МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 19.08.2020Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД №
107/ 2020Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Обвинението е срещу В.Р.И., ЕГН ********** за това, че на 24.07.2020 г. в
22,32 ч. в гр. Дряново, на ул. „Райна Княгиня „ до № 37 в посока към ул. „Матей
Преображенски“ управлява МПС – лек автомобил марка „Мерцедес 250Д“ с рег. № ***
/ чужда собственост/ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда –
1,84 промила, установено по надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN0048 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, както и в това,
че на 24.07.2020 г. в 22,32 ч. в гр. Дряново, на ул. „Райна Княгиня“ до № 37 в
посока към ул. „Матей Преображенски“ управлява МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес 250Д“ с рег. № *** /чужда собственост/, без съответното СУМПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответно СУМПС, наложено му с НП № 19-17-29-000479/08.10.2019 г. на
Началника на РУ ***, влязло в сила на 19.10.2019 г. – престъпление по чл. 343в,
ал. 2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура Габрово поддържа предявените обвинения и
моли подсъдимият да бъде признат за виновен.
Подсъдимият, редовно призован, се
явява, дава подробни обяснения по делото. Моли съда да му наложи минимално
наказание.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намери за установено следното :
Подсъдимият И. е роден на ***г***.
Завършил е начално образование, работи, неженен. Същият живее в ***, общ. ***.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост подсъдимият е осъждан. С присъда по НОХД № 479/ 2010г. по
описа на Районен съд Търговище за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК,
извършено на 19.05.2010г., му е наложено наказание лишаване от свобода в размер
на пет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така
наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Присъдата влязла в сила на 21.08.2010г. За това
осъждане е настъпила реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.
С решение по АНД № 2064/ 2019г.
по описа на Районен съд *** подсъдимият
е признат за виновен в престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, извършено на
12.09.2019г., освободен е от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Глобата е платена на
27.07.2020г.
Видно от приложената справка за нарушител/
водач (л. 16 от БП) подсъдимият не е правоспособен водач на МПС. Същият е
многократно наказван за административни нарушения по Закона за движения по
пътищата (ЗДвП). С наказателно постановление № 19-1729-000479/ 08.10.2019г.,
издадено от директора на РУ *** за нарушение по чл. 150 от ЗДвП за това, че на
12.09.2019г. в 17,40 ч. в *** управлява мотоциклет „ПИАДЖО СФЕРА“ без да
притежава СУ МПС (неправоспособен) на подсъдимия на основание чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Наказателното постановление е получено лично от подсъдимия на 11.10.2019г., не
е обжалвано и е влязло в законна сила на 19.10.2019г.
Видно от обясненията на
подсъдимия и показанията на св. А. на
24.07.2020г. пристигнали в гр. Дряново с лек автомобил „Мерцедес 250 Д“ с рег.
№ ***, управляван от свидетеля. Около обяд решили да посетят бащата на
подсъдимия в гр. Севлиево. Там подсъдимият употребил значително количество
бира, като около 21,00 ч. поради възникнали пререкания между него и баща му,
решил да тръгне обратно за ***. При него в автомобила се качил и св. А..
Подсъдимият привел автомобила в движение и започнал да го управлявал в посока
от гр. Севлиево към гр. Дряново. около 22,30 ч. пристигнали в гр. Дряново,
където навлязъл по ул. Райна Княгиня и продължил по посока на ул. Матей
Преображенски.
По същото време пред дом № 37 на
ул. Райна Княгиня в града се намирал служебен автомобил на РУ Дряново с екип от
полицейски служители – свидетелите Г. и П.. Служителите спрели автомобила за
проверка. След проведената беседа св. П. решил да провери водача за употреба на
алкохол. Била извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. № ARDN 0048. Уредът отчел концентрация на
алкохол в издишания въздух 1,84 промила. На водача бил издаден талон за
медицинско изследване бл. № 0054703, като в него водачът собственоръчно написал
„приемам“. Видно от обясненията му същият не се е явил за кръвна проба в ФСМП
гр. Дряново.
Подсъдимият не оспори показанията
на свидетелите, като призна, че вечерта на 24.07.2020г. употребил алкохол – бира.
Поради което съдът напълно кредитира свидетелските показания, дадени по делото
като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
Към доказателствения материал съдът
приобщи на основание чл. 283 от НПК и всички събрани на досъдебното
производство писмени доказателства.
От правна страна с така установеното
деяние подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,84
на хиляда. От доказателствата по делото безспорно се установява, че именно подсъдимият
е управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Мерцедес 250 Д“ с рег. № ***.В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно задължителното за
съдилищата Постановление №
1/17.01.1983г. по н.д. № 8/82г. на
Пленума на ВС на РБългария под
понятието управление при престъпленията против транспорта се разбира всяка дейност
“с механизмите и приборите на превозното средство...”. В случая безспорно е налице боравене с
приборите и механизмите на горепосоченото МПС. Същият е привел в движение
двигателя на моторното превозно средство и е предприел управление на лекия автомобила
от гр. Севлиево към гр. Дряново.
За да е осъществено деянието по
чл. 343б, ал. 1 от НК, като елемент от обективна страна на престъплението е предвидено
наличието на алкохол в кръвта на извършителя. Количеството на алкохола трябва
да бъде "над 1,2 на хиляда". Горепосоченият елемент от обективна
страна в случая е безспорно налице, тъй като в кръвта на подсъдимия видно от показанията
на техническото средство е установена концентрация на алкохол от 1,84 на
хиляда.
От обективна страна законодателят
изисква и това количество алкохол в кръвта на водача на МПС да бъде установено
по надлежния ред. Под надлежен ред следва да се разбира реда, установен в
Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства. В настоящия казус са спазени
всички изисквания на наредбата,
съгласно която употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява посредством използване на съответни технически средства и/ или чрез
медицински и лабораторни изследвания. Поради което следва да се приеме, че концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия е отчетената при използване на техническо средство Дрегер
Алкотест, а именно 1,84 промила.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено,
при пряк умисъл. Същият е съзнавал, че е употребил алкохол, че съществува
забрана за управление на МПС след такава употреба, но въпреки това е пристъпил
към управление на МПС.
Причини за извършване на престъплението – ниска правна култура и незачитане
на правилата за движение по пътищата.
Смекчаващи вината обстоятелства –
направеното самопризнание и съдействие на органите на разследването.
Отегчаващи вината обстоятелства –
наложени други наказания по Закона за движението по пътищата, освен описаното в
обвинителния акт.
С оглед субекта на престъплението
– подсъдимият е извършил деянието след като е бил осъждан за престъпление от
общ характер, но същият е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т.
1 от НК.
Определяне на наказанието :
За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до три години и с
глоба от двеста до хиляда лева – чл. 343б, ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието съдът се
ръководи от предвиденото за извършеното престъпление, като индивидуализира
наказанието с цел постигане на обща и индивидуална превенция, с оглед
осъществяване на наказателната политика.
Съдът намира,
че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочения текст от
НК, като няма основание наказанието да се определи при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК. По делото не са налице многобройни или изключителни смечгчаващи
отговорността обстоятелства. Предвиденото наказание лишаване от свобода следва да се определи в минималния
предвиден размер в цитираната разпоредба, а именно една година лишаване от
свобода и глоба в размер на 200 лв.
На основание чл. 66, ал.
1 от НК съдът намира, че изтърпяването на така определеното наказание лишаване
от свобода следва да се отложи за срок от три години. Подсъдимият е неосъждан и
съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието.
Установено е от фактическа страна
по делото, че подсъдимият не е придобил по установения в закона ред правото да
управлява моторни превозни средства. Поради което не следва да му бъде наложено
предвиденото в чл. 343г от НК кумулативно наказание лишаване от право на
управление на МПС, тъй като същият не може да бъде лишен от право, което не притежава.
На следващо място подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343в, ал. 2
от НК.
Престъплението по чл. 343в,
ал. 2 от НК е на формално извършване. За съставомерността му от обективна
страна е достатъчно да са налице следните условия: 1) деецът да е
неправоспособен водач на МПС; 2) да е наказан по административен ред за
управление на МПС без съответното свидетелство за правоуправление 3) да е
извършил същото деяние в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което му е наложено административното наказание по пункт 2.
Видно от доказателствата по
делото към датата на инкриминираното деяние – 24.07.2020г. подсъдимият не е бил
правоспособен водач на МПС по смисъла на чл. 150 от ЗДвП. Същият е наказан по
административен ред за същото деяние с наказателно постановление № 19-1729-000479
от 08.10.2019г., издадено от директора на РУ ***, влязло в сила на 19.10.2019г.
Деянието, осъществено на 24.07.2020г. е извършено преди да е изтекъл едногодишния
срок от влизане в сила на цитираното наказателно постановление на РУ ***.
Поради което съдът приема, че трите предпоставки от обективна страна са
установени по делото.
Деянието е извършено с пряк
умисъл като форма на вината. В трайната практика на ВКС се приема, че чл.
11, ал. 2 от НК с алтернативно очертания в него волеви момент разграничава
умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните (на
просто извършване) престъпления. При безрезултатните престъпления умисълът може
да бъде само пряк. Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния характер на
своето деяние и въпреки това да иска да го извърши. От изричните обяснения
на подсъдимия следва, че той съзнателно е предприел управление на МПС без да
притежава съответно свидетелство за правоуправление, което определя и прекия
умисъл за извършване на престъплението.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита признанието на вината от страна на дееца.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма.
Определяне на наказанието : За
извършеното престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от една до три години и с глоба
от петстотин до хиляда и петстотин лева – чл. 343в, ал. 2 от НК.
При определяне на наказанието
съдът се ръководи от предвиденото за извършеното престъпление, като
индивидуализира наказанието с цел постигане на обща и индивидуална превенция, с
оглед осъществяване на наказателната политика.
Съдът намира, че подсъдимият следва да носи
наказателна отговорност по горепосочения текст от НК, като няма основание
наказанието да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По
делото не са налице многобройни или изключителни смечгчаващи отговорността
обстоятелства. Предвиденото
наказание лишаване от свобода следва да се определи в минималния предвиден
размер в цитираната разпоредба, а именно една година лишаване от свобода и
глоба в размер на 500 лв.
На основание чл. 66, ал.
1 от НК съдът намира, че изтърпяването на така определеното наказание лишаване
от свобода следва да се отложи за срок от три години. Подсъдимият е неосъждан и
съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът
определи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от
свобода за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи
изпълнението на така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от
една година за изпитателен срок от три години, считано от влизане на настоящата
присъда в сила. На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъедини към така
определеното общо наказание лишаване от свобода наказанието глоба в размер на
500 лв., която подсъдимият да заплати по сметка на Районен съд Дряново, като го
осъжда да заплати сумата 5 (пет) лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото съдът
осъди подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд Дряново сумата 10 лв. –
разноски за заплатено възнаграждение за явяване на свидетел, както и сумата 5
лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :