№ 11569
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110165059 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от „Т., ЕИК . срещу Л. М. М., ЕГН
********** и Б. М. М., ЕГН ********** установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца по ½ от сумата в размер на
521,87 лв., от които 425,25лв. представляват главница за консумирана и
незаплатена топлинна енергия в имот находящ се в гр.София, общ.Подуяне, .
през периода 10.2018г.- 04.2021г., и 73,78лв.- законна лихва за забава от
31.05.2019г. до 10.05.2022г., както и сумата за услуга за дялово разпределение
главница в размер на 18,84лв.- 01.05.2019г.- 30.10.2020г., лихва на стойност
4,00лв. За периода 01.07.2019г.- 10.05.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по
делото разноски, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.г.р.д. № 25481 по описа на СРС за 2022 г.
Ищцовото дружество обосновава иска си с твърденията, че ответниците
дължат претендираните суми вследствие на неоснователно обогатяване, тъй
като между Л. М. М. и Б. М. М., от една страна, и „Т., от друга, няма подписан
договор за продажба на топлинна енергия. Обосновава, че до процения имот е
доставяна топлинна енергия в претендирания размер през исковия период,
която не е заплатена от ответницте.
1
В законоустановения срок за отговор такъв е постъпил от ответниците, с
който оспорват иска като неоснователен. Възразяват посочената топлинна
енергия да е искана, предоставена и консумирана.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал.1, т.3 ЗЕ, в
приложимата за искова период редакция, регламентира, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие
и потребителите, извършващи стопанска дейност. Нормата на § 1, т.43 от ДР
на ЗЕ, действала за част от исковия период, определя като потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди,
както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Нормата на чл. 149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна
енергия за стопански нужди. Липсва спор между страните, че договор между
тях не е сключен. Същевременно ищецът е доставял на ответното дружество
топлинна енергия, която е ползвана от него.
Ищецът основава претенцията си на неоснователно обогатяване. То се
предпоставя от обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като
имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно
основание за това. Имуществените облаги имат материално естество и те са
оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на
някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало
2
да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК).
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че отвтениците са собственици при равни
квоти на процесния имот през исковия период и че между страните няма
сключен договор за доставка на топлинна енергия за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на "Директ" ЕООД, с договор, сключен
от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице -
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период. Тези обстоятелства се установяват от приетите като
писмени доказателства по делото Протокол от ОС на ЕтС и договор.
Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз
основа на реално потребената съобразно отчетните единици топлинна енергия
от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация по аргумент от чл. 156 ЗЕ.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на справка за отчет на топломера в абонатната
станция на сградата, техническата характеристика на абонатната станция,
свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция,
акт за разпределение на кубатурата на имота, справка - извлечение с
начислените суми и енергии през процесния период за имота, отчет на
индивидуалните уреди за разпределение и водомери и изравнителни сметки,
3
изготвени от фирмата за дялово разпределение. Въз основа на посочените
материали вещото лице е дало заключение относно реално потребената от
ответницата топлинна енергия през процесния период, в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ, като не е включило неплатени
суми, извън заявения период и начислените лихви за тях, както и сумите
дължими за отчет на уредите и изготвяне на изравнителните сметки от
фирмата за дялово разпределение. Също така вещото лице е съобразило, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответниците през
процесния период е извършено правилно, съобразно нормативните
изисквания на действащата през периода нормативна уредба. Задължението е
определено според отчетеното количество на подадена топлоенергия,
включително и за процесния топлоснабдяван имот и след приспадане на
технологичните разходи за сметка на ищеца. Ето защо съдът възприема
изцяло изводите на вещото лице. От заключението на вещото лице по
техническата експертиза се установи, че за исковия период е имало законно
монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция. Размерът на
реално доставеното количество топлинна енергия за процесния период
възлиза на 453,18 лв. Следователно всеки от ответниците дължи по ½
съгласно идеалните си части от правото на собственост или по 226,59 лв.
Доколкото съъдт е обвързан от принципа за диспозитивното начало следва да
уважи искът срещу всеки от ответниците за сумата в размер на по 212.62 лв.
По отношение на иска за заплащане на услуга за дялово разпределение от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че услугата
дялово разпределение е била реално осъществена от третото лица- помагач
"Директ" ООД, поради което искът следва да се уважи в претендирания
размер. Този извод за дължимост на цената на услугата дялово разпределение
следва от съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението
по съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадени.
При това положение, доколкото ответниците като собственици на
процесния имот са консумирали доставената в него топлинна енергия, то
следва да се приеме, че същите са се обогатили, спестявайки разходите, които
е трябвало да направят за заплащане на стойността на тази енергия и за
извършеното дялово разпределение, а съответно ищецът е обеднял, тъй като
не е получил цената на доставките, като обогатяването на ответниците и
4
обедняването на ищеца произтичат от един и същ факт.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността на иска за лихва за забава в тежест на ищеца е да
установи, че е налице изискуемо главно задължение, което е останало
непогасено през релевирания от ищеца период на забава. При
неоснователното обогатяване липсва предвиден срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От
събраните по делото доказателства не се установява такава да е отправена до
ответника. Следователно ответникът не е изпаднал в забава преди
предявяване на претенцията по съдебен ред, с оглед на което исковете за
лихва за забава върху претендираната главница за топлинна енергия и върху
претендираната главница за услуга за дялово разпределение следва да се
отхвърлят.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
Доколкото ответниците не представят доказателства да са сторили разноски,
такива не следва да им се присъждат. Ответниците дължат на ищеца разноски
в размер на 340,38 лв. за исковото и 63,82 лв. за заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59
ЗЗД, че всеки от ответниците Л. М. М., ЕГН ********** и Б. М. М., ЕГН
********** дължи на „Т., ЕИК . както следва:
Л. М. М., ЕГН ********** дължи сумата в размер на 212,62 лв.,
представляваща главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия в
имот находящ се в гр.София, общ.Подуяне, . през периода от 01.10.2018г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 16.05.2022 г. до
окончателното изплащане, и сумата в размер на 9,42 лв., представляваща
цена за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2019г.- 30.10.2020г.,
ведно със законната лихва за периода от 16.05.2022 г. до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
5
задължение по ч.г.р.д. № 25481 по описа на СРС за 2022 г.
Б. М. М., ЕГН ********** дължи сумата в размер на 212,62 лв.,
представляваща главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия в
имот находящ се в гр.София, общ.Подуяне, . през периода от 01.10.2018г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 16.05.2022 г. до
окончателното изплащане, и сумата в размер на 9,42 лв., представляваща
цена за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2019г.- 30.10.2020г.,
ведно със законната лихва за периода от 16.05.2022 г. до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.г.р.д. № 25481 по описа на СРС за 2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК . срещу Л. М. М., ЕГН **********
и Б. М. М., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца по ½ от сумата в размер на 73,78лв., представляваща законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.05.2019г. до
10.05.2022г., както и по ½ от сумата в размер на 4,00 лв., представляваща
законна лихва за забава върху главницата за цена за услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 10.05.2022г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № 25481
по описа на СРС за 2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. М. М., ЕГН **********
и Б. М. М., ЕГН ********** да заплатят на „Т., ЕИК . сумата в размер на
340,38 лв. - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. М. М., ЕГН **********
и Б. М. М., ЕГН ********** да заплатят на „Т., ЕИК . сумата в размер на
63,82 лв. - разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Директ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6