Решение по дело №385/2019 на Окръжен съд - Шумен

                                 Р  Е   Ш   Е   Н   И  Е    № 257                                    

 

                                             гр.Шумен    26.11.2019г.                                      

                                              

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в  открито    заседание на    седми ноември  ,     две хиляди и   деветнадесета   година ,в състав:

                                                                            Председател: Азадухи Карагьозян  

                                                                                   Членове:1. Зара Иванова

                                                                                                  2.Соня Стефанова  

     при секретаря   Силвия Методиева , като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№385  по  описа за  2019г. , за да се произнесе взе предвид следното:          

                  Производство по реда на чл.258 и сл.  от  ГПК.

        С решение №709/16.07.2019г. по гр.д.№1056/2019г.  по описа на ШРС, съдът е признал за установено, че    В.К.В.,  ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, не дължи на К.В.К., ЕГН ********** и В.В.К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, сумите по изпълнително дело №20198760400097 по описа на ЧСИ Д.З., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден 27.01.2003 г. по Решение №1217/28.11.2001 г., постановено по гр.д.№1879/2001 г. по описа на ШРС, както следва: касателно ответника К.В.К., ЕГН **********- в общ размер на 1 848.00 лева /хиляда осемстотин четиридесет и осем лева/, а касателно ответника В.В.К., ЕГН **********- в общ размер на 2 245.00 лева /две хиляди двеста четиридесет и пет лева/, поради погасяване на вземанията по давност, осъдил е  К.В.К.  да заплати на В.К.В. сумата от 373, 92 лева /триста седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, осъдил е  В.В.К.  да заплати на В.К.В. сумата от 389, 80 лева /триста осемдесет и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

 Решението е обжалвано от К.В.К.  и В.В.К.  , действащи ,чрез пълномощника си  адв. А.Д.  от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите  молят  решението да бъде отменено   и вместо това съдът да постанови ново с което да   отхвърли исковете.

      Въззиваемият В.К.В., действащ ,чрез пълномощника си адв.К.П. от ШАК оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.   

     Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежни страни и   при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е  частично основателна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:  С решение от 15.11.2996г. по гр.д.№1957/1995г.по описа на ШРС родителските права по отношение на двамата ответници К. и В. са били предоставени на майката С.В.В.. С решение №1217/28.11.2001 г., постановено по гр.д.№1879/2001 г. по описа на ШРС е изменен размерът на издръжката, определена по гр.д.№1991/1995 г. на ШРС, дължима от ищеца на двамата ответници /деца на ищеца/, като размерът на издръжките е увеличен, както следва: за К. на сума в размер на 20.00 лева, а за В.- на сума в размер на 15.00 лева месечно, считано от 18.10.2001 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж- първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на издръжката. Изпълнителният лист е издаден на 27.01.2003 г. По този изпълнителен титул, първоначално, на 19.03.2008 г. е образувано ИД№20088760400297 по описа на ЧСИ Д.З.. По делото, на 04.04.2008 г. на длъжника, ищецът в настоящото производство, е връчена покана за доброволно изпълнение. По делото няма събрани суми. С постановление на ЧСИ от 09.04.2015 г., постановено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ИД№20088760400297 по описа на ЧСИ Д.З. е прекратено. На 29.01.2019 г., по искане на взискателите /двамата ответници/ е образувано изпълнително дело №20198760400097 по описа на ЧСИ Д.З., като на 29.03.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи :

Ищцецът е предявил срещу ответниците  искове с правно основание чл.439 от ГПК , като твърди , че  задължението  му за издръжка в полза на двамата ответници , което е в размер на 20лв. на месец за К. общо за сумата от 1848лв. и в размер на 15лв. на месец за В. общо за сумата от 2245лв. по издаденият в полза на двамата ответници изпълнителен лист по който срещу него е образувано изп. дело №20198760400097 по описа на ЧСИ Д.З. е погасено по давност   на осн.чл.110 от ЗЗД.   Вземането на ответниците   е установено с влязло в сила съдебно решение, поради което  на осн.чл.117 ал.2 от ЗЗД  срокът на новата давност е пет години.  

 По делото не са налице данни кога е влязло в сила решението за изменение на присъдените издръжки по което е издаден изпълнителният лист от 27.01.2003г. ,поради което и съдът приема ,че погасителната давност за задължението на ищеца по този издаден изпълнителен лист е започнало да тече от датата на издаването му на 27.01.2003г. Не е спорно ,че въз основа на този изпълнителен лист на 19.03.2008г. е образувано изпълнително дело №20088760400297 по описа на ЧСИ Д.З. . Видно е от издаденият в полза на двамата жалбоподатели изпълнителен лист е че тяхното вземане е за издръжка , която се дължи всеки месец и падежа на всяка вноска за тази издръжка е първо число на месеца за който се дължи тя. Следователно до датите на навършване на пълнолетие на двамата жалбоподатели е имало винаги непогасени вноски за издръжка в тяхна полза.  При вземанията на издръжка давността тече поотделно за всяка вноска от датата на падежа й. Падежът на месечните вноски в настоящият случай  е първо число на месеца за който се дължи издръжката , считано от 18.10.2001г. Ето защо съдът приема ,че за периода до датата на образуване на изпълнителното дело на 19.03.2008г. не са се погасили всички дължими вноски за издръжка , а само тези по които е настъпил падежа   на датите до пет години преди датата на образуване  на делото.  Поради това  за периода от 18.10.2001г. до 19.03.2003г. падежиралите вноски за издръжка в размер на 20лв. на месец дължими от ищеца в полза на детето му К. възлизат на сумата от общо 349.03лв., а падежиралите вноски за издръжка в размер на 15лв. на месец дължими от ищеца в полза на детето му В.  възлизат на сумата от общо 261.77лв. За тези суми  вземането на ответниците за  издръжка е погасено по давност , като съдът счита възражението на жалбоподателя, че давност не е текла на осн. чл.115 б.а ЗЗД за неоснователно.  Въззивният съд напълно споделя изложеното в мотивите на ШРС касателно неоснователността на това възражение и цитираната там доктрина и съдебна практика и на осн.чл.272 ГПК препраща към тях и няма да ги преповтаря.

За останалата част от вземанията на ответниците  за издръжка не е налице настъпила погасителна давност . За периода от 19.03.2008г. до 9.04.20015г. между страните е имало висящ изпълнителен процес ,когато давност не е текла съгласно ППВС№3/18.11.1980г., което е било в сила за този период до датата на постановяване на ТР№2/26.06.2015г. постановено по т.д.№2/2013г. на ОСГТК с което в т.10 цитираното постановление е прието за изгубило сила , като новото ТР ще се прилага от датата на постановяването му за в бъдеще / в този смисъл р.№170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС ІV Г.О./ За периода от 9.04.2015г. до датата на образуване на второто изпълнително дело на 29.01.2019г.  също не е изтекъл пет годишен давностен срок за останалата част от вземането на ответниците за издръжка.

Предвид гореизложеното предявените искове по чл.439 ГПК са  основателни до размера на сумата от 349.03лв.     представляваща присъдена издръжка в размер на 20лв. месечно дължима за периода от 18.01.2001г. до 19.03.2003г. в полза на К. и до размер на сумата от  261.77лв.   представляваща присъдена издръжка в размер на 15лв. месечно дължима за периода от 18.01.2001г. до 19.03.2003г. в полза на В.  , поради погасяването на вземанията  им по давност.

Исковете за сумата от 1498.97лв.  издръжка за К. и за сумата от 1983.77лв.  издръжка за В., за които суми вземанията им за издръжка не са погасени по давност  са неоснователни и следва да се отхвърлят.

 Ето защо решението на ШРС следва да се отмени в частта му с която съдът е уважил исковете като е признал ,че ищецът не дължи на К. издръжка за разликата над 349.03лв. до 1848лв. за сумата от 1498.97лв. и че ищецът не дължи издръжка на В. за разликата над 261.77лв. до 2245лв. за сумата от 1983.23лв. и исковете да се отхвърлят за тези суми.

Решението в останалата му обжалвана част с която съдът е признал за установено ,че ищецът не дължи на К. издръжка в размер на 349.03лв. за периода от 18.10.2001г. до 19.03.2003г. и не дължи на В. издръжка в размер на 261.77лв. за периода от 18.10.2001г. до 19.03.2003г. е правилно и следва да се потвърди.

Съобразно изхода от спора  на ищеца се следват разноски за първата инстанция в размер на 70.62лв. дължими от К. и в размер на 45.45лв. дължими от В.. На К. се следват разноски за първата инстанция съобразно уважената част от иска в размер на 292лв., а на В. в размер на 344.52лв.

На жалбоподателя К. се следват разноски за въззивната инстанция в размер на 29.98лв. за държавна такса , а на В. в размер на 39.66лв. за държавна такса. На въззиваемата страна се следват разноски в размер на 18.98лв. за адвокатски хонорар  дължими от К. и в размер на 11.66лв. за адвокатски хонорар дължими от В..

 Водим от горното ,съдът                                       

                                               Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ  решение №709/16.07.2019г. по гр.д.№1056/2019г.  по описа на ШРС в частта му с която съдът е признал за установено ,че В.К.В.,  ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, не дължи на К.В.К., ЕГН ********** и В.В.К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, сумите по изпълнително дело №20198760400097 по описа на ЧСИ Д.З., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден 27.01.2003 г. по Решение №1217/28.11.2001 г., постановено по гр.д.№1879/2001 г. по описа на ШРС, касателно ответника К.В.К., ЕГН ********** за разликата над 349.03лв. до 1848лв. за сумата от 1498.97лв. и  касателно ответника В.В.К., ЕГН ********** за разликата над 261.77лв. до 2245лв. за сумата от 1983.23лв.  поради погасяване на вземанията по давност и в частта  с която  е осъдил е  К.В.К.  да заплати на В.К.В. разноски за разликата над 70.62лв. до 373.92лв.   и е осъдил   В.В.К.  да заплати на В.К.В. разноски за разликата над 45.45лв. до 389, 80 лева., като вместо това постановява :

        ОТХВЪРЛЯ предявените  от   В.К.В.,  ЕГН **********,*** срещу К.В.К., ЕГН ********** и В.В.К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: *** искове с правно основание чл.439 ГПК , че не им дължи сумите по изпълнително дело №20198760400097 по описа на ЧСИ Д.З., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден 27.01.2003 г. по Решение №1217/28.11.2001 г., постановено по гр.д.№1879/2001 г. по описа на ШРС, касателно ответника К.В.К., ЕГН **********   за сумата от 1498.97лв. и  касателно ответника В.В.К., ЕГН **********   за сумата от 1983.23лв. ,  поради погасяване на вземанията по давност.

     ПОТВЪРЖДАВА решение №709/16.07.2019г. по гр.д.№1056/2019г.  по описа на ШРС в останалата му обжалвана част.  

     ОСЪЖДА  В.К.В.   ЕГН ********** да заплати на К.В.К., ЕГН ********** разноски по делото за първата инстанция в размер на 292лв. и за въззивната инстанция в размер на 29.98лв.

   ОСЪЖДА  В.К.В.   ЕГН ********** да заплати на В.В.К., ЕГН ********** разноски по делото за първата инстанция в размер на 344.52лв. и за въззивната инстанция в размер на 39.66лв.

       ОСЪЖДА К.В.К., ЕГН ********** да заплати на В.К.В.   ЕГН ********** сумата от 18.89лв. разноски за въззивната инстанция .

       ОСЪЖДА  В.К.В.   ЕГН ********** да заплати на В.К.В.   ЕГН ********** сумата от  11.66лв.  разноски за въззивната инстанция .

         Решението   не подлежи на обжалване  съгласно чл.280 ал.3 т.1    от ГПК . 

 

                     

      

  Председател:                         Членове: 1.                                2.