МОТИВИ към Присъда
№216/02.11.2016г. по НОХД №2363/2016г. на РС-
ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение
срещу:
- Е.Т.Б. ЕГН: **********
- Е.М.Р. ЕГН: **********
за
това, че на неустановен ден в периода 24.04.2015г. - 26.04.2015г. в гр.Плевен, обл. Плевен, при условията на опасен рецидив, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, в съучастие като
извършители, отнели чужда движима вещ - прахосмукачка марка «PHILIPS», модел FC
8651/01 на стойност 100,00 лева, от владението на *** от гр.Плевен, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29
ал.1 б.”а” и б.”б” НК.
В хода на съдебното производство подсъдимите Е.Б. и
Е.Р. отправят искане за провеждане на съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция при условията и по реда на чл.372 ал.4 вр.
чл.371 т.2 НПК. След надлежно разясняване на правата по чл.371 НПК Съдът обяви,
че при постановяване на присъдата ще използва направените самопризнания по
чл.371 т.2 НПК, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа повдигнатото
обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно параметрите на
наказателната отговорност счита, че на всеки от подсъдимите следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер около минимума, което да бъде
намалено с 1/3 на основание чл.58а НК, което да бъде ефективно изтърпяно.
Защитникът на подсъдимия Е.Б. счита, че обвинението
е доказано по безспорен начин. Счита, че на подзащитния
му следва да бъде наложено наказание към минимума, предвиден в чл.196 ал.1 т.2 НК,
което да бъде намалено с 1/3 на основание чл.58а НК. Подсъдимият Б. пледира в
същия смисъл.
Защитникът на подсъдимия Е.Р. счита, че обвинението
е доказано по безспорен начин. Счита, че на подзащитния
му следва да бъде наложено наказание на минимума, предвиден в чл.196 ал.1 т.2 НК, което да бъде намалено с 1/3 на основание чл.58а НК. Подсъдимият Р. пледира
в същия смисъл.
От направеното самопризнание от страна на
подсъдимите лица, както и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, които ги подкрепят, Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Е.Т.Б. е роден на *** ***, адрес за призоваване: ***,
ул. „***, понастоящем изтърпява наказание в Затвора - Плевен, ***, български
гражданин, с начално образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
С Определение от 07.12.2010г. по ЧНД №3457/10г. по
описа на РС – ПЛЕВЕН е извършено групиране на наложените спрямо подсъдимия Б.
наказания, както следва: на основание чл.25 ал.I във вр.чл.23
ал.I НК е определено едно общо най тежко наказание по НОХ дела 1499/2009г.,
2601/2009 г., 2832/2009 г., 2665/2009 г., 4168/2009г., 3125/2009г., 396/2010
г., 1582/2010г., 398/2010г. - всичките по описа на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, а
именно - ТРИ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което на основание чл.24 НК е увеличено с ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като
окончателният му размер да бъде ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при строг режим в затвор; на основание чл.27 НК е
постановено отделно изтърпяване на наказанието по НОХД 3124/2009 г. по описа на
РС - ПЛЕВЕН, а именно - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при
първоначален строг режим на изтърпяване. Определението влязло в сила на
22.12.2010г. Така определените наказания били изтърпени към 08.09.2013г.
Е.М.Р. е роден на *** г. в гр. ***, област Плевен,
адрес за призоваване: с. ***, обл. Плевен, ул. ***, понастоящем изтърпява наказание в
Затвора - Плевен, ***, български гражданин, със средно образование, женен, не
работи, осъждан, ЕГН: **********.
С Присъда от 05.11.2010 г. по НОХД № 11790/2010 г.
на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД подсъдимият Е.М.Р. бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.196 ал.І т.2 вр.чл.195
ал.І т.3 пр.1 вр.чл.194 ал.І вр.чл.29
ал.І б”а” и б”б” вр.чл.20
ал.ІІ вр.ал.І НК и му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година при първоначален „строг” режим на
изтърпяване в Затвор. Така наложеното наказание било изтърпяно до 10.08.2011 г.
С Определение № 718/01.08.2012г. по НЧД №1929/12г.
по описа на РС – ПЛЕВЕН, на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23,
ал.1 НК било определено едно общо най-тежко наказание на осъдения Е.М.Р.
измежду наложените му с влезли в законна сила съдебни актове по НОХД №№1561/12г
и 34/12 (и двете по описа на РС – ПЛЕВЕН), НОХД №471/11г по описа на РС -
ЛЕВСКИ и НОХД №316/12г по описа на РС - СВИЩОВ, а именно – ДВЕ ГОДИНИ лишаване
от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в Затвор. На основание
чл.24 НК така определеното общо най-тежко наказание било увеличено с една
година, като по този начин окончателният размер на същото да се счита 3 години
лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим в Затвор. Така наложеното
наказание било изтърпяно до 11.03.2015г.
Към месец април 2015г. подсъдимите Е.Б. и Е.Р. се
познавали и поддържали приятелски отношения помежду си. Не упражнявали трудова
дейност и имали нужда от парични средства.
На неустановен ден в периода 24.04.2015 - 26.04.2015
година, двамата подсъдими се срещнали в района на ул.“***“ в гр.ПЛЕВЕН.
Разговаряли и решили да извършат кражба на вещи от подходящо гаражно помещение.
Избрали гараж, находящ се на ул.“***“ №4, ползван от
свидетелката ***. В изпълнение на взетото решение за извършване на кражба,
подсъдимият Б. разбил /счупил/ катинара на вратата на гаражното помещение и
влязъл в същото. Междувременно подсъдимият Р. стоял отвън и следял, щото да не
бъде забелязано извършването на кражбата. Подсъдимият Б. изнесъл от гаража нова
прахосмукачка марка „ФИЛИПС", модел FC 8651/01, поставена в кашон,
собственост св.***. След това, двамата с подсъдимия Р. се оттеглили
необезпокоявано от местопрестъплението и занесли споменатата вещ в дома на Р.,***.
На неустановен ден след това /също през месец април 2015г./, подсъдимите лица
осъществили връзка със свой приятел – св.*** и го поканили в жилището на
ул."***" в гр.ПЛЕВЕН, като му обяснили, че имат вещи за продаване.
Сред тях била и посочената по – горе прахосмукачка, собственост на св.***.
Свидетелят ***, на свой ред се обадил по телефона на свой познат – св. *** Т.,
собственик на оказион в гр.Плевен, и му предложил да посети дома на подсъдимия Р..
По-късно на същия ден, св.Т. посетил адреса, харесал си определени вещи
/включително - прахосмукачка марка „ФИЛИПС", модел FC 8651/01/ и ги купил
от подсъдимите, без да е наясно с начина, по който същите са придобити.
Известно време след това, в хода на обичайната си дейност в оказиона, св.Т.
продал откраднатата от св.*** прахосмукачка на неустановено по делото лице.
На 26.04.2015г. свидетелката установила, че гаража
й е разбит и липсва собствената й прахосмукачка, за което подала сигнал до
НАЧАЛНИК на 02 РУМВР – ПЛЕВЕН. Работата по установяване на извършителя на
кражбата била възложена на св.*** - инспектор в Сектор „КРИМИНАЛНА ПОЛИЦИЯ"
при 02 РУМВР – ПЛЕВЕН. Св.*** провел беседа с различни лица, включително - с
подсъдимите Б. и Р.. При така проведената беседа, подсъдимите признали, че са
извършили кражбата на прахосмукачка марка „ФИЛИПС", модел FC 8651/01 и
подробно разяснили начина на извършването на престъплението.
С Постановление от 05.06.2015г. на прокурор при РП
– ПЛЕВЕН било образувано досъдебно производство №Д – 1226/2015г. по описа на
същата прокуратура, в хода на което към наказателна отговорност били привлечени
подсъдимите Е.Т.Б. ЕГН: ********** и Е.М.Р. ЕГН: ********** – за престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” НК.
Така приетата фактическа обстановка се приема от Съда
за безпротиворечива и в съответствие с направеното от
подсъдимите самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните в
хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства –
писмени и гласни такива, а именно:
- показания на свидетелите ***, *** Т., ***, ***
/л.22 – 23, л.95 – 97 от ДП/;
- протоколи за разпознаване на лица по фотоснимки,
ведно с фотоалбум /л.98 – 103 от ДП/;
- експертно заключение по съдебно - оценителна
експертиза, от което се установява стойността на вещта, посочена по – горе,
което Съдът приема за обосновано и правилно, поради което го кредитира /л.104 –
108 от ДП/;
- писмени данни относно имущественото състояние и
трудовата заетост на подсъдимите лица, представени от БТ – ***, БТ – ЛЕВСКИ, ТД
на НАП – ПЛЕВЕН, ОДМВР – ПЛЕВЕН, ОБЩИНА ДОЛНИ ДЪБНИК /л.23 – 31 от делото/;
- характеристични справки /л.62 – 63, л.65 – 66 от ДП/;
- справки за съдимост /л.34 - 88 от делото/.
При така установената фактическа обстановка Съдът
намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимите Е.Т.Б. ЕГН: **********
и Е.М.Р. ЕГН: ********** са осъществили състав на престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29
ал.1 б.”а” и б.”б” НК - на неустановен ден в периода 24.04.2015г. -
26.04.2015г. в гр.Плевен, обл. Плевен, при условията
на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, в съучастие като извършители, отнели чужда движима вещ - прахосмукачка
марка «PHILIPS», модел FC 8651/01 на стойност 100,00 лева, от владението на ***
от гр.Плевен, без нейно съгласие.
Налице е деяние, което се е изразило в прекъсване
от страна на подсъдимите лица на фактическата власт на посочените по – горе
собственици на вещи (без тяхно знание и
съгласие) върху предмета на престъплението - прахосмукачка марка «PHILIPS»,
модел FC 8651/01. За получаване на достъп до инкриминираната вещ, подсъдимият Б.
разрушил преграда, здраво направена за защита на имот /привел във функционално негодно
състояние монтирания на вратата на гаражното помещение катинар/. Доколкото не е
повдигнато обвинение за квалифициращ признак по чл.195 ал.1 т.4 НК /използване
на техническо средство във връзка с посоченото разрушаване на преграда/, този
момент няма да бъде обсъждан, но следва да бъде отбелязан, предвид естеството
на разрушената преграда. След получаване на достъп до инкриминираната вещ по
описания вече начин, двамата подсъдими установили съвместна трайна фактическа
власт върху същата, като я взели със себе си и сполучливо се оттеглили от
местопрестъплението.
Изпълнителното деяние, неговия механизъм и
престъпният му резултат се доказват пряко посредством направените от
подсъдимите самопризнания по реда на чл.371 т.2 НПК, както и от заключението по
изготвената съдебно – оценителна експертиза. Косвено се доказват от показанията
на свидетелите ***, *** Т., ***, *** и от двата протокола за разпознаване на
лица по фотоснимки, ведно с фотоалбум. Съдът намира, че посочените доказателствени материали се намират в синхрон помежду си и
по несъмнен начин установяват обстоятелствата от разглежданата група.
Авторството на престъплението се установява пряко
от направените от подсъдимите самопризнания по реда на чл.371 т.2 НПК, а
косвено – от показанията на свидетелите *** Т., ***, *** и от двата протокола
за разпознаване на лица по фотоснимки, ведно с фотоалбум. Посочените доказателствени материали взаимно се потвърждават и
способстват за установяване по категоричен начин, че именно Е.Т.Б. и Е.М.Р. са
извършители в (участвали в изпълнението на) престъплението, предмет на
разглеждане по настоящото наказателно производство.
Квалифициращият признак „опасен рецидив“ по смисъла
на чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ НК за подсъдимите Е.Т.Б. и Е.М.Р. се доказва от
представените по делото справки за съдимост и по – конкретно – от посочените по
– горе техни осъждания, за които не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 НК.
От субективна страна, подсъдимите са действали при
условията на общ пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – съзнавали са
общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни признаци,
предвиждали са неговите общественоопасните последици
(прекъсване на чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и
установяване на собствена такава) и са имали за цел тяхното настъпване. Налице
е и характерното за чл.194 ал.1 НК намерение за своене на отнетите вещи, което
ясно проличава от действията на подсъдимите по последващо
разпореждане с откраднатото, чрез неговото продаване на трето лице – св.*** Т..
Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин посредством
доказателствата и доказателствените средства, коментирани по – горе, от които
се доказва и неговата обективна страна.
Въз основа на тези доводи Съдът съобрази, че
повдигнатите спрямо подсъдимите лица обвинения са доказани по несъмнен начин и
призна Е.Т.Б. ЕГН: ********** и Е.М.Р. ЕГН: ********** за виновни в това, че на
неустановен ден в периода 24.04.2015г. - 26.04.2015г. в гр.Плевен, обл. Плевен, при условията на опасен рецидив, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, в съучастие като
извършители, отнели чужда движима вещ - прахосмукачка марка «PHILIPS», модел FC
8651/01 на стойност 100,00 лева, от владението на *** от гр.Плевен, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29
ал.1 б.”а” и б.”б” НК.
При решаване на въпросите за индивидуализацията на
наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
личната обществена опасност на подсъдимите, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието по чл.196, ал.1
т.2 във вр. с чл.195, ал.1 НК, следваща от
предвидената в закона наказуемост, е висока: предвидено е наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години, т.е престъплението е „тежко” по смисъла на
чл.93 т.7 НК, с относително висок специален минимум, както и с висок специален
максимум. Наред с това, съобразно чл.196 ал.2 НК, Съдът има право на преценка
да наложи на дееца кумулативно и наказание „конфискация” в размер до една втора
от имуществото на дееца.
Личната обществена опасност на подсъдимия Е.Т.Б.,
следваща от представената справка за съдимост, е висока – към датата на
извършване на деянието по настоящото дело, същият е осъждан многократно за
различни престъпления от общ характер и неколкократно
е търпял наказание „лишаване от свобода”, като съдимостта датира от 1995г.
Характеристичните данни, приобщени по делото потвърждават извода за висока
степен на лична обществена опасност на дееца, в т.ч. – не се ползва с добро име
по местоживеене, поддържа контакти с лица от активния криминален контингент.
Изводът е, че действително Е.Б. се отличава с висока лична обществена опасност
и устойчиви дефекти в правосъзнанието.
Личната обществена опасност на подсъдимия Е.М.Р.
следваща от представената справка за съдимост, е висока - към датата на
извършване на деянието по настоящото дело, същият е осъждан многократно за
различни престъпления от общ характер и многократно е търпял наказание
„лишаване от свобода”, като съдимостта датира още от 1982г. Характеристичните
данни, приобщени по делото потвърждават извода за висока степен на лична обществена
опасност на дееца. Изводът е, че действително Е.Р. се отличава с висока лична
обществена опасност, устойчиви дефекти в правосъзнанието
и трайни престъпни навици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства за
двамата подсъдими Съдът взе предвид:
-
оказаното от тяхна страна съдействие
на полицейските служители в хода на извършваната предварителна проверка, чрез
даване на съответни сведения по случая;
-
относително ниската стойност
на отнетото имущество /100 лева/, която стойност е неколкократно
под размера на МРЗ в страната към датата на деянието /360 лева - ПМС №
419/17.12.2014 г./.
Направените от подсъдимите самопризнания в
съдебното следствие и тези в досъдебното производство /непридружени със
съответни обяснения в тяхна подкрепа/ не следва да се ценят като смекчаващо
отговорността обстоятелство - в съответствие със задължителните указания,
дадени с т.7 от Тълкувателно Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г.
на Върховен касационен съд, Наказателна колегия.
Като отегчаващо отговорността обстоятелства и за двамата
подсъдими Съдът взе предвид богатото криминално минало, за което стана дума по
– горе.
При така приетите и обсъдени обществена опасност на
деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът
намира следното: и за двамата подсъдими е налице формален превес на
смекчаващите обстоятелства, при висока обществена опасност на деянието и
извършителите. В този смисъл, полагаемото се наказание за всеки от тях следва
да бъде ориентирано към минимума, предвиден в чл.196 ал.1 т.2 НК. Аргумент за
това е и споменатото оказано съдействие на органите на полицията при изясняване
обстоятелствата на случая преди образуването на досъдебното производство, с
което е подпомогнато разкриването на обективната истина в наказателното производство.
Същевременно, налице е и коментираната по – горе относително ниска стойност на
откраднатото имущество, което на свой ред налага и един по – смекчен подход при
определяне размера на наказанието, за да бъде спазен общият принцип по чл.35
ал.3 НК, а именно – същото да бъде съответно на извършеното престъпление. От
друга страна, не са налице аргументи в полза на определяне на наказанието при
условията на чл.55 НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито – такова, което е изключително по характера
си. На следващо място, Съдът прецени, че размерът на наказанието лишаване от
свобода следва да бъде еднакъв и за двамата подсъдими, доколкото еднаква е и
тяхната роля в престъпната деятелност.
В съответствие с тези съображения, Съдът
-
на основание чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1
б.”а” и б.”б” НК вр.чл.54 НК определи наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, което на основание чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК намали с 1/3, като наложи на
подсъдимия Е.Т.Б. ЕГН: ********** наказание 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като съобрази предходната съдимост на дееца, Съдът постанови на основание чл.60
ал.1 вр.чл.61 т.2 ЗИНЗС така определеното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ да бъде изтърпяно в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг” режим. Предвид
събраните данни за имущественото състояние и трудова заетост на подсъдимия (не
работи, няма регистрирано движимо или недвижимо имущество) Съдът отчете, че не са налице основания и предпоставки за
налагане на наказание „конфискация“;
-
чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1
б.”а” и б.”б” НК вр.чл.54 НК определи наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, което на основание чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК намали с 1/3, като наложи на
подсъдимия Е. М. Р.
ЕГН: ********** наказание 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Като съобрази
предходната съдимост на дееца, Съдът постанови на основание чл.60 ал.1 вр.чл.61 т.2 ЗИНЗС така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ да бъде изтърпяно в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг” режим. Предвид
събраните данни за имущественото състояние и трудова заетост на подсъдимия (не
работи, няма регистрирано движимо или недвижимо имущество) Съдът отчете, че не са налице основания и предпоставки за
налагане на наказание „конфискация“;
Така определените и наложени наказания Съдът приема
за съответстващи на целите на индивидуалната и генералната превенция, както и
за достатъчни по своя вид и размер, щото да способстват за поправянето и
превъзпитанието на извършителите. Наред с това, изпълнени се явяват и
принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо, както и да бъде
съответно на извършеното престъпление.
По отношение на направените по делото разноски,
Съдът съобрази, че в съответствие с изхода на наказателното производство всеки
от подсъдимите следва да заплати 1/2 от общия им размер – 38, 64 лева. Ето
защо, на основание чл.189 ал.3 НПК, всеки от тях – Е.Т.Б. ЕГН: ********** и Е.М.Р.
ЕГН: ********** беше осъден да заплати по 19,32 лева - по сметка на ОДМВР –
ПЛЕВЕН.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: