№ 211
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000698 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260104 от 05.03.2021 г., изменено в частта му за разноските с Определение №
261077 от 11.06.2021 г., което е било поправено с Определение № 261294 от 29.07.2021 г.,
постановени по т. д. № 898/2019 г., Пловдивският окръжен съд е решил следното:
„ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. Б. Д., ЕГН **********,
обезщетения за вреди, причинени от М. В. В. на 10.06. 2017 г., на път ***, в с. Ч., област П.,
на кръстовището на ул. „С. п.“ и ул. „Е. Н.“, който при управление на лек автомобил марка
„О.“, модел „З.“, рег. № *********, нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20,
ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 47, ал. 1, чл. чл. 50, ал. 1 ЗДвП, чл. 45, ал. 2 и чл. 46, ал.
2, ППЗДвП, при което по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на М. Б. Д.,
изразяваща се в разкъсване на слезка, наложило оперативното й отстраняване, довело до
загуба на слезката – престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 4, буква „а“, предложение 1
и 2 във връзка с чл. 343, ал. 1, буква „б“, предложение 1 и 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, в
извършването на което е признат с одобрено от Районен съд - Пловдив по нохд № 5335/18 г.
1
на 21.11.2018 г. окончателно споразумение, сключено между него и Районна прокуратура
Пловдив, а също и следните травматични увреждания: счупване на 2, 3, 4, 5, 6 ребра в дясно
и 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 ребра в ляво; счупване на дясната ключица; счупване на десния малък
и голям пищял; счупване на тялото на първо поясен прешлен; контузия и компресия
/притискане/ на израстъците на първи и втори поясни прешлени; контузия на гръдния кош и
корема,
рискът от настъпването на което застрахователно събитие е покрит посредством сключен
със ЗД „Е.“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите във формата на застрахователна полица № ***/*** г., в размери както
следва:
- 50 000 лева за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума от
30.08.2017 г. до окончателното й изплащане,
като над уважения до пълния претендиран размер от 500 000 лева
ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ като
неоснователен, като за сумата от 50 000 лв. до 150 000 лв. искът се отхвърля като
неоснователен поради извършено в хода на производството плащане, а за сумата от 150 000
лв. до 300 000 лв. - искът се отхвърля като неоснователен поради приемането, че ищецът с
поведението си е допринесъл наполовина за настъпване на вредоносния резултат, както и
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законната лихва върху присъдената главница от
17.06.2017 г. до 29.08.2017 г., а също и искането за присъждане на законната лихва върху
изплатеното в хода на производството застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв.
от 17.06.2017 г. до датата на плащането;
- 5 962.22 лева за имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на
медицински изделия и лекарства, за заплатени медицински услуги, потребителски такси и
изследвания, от които:
4 302 лева за закупуване на медицински изделия, в това число 2 960 лв. по фактура №
***/*** г. издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П.; 1 302 лв. по фактура № ***/*** г.
издадена от „М.“ ЕООД за медицински изделия; 40 лв. по фактура № ***/*** г. издадена от
„Е.“ ЕООД за закупуване на патерици;
7 258 лева за извършени медицински услуги, в това число: 5 799 лв. по фактура № ***/*** г.
издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П., 560 лв. по фактура № ***/*** г. издадена от
УМБАЛ „С. Г.“ - гр. П., 760 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от УМБАЛ „С. Г.“ - гр.
П., 120 лв. по фактура № ***/*** г. издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П., 4 лв. за
линейка по фактура № ***/*** г., издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П., 15 лв. за
медицински документ по фактура № **********/ 24.10.2017 г., издадена от УМБАЛ „С. Г.“
ЕАД - гр. П.;
249.03 лева за закупуване на лекарствени средства, в това число: 15.86 лв. по фактура №
***/*** г., издадена от „Ф.“ ЕООД, 18.17 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „Е.“
ЕООД, 35.44 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „Д.“ ЕООД, 6.46 лв. по фактура №
2
***/*** г., издадена от „А.“ ЕООД, 4.20 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „А.“
ЕООД, 6.30 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „М. Г.“ ЕООД, 14.01 лв. по фактура №
***/*** г., издадена от „М. Г.“ ЕООД, 44.95 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „М. Г.“
ЕООД, 17.56 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „М. Г.“ ЕООД, 22.39 лв. по фактура №
***/*** г„ издадена от „М. Г.“ ЕООД, 23.58 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „М. Г.“
ЕООД, 10.33 лв. за закупуване на „А. с. - г.“ по фактура № ***/*** г., издадена от „М. Г.“
ЕООД, 29.78 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „М. Г.“ ЕООД;
75.40 лева за заплатени потребителски такси, в това число: 58 лв. по фактура №
**********/*** г„ издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П., 17.40 лв. по фактура №
1***/*** г., издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П.;
40 лева за изследвания по Фактура № ***/*** г., издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр.
П. за рентгенография на подбедрица - 2 бр.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.10.2019 г., до
окончателното й изплащане,
като над уважения до пълния предявен размер от 11 924.43 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ като неоснователен поради
приемането, че ищецът с поведението си е допринесъл наполовина за настъпване на
вредоносния резултат.
ОСЪЖДА З. д. „Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат П.К. от А. к. - С., сумата 2
032.80 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на
ищеца по т. д. № 898 по описа на Окръжен съд - Пловдив, IV гр. с. за 2019 г. М. Б. Д.,
съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА З. д. „Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив:
сумата 2 238.49 лв. държавна такса по производството и
сумата 30.60 лв. бюджетни разноски по допуснатите по делото съдебномедицинска и
съдебна психологическа експертизи съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА М. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на З. д. „Е.“ АД, ЕИК *********:
сумата 417.24 лева разноски по производството и
сумата 312.93 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на отхвърлените
искове, в това число и на отхвърления иск по чл. 432, ал. 1 КЗ до размера на сумата от 100
000 лв., за която част от същия дружеството е дало повод за завеждане на делото.“
В отхвърлителните му части, до размер на сумата 150 000 лева относно присъденото
обезщетение за неимуществени вреди и до размер на сумата 5 962.21 лева относно
обезщетението за имуществени вреди, както и за съответните върху тези суми обезщетения
за забавено плащане и присъдените разноски, решението се обжалва от ищцата М. Б. Д., с
подробни съображения за неговата неправилност.
3
В осъдителната му част, относно обезщетението за неимуществени вреди и съответно за
присъдените обезщетения за забавено плащане и разноски, решението се обжалва от
ответника „ЗД Е.“ АД, също с подробни съображения за неговата неправилност.
В частта му, в която предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди е бил отхвърлен до размер на сумата 300 000 лева, която
включва и неоспореното с въззивната жалба на М.Д. предварително плащане в размер на
сумата 100 000 лева,
както и
в частта му, с която предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е
бил уважен до размер на сумата 5 962.22 лева,
решението на окръжния съд – като необжалвано – е влязло в сила.
Всяка от страните е на мнение, че жалбата на другата страна е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните,
съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Единствените спорни въпроси по делото са:
- първо, относно размера на дължимото от застрахователя обезщетение за претърпените
от М.Д. неимуществени вреди, в предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ,
- второ, дали и доколко с поведението си като пътник на задната седалка на
катастрофиралия на 10.06.2017 г. автомобил „Р. К.“, с рег. № ********, пострадалата ищца е
допринесла за настъпването на вредите, а от тук – и дали евентуално дължимите
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди трябва да се намалят (чл. 51, ал. 2
ЗЗД) и
- трето, за началната дата, от която се дължат лихвите за забавеното плащане на тези
обезщетения.
1. При настъпването на тежкия пътен инцидент пострадалата М.Д. е била на 59 години.
Разпитаните в съдебното заседание от 30.06.2020 г. (л. 197 и сл.) свидетели Н. Г. Д. и Е. Т. Б.
са установили, че преди катастрофата тя е била много жизнен, здрав човек, нямала е
оплаквания, имала е самочувствие и е държала на здравето си и на външния си вид,
спортувала, искала е самата тя и всичко около нея да е „перфектно“. А заключенията по
4
приетите в процеса Съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р М. Б. (л. 265 и сл.) и
Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза на д-р Б. и инж. С. М. (л. 331
и сл.) са установили, че вследствие на катастрофата Д. е претърпяла следните много тежки
увреждания: „Разкъсване на слезката; Счупване на 2, 3, 4, 5, 6 ребра в дясно и 4, 5, 6, 7, 8, 9,
10, 11 ребра в ляво; Счупване на дясната ключица; Счупване на десния малък и голям
пищял; Счупване на тялото на първи поясен прешлен; Контузия и компресия /притискане/
на израстъците на първи и втори поясни прешлени; Контузия на гръдния кош и корема.“
Тежките травми наложили оперативното отстраняване на слезката, възстановяването само от
тази оперативна интервенция протекло с неочаквани усложнения, а счупването на 2, 3, 4, 5,
6 ребра в дясно и 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 ребра в ляво поотделно и по съвкупност довели до
болки и трайно затрудняване движенията на пострадалата; счупването на дясната ключица
предизвикало трайно затрудняване на движенията на дясната и ръка, при времеви период от
около два месеца за възстановяване; счупването на десния малък и голям пищял поотделно
и по съвкупност довели до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник,
възстановителният период само за това тежко увреждане е бил с продължителност от 2 – 3
до 4 месеца; счупването на тялото на първия поясен прешлен, контузията и компресията на
израстъците на първи и втори поясни прешлени поотделно и по съвкупност са довели до
трайно затруднение движенията на снагата, като възстановителният период е бил също с
продължителност от 2 – 3 до четири месеца; а контузията на гръдния кош и корема са
причинили болка и страдание без разстройство на здравето.
След инцидента и по време на оздравителния период на ищцата е била поставена диагноза
„Увреждане на междупрешлените дискове в поясните и другите отдели на гръбначния стълб
с радикулопатия“ и това усложнение, както и появилите се Парестетична мералгия
(притискане или увреда на бедрения кожен нерв), увреждането на нерв на горния крайник и
увреждането на тибиалния и фибуларния нерв са пряк резултат на получените при
катастрофата травматични увреждания на гръбначния стълб на пострадалата М.Д..
Тежестта на тези констатирани от вещото лице д-р Б. увреждания и продължителността на
мъчителното възстановяване на ищцата са били установени и от свидетелите Н. Г. Д. и Е. Т.
Б., тези свидетели са най-близките на ищцата, а впечатленията им от нейното лекуване и
преживени страдания са напълно непосредствени. Затова Апелативният съд дава вяра на
показанията им: не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по
смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на
неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства
поставя емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината
(чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано предубеден, но и процесуално
недопустим.
След извършения преглед и анализ на медицинската документация, заключението на д-р Б.
е, че понастоящем „здравословното състояние на ищцата се е подобрило, движи се без
помощни средства, останали са само остатъчни явления, които са в причинна връзка с
процесното ПТП“, в случая се изисква „продължителна рехабилитация“, след която обаче,
5
ако не настъпи подобрение на състоянието, отново би трябвало да се прибегне до
„оперативна интервенция“.
А приетото заключение по съдебно психологичната експертиза на вещото лице О. В. Д. (л.
227 и сл.) е категорично: тежката катастрофа се е отразила негативно и е довела до промени
в емоционално-волевото и социалното функциониране на Д., но все пак, според вещото
лице, „като цяло не се установиха патологични промени в психичните сфери“, въпреки
данните за „тревожно депресивни мисли и изживявания“.
При тези доказателства преценката на настоящата инстанция е, че дължимото в настоящото
производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, парично обезщетение – като предвидена и допустима от
закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищцата нейни
неимуществени вреди, настъпили от катастрофата, причинена от застрахования при
ответника водач на автомобил „О.“, модел „З.“, рег. № *********, е в размер на сумата 160
000 лева.
2. Относно възражението на „ЗД Е.“ АД, че като пътник на задната седалка на
катастрофиралия на 10.06.2017 г. автомобил „Р. К.“, рег. № ********, пострадалата ищца е
допринесла за настъпването на причинените и вреди.
Приетото в процеса подробно заключение по Комплексната съдебно медицинска и
автотехническа експертиза на вещите лица д-р М. Б. и инж. С. М. е съвсем ясно: като се
имат предвид скоростта на автомобилите, конкретния механизъм на удара между тях и най-
вече предизвиканите именно от този удар увреждания, не може да се приеме друго, освен че
М.Д., като пътник на задната дясна седалка на ударения в лявата си предна част автомобил
(л. 352), е пътувала без поставен обезопасителен колан. Този извод на вещите лица е
обоснован не само от липсата (неустановяването) на характерните белези от такъв колан,
които биха останали като повърхностни кръвонасядания след катастрофата, но и от
конкретното счупване на втория поясен прешлен на пострадалата, което не би могло да се
случи при тяло на пътник, прикрепен от обезопасителен колан към седалката на автомобила.
Същият извод е обоснован и с факта на счупването на ребрата на пострадалата отзад вляво
по лопатъчната линия, което счупване – при поставен колан – би могло и би трябвало да
бъде само и единствено отпред, вж. по въпроса и подробните разяснения на вещите лица д-р
Б. и инж. М., дадени в съдебното заседание от 09.02.2021 г. (л. 379 и сл.).
Вярно е, че при конкретната скорост на движение на автомобила, в който пострадалата е
пътувала (78 км/ч), поставеният обезопасителен колан по принцип би могъл да причини и
други, не толкова тежки, но също сериозни увреждания, но това са предположения, чиято
хипотетична вероятност и обективно обоснована възможност за настъпване не са
установени по делото.
При тази фактическа обстановка преценката на окръжния съд, че с непоставянето на иначе
6
наличния към седалката обезопасителен колан пострадалата жена е допринесла за
причинените и от удара увреждания до степен на 1/2, е крайно необоснован. Основната,
определяща причина за катастрофата е не само несъобразеното с пътната обстановка
поведение на причинилия удара застрахован при ответника водач на автомобил „О. З.“, рег.
№ *********, но в добавка и високата (и забранена) скорост, с която в населеното място,
където рискът от сблъсък при кръстовища е твърде повишен, се е движел водачът, в чийто
автомобил, като пътник на задната седалка, е била М.Д..
Затова установеното в процеса допринасяне на пострадалата за причинените и вреди
наистина е налице, но в размер не-повече от 10%, в този размер следва да се уважи
направеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Което означава, че определеното по-горе в т. 1-ва обезщетение за причинените на М. Б. Д.
неимуществени вреди следва да се намали до размер на сумата 144 000 лева и като се има
предвид вече платената от застрахователя, преди завеждане на настоящото дело, сума от
общо 100 000 лева, искът в тази му част следва да бъде уважен до размер на сумата 44 000
лева. Съответно в останалата и част, до пълния понастоящем поддържан размер от 200 000
лева, или за сумата 156 000 лева, тази претенция ще следва да бъде отхвърлена.
При липсата на спор за основателността на иска за присъждане на обезщетение за
причинените на ищцата имуществени вреди, общо в размер на доказаната сума от 11 924.43
лева, на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД и съобразно приетото по-горе допринасяне от 10% за
настъпването на вредите, тази претенция следва да бъде уважена до размер на сумата
10 731.99 лева. И съответно отхвърлена – в останалата и част от 1 192.44 лева.
С влязлата в сила част на обжалваното решение вече е присъдена сумата 5 962.22 лева,
остава да се присъди горницата от 4 769.77 лева.
3. Относно лихвите.
3.1. Предмет на делото е дължимостта на обезщетения по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ (Глава 47, чл. 477 и сл. КЗ), затова претенцията на ищцата
за заплащане на лихви върху търсените обезщетения е по чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ.
Лихвите за забавено плащане на обезщетението по тази конкретна застраховка се дължат от
изтичане на сроковете, определени в разпоредбата чл. 497 КЗ. По отношение разпоредбите
по Глава 41, нормата на чл. 497 КЗ е специална (чл. 505 КЗ), затова посоченият от ищцата
срок по чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ е в случая неприложим.
С Молба рег. № 11930 от 30.08.2017 г. (л. 166) ищцата е уведомила ЗД „Е.“ АД за
настъпване на застрахователното събитие, като е представила Констативния протокол за
станалото произшествие, както и неописани и затова неясно какви точно „медицински
документи и фактури“, на тази дата съответно е била заведена Щета № ***/*** г. В срока по
7
чл. 496, ал. 1 КЗ, с Уведомително писмо рег. № 11930(1) от 21.09.2017 г. (л. 169)
застрахователят е дал мотивиран отговор по чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ и б. „в“ КЗ, като е
изискал представянето на допълнителни документи – съдебни или прокурорски актове,
свързани с инцидента, както и преписи от изготвените в досъдебното производство
експертизи. С второ писмо рег. № 11930(2) от 28.11.2017 г. (л. 168) застрахователят отново е
поискал да му бъдат представени същите доказателства, това са важни документи, с които е
трябвало да се удостоверят съществени обстоятелства във връзка с произшествието, но
застрахователят е можел без усилия сам да се снабди с тях (чл. 496, ал. 4 КЗ), затова и
срокът за окончателно произнасяне по претенцията, който всъщност се признава от
застрахователя, е бил тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. Съответно и лихвите за забава
са станали дължими след изтичането на този срок (чл. 497, ал. 1, т. 2, предл. 1-во КЗ). В
случая това е датата 01.12.2017 г., от тази дата е трябвало да се присъди законната лихва
върху дължимите обезщетения за претърпените от ищцата М. Б. Д. неимуществени вреди.
Преди завеждане на настоящото дело, застрахователят е платил част от обезщетението за
неимуществени вреди:
- 50 000 лева на 23.07.2018 г. (л. 107);
- 25 000 лева на 25.07.2018 г. (л. 108) и
- 25 000 лева на 26.07.2018 г. (л. 109).
Законната лихва върху сумата 50 000 лева за периода от 01.12.2017 г. до 22.07.2018 г. е в
размер на 3 250.26 лева, тази сума следва да се присъди с решението.
Законната лихва върху сумата 25 000 лева за периода от 01.12.2017 г. до 24.07.2018 г. е в
размер на 1 639.02 лева, тази сума следва да се присъди с решението.
Законната лихва върху сумата 25 000 лева за периода от 01.12.2017 г. до 25.07.2018 г. е в
размер на 1 645.97 лева, тази сума следва да се присъди с решението.
В останалата и част претенцията за лихви върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 17.06.2017 г., е неоснователна и следва да се отхвърли.
3.2. Съобразно исковата молба, лихвите върху дължимото на ищцата обезщетение за
имуществени вреди се претендират от датата 17.06.2017 г., но както по-горе се каза, няма
доказателства, какви точно „медицински документи“ са били представени на застрахователя
преди завеждане на делото, а от тук – и какви точно разходи той е трябвало да покрие чрез
обезщетението. Затова законната лихва върху определените обезщетения за причинените на
ищцата имуществени вреди следва да се присъди от датата на завеждане на иска –
25.10.2019 г., от тази дата претенцията за лихви върху сумата 10 731.99 лева съответно
следва да бъде уважена.
Изводът е, че по отношение на всяка от заявените претенции обжалваното решение е
несъобразен със закона отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК,
8
това решение – в обжалваните му части – следва да се отмени, а предявените искове се
уважат и съответно отхвърлят, в посочените по-горе размери.
4. Разноските.
4.1. Ищцата М. Б. Д. е защитавала пред окръжния съд материален интерес в размер на
сумата от общо 511 924.43 лева, като адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
тази съдебна инстанция е било в размер на сумата 14 122.18 лева с включен ДДС. Защитила
е материален интерес в размер на сумата 54 731.99 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съразмерно на уважения материален интерес,
ответникът „ЗД Е.“ АД дължи на адвокат П.К., като процесуален представител на ищцата М.
Б. Д., адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция в размер на сумата 1 509.86
лева с включен ДДС.
Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателката М. Б. Д. е защитавала материален
интерес в размер на сумата от общо 155 962.22 лева, като адвокатското възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за тази съдебна инстанция е било в размер на сумата 5 579.08 лева с
включен ДДС. Защитила е материален интерес в размер на сумата 48 769.77 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съразмерно на уважения материален интерес,
ответникът „ЗД Е.“ АД дължи на адвокат П.К., като процесуален представител на М. Б. Д.,
адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в размер на сумата 1 744.59
лева с включен ДДС.
Общо за двете инстанции – 3 254.45 лева с включен ДДС.
4.2. Ответникът „ЗД Е.“ АД е защитавал пред окръжния съд материален интерес в размер
на сумата 511 924.43 лева. Направил е разноски в размер на сумата 1 065 лева, като е
постигнал отхвърляне на претенциите до размер на сумата от общо 457 192.44 лева.
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно защитения материален интерес, М. Б.
Д. ще следва да бъде осъдена, да заплати на „ЗД Е.“ АД разноски за първата съдебна
инстанция в размер на сумата 951.13 лева.
Пред настоящата инстанция жалбоподателят „ЗД Е.“ АД е защитавал материален интерес в
размер на сумата от общо 155 962.22 лева, направил е разноски в размер на сумата 1 550
лева, като е постигнал защита на този интерес до размер на сумата 107 192.45 лева.
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно защитения материален интерес, М. Б.
Д. ще следва да бъде осъдена, да заплати на „ЗД Е.“ АД разноски за настоящата съдебна
9
инстанция в размер на сумата 1 065.31 лева.
Общо за двете инстанции – 2 016.44 лева
4.3. Производството е проведено в условията на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, затова, на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК, „ЗД Е.“ АД следва да бъде осъдено, да заплати, съобразно уважената част от
исковете, дължимата държавна такса за първата съдебна инстанции, в размер на сумата от
общо 2 189.27 лева.
При заявени претенции от общо 511 924.43 лева, от бюджета на окръжния съд са платени
разноски в размер на сумата 280 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете (общо 54 731.99 лева), ответникът „ЗД Е.“ АД
следва да бъде осъден, да заплати по сметка на съда разноски в размер на сумата 29.93
лева.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
І. Относно обезщетението за неимуществени вреди:
1. ОТМЕНЯ Решение № 260104 от 05.03.2021 г., изменено в частта му за разноските с
Определение № 261077 от 11.06.2021 г., поправено с Определение № 261294 от 29.07.2021
г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 898/2019 г., в частта му, с която
предявеният от М. Б. Д., ЕГН **********, против „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, пряк иск по
чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпяни от нея неимуществени вреди:
а) е бил отхвърлен до размер на сумата 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2017 г. до 29.08.2017 г., а също
е било отхвърлено и „искането за присъждане на законната лихва върху изплатеното в
хода на производството застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв. от 17.06.2017
г. до датата на плащането“;
б) е бил уважен до размер на сумата 50 000 (петдесет хиляди) лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 30.08.2017 г. до окончателното и изплащане.
2. ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. Б. Д., ЕГН **********,
сумата 44 000 (четиридесет и четири хиляди) лева, представляваща остатъчна част от
дължимото обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от:
разкъсване на слезка, наложило оперативното й отстраняване, счупване на 2, 3, 4, 5, 6 ребра
в дясно и 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 ребра в ляво; счупване на дясната ключица; счупване на
десния малък и голям пищял; счупване на тялото на първи поясен прешлен; контузия и
компресия /притискане/ на израстъците на първи и втори поясни прешлени; контузия на
10
гръдния кош и корема,
които неимуществени вреди са причинени от М. В. В., ЕГН **********, при пътно
транспортно произшествие на 10.06.2017 г., на път ***, в с. Ч., област П., на кръстовището
на ул. „С. п.“ и ул. „Е. Н.“, при управление на лек автомобил марка „О.“, модел „З.“, рег. №
*********, със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
Застрахователна полица № ***/***,
ведно със законната лихва върху посочената сума от 44 000 лева, считано от 01.12.2017 г. до
окончателното и изплащане,
което остатъчно обезщетение от 44 000 лева е определено при:
а) установено в процеса допринасяне от 10 % (десет процента) на пострадалата М. Б. Д.,
ЕГН **********, за настъпване на вредите, изразено в неизползване на обезопасителен
колан като пътник на задната дясна седалка на участвалия в катастрофата лек автомобил „Р.
К.“, рег. № ******** и
б) наличие на вече платената от „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, част от това обезщетение, в
размер на сумата 100 000 (сто хиляди) лева.
3. В останалата му част до пълния понастоящем претендиран размер от 200 000 (двеста
хиляди) лева, или в размер на сумата 156 000 (сто петдесет и шест хиляди) лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2017 г. до окончателното и изплащане,
както и за присъждане на законна лихва върху сумата 44 000 лева за периода от 17.06.2017 г.
до 30.11.2017 г.,
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
4. ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. Б. Д., ЕГН **********:
- сумата 3 250.26 лева (три хиляди двеста и петдесет лева и 26 ст.) представляваща
обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, начислена върху платената
преди настоящия процес част от 50 000 (петдесет хиляди) лева от описаното по-горе
обезщетение за неимуществени вреди, която законна лихва е дължима за периода от
01.12.2017 г. до 22.07.2018 г.;
- сумата 1 639.02 лева (хиляда шестстотин тридесет и девет лева и 2 ст.) представляваща
обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, начислена върху платената
преди настоящия процес част от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева от описаното по-горе
обезщетение за неимуществени вреди, която законна лихва е дължима за периода от
01.12.2017 г. до 24.07.2018 г. и
- сумата 1 645.97 лева (хиляда шестстотин четиридесет и пет лева и 97 ст.)
представляваща обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, начислена
върху платената преди настоящия процес част от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева от
описаното по-горе обезщетение за неимуществени вреди, която законна лихва е дължима за
периода от 01.12.2017 г. до 25.07.2018 г.
11
5. ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. Д., ЕГН **********, против „ЗД Е.“ АД, ЕИК
*********, искове за присъждане на законна лихва върху посочените по-горе в предходната
т. 4-та. три платени преди настоящия процес суми от обезщетението за неимуществени
вреди, за периода от 17.06.2017 г. до 30.11.2017 г., като неоснователни.
6. В частта му, с която предявеният от М. Б. Д., ЕГН **********, иск против „ЗД Е.“ АД,
ЕИК *********, за присъждане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди е бил отхвърлен до размер на сумата 300 000 лева,
Решение № 260104 от 05.03.2021 г., изменено в частта му за разноските с Определение №
261077 от 11.06.2021 г., поправено с Определение № 261294 от 29.07.2021 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по т. д. № 898/2019 г. – като необжалвано – е влязло в сила.
ІІ. Относно обезщетението за имуществени вреди:
1. ОТМЕНЯ Решение № 260104 от 05.03.2021 г., изменено в частта му за разноските с
Определение № 261077 от 11.06.2021 г., поправено с Определение № 261294 от 29.07.2021
г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 898/2019 г., в частта му, с която
предявеният от М. Б. Д., ЕГН **********, против „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, пряк иск по
чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпяни от нея имуществени вреди:
- е бил отхвърлен до размер на сумата 5 962.21 лева (пет хиляди деветстотин шестдесет
и два лева и 21 ст.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2019 г. до
окончателното и изплащане.
2. ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. Б. Д., ЕГН **********, сумата
4 769.77 лева (четири хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и 77 ст.), представляваща
остатъчна част от дължимото обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди,
изразяващи се в част от следните разходи за закупуване на медицински изделия и лекарства,
за заплатени медицински услуги, потребителски такси и изследвания:
а) 4 302 лева за закупуване на медицински изделия, в това число 2 960 лв. по фактура №
***/*** г. издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П.; 1 302 лв. по фактура № ***/*** г.
издадена от „М.“ ЕООД за медицински изделия; 40 лв. по фактура № ***/*** г. издадена от
„Е.“ ЕООД за закупуване на патерици;
б) 7 258 лева за извършени медицински услуги, в това число: 5 799 лв. по фактура №
***/*** г. издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П., 560 лв. по фактура № ***/*** г.
издадена от УМБАЛ „С. Г.“ - гр. П., 760 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от УМБАЛ
„С. Г.“ - гр. П., 120 лв. по фактура № ***/*** г. издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П., 4
лв. за линейка по фактура № ***/*** г., издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П., 15 лв. за
медицински документ по фактура № ***/*** г., издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П.;
в) 249.03 лева за закупуване на лекарствени средства, в това число: 15.86 лв. по фактура №
***/*** г., издадена от „Ф.“ ЕООД, 18.17 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „Е.“
ЕООД, 35.44 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „Д.“ ЕООД, 6.46 лв. по фактура №
***/*** г., издадена от „А.“ ЕООД, 4.20 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „А.“
ЕООД, 6.30 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „М. Г.“ ЕООД, 14.01 лв. по фактура №
12
***/*** г., издадена от „М. Г.“ ЕООД, 44.95 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „М. Г.“
ЕООД, 17.56 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „М. Г.“ ЕООД, 22.39 лв. по фактура №
***/*** г„ издадена от „М. Г.“ ЕООД, 23.58 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „М. Г.“
ЕООД, 10.33 лв. за закупуване на „А. с. - т.“ по фактура № ***/*** г., издадена от „М. Г.“
ЕООД, 29.78 лв. по фактура № ***/*** г., издадена от „М. Г.“ ЕООД;
г) 75.40 лева за заплатени потребителски такси, в това число: 58 лв. по фактура №
**********/*** г„ издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П., 17.40 лв. по фактура №
1***/*** г., издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П. и
д) 40 лева за изследвания по Фактура № ***/*** г., издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр.
П. за рентгенография на подбедрица - 2 бр.,
които имуществени вреди са причинени от М. В. В., ЕГН **********, при пътно
транспортно произшествие на 10.06.2017 г., на път ***, в с. Ч., област П., на кръстовището
на ул. „С. п.“ и ул. „Е. Н.“, при управление на лек автомобил марка „О.“, модел „З.“, рег. №
*********, със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
Застрахователна полица № ***/***,
ведно със законната лихва върху посочената сума от общо 4 769.77 лева (четири хиляди
седемстотин шестдесет и девет лева и 77 ст.), считано от 25.10.2019 г. до окончателното и
изплащане,
което остатъчно обезщетение от 4 769.77 лева (четири хиляди седемстотин шестдесет и
девет лева и 77 ст.) е определено при:
а) установено в процеса допринасяне от 10 % (десет процента) на пострадалата М. Б. Д.,
ЕГН **********, за настъпване на вредите, изразено в неизползване на обезопасителен
колан като пътник на задната дясна седалка на участвалия в катастрофата лек автомобил Р.
К.“, рег. № ******** и
б) при наличие на вече определената част от това обезщетение, в размер на сумата
5 962.22 лева (пет хиляди деветстотин шестдесет и два лева и 22 ст.), присъдена с
понастоящем влязлата в сила част от Решение № 260104 от 05.03.2021 г., изменено в частта
му за разноските с Определение № 261077 от 11.06.2021 г., поправено с Определение №
261294 от 29.07.2021 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по т. д. № 898/2019 г.
3. В останалата му част до пълния понастоящем поддържан размер от 5 962.21 лева, или в
размер на сумата 1 192.44 лева (хиляда сто деветдесет и два лева и 44 ст.), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2017 г. до окончателното и изплащане,
както и за присъждане на законна лихва за периода от 17.06.2017 г. до 24.10.2019 г.,
начислена върху присъденото обезщетение от общо 10 731.99 лева,
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
4. В частта му, с която предявеният от М. Б. Д., ЕГН **********, иск против „ЗД Е.“ АД,
ЕИК *********, за присъждане на обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди е
бил уважен до размер на сумата 5 962.22 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
13
считано от 25.10.2019 г. до окончателното и изплащане,
Решение № 260104 от 05.03.2021 г., изменено в частта му за разноските с Определение №
261077 от 11.06.2021 г., поправено с Определение № 261294 от 29.07.2021 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по т. д. № 898/2019 г. – като необжалвано – е влязло в сила.
ІІІ. Относно разноските.
1. ОТМЕНЯ Решение № 260104 от 05.03.2021 г., изменено в частта му за разноските с
Определение № 261077 от 11.06.2021 г., поправено с Определение № 261294 от 29.07.2021
г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 898/2019 г., в частта му, с която
съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА З. д. „Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат П.К. от А. к. - С., сумата 2
032.80 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на
ищеца по т. д. № 898 по описа на Окръжен съд - Пловдив, IV гр. с. за 2019 г. М. Б. Д.,
съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА З. д. „Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив:
сумата 2 238.49 лв. държавна такса по производството и
сумата 30.60 лв. бюджетни разноски по допуснатите по делото съдебномедицинска и
съдебна психологическа експертизи съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА М. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на З. д. „Е.“ АД, ЕИК *********:
сумата 417.24 лева разноски по производството и
сумата 312.93 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на отхвърлените
искове, в това число и на отхвърления иск по чл. 432, ал. 1 КЗ до размера на сумата от 100
000 лв., за която част от същия дружеството е дало повод за завеждане на делото.“
2. ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат П. Д. К. от С.а.к., личен
номер **********, като процесуален представител на М. Б. Д., ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции, в размер на сумата 3 254.45 лева (три хиляди
двеста петдесет и четири лева и 45 ст.) с включен ДДС.
3. ОСЪЖДА М. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********,
сумата 2 016.44 лева (две хиляди и шестнадесет лева и 44 ст.) разноски по делото.
4. ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул. „* с.“ № ***, ЕИК (БУЛСТАТ)
**********, държавна такса в размер на сумата 2 189.27 лева (две хиляди сто осемдесет и
девет лева и 27 ст.), както и разноски в размер на сумата 29.93 лева (двадесет и девет лева и
93 ст.).
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15