Р Е Ш Е Н
И Е
№ 01.07.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и трети юни две
хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Йордан Г.
от КОП
като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административно дело №149
по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Главен
юрисконсулт Д.Д. като пълномощник на ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ – ДУПНИЦА с
офис Сапарева баня с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.“Демокрация“ № 44,
ет.9 обжалва решението по адм.д.№1753/2020г. на ДРС. Релевира касационното
основание по чл.209, т.3 от АПК. Противоречието с материалния закон свързва с
твърдението, че при издаване на оспореното решение органът е действал в
условията на обвързана компетентност и изцяло се е съобразил с диспозитива на
влязлото в сила решение по гр.д.№744/2018г. на ДРС. Моли за отмяна на решението
и отхвърляне на жалбата.
В
писмено заявление пълномощникът на касатора поддържа жалбата и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответника.
В
писмен отговор и с.з. адв.Р.А.М. като пълномощник на ответника К.Г.Д. оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира деловодни разноски по списък.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на жалбата и моли за отмяна на
решението на районния съд поради недопустимо пререшаване на влязлото в сила
съдебно решение по искане на страна, участвала в административното
производство.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с оспорването по делото, доказателствата
по спора и становищата на страните, намира касационната жалба за допустима като
подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по
см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на оспорване пред районния съд от К.Г.Д. е решение №18-8020/06.03.2020г. на ОСЗ
– Дупница, постановено по преписка по заявление вх.№8020/03.06.1992г. и
допълнително заявление №ВС-16-134/22.04.2019г. от Велин Г.Д. в изпълнение на
влязло в сила решение №184/18.03.2019г. по гр.д.№744/2019г. на ДРС по чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на
Г.К. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на осем земеделски
имота и е отменено решение №С-309/13.05.1994г. за признаване правото на
собственост на жалбоподателя за същите имоти. Имотите по оспореното решение се
намират в землището на с.Самораново, възстановени са без посочени граници и
съседи и представляват:
1.нива
от 0.200дка в м.“З“ четвърта категория,
2.нива
от 1.000дка в м.“К“, четвърта категория,
3.нива
от 0.800дка в м.“Д“, пета категория,
4.нива
от 1.500дка в м.“З“, четвърта категория,
5.нива
от 2.200дка в м.“Д“, шеста категория,
6.ливада
от 3.800дка в м.“К“, четвърта категория,
7.ливада
от 1.900дка в м.“К“, пета категория и
8.ливада
от 3.400дка в м.“С“, четвърта категория.
От
фактическата страна по спора районният съд е приел за установено, че по
гр.д.№744/2018г. по описа на ДРС е предявен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ от
Велин Г.Д. срещу жалбоподателя и други ответници за признаване за установено,
че при внасяне на подробно описани осем земеделски имоти в ТКЗС същите са били
собственост на общия наследодател Г К Д.. С решение №184/18.03.2019г., влязло в
сила на 12.04.2019г., съдът е признал за установено по отношение на
ответниците, че възстановените земеделски земи през 1994г. и 1996г. са на
н-ците на Г К Д., починал на 14.07.1952г. От писмените доказателства по преписката
съдът е установил, че след влизане в сила на съдебното решение Велин Г.Д. е
подал заявление за провеждане на процедурата по чл.14, ал.7а и ал.7 от ЗСПЗЗ, в
което са включени и имоти, които не са описани в петитума на исковата молба по
гр.д.№744/2018г. на ДРС – в м.“***“ и м.“***“, различна е площта на имотите в м.“***“, „***“, „***“ и „***“ /последния
посочен като един имот, а са възстановени два имота/ и няма имоти в м.“***“, „***“ и „***“.
От
правна страна съдът е приел, че липсва втората предпоставка за издаване на
решение по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ – влязло в сила съдебно решение в качеството му
на ново обстоятелство, обосноваващо изменение на акта на органа по поземлената
собственост. Според съда, от представеното съдебно решение липсва яснота за кои
конкретно имоти е налице новото обстоятелство за промяна на лицата по
издадените решения от 1994г. и 1996г. Съдът е посочил, че при издаване на
оспореното решение органът не се е ръководил от предмета на спора в исковото
производство поради съществената разлика в описанието на имотите по ИМ и в
оспореното реституционно решение. С посочените правни доводи съдът е отменил
решението на ОСЗ и е върнал преписката на органа със задължителни указания
органът да уточни за кои конкретни имоти се отнася решението на съда по чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ, след което да продължи процедурата по чл.14, ал.7а и ал.7 от
ЗСПЗЗ, като в случай на затруднения при изпълнението на решението по исковото
производство е указал възможността за тълкуване на съдебния акт по чл.251 от ГПК. Според изхода от спора съдът е осъдил органа да заплати на жалбоподателя деловодни
разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:
При
пълна и обективна преценка на събраните по делото писмени доказателствени
средства съдът е достигнал до обоснован и правилен извод за недоказан
фактически състав по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ. За уважаване на заявлението от
22.04.2019г. освен редовно подадено искане за промяна на лицата, в чиято полза
е издадено отмененото решение №С-309/13.05.1994г., органът следва да установи
по безспорен начин наличие на влязло в сила съдебно решение за същите земи. Под
термина „същите земи“ законът има предвид пълната идентичност между заявените в
заявлението от 22.04.2019г. земи и земите, по отношение на които е уважен иска
по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. От преписката по издаване на оспореното решение е
видно, че органът не е установил идентичността. В заявлението от 22.04.2019г.
искането за промяна касае имотите, описани в петитума на исковата молба по
гр.д.№744/2018г. и още два имота, които са извън предмета на исковото
производство /вж. раздел II от
заявлението/. В мотивите и диспозитива на решение №184/18.03.2019г. по
гр.д.№744/2018г. на ДРС обаче имотите по уважения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не
са обективирани с надлежна индивидуализация, включваща вид, площ, землища,
местности, категории, граници и съседи. Описанието се изчерпва до
възстановените земи през 1994г. и 1996г. по преписките на наследниците на Г.К. Д.. Така,
по редовно подаденото заявление органът е издал оспореното решение при липса на
яснота дали заявените имоти са идентични с признатите такива в исковото
производство пред ДРС. Органът е бил длъжен, но не е установил, че имотите в
петитума на исковата молба по гр.д.№744/2018г. на ДРС са само заявените такива
по раздел I от заявлението, поради което при постановяване на решението
по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ е следвало да вземе предвид само тези имоти, след
което да ги съотнесе към имотите по решение №С-309/13.05.1994г., възстановени
на името на К.Г.Д.. При това съотнасяне органът е бил длъжен да установи и кои
от имотите по исковата молба съвпадат изцяло с имотите по възстановителното
решение от 1994г. и само за тях да издаде процесното решение. При обикновено
сравнение е видно, че площта на имотите по исковата молба и решение
№С-309/13.05.1994г. е различна, като нивата в м.“Драговица“ и ливадата в
м.“Съзлъка“ по решението на органа не са част от исковата молба по гражданското
дело, поради което няма основание за тяхното включване в процесното решение. С
механичната отмяна на решение №С-309/13.05.1994г. без изясняване на посочените
по-горе спорни факти и обстоятелства органът е процедирал в нарушение на
изискванията по чл.35 и чл.36 от АПК, в следствие на което е нарушил и принципа
за истинност по чл.7 от АПК.
Вярно
е твърдението на касатора, че в процедурата по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ органът
действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да се съобрази с влязлото
в сила решение по исковото производство. В случая обаче това съдебно решение в
своя диспозитив не може да установи връзката на признатите с него имоти със
заявените такива в производството по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ и с възстановените
на К.Д. по решение №С-309/13.05.1994г. без нужните съпоставки между имотите в исковата
молба по гражданското дело, тези по заявлението от 22.04.2019г. и
възстановените с решение №С-309/13.05.1994г. и отстраняване на възникналите
противоречия и неясноти по местности и площи.
За
пълнота на мотивите касационния съд ще отбележи, че при новото процедиране по
заявлението по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ при липса на идентичност между имотите в исковата
молба по гр.д.№744/2018г. на ДРС и тези по заявлението от 22.04.2019г. е дължим
отказ за промяна на правоимащите лица по решение №С-309/13.05.1994г., а при
установена частична идентичност – съответно частично уважаване на заявлението.
Възможността за тълкуване на решението по чл.251 от ГПК е предоставена само за
страните по делото.
На
основание чл.221 , ал.2, пр.1 от
АПК решението на районния съд е правилно и ще се остави в сила. Въпросът за
разноските е разрешен законосъобразно по правилото на чл.143, ал.1 от АПК.
На
основание чл.143, ал.3 във вр. с чл.228 от АПК ОЗС – Дупница дължи заплащане на
сторените от ответника деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500лв. Разноските са доказани с представеното платежно нареждане и не
подлежат на намаляване по арг. от чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260123/10.03.2021г.
по адм.д.№1753/2020г. на РС-Дупница.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ –
ДУПНИЦА да заплати на К.Г.Д. деловодни
разноски пред касационната инстанция в размер на 500лв. /петстотин лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.