Определение по дело №53/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на гл. XXI НПК.

С Присъда № 504/12.05.2011 г. по н.о.х.д. № 1785/2009 г. Районен съд – П. е признал подсъдимия В. Б. Б. за невиновен в това, че на 10.11.2007г. в с. К., О. П., на У.”Р.” №5, в дома на Е. Н. В. е унищожил противозаконно чужди движими вещи – 1 бр. полилей, висящ със стъклена чашка във формата на цвете, на стойност 32.00 лева; 1 бр. стъклен аквариум – 60 литров, на стойност 30.00 лева; 1 бр. дървена холна маса с размери 0.80м. х 1.20м., на стойност 67.00 лева; 1 бр. монитор 17-инчов, марка „NEO 77 5 F/77 5E/SILVER/BLAK/”, на стойност 118.00 лева; 1 бр. компютърна конфигурация марка „NEO С 2800 XPRESSION 64”, на стойност 380.00 лева; 1 бр. вътрешна интериорна врата от талашит със стъклен прозорец с размери 40х40см., на стойност 56.00 лева; 1 бр. кожен стол тип офисен, на стойност 70.00 лева, общо на стойност 753.00 лева, поради което и на основание чл. 216, ал. 1 НК във вр. с чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Р. П. – Г. П., в който се излагат съображения за нейната неправилност и незаконосъобразност. Поддържа се становището, че мотивите към присъдата са противоречиви и взаимно изключващи се. Независимо от приетата за несъмнена фактическа обстановка, съдът от правна страна бил направил извод за липсата на елемент от състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК. Представителят на районната П. намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което предлага въззивният съд да отмени оправдателната присъда и вместо нея – да постанови друга, с която да признае подсъдимия Б. за виновен в извършването на инкриминираното деяние.

Пред въззивната инстанция прокурорът от О. П. – Б. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, изтъквайки като довод противоречията в мотивите към първоинстанционния съдебен акт.

Защитникът на подсъдимия оспорва приетата от районния съд фактология по делото, като почиваща на показанията на заинтересовани свидетели. Въпреки това споделя правните изводи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като липсват доказателства дали вещите са унищожени и каква е тяхната стойност. Поради изложените съображения се настоява за потвърждаване на присъдата на РС – П..

В последната си дума подсъдимият Б. отрича да е автор на престъплението и моли оправдателната присъда да бъде оставена в сила.

ОС - Б., след като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Протестът е допустим и основателен.

ОС - Б. намира, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждането и решаването на делото, които са опорочили съществено първоинстанционната присъда и са основание за нейната отмяна. Същите се изразяват във вътрешно противоречие в мотивите на съдебния акт, което не позволява да се извърши проверка на действителната воля на съда и на съдържанието на взетото решение, което по резултат представлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК (Решение № 420 от 21.09.2001 г. на ВКС по н. д. № 416/2001 г., II н. о.).

Съображенията на въззивната инстанция в тази насока са следните:

Съгласно чл. 305, ал. 3 НПК в мотивите към присъдата се посочват установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните съображения за взетото решение. Така в мотивите си РС – П. е изложил приетите от него за установени фактически обстоятелства (изцяло съвпадащи с тези от обстоятелствената част на обвинителния акт), а именно – подсъдимият В. Б. разбил с бейзболна бухалка входната врата на стаята в дома на свидетелката Е. В.; още с влизането в стаята, започнал да удря с бухалка свидетеля Е. К.; вдигнал холната маса и я хвърлил върху последния, вследствие на което масата се счупила; продължавайки да нанася удари с бухалката, последователно ударил полюлея, който бил със стъклена чашка във формата на цвете, като го счупил, аквариум от 60 литра пълен с вода, който също счупил, а водата се разляла върху намиращия се в близост 1 бр. монитор 17-инчов, марка „NEO 77 5 F/77 5E/SILVER/BLAK/” с 1 бр. компютърна конфигурация марка „NEO C 2800 XPRESSION 64”, ударил с бухалка и счупил 1 брой кожен стол (тип офисен). Първостепенният съд е приел, че разбитата врата била от талашит със стъклен прозорец с размери 40см.х40см., като същата била унищожена. След като е изложил своите фактически изводи за извършените от подсъдимия действия по отношение на горепосочените вещи, районният съд е добавил, че „освен върху унищожените вещи, подсъдимият нанасял удари с бухалка и върху други вещи, които били в стаята, но по данни на св. В. същата продължава да ползва по предназначение и не са повредени”. Приел е, че общата стойност на вещите възлиза на 753 лв., в съответствие със заключението на съдебно-оценителната експертиза. От прочита на така изложената от първостепенния съд фактическа обстановка се налага изводът, че според РС описаните вещи са били унищожени и е установена стойността им. Изтъкнал е, че тези фактически обстоятелства са приети за доказани след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В мотивите си районният съд е направил доказателствен анализ (стр. 3, абз. посл. – стр. 4), в който първо се заключава (в пълно противоречие с гореизложеното), че липсвали доказателства за състоянието на вещите след въздействието, което е упражнил върху тях подсъдимият (стр.3). В следващото изречение обаче съдът анализира протокола за оглед на местопроизшествие, от който било видно, че „над бравата на вратата се вижда дупка от удар с твърд предмет; … компютър марка „NEO”, на който липсват капаците на дисковото устройство; … на пода има разхвърляни парчета от дървена маса; … аквариум със счупено в предната си част стъкло, кожен стол, на който е срязана отзад кожата; … полюлея е счупен, като парчетата са на пода; … компютъра е наводнен от аквариума”. Съдът е анализирал и събраните гласни доказателствени средства относно състоянието на вещите след инцидента – показанията на св. Я., М. и Ч.: „Вратата беше обикновена талашитова и имаше дупка” (св. Я.); св. М.: „На вратата имаше вдлъбнатина. Имаше хлътнало място по средата на вратата… видях, че в стаята имаше полюлей..не знам дали е бил здрав или счупен. Не съм проверил дали е работил. Имаше аквариум, мисля, че не беше здрав. Мисля, че беше блъснат. Монитора на компютъра беше на земята… Не съм забелязал дали е бил здрав.”; св. Ч.: „Имаше врата с една дупка”. Съдът им е дал вяра, както и на показанията на св. В. и св. К. (погрешно посочен като К.), които са преки очевидци на инцидента. Според настоящата инстанция взаимно изключващи са твърденията на съда, че липсвали доказателства за състоянието на вещите след въздействието, което е упражнил върху тях подсъдимият, и направения анализ на доказателствата, които съдът е кредитирал и които свидетелстват именно за състоянието на вещите. РС е посочил, че от тези доказателства не може да се установи какъв е престъпният резултат – дали вещите са повредени или унищожени, като на стр. 4 на още две места е изтъкнал, че липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че процесните вещи са именно унищожени. Тези негови констатации влизат в пълно противоречие с приетото за установено от фактическа страна, а именно – че вещите са унищожени. Накрая РС допълва, че не е ясно и защо в обвинителния акт формулираното обвинение е за унищожаване, а не за повреждане на чужда вещ. Това изречение пък навежда на мисълта, че според РС процесните вещи са били повредени. Последното е в конфликт с приетата фактология по делото, която пък от своя страна изцяло противоречи на правните съображения на първостепенния съд за взетото решение, според които инкриминираното деяние по чл. 216, ал. 1 НК е несъставомерно поради липса на резултата „унищожаване”.

Поради гореизложеното, настоящата инстанция намира, че РС – П. не е изпълнил задължението си да мотивира своето вътрешно убеждение. Като не е изготвил съдебен акт в съответствие с изискванията на закона, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е непреодолимо при въззивното разглеждане на делото. Поради това присъдата следва да бъде отменена изцяло, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 вр. чл. 334, т. 1, пр. 2 НПК, ОС – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Присъда № 504/12.05.2011 г. по н.о.х.д. № 1785/2009 г. по описа на Районен съд – П..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – П..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: