Решение по дело №744/2020 на Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№………./……….03.2022г.

гр***

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 2.3.2022 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 744 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 260008/24.01.2022г съдът е уважил отчасти претенциите на М.М.П., Д.П.Д. и М.П.Д., разгледани по реда на  ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т. 3 ГПК) , предявени като  частични съединени искове на  наследници на починал съдружник срещу „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД  за присъждане на изискуеми вземания, породени от уреждане на имуществени последици от прекратено членство на наследодателя – съдружник  в търговското дружество.

 

Постъпила е молба вх. № 260857/09.02.22г., подадена от името на тримата съвместно действащи  ищци чрез адв. Ц., с която е посочена очевидна грешка в изписване на дата в диспозитива на решението, очертаващ първи период на присъждане на законна лихва.

В срока за становище на насрещната страна, изтекъл на 22.02.22г., пълномощникът на ответното дружество адв. Д. е депозирала молба вх.№ 260993/15.02.22г., в която наред с посочването в диспозитива на  периода на забавата по начин идентичен с този, заявен от ищците, са обосновани и нови искания за поправка на грешки, допуснати от съда при изявяване на волята му в диспозитива относно размера на основателната част от исковете, в разминаване с мотивите относно размера на вземанията, отразила се и върху посочените олихвявани главници и разпределението на разноските. Отделно от името на ответника, пълномощникът е поискал изменение на определените разноски с извършване на компенсация между присъдените на насрещните страни суми.

В отговор вх. №261332/28.02.2022г. тримата ищци, чрез общия си пълномощник са оспорили исканията на ответника с доводи за неоснователно обосноваване на молбата за поправка на грешки с оплаквания относно правилността на изводите и избирателно позоваване на несъпоставими части от мотивите интерпретирани от ответника по начин, различен от мотивацията на съда. 

По исканията за поправка на очевидни грешки при изявяване на волята на съда в съдебния акт(чл. 247 ал.1 ГПК):

Съдът констатира, че след като е изложил мотивите си относно възникването на вземането на наследниците на починал съдружник след обсъждане на доказателствата, е обосновал правните си изводи  за възникване на парично вземане като равностойност на дружествен дял в начален общ размер от 933 516.74лв ( като съразмерна на участието на наследодателя половина от чисто имущество, установено по вариант от заключение на вещо лице). От тази сума, съдът е приспаднал само 46550.84лв фактически  начислен (а не целия дължим) данък, като е посочил изрично мотиви за това свое решение и установени плащания, приети от кредиторите в хода на делото в размер на 249 000лв и е обявил като установен дължим остатък само 637 965.90лв. Този остатък е разпределен по равно между тримата наследници, като квотата от по 212655.30лв като непогасено изискуемо вземане на всеки от ищците  (стр. 24 от съдебния акт) съответства на размера на присъдените главници, посочени в диспозитива на акта (стр. 27 от решението). Съдът е посочил в отхвърлителния си диспозитив като неоснователна горница разликата  над основателния размер до сумата, предявена като частична претенция от всеки от наследниците            от по 233333.33 лв., като именно тази сума е била посочена и в преамбюла на съдебния акт като краен размер, приет за разглеждане след допуснато увеличение на частично предявен иск.  

При това съвпадение липсва каквото и да е основание за коригиране на фактически грешки в изявената воля на правоприлагащия  орган при присъждане на основателни части от частично претендирани главници. Не е налице нито грешка в пресмятане, нито разминаване между мотиви и диспозитив по предмета на спора. Всички изложени в молбата на ответника доводи за грешки се отнасят до обосноваване на изводите на съда, интерпретирането на доказателствата и логическите връзки между приетите за установени факти и последиците им. Дори при излагането на мотивите си по посочените в молбата въпроси съдът да е допуснал грешки, корекцията им би представлявала ново произнасяне по съществото на спора, което е извън правомощията на настоящата инстанция(чл. 246 ГПК). Не би могла да се коригира и грешка в диспозитива, описана от ответника като произнасяне „свръх петитум“, тъй като подобно на оплакванията по присъдения размер, и в тази част молбата за поправка се основава на различната интерпретация на материално-правни последици от частични плащания, извършени в хода на процеса и възприемането на лимитирано право на процесуална защита с ограничение на съдебното дирене на материалното право. Тези доводи обаче не сочат  разминаване на оповестени в мотивите изводи и изявен диспозитив. Дори и да съществува описаното от молителя произнасяне извън сезирането на съда, то би опорочавало част от съдебния акт до порок, който се отстранява само по реда на въззивен контрол.

Освен претенциите за главниците, съдът е разгледал и уважил и акцесорно искане за присъждане на натрупани след предявяване на иска законни лихви( поискани като несамостоятелна претенция по арг. от чл. 214 ал.2 ГПК). В мотивите на акта(стр.25 от решението) съдът е изложил съображения относно липса на възникнала отговорност за забава преди отправянето на покана до длъжниците и затова е обосновал, че законната лихва като последица от  правоувеличаващо действие на предявяването на иска може да бъде начислявана само за периода на забава, следващ сезирането на съда със съответни искови претенции, които заместват липсваща до момента покана. Описани са три отделни периода, в които ответникът е бил в забава за различни размери, като е отчетено, че в първоначално приета от съда искова молба, регистрирана като постъпил документ с вх. № 14723 на 10.06.20г., са били поискани само части от по 34 000лв за всеки от ищците(общо 102 000 лв), а горниците до дължимите остатъци са предявени по реда на увеличението на иска, което обаче няма обратно действие и се зачита след момента на подаване на молба, регистрирана с вх. № 264621 от 25.8.2020г.

В диспозитива по акцесорното присъждане на законна лихва (стр. 28 от решението) обаче, е посочена дата 10.07.2020г като начален момент на начисляване на законна лихва, което е в явно противоречие с обявената дата на първо сезиране на съда  10.06.20г. Тази грешка е очевидна и следва да се коригира, така както е поискано от ищеца и евентуално възприето от ответника.

Съответно на мотивите за зачитане на плащания в хода на процеса, съдът е посочил и крайни моменти на освобождаване от забавата на ответника, като е обосновал в мотивите(стр. 25 от решението), че за първоначално поискани част това е дата 07.07.20г., когато ищците са били уведомени за вложените за тях суми.  В диспозитива (стр. 28 от решението) обаче, крайния момент на първия период на начисление на законната лихва е обозначен като 07.07.2019г, което е очевидно погрешно.  Несъответствието следва да се поправи, съответно на съвпадащи искания на двете спорещи страни.

Извън тези две грешки, съдът констатира допълнително, че в диспозитива за начисляване на законните лихви за този период не е посочил олихвяваната главница, така както я е определил в мотивите си и този пропуск също представлява явно несъответствие на формираната и изявена воля. Диспозитива следва да бъде коригиран, като се посочат частите от по 34 000лв, за които първоначално са били предявени съединените претенции, така както е посочил в т.2 от молбата си ответника.

Други несъответствия съдът не намира. Посочените в тази и евентуалната част от молбата други размери на главниците са изцяло обусловени от неоснователната първа част от молбата поради което не следва да се коригират.

По исканията за изменение на определени размери на разноските в  съдебния акт(чл. 248  ал.1 ГПК):

Ответникът е съединил с искането за поправка на грешките в размерите на присъдените вземания и обусловено от него искане за коригиране на сумите за разноски, определени в съразмерни на основателните части от претенциите. Тъй като съдът не допуска корекции на размери на присъдените главници, няма основание и за изменяне на съотношението, определящо и размера на разноските.

Отделно заявеното искане за компенсация на насрещни права обаче, може да бъде удовлетворено. За разлика от съдържанието на акта по съществото на спора, което е неоттегляемо освен при очевидни грешки, частта от решението, с което се определят разноските няма такъв стабилитет може да бъде коригирана по инициатива на страните, които в тази процедура могат да се позовават и на нови свои изявления. Това е така, доколкото материалното право по обезщетяване на насрещните страни за направени разходи е обусловено от резултата от спора по същество, а той все още е висящ и обема на отговорността може да се променя. Същевременно в практиката на съдилищата се предпочита уреждането на претенциите за разноски по компенсация, като способ за ограничаване на вредоносния характер на насрещните действия на спорещите (Определение № 79 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о., ГК) и позоваването на компенсационно изявление се приема за допустимо и в процедура по изменение на решението, дори и да не отправено от някоя от страните в предходен момент (Определение № 38 от 24.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 44/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 599 от 5.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 787/2018 г., II т. о., ТК).

В настоящия процес съдът е определил като обща сума, дължима от тримата ищците в полза на ответника 8344.12лв. Това свое вземане молителят може да приспадне от своето задължение в размер на 43 632.31лв. След извършване на поисканата компенсация чистия остатък, дължим общо на тримата ищци ще се сведе до 35 288.19лв. До тази сума следва да бъдат редуцирани определените по делото разноски с оглед улесняване изпълнението на съдебния акт.

Молбата на ответника за изменение на разноските следва да бъде уважена само в тази основателна част.

По изложените съображения и на основание чл.247 и 248 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 260008/24.01.2022г., с което „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. М П., ЕГН **********; Д.П.Д., ЕГН ********** и М.П.Д., ЕГН **********, съответните на наследствените им права (в квота от по 1/3) суми като  дължим след частични плащания остатък  от равностойност на прекратени членствени права на наследодателя, съответен на  50 дружествени дяла от капитала и определен по баланс на дружеството към 31.07.2019г, на осн. чл. 125 ал. 3 ТЗ, както следва: на стр. 28, ред първи, ВМЕСТО:

„•         считано от завеждане на иска 10.07.2020г до 07.07.2019г;“

ДА СЕ ЧЕТЕ:

„•         считано от завеждане на иска 10.06.2020г. до 07.07.2020г. върху поисканите части в размер от по 34 000лв от вземането на всеки от наследниците;“ на осн. чл. 247 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалата част от молбата за поправка на очевидни грешки в диспозитива на решението (размер на присъдени главници и размери на олихвяемите главници), посочени в молба вх.№ 260993/15.02.22г. на  „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД.

 

ДОПУСКА изменение на решение № 260008/24.01.2022г., в частта му с която са определени дължимите от всяка от насрещните страни разноски, както следва:  

ЗАЛИЧАВА присъждането в полза на „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* на дължими от  М. М П., ЕГН **********; Д.П.Д., ЕГН ********** и М.П.Д., ЕГН **********, разноски в размер на сумата от 8344.12лв. (осем хиляди триста четиридесет и четири лева и дванадесет стотинки) представляваща част от направени от ответника разноски за защита по делото, съразмерна на неоснователната част от исковете, на осн. чл. 248 ал.1 ГПК.

ИЗМЕНЯ присъждането в полза на М. М П., ЕГН **********; Д.П.Д., ЕГН ********** и М.П.Д., ЕГН ********** на дължими от „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, разноски както следва:

на стр. 28, ред 7 преди думите „Сума от общо 43 632.31лв.“  ДА СЕ ЧЕТЕ:

„•         само сума от общо 35 288.19лв.(тридесет и пет хиляди двеста осемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки),“ представляваща остатък  след прихващане от определената “

на стр. 28, ред 10 след думата „исковете“ да се ДА СЕ ЧЕТЕ: на определени в полза на ответника разноски в размер на сумата от 8344.12лв. (осем хиляди триста четиридесет и четири лева и дванадесет стотинки) представляваща част от направени от ответника разноски за защита по делото, съразмерна на неоснователната част от исковете, на осн. чл.  78 ал.3 вр. чл. 81 ГПК“, на осн. чл. 248 ал.1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалата част от молбата за изменение на решението в частта на размерите на определените  разноските, посочени в молба вх.№ 260993/15.02.22г. на  „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО, включително в частта му представляваща определение по чл. 248 ГПК,  подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните, чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба № 7.

Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: