№ 88
гр. Севлиево, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Г.а
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20234230200115 по описа за 2023 година
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на К. Г. Г. от гр. Севлиево против наказателно
постановление /НП/ № ********** от 24.02.2023 година на Зам. директора на РДГ –
Велико Търново, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във
връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на
горските територии /Наредбата/ и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите
му е наложено наказание глоба в размер на 300,00 лева В жалбата се твърди, че НП е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, в подкрепа на което се
излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата – Зам. директора на РДГ гр. В. Търново, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото, който изразява становище
за неоснователност на жалбата. Същият намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че
нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин и че НП е законосъобразно,
поради което моли да се потвърди изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 29.08.2022 година чрез направена проверка в информационната система на
Изпълнителна агенция по горите на територията на РДГ Велико Търново от
свидетелите И. Н. и П. П. било установено, че жалбоподателят К. Г., като лице,
1
упражняващо частна лесовъдска практика, е издал последващ превозен билет с №
7386/00096/22062022/154651-8DHAQFO от 22.06.2022 година за преместване на един
пространствен куб. метра дърва за горене от дървесен вид акация, като не посочил в
него номер и дата на стар превозен билет или документи, доказващи законния
произход на дървесината, а в този последващ превозен билет, в графа „въведени ръчно
превозни билети“ посочил код на превозен билет 2A731ZF, който не съществувал. В
тази връзка свидетелят И. Н. възприел извод за извършено административно
нарушение и съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия В, № 008145 от 29.08.2022 година, в който квалифицирал
описаното по – горе деяние като нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите
във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредбата. В АУАН било посочено, че деянието е
извършено на 22.06.2022 година в РДГ Велико Търново, община Севлиево с GPS
координати 43.01247655 и 25.11097557. След съставянето на акта, същият бил
предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите
възражения, ако имам такива. Видно от приложения по делото АУАН, жалбоподателят
не е направил възражения срещу съставения АУАН. Не е депозирал и писмени такива в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление № ********** от 24.02.2023 година на Зам. директора на РДГ – Велико
Търново. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в
акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение
на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредбата, поради
което и на основание същата разпоредба на закона му е наложил глоба в размер на
300,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства – обжалваното наказателно постановление; Констативен протокол №
008550 от 23.08.2022 година; Писмо до директора на РДГ – Велико Търново – л. 9;
Превоз билет – л. 11 и 12; Справка за К. Г.; Известие за доставяне на НП; Разписка за
връчване на КП; Ценоразпис; Свидетелство за професионална квалификация;
Споразумение по чл. 107 от КТ; Допълнително споразумение към трудов договор;
Длъжностна характеристика; Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 година на министъра
на земеделието и храните; Заповед № 1 от 02.01.2018 година; Заповед от 22.02.2023
година на изпълнителния директор на ИАГ – л. 49; Превозни билети – стр. 50-60;
Справка от ел. система на ИАГ и Удостоверение № 1023 от 08.08.2012 година.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на К. Г. на
07.03.2023 година. Жалбата срещу наказателното постановление е подадена на
21.03.2023 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
2
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието
и храните, както и Заповед № 1 от 02.01.2018 година /л. 31/ на директора на РДГ –
Велико Търново, по силата на която Зам. директора на РДГ – Велико Търново З. И. е
оправомощена в отсъствието на директора и служебна негова ангажираност да издава и
подписва наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР. Освен това по делото е представено и
извлечение от информационната система на ИАГ, от което е видно, че със Заповед от
22.02.2023 година на изпълнителния директор на ИАГ /л. 49/ инж. З. С. И. – издателя
на обжалваното наказателно постановление и зам. директор на РДГ – Велико Търново
е наредено да изпълнява функциите на директор на РДГ – Велико Търново за срок до
назначаване на титуляр на длъжността директор, считано от 23.02.2023 година.
АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество и изискващото се за
длъжността образование, каквото актосъставителят притежава.
Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/
са приели, че жалб. Г. е нарушил разпоредбите на чл. 157, ал. 1, т. 1 от ЗГ и чл. 16, ал.
2 от Наредбата. Съгласно първата разпоредба с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, се наказва длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което: 1. не изпълни или изпълни несвоевременно задължения
или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, а според
разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредбата: „Последващият превозен билет по ал. 1 се
издава от лице по чл. 211, ал. 2 ЗГ, а когато е за дървесина, добита извън горски
територии, и от лице по чл. 211, ал. 4 ЗГ, като в него се посочват номерата и датата на
старите превозни билети или на съответните документи, доказващи законния произход
на дървесината. В старите превозни билети или документи се вписват номерът и датата
на новия превозен билет“.
В хода на производството бяха разпитани свидетелите И. Н. и П. П., които
потвърдиха описаната по – горе фактическа обстановка и поясниха, че в издадения от
жалбоподателя последващ билет 7386/00096 от 22.06.2022 година за преместване на
дървесина е посочен код на билета, въз основа на който се издава последващия билет,
който не съществува.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
В издаденото НП е ангажирана административно наказателната отговорност на
К. Г. за това, че на инкриминираната дата – 22.06.2022 година не изпълнил
задълженията си, посочени в чл. 16, ал. 2 от Наредбата, като при издаване на превозен
билет № 7386/00096/22.06.2022/154651-8DHAQF0 от 22.06.2022 година за преместване
на един пространствен куб. метър дърва за горене от дървесен вид акация, не посочил в
него номер и дата на стар превозен билет или документи, доказващи законния
произход на дървесината, а в последващия превозен билет в графа „въведени ръчно
превозни билети“ е посочил код на превозен билет 2A731ZF, който не съществува.
Съдът намира, че наказващият орган е описал така нарушението, че за
жалбоподателя, както и за съда, не става ясно в какво се състои същото – дали в това,
че в издадения от жалбоподателя превозен билет от 22.06.2022 година последният не е
посочил номер и дата на стар превозен билет или документи, доказващи законния
произход на дървесината, или в това, че в последващия превозен билет, този от дата
22.06.2022 година за преместване на дървесина, в графа „въведени ръчно превозни
билети“ е посочил код на превозен билет 2A731ZF, който не съществува. Това
противоречие в описанието на нарушението внася неяснота относно волята на
наказващия орган и е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното
лице, тъй като същият е изправен пред невъзможност да разбере какво точно
нарушение му се вменява във вина. При това положение следва да се приеме, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени само на това основание,
без да е необходимо съдът да се произнася по същество на спора.
Въпреки това обаче съдът намира, че в хода на производството е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и при квалификацията на
3
нарушението и при приложението на санкционната норма. Според наказващият орган
издавайки превозен билет № 7386/00096/22.06.2022/154651-8DHAQF0 от 22.06.2022
година за преместване на един пространствен куб. метър дърва за горене от дървесен
вид акация, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
съгласно която с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, се
наказва длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: 1. не
изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия,
възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях. Така както е описано нарушението обаче
съдът намира, че наказващият орган неправилно е квалифицирал същото, съответно и
неправилно е приложил санкционната норма, която в случая е същата. По начина на
описание на нарушението според съда следва извода, че Г. е нарушил разпоредбата на
чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, тъй като според нея с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, се наказва длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на
този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените
горскостопански планове и програми. В случая е безспорно, че жалбоподателят е издал
процесния превозен билет в нарушение на чл. 16, ал. 2 от Наредбата, съгласно която:
„Последващият превозен билет по ал. 1 се издава от лице по чл. 211, ал. 2 ЗГ, а когато е
за дървесина, добита извън горски територии, и от лице по чл. 211, ал. 4 ЗГ, като в него
се посочват номерата и датата на старите превозни билети или на съответните
документи, доказващи законния произход на дървесината. В старите превозни билети
или документи се вписват номерът и датата на новия превозен билет“. Изпълнителното
деяние в случая се състои в издаване на последващ превозен билет, а не в
неизпълнение на задължения или изпълнение несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени на лесовъдите на частна практика, какъвто
безспорно е жалбоподателя, видно от удостоверение№ 1023 от 08.08.2012 година /л.
62/ по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. Ето защо съдът намира, че неправилното подвеждане на
описаните в наказателното постановление обстоятелства при извършване на
нарушението и неговите признаци от обективна страна под приложената материално
правна и санкционна норма, съставлява нарушение на процесуалните правила, довело
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на
наказателното постановление.
Съдът намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.
63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗАНН за изменение на наказателното
постановление, тъй като е налице и друго основание за отмяна на наказателното
постановление, което бе посочено по – горе.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото ответникът по жалбата следва да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата
от 400,00 лева
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № ********** от 24.02.2023
година на Зам. директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което
на К. Г. Г., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. «***» № 2А, за нарушение на чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 1 от
30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии и на основание чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 300,00лв.
/триста/ лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО да
заплати на К. Г. Г., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. «***» № 2А, направените от
него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 400,00лв. /четиристотин/
4
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5