РЕШЕНИЕ
№ 260043
гр.Поморие, 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на десети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ :
Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина
Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 14 по описа за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е
образувано по жалба от А.К.К. ***, чрез пълномощника
и съдебен адресат адв.В.А., против наказателно
постановление (НП) № 20-0320-000869/29.12.2020 г., на началник група към
ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца, на основание
чл.174, ал.3 ЗДвП, затова, че на 20.12.2020 г., 21.55 ч., в гр.Поморие, на ул.
„Княз Борис І“, като водач на лек автомобил „Мерцедес Б170” с рег. № ...,
отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества с техническо
средство дрегер дръг тест
5000.
С обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, на жалбоподателя
са отнети 12 контролни точки.
В жалбата се иска от съда
да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и
при неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощника си адвокат, който поддържа жалбата.
Учреждението, чийто орган е
издал НП, ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, не взема участие в производството.
Представя преписката по проведеното административнонаказателно
производство, като в придружаващото преписката писмо е изразеното становище за
оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.
Жалбата
е допустима. Същата е подадена от надлежно
лице, посочено в обжалваното НП като нарушител, в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН и следва да бъде разгледана по
същество.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
НП съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на
извършено административно нарушение (АУАН) № 274839/20.12.2020 г.,
съставен от С.М.Д. – мл.автоконтрольор в РУ – Поморие,
ОДМВР – Бургас, надлежно оправомощен да осъществява контролна
дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., на
Министъра на вътрешните работи, т.1.2 от същата.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН
реквизити. Актът е съставен в
присъствието на лицето, посочено в него като нарушител и на свидетел. Подписан
е от свидетеля и от нарушителя с отбелязване от последния, че няма възражения.
Препис от акта е връчен на нарушителя, за което също е положен подпис от него.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В обстоятелствената част на акта
е посочена фактическа обстановка, идентична с описаната в НП.
НП е издадено от компетентно длъжностно лице по чл.189,
ал.12 ЗДвП – началник група в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно
определен да издава НП по ЗДвП с посочената № 8121з-515/14.05.2018 г., на
Министъра на вътрешните работи, т.2.9 от същата, съдържа реквизитите по чл.57,
ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е издало.
Съдът не споделя наведените от жалбоподателя оплаквания
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при
съставяне на АУАН, респ. при издаване на обжалваното НП.
Неоснователно е възражението за непълнота на описанието
на нарушението, изразяваща се в непосочване на номера на техническото средство
и номера на тест касетата на същия, както и това за непредставяне на протокол
за годност на техническото средство. Посочените индивидуализиращи белези на
техническото средство, респ. протокола за неговата годност, са обстоятелства относими към предмета на доказване при управление на МПС
след употреба на наркотични вещества, установена с техническо средство, но не и
към предмета на доказване по настоящото производство.
Неоснователно е и оплакването, че в АУАН е отразено, че
водачът е управлявал превозното средство към 21.55 ч., при начало на проверката
21.45 ч., тъй като часът на нарушението е часът на отказа на водача да бъде
изследван с техническо средство.
На последно място не е налице нарушение на процесуалните
правила, относно словесното описание на нарушението, изразяващо се в неяснота
кой е субекта, чиято административно наказателна отговорност е ангажирана –
водачът на превозното средство или неговият собственик, които са различни лица.
В АУАН и НП е налице словесно описание на нарушението,
позволяваща на санкционираното лице да разбере в пълнота вмененото му нарушение
и да осъществи правото си на защита,
което е сторено от жалбоподателя с подаване на жалбата му пред съда.
Неоснователно е и възражението относно липсата на
конкретизация на мястото на нарушението. За съставомерността
на конкретното административно нарушение е достатъчно безспорното установяване
качеството на водач на МПС на дееца и отказът на последния да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Мястото на нарушението е от значение за определяне териториалната
компетентност на актосъставителя, респ. АНО, а в
случая същата е безспорно установена.
По отношение на фактическата обстановка по делото съдът
намира следното.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове
по този закон
имат доказателствена сила до доказване
на противното.
Процесният АУАН е съставен от компетентен
орган по чл.189, ал.1 ЗДвП вр.с чл.165, ал.1, т.1 ЗДвП.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН
реквизити и е подписан от актосъставителя, свидетел и нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя.
Предвид изложеното съдът
приема, че АУАН, като редовно съставен се ползва
с презумпция за вярност на установените
в него факти.
Въз основа
на АУАН и останалите събрани по делото
доказателства, в това число показанията на актосъставителя С.Д. и свидетеля по акта Т.Д.Н., изслушани
от съда в качеството на свидетели по делото, се установява
следната фактическа обстановка:
На процесните дата – 20.12.2020 г., в гр.Поморие, на ул. „Княз Борис
І“, контролни органи в лицето на полицейските служители и свидетели Д. и Н.,
спрели за проверка жалбоподателя, същият управляващ лек автомобил „Мерцедес
Б170” с рег. № ....
На водача била извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол, което отчело отрицателен резултат, след
което жалбоподателят бил поканен да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.
Жалбоподателят отказал да му бъде извършена такава
проверка.
След отказа св.Д. издал талон за изследване № 091310, в
който жалбоподателя вписал собственоръчно отказ да предостави кръвна проба за
изследване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл.174, ал.3 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 101 от
За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на
водач по чл.173, ал.3 ЗДвП, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да
му бъде извършена проверка с техническо средство или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване. Разпоредбата съдържа два алтернативни
способа и отказ на който и да е от тях, при липса на отчетен резултат, изпълва
състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния – отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и
също нарушение – това по чл.174, ал.3 от ЗДвП – Решение №
2262/22.12.2017 г. по
к. а. н. д. № 2895/2017 г. на АдмС
– Бургас.
В случая безспорно се
установява, че на процесната дата, в гр.Поморие, жалбоподателят
е управлявал лек автомобил „Мерцедес
Б170” с рег. № ..., т.е. имал
е качеството водач на МПС и като такъв
е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, поради което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността му по чл.174, ал.3 , за
осъщественото от него от обективна
и субективна страна нарушение.
Наложените на жалбоподателя наказания за извършеното
от него нарушение
са в императивно определените от закона размери – лишаване от право
да управлява МПС за срок от
от две години
и глоба 2000 лв., които са фиксирани
и не могат да бъдат изменяни от съда
– чл.27, ал.5 ЗАНН.
Обжалваното НП е законосъобразно и правилно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен
съд – Поморие
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0320-000869/29.12.2020 г., на началник
група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :