Р Е Ш Е Н И Е
№ 261340/20.11.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 22.10.2020 г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 20042 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника В.М.П. ЕГН:**********, с адрес: *** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата от 587,55 лв. /петстотин осемдесет и седем лева и 55ст./ , представляваща главница по Договор за паричен заем №**********сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:*********, заемодател и В.М.П., ЕГН:**********, заемополучател, като вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения” ООД, ЕИК:*********, с подписано на 03.06.2019 г. Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г.,
- сумата от 53,56 лв. /петдесет и три лева и 56ст./, представляваща договорна лихва за периода от 25.03.2018 г. до 21.10.2018 г.,
-сумата от 65,53 лв. /шестдесет и пет лева и 53ст./ , представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.10.2018г. до 24.09.2019г.,
ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението , за които суми е издадена Заповед № 7542/02.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 15733/2019г. на Районен
съд-гр.Варна.
Претендира
се за осъждане на ответника да заплати всички
съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното
производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Твърди
се в исковата молба, че е налице сключен Договор за паричен заем № 3160595 от
23.02.2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД като Заемодател и В.М.П. като Заемател.
Излага
се, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да
отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер
на 800.00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят е изпълнил
задължението си. В настоящия договор страните се съгласяват, че със сключването
на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен
заем № *********. Страните са направили изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният
договор има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща
остатъка от заемната сума по договора. В.М.П. се е задължила да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 924.56 лв., ведно с договорната лихва на 8 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 1115.57 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва). По договора за паричен заем, В.М.П. е извършвала плащания в
общ размер на 601.00 лв. Излага се, че към настоящия момент дължимата главница
е в размер на 587.55 лв. За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем № 31060595 от 23.02.2018 г. между страните,
ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия
случай начислената договорна лихва е в размер на 53.56 лв. за периода от
25.03.2018 г. - датата на първата вноска до 21.10.2018 г. - датата на
настъпване на падежа на договора.
Сочи
се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 21.10.2018 г. -
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата
искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна
изтекли, а ответникът по делото продължава да не изпълнява задълженията си,
поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 65.53 лв. от 22.10.2018 г. -
датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване
на заявлението -24.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
С
оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по
предявената искова претенция.
Ответницата В.М.П. ЕГН:**********,
с адрес: ***, в срока по чл. 131
от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се изразява становище за неоснователност
на предявената искова претенция. Ответницата оспорва дължимостта
и размера на всяко от претендираните вземания. Излага
се, че размерът на претендираната лихва е прекомерен
, като се счита, че клаузите на договора са неравноправни.
Вследствие на изложеното
се моли да се отхвърли изцяло предявената искова претенция.
Ø По допустимостта на производството по делото :
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 15733/2019г. на Районен
съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 01.10.2019г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед № 7542/02.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено
длъжникът В.М.П., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на
заявителя/кредитора „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: сумата от 587,55 лв. /петстотин осемдесет и
седем лева и 55ст./ главница, задължение по Договор за паричен заем №**********сключен
между „Изи Асет Мениджмънт”
АД, ЕИК:*********, заемодател и В.М.П., ЕГН:**********, заемополучател,
като дружеството заемодател от своя страна прехвърля вземането в полза на
„Агенция за контрол на просрочените задължения” ООД, ЕИК:*********, с подписано
на 03.06.2019 г. Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.10.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, 53,56 лв. /петдесет и три лева и
56ст./, договорна лихва за периода от 25.03.2018 г. до 21.10.2018 г., 65,53 лв.
/шестдесет и пет лева и 53ст./ представляваща законна лихва за периода от
22.10.2018г. до 24.09.2019г., както и сумата от 45,65 лв. /четиридесет и пет
лева и 65ст./, съдебно-деловодни разноски, от които 15,22 лв. заплатена
държавна такса и 30,43 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение
по Договор за паричен заем №**********сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:*********, заемодател и В.М.П.,
ЕГН:**********, заемополучател, като дружеството
заемодател от своя страна прехвърля вземането в полза на „Агенция за контрол на
просрочените задължения” ООД, ЕИК:*********, с подписано на 03.06.2019 г.
Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 30.01.2017г.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в
настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба
по ч.гр.д. № 15733/2019г. на Районен съд-гр.Варна. Вследствие на изложеното и с
оглед наличието на идентитет по отношение на
вземанията , които са предмет на заповедното и исковото производство, съдът
намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е образувано
по редовно предявена и допустима искова претенция, поради което
следва да се произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщения
към доказателствения материал Договор за паричен заем
№**********. , на ответницата В.М.П.
ЕГН: ********** е предоставен от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище *** кредит в размер на 800,00 лева. От своя
страна ответницата се е задължила да върне заетата му сума на 8 броя месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 115,57 лева, като общата дължима стойност
на плащанията са в размер на 924,56 лева, включващ и годишен фиксиран лихвен
процент от 40,00%. Договорът е двустранно подписан, като в текста на чл. 3 от
договора е посочено, че с подписване на
договора, страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на Заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло
задължението си по Договор за паричен заем № *********, в размер на 182.07
лева; Страните правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, а именно от заемната сума по този договор, Заемодателят прихваща
задължението на Заемателя, посочено в предходната
алинея. След извършеното прихващане задължението на заемателя
се погасява изцяло , а заемодателят изплаща на заемателя
остатъка от заемната сума по този договор. Посочено е , че договорът има силата на разписка.
Приета по делото е
Тарифата на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище ***, относима
към процесния договор за кредит.
Видно е от
представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., че „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК
*********, със седалище *** прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията,
произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена
покупна цена. Представено е и приложение № 1, в което под № 412 са посочени
трите имена и ЕГН на ответницата, дата на сключване на договора, отпусната
главница и остатъка от дълга към 03.06.2019 г., както следва: главница в размер
на 587,55 лева, договорна лихва в размер на 53,56 лева.
Представено по делото е уведомление,
по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне,
представляващо приложение към исковата молба.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено. От него се установява, че остатъкът по процесния
договор за кредит за главница е в размер на 587,55 лв. , остатъкът от общото задължение за договорни
лихви е в размер на 53,56 лв. Вещото лице посочва в откритото съдебно заседание
, че обезщетението за забава върху главницата за процесния
период от 22.10.2018г. до 24.09.2019г. е в размер на 55.17 лв. Последният
размер от 55.17 лв. е установен и след
изчисление от страна на съда със счетоводен продукт Апис
Финанси.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По предявената
исковата претенция в тежест на ищеца е да установи наведените от него
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч.
валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на
исковата сума; валидно учредено между цедента и
ответника договорно правоотношение, изправността на първия по същото/, както и
по размер, длъжник и падеж; факта и момента на уведомяването на длъжника от
предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; настъпилата
изискуемост на претендираната сума. От своя страна в
тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, всички
наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума, в случай, че ищецът докаже нейната дължимост.
Видно от приобщения
по делото Договор за паричен заем №**********„Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище *** е
предоставил паричен заем на ответницата В.М.П. ЕГН: ********** в размер на 800,00
лева. Договорът е подписан от ответницата в качеството й на заемополучател,
която не оспорва подписа си в графата заемополучател.
Представеният договор представлява частен документ, съдържащ подписа на
ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията,
които се съдържат с него са направени
именно от ответника, което от своя
страна установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор
за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя
с всички конкретни условия по заема в
договора.
Съгласно чл.3 ал.2
от договора заемополучателят е декларирал, че е
получил в брой заемната сума на датата на подписване на договора, поради което
съдът намира, че кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на
сумата по кредита.
Съгласно
договореното заемната сума е следвало да бъде връщана от кредитополучателя чрез
внасянето на 8 месечни вноски, всяка в
размер на 115,57 лева, включваща главница и договорна лихва.
Съгласно чл. 143,
т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задълженя да заплати необоснавано
високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява
неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са
такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай, от съдържанието на процесния Договор за паричен заем №**********. не може да се формира извод за наличието на
неравноправни клаузи, с оглед константната съдебна практика.
От коментираните
по-горе писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище *** в
качеството му на цедент, е сключен валиден рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., ведно с
приложение към него, с който е
прехвърлено вземането на цедента от ответника по
договор за заем № 3160595/23.02.2018 г.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено
от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател
на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на
цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да
е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението
си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство. След
като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение №
40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по
т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. №
867/2011 г. на ВКС/. В настоящия случай макар и по делото да не са налице данни
ответникът да е уведомен за цесията преди образуване на настоящото
производство, доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното
уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че ответникът е
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата
молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.
Видно от
заключението на вещото лице, дължимия остатък по процесния
договор за кредит за главница е в размер на 587,55 лв. , а остатъкът от общото задължение за договорни
лихви е в размер на 53,56 лв. ; обезщетението за забава върху главницата за процесния период от 22.10.2018г. до 24.09.2019г. е в размер
на 55.17 лв.
Предвид заключението
на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и с оглед на
обстоятелството, че дължимите вноски са падежирали
към датата на устните състезания се установява дължимостта
на вземането на ищеца за главница в размер на 587,55 лева и договорна лихва за процесния период в размер на 53,56 лева.
Претенцията на
ищеца включва и обезщетението за забава върху главницата за процесния
период от 22.10.2018г. до 24.09.2019г. , която е основателна за
55.17 лв.
Вследствие на
изложеното , съдът намира, че исковата претенция е частично основателна и
следва да бъде уважена до следните размери: 587,55 лева просрочена главница и 53,56
лева – непогасена договорна лихва за периода от 23.12.2016 г. до 23.06.2017 г. Исковата
претенция за лихва за забава върху главницата следва да бъде уважена за сумата
от 55.17 лв. и да бъде отхвърлена за разликата до пълния предявен размер.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в
полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат общо на
44,98 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца
искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от исковете. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът
е бил защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния
процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100,00
лева. Вследствие на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 458,18 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника В.М.П. ЕГН:**********, с адрес: ***, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата от 587,55 лв. /петстотин осемдесет и седем лева и 55ст./ , представляваща главница по Договор за паричен заем №**********сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:*********, в качеството на заемодател и В.М.П., ЕГН:**********, в качеството на заемополучател, като вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения” ЕООД, ЕИК:*********, с подписано на 03.06.2019 г. Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г.,
- сумата от 53,56 лв. /петдесет и три лева и 56ст./, представляваща договорна лихва за периода от 25.03.2018 г. до 21.10.2018 г.,
-сумата от 55,17 лв. /петдесет и пет лева и 17ст./ , представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.10.2018г. до 24.09.2019г.,
ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението , за които
суми е издадена Заповед № 7542/02.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 15733/2019г. на Районен съд-гр.Варна, на основание чл.422 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска
за лихва
за забава върху главницата за
разликата до пълния предявен размер от 65,53 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА В.М.П. ЕГН:**********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата в размер на 44,98
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 15733/2019г. на
Районен съд-гр.Варна, както и сумата от 458,18 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: