№ 639
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000503072 по описа за 2023 година
С решение № 3536 от 30.06.2023 г. по гр. д. № 8335/2022 г., СГС, І-6,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на "Юробанк България" АД,
че С. С. К. и С. Р. К. дължат на банката солидарно с "Оссмо" АД, но до
размера на приетото от тях по опис наследство от Д. С. К. (починала на
18.05.2020 г. ), следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр. д. № 46196/2021 г. на СРС, а именно:
- на основание чл. 422, ал. 1 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ
сума в размер на по 75 000 лева за всеки ответник - главница по Договор за
банков кредит продукт "Бизнес револвираща линия - плюс" № BL
60082/30.08.2017 г., сключен с кредитополучателя "Оссмо" АД, по който
солидарно задължено лице е била дъщеря им Д. С. К. (починала), ведно със
законната лихва от 05.08.2021 г. до окончателното плащане;
- на основание чл. 422, ал. 1 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ
сума в размер на по 3176,25 лева за всеки ответник - договорна лихва за
периода 05.01.2021 г. - 23.07.2021 г.;
- на основание чл. 422, ал. 1 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на по 373,54 лева за всеки ответник - мораторна неустойка за
1
периода 29.07.2021 г. - 03.08.2021 г.;
- на основание чл. 422, ал. 1 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на по 372.63 лева за всеки ответник - такси по договора, както и
сума в размер на по 243.00 лева за всеки ответник - разноски по договора.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от С. С. К. и С. Р. К..
Жалбоподателите не спорят, че вземанията по договора за кредит не са
погасено, но считат, че към момента на предявяване на вземането от банката,
активите на приетото по опис наследство са изчерпани изцяло, както и че от
него са извършвани плащания и погашения към други кредитори, които
следва да се приспаднат. Позовава се на Решение № 226 от 4.04.2018 г. по т.д.
№ 1906/16 г, ВКС, ІІ ТО, според което преценката относно обема на
отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително
следва да се извърши в производството по предявен срещу него иск за
задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му
материалноправна легитимация. Счита, че в случая се касае до изчерпване на
наследството и исковете следва да се отхвърлят. Сочи, че сметките на
починалата са закрити и някои от тях са били с отрицателно салдо. Изтъква
още, че е образувано изпълнително дело за изпълнение върху 13 709 броя
акции от капитала на „ОССМО“ АД. Счита, че тъй като наследството се явява
с нулева стойност, то искът на банката следва да се отхвърли, поради което
решението на СГС подлежи на отмяна.
Ответникът "Юробанк България" АД оспорва жалбата. Счита, че
въззивниците се позовават на решението на ВКС неправилно, като подменят в
него понятия – напр. „изчерпване на активите“ и „погасяване на вземането“.
Подчертава, че приемането по опис на наследството не погасява
задължението на банката като изрично изтъква, че съдебната практика,
цитирана от жалбоподателите, касае случай на погасяване на дълга от
наследника, приел наследството по опис, и само това (плащането на
задължението) е единствената причина за отхвърляне на иска в разглеждания
от ВКС казус. Счита, че размера на задължението не се влияе от приемането
по опис. Отделно от това сочи, че казусът се отличава със свои специфики, а
именно, че отпуснатия на починалия длъжник кредит е по оперативна
програма и същият е предмет на проверка от ЕЦБ, Сметната палата на ЕС,
ЕСБИ ОЛАФ и пр. Като поддържа, че от значение за казуса са погашенията
2
към кредитора-банка, е не към други кредитор, моли жалбата да се отхвърли.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Ищецът „Юробанк Блгария“ АД твърди, че сключил договор за
кредитен продукт "Бизнес револвираща линия - плюс" № BL 60082/30.08.2017
г., с кредитополучателя "ОССМО" АД, по който солидарно задължено лице е
била Д. С. К., дъщеря на ответниците, която починала на 18.05.2020 г. Твърди,
че банката обявила предсрочна изискуемост на кредита и се снабдила със
заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на
банката, като бил издаден и изпълнителен лист, но в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от ответниците, поради което банката предявява
настоящия иск. Претендира да се признае за установено, че последните
дължат на банката в условията на солидарност с дружеството исковите суми –
главница, договорна лихва, мораторна неустойка, такси и разноски по
договора, законна лихва.
Ответниците С. С. К. и С. Р. К. оспорват исковата претенция, като
сочат, че са приели наследството на дъщеря си по опис, с което са ограничили
отговорността си за нейните задължения до размера на полученото
наследство, а понастоящем същото е изчерпано. Ето защо намират иска за
неоснователен. Претендират разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Фактическата обстановка по делото е надлежно установена в
обжалваното решение, като настоящото препраща към изложените там
мотиви. Няма спор, че Д. С. К. е дъщеря на ответниците и че същата е
починала на 18.05.2020 г. Няма спор, че родителите й са приели наследството
по описа (л. 63), като в същото са били включени два апартамента в гр.
София, 13 709 броя поименни акции от капитала на „ОССМО“ АД, 5
дружествени дяла от капитала на „АЩА“ ООД, банкови сметки и сейфове,
допълнително пенсионно осигуряване, застраховка „Живот“. Няма спор, че
3
след разрешение на съда по чл. 61, ал. 2 ЗН (л. 78) двата апартамента са
прехвърлени вместо изпълнение на кредитори на Д. К. (физически лица) – л.
74 и л. 76. Страните не спорят, че банката има вземания (в размера, установен
от ССЕ) към Д. К..
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорът в настоящото производство се свежда до разногласията между
страните дали искът спрямо наследниците, приели наследството по опис,
следва да се уважава ако се установи, че наследството е изчерпано.
Ответниците по иска (сега въззивници) се позовават на решение № 226 от
04.04.2018 г. по т. д. № 1906/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Според соченото
решение, до касация е било допуснато решението на Великотърновския
апелативен съд, по правния въпрос относно приложението на чл. 60, ал. 2 ЗН
в исковото производство при предявен иск против наследник, приел
наследството по опис, съответно, дали посочената правна норма има значение
за пасивната материалноправна легитимация на наследника или следва да се
съобразява в рамките на изпълнителното производство, при събиране на
вземането. ВКС е приел, че преценката относно обема на отговорността на
наследника, приел наследството по опис, задължително следва да се извърши
в производството по предявен срещу него иск за задължения на
наследодателя и има отношение към пасивната му материалноправна
легитимация. Казусът е разгледан на плоскостта на изпълнение в полза на
кредитор от наследник, който е приел по опис, и именно поради това –
напълно логично и закономерно, е прието, че размерът на отговорността на
наследника следва да бъде съобразен от съда в исковото производство и да
намери отражение в диспозитива на съдебното решение. В разглеждания от
ВКС казус е имало пълно погасяване на дълга с цялото имущество по описа
на наследството и именно поради това (тъй като е изчерпан обема, в който
може да се извърши изпълнение срещу наследника) искът е отхвърлен. В
основата на неуважаването на претенцията е плащането (погасяването на
дълга към ищеца) до границите на възможния обем (описаното наследство). В
решението на ВКС не е изведен извод, че при липса на авоари в наследството
(прието по опис), при това поради плащане в полза на други кредитори, искът
на кредитора-ищец за установяване съществуването на вземането и то в
рамките на приетото по опис наследство, подлежи на отхвърляне на общо
4
основание. Ако се възприеме подобен подход би се стигнало да крайно
неподходящото разрешение да се приеме, че в исковото производство ще
трябва да се отхвърля всеки иск ако длъжникът установи, че няма имущество,
тъй като се е разпоредил с него в полза на други кредитори. Задължението
към банката не е спряло да съществува (и в този смисъл е постановеното
решение), но то не може да бъде удовлетворено, ако надхвърля имуществото
по описа. Решението № 226 от 4.04.2018 г. касае само хипотези, когато
наследниците (приели по опис) са плащали към кредитора-ищец и в него
съдът е зачел именно плащания по кредита и след датата на смъртта.
С оглед казаното цитираната практика не може да бъде отнесена
еднозначно към настоящия казус. От данните по делото се установява, че
наследството на длъжника на банката-ищец е прието по опис, но няма спор,
че с част от имуществото е извършено разпореждане с цел удовлетворяване
на вземания на физически лица-кредитори и само малка част – отразена и
зачетена от ССЕ (вж. таблица № 2 на л. 128), е отнесена към плащане на дълга
към банката. Това плащане е съобразено и отчетено при крайния размер на
претенцията (страните не спорят в тази насока). Искът на банката следва да
бъде уважен за предявения размер (който безспорно е дължим за главница,
лихви, такси, разноски), но до размера на стойността на приетото по опис
наследство. Тази стойност, в рамките на решението по приемане (л. 63 и сл.),
ще послужи за удовлетворяване ако тя бъде намерена в патримониума на
наследниците при започване на принудителното изпълнение. Както няма спор
- понастоящем няма данни за стойността на дяловете и акциите и пр.
Предвид казаното решението на СГС следва да се потвърди изцяло.
Разноски при този изход на спора не се дължат на жалбоподателите, а
банката не претендира такива за настоящата инстанция.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3536 от 30.06.2023 г. по гр. д. №
8335/2022 г., СГС, І-6.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6