щета № ..........
Представени са описи-заключения по щетата от 08.02.2017 г. и 13.02.2017 г.
Безспорно е между страните, че на 10.05.2017 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 8 807, 40
лв., което се потвърждава от представеното преводно нареждане от същата дата.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на л.а. ......... е била застрахована при ответника по силата на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От заключението на АТЕ по делото се установява, че ПТП е настъпило при
следния механизъм: на 08.02.2017 г. около 12:15 часа л.а. ........ с рег. ........, управляван
от И. С. И., се движи по ул. ........... с посока от ул. ........... и на кръстовището с бул.
............ поради преминаване на червен сигнал на светофарната уредба реализира ПТП
с идващия от лявата му страна л.а. ..........., управляван от М. Д. Д.. Констатира се, че
щетите по л.а. ........... са в причинна връзка с процесното ПТП. На ул. ........... преди
кръстовището с бул. ............ в посоката на движение на л.а. ......... вещото лице е
посочило, че са налице пътни знаци Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и Г4 – „Движение само направо или надясно след знака“, а на бул. ............
непосредствено преди кръстовището с ул. ........... в посоката на движение на л.а. ..........,
както следва: от дясно на платното за движение – Б3-„Път с предимство“ и
2
Г4-„Движение само направо или надясно след знака“, а от ляво на платното за
движение – Б3-„Път с предимство“ и Г3 – „Движение само наляво след знака“.
Стойността, необходима за възстановяването на щетите по увредения автомобил,
възлиза на сумата от 9 617, 51 лв. по средни пазарни цени, а стойността на обичайните
ликвидационни разноски – в размер на сумата от 15 лв.
Пред СРС е разпитан свидетелят М. Д. Д., който депозира показания, че си
спомня за произшествие от зимата на 2017 г. с управлявания от него л.а. „БМВ 530Д“,
когато при преминаване на светофара на ул. ............ автомобил „Лада Нива“ е тръгнал
по-рано на светофара и му е препречил пътя, отнел му е предимството, при което
свидетелят е спрял в него, настъпил е удар – в предна лява част за автомобила на
свидетеля и задна част за другия автомобил. Заявява, че е било зима и е имало сняг.
Пред СРС е разпитан свидетелят И. С. И., който депозира показания, че си
спомня за ПТП от 08.02.2017 г. с управлявания от него автомобил „Лада Нива“.
Заявява, че се е движел от Техникума по дървообработване в посока ул. ...........; че е
бил спрял първа кола на светофара, потеглил е на зелено, в последния момент е видял
как една кола .......... идва от лявата му страна, настъпил е удар и заради кишата колата
му се е плъзнала, след което е спряла и е блокирала движението на кръстовището; че
неговият автомобил не е имал почти никакви щети; че другият автомобил го е ударил с
предната си част, а ударът за свидетеля е бил в задна лява част. Същевременно,
свидетелят потвърждава, че за ПТП е бил съставен констативен протокол и че
подписът, положен за участник 1 в предявения му констативен протокол на л.8 от
делото, е негов.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. в частта им, с която заявява, че
е преминал на зелено, доколкото същите не се подкрепят от останалите ангажирани по
делото доказателства – съставения констативен протокол, подписан от свидетеля, в
който е удостоверено, че е преминал на червен сигнал на светофара, показанията на
свидетеля Д. и заключението на АТЕ.
По делото са приети схема на организация на движението и циклограма за
управление на светофарната уредба за управление на светофарната уредба към датата
на ПТП.
От заключението на допълнителната АТЕ по делото се установява, че тъй като в
протокола за ПТП е посочен час на настъпване, но не и секунда, не може да се
определи какви са били светлинните сигнал на светофара към момента на настъпване
на събитието. Вещото лице е посочило, че ако се приеме, че събитието е настъпило в
12:15:00 часа, то това означава, че и двата автомобила трябва да са преминали на
червено. Доколкото в протокола за ПТП обаче няма данни за секундата, в която е
настъпило ПТП, извод в посочения смисъл би се явил изцяло необоснован и почиващ
на предположение.
С оглед така приетото съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
3
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се установява
от ангажираните писмени доказателства – констативен протокол за ПТП, заключението
на АТЕ и показанията на свидетеля Д., с оглед на което неоснователно се явява
възражението на ответника за недоказаност на механизма на произшествието. Като е
преминал на червен сигнал на светофарната уредба, при което е отнел предимството на
л.а. .......... и е реализирал удар с него, водачът на л.а. ........ с рег. ........ е осъществил
противоправно деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахования
при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ автомобил.
Не се установява от страна на ответника в условията на пълно и главно доказване
водачът на застрахования при ищеца автомобил да го е управлявал със скорост,
несъобразена с пътната обстановка. Според заключението на АТЕ не са налице
обективни данни за скоростта, с която са се движели двамата водачи, а същевременно
– свидетелят Д. заявява, че се е движел с 50 км/ч., с оглед на което възражението се
явява неоснователно.
Не се установява от страна на ответника към датата на ПТП застрахованият при
ищеца автомобил да е бил технически неизправен, в причинна връзка с което да е
настъпило процесното ПТП.
Не се установява от страна на ответника водачът на застрахования при ищеца
автомобил да е отнел предимството на л.а. .......... Установи се от заключението на АТЕ,
че л.а. .......... се е движел по път с предимство, което му е било отнето от другия
автомобил.
С оглед изложеното възражението на ответника за съпричиняване се явява
неоснователно.
Не се спори между страните, че към момента на ПТП гражданската отговорност
на виновния водач е била застрахована при ответника по силата на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на застраховател,
при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
4
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
9 617, 51 лв.
Тази сума надвишава изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 8
807, 40 лв. Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя
повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в
размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно
обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования за
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 8 807, 40 лв. и ликвидационните
разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 8 822, 40 лв.
С оглед изложеното предявеният иск за главницата се явява основателен в пълния
му предявен размер.
Основателността на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД се предпоставя от съществуването на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава, които предпоставки в случая се
установяват, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 10.03.2020 г. – 18.08.2021 г. в размер на
1 291, 50 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 202, 28 лв. разноски за заповедното и сумата от 752, 28 лв. разноски за
исковото производство (202, 28 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за АТЕ, 200 лв.
депозит за свидетел, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ........., ЕИК ........., срещу
..........., ЕИК ........, искове, че ........... дължи на ........., на основание чл.422 ГПК, вр.
5
чл.415 ГПК, вр. чл.411 КЗ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата от 8 822, 40 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ......... във връзка с
ПТП, настъпило на 08.02.2017 г. около 12:15 часа в гр. ........ на кръстовището на ул.
............ и ул. ........., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК
– 19.08.2021 г. до окончателното изплащане, и
сумата 1 291, 50 лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.03.2020 г. –
18.08.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.08.2021 г.
по ч.гр.д. № 48109/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........, да заплати на ........., ........., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 202, 28 лв. разноски за заповедното и сумата от 752, 28 лв.
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6