№ 287
гр. Благоевград , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500365 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба, подадена
от жалбоподателите Д. Г. П. и В. Г. П., срещу Решение № 6563/12.02.2021г.,
постановено по гр. дело № 1139/2018г. по описа на Районен съд - Г.Д.. Сочи се, че
атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че предявеният иск за
разпределяне на ползването е недопустим, респ. неоснователен, тъй като
жалбоподателите заплащат на другите страни ежемесечно по 1100 лв., считано от
месец март 2018г., т.е налице е споразумение и то е полезно, както за имота, така и за
страните. Не е възможно да се разпредели ползването на имотите, тъй като ако това се
реализира ще е необходима промяна на предназначението или извършване на
преустройства. Твърди се, че по разпределените варианти няма равнопоставеност, нито
са съобразени с другите изискуеми условия. Сочи, се че ответниците от няколко
години ползват всички помещения, предоставени в дял 2 на ищците и съответно са
направили преустройства и ремонти. Освен това при извършеното от районния съд
разпределение е невъзможно да маневрират автомобили с големи габарити,
електрокари и мотокари. Сочи се, че решението не е мотивирано и в частта за
разпределяне на дяловете. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и отхвърляне
на предявения иск за разпределяне ползването на имотите.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор по жалбата от насрещните
страни А. и Б. П.и. Твърди се, че жалбата е неоснователна, сочи се че между страните
1
не е налице разбирателство относно ползването на имотите. Индиция, че не е
постигнато съгласие за разпределяне на имотите е обстоятелството, че съдът е сезиран
с иск по чл. 32 ЗС. Претендират се разноски.
По делото от страна на А. и Б. П.и също е депозирана въззивна жалба против
решението на първата инстанция. Сочи се, че атакуваният акт е немотивиран, като
съдът не е посочил по какви съображения предоставя за ползване на ищците дял втори,
а на ответниците дял първи. Сочи се, че в случая определянето на това коя страна кой
вариант да ползва следвало да се осъществи чрез тегленето на жребий. Прави се искане
за отмяна на атакувания акт и постановяване на съдебно решение, като преди това се
извърши теглене на жребий.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор по въззивната жалба на
А. и Б. П.и.
Съдът, след като прецени доводите на страните, при съобразяване на акта, чиято
отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че Д. и А.П.и са братя. Не е спорно и това, че Б.П. е
съпруга на А.П. /сключили граждански брак през 1983 г./, а В.П. е съпруга на Д.П..
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на имот № 26, том V, рег. №
6763, дело № 786 от 28.12.2001г. двамата братя А. и Д.П.и са закупили процесните
недвижими имоти, представляващи по сега действащата КК Поземлен имот с
идентификатор 17395.501.4060 (седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет
точка петстотин и едно точка четири хиляди и шестдесет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Г.Д., одобрени със заповед № РД- 18-71/02.10.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град Г.Д., п.к. 2900,
улица „...“, с площ от 1815 (хиляда осемстотин и петнадесет) квадратни метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
производствен, складов обект, номер по предходен план: 3117 (три хиляди сто и
седемнадесет), 4060 (четири хиляди и шестдесет), квартал 250 (двеста и петдесет),
парцел VI (шести), при съседни поземлени имоти с идентификатори: 17395.501.9200
(седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет точка петстотин и едно точка девет
хиляди и двеста), 17395.501.3118 (седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет точка
петстотин и едно точка три хиляди сто и осемнадесет), ведно с разположените в
описания поземлен имот: СГРАДА с идентификатор 17395,501.4060.1 (седемнадесет
хиляди триста деветдесет и пет точка петстотин и едно точка четири хиляди и
шестдесет точка едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Г.Д.,
одобрени със заповед № РД-18-71/02.10.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: град Г.Д., п.к. 2900, със застроена площ от 287 (двеста
осемдесет и седем) квадратни метра, брой етажи: 2 (два), предназначение: Складова
база, склад, и СГРАДА с идентификатор 17395.501.4060.2 (седемнадесет хиляди триста
деветдесет и пет точка петстотин и едно точка четири хиляди и шестдесет точка две)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Г.Д., одобрени със заповед №
РД-18-71/02.10.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: град Г.Д., п.к. 2900, със застроена площ от 16 (шестнадесет) квадратни метра,
брой етажи: 2 (два), предназначение: Складова база, склад.
Ищците А. и Б. П.и сочат, че не могат доброволно да разпределят имотите –
поземлен имот, две сгради и навеси, поради което се прави искане по реда на чл. 32, ал.
2 ЗС да се извърши разпределяне на имотите при квоти по 1/2 ид. част. Представят и
2
нотариална покана, изпратена до ответника Д.П., с която последният е поканен да
предаде на ищците ползването на 1/2 ид. част, респ. да им заплаща обезщетение в
размер на 1100 лв. месечно. По делото са представени писмени доказателства, от които
е видно, че в полза на ищците са плащани месечно суми от по 1100 лв.,
представляващи наем.
Ответниците Д. и В. П.и се противопоставят на исканото разпределяне като
сочат, че между страните е налице разбирателство относно ползването на имотите,
като в тази връзка ответникът Д.П. плащал на брат си месечен наем в размер на 1100
лв. Освен това се сочи, че за да се извърши реално разпределяне е необходимо да се
извършат преустройства, респ. да се извърши промяна в предназначението на имотите.
Пред районния съд са приети основно и допълнително заключение, изготвени от
в.л. по СТЕ. Вещото лице сочи варианти за разпределяне на дворното място,
представляващо ПИ с идентификатор, ведно с навесите и на сградите /складове/.
Ангажирани са и гласни доказателства.
В качеството на свидетели са разпитани Величка П., дъщеря на ищците, и Д. Ш.,
племенник на страните.
Св. П. посочи, че процесните имоти се ползват последните няколко години от
чичо й Д., който осъществява търговска дейност. Последният не допуска баща й да
ползва имотите, между братята няма постигната договорка за ползването на имотите.
Ответникът плаща на баща й 1100 лв. като месечно обезщетение.
Св. Ш. сочи, че имотът се ползва като склад за строителни материали. Д. ползва
имота от преди 2-3 години. А. не го ползва, защото не е допускан от брат си. Имотът
може да се раздели на две и да се ползва, като там минават три улици.
Районен съд - Г.Д. с атакуваното решение е разпределил ползването на имотите
между страните, като за ищците А. и Б. П.и е определил дял втори по скиците, а за
ответниците Д. и В. П.и дял първи по скиците. Недоволни от решението са останали и
двете спорещи страни, които го обжалват.
Въз основа на така установеното съдът прави следните правни изводи:
Пред Районен съд-Г.Д. е предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, с който е направено
искане да се извърши разпределяне ползването на поземлен имот и изградените в него
две сгради и навеси.
По делото не е спорно, че страните са собственици чрез покупко-продажба на по
1/2 ид. част от имота, ищците съпрузи на 1/2 ид. част и ответниците, също съпрузи на
1/2 ид. част. Установява се и това, че имотите се ползват изцяло от ответниците като
склад за строителни материали. В тази връзка са показанията на разпитаните пред
първата инстанция свидетели, на които съдът дава вяра с оглед на това, че са логични,
последователни, непротиворечиви, съответстващи на останалия доказателствен
материал по делото. Освен това посоченият факт не е спорен между страните.
Настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск е допустим, до
какъвто правилен извод е достигнала и първата инстанция. Искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС
би бил недопустим, когато съществува споразумение между съсобствениците относно
използването или управлението на общата вещ, тъй като в този случай липсва правен
интерес от съдебна защита на правата на съсобствениците. Настоящият случай не е
3
такъв, тъй като между страните липсва споразумение относно ползването на имотите.
Заплащането на месечно обезщетение в размер на 1100 лв. в никакъв случай не би
могло да се приеме като съществуващо споразумение между страните. Заплащането на
месечните суми е вследствие на изпратена нотариална покана от неползващия
собственик до ползващите съсобственици за предаване ползването на половината от
имота, респ. за заплащане на обезщетение за това, че е лишен от ползване. В тази
насока доводите на ответниците, поддържани и във въззивната им жалба, за
недопустимост на предявения иск не се споделят от настоящата съдебна инстанция.
За да се извърши разпределение на ползването на една вещ по реда на чл. 32, ал.
2 ЗС съдът следва да установи наличието на две предпоставки: наличие на
съсобственост и липса или невъзможност да се формира общо решение между
съсобствениците/ ползвателите за начина, по който всеки от тях ще си служи с общата
вещ.
В настоящия случай се установява наличието на права у страните, които
предпоставят правото да се разпредели ползването на имота, а именно: страните са
съсобственици на процесния имот при равни дялове - по 1/2 ид. част от правото на
собственост, придобити чрез покупко-продажба.
Доколкото в закона липса специална форма за установяване невъзможността да
се образува мнозинство на съсобствениците за вземане на решение, следва да се
приеме, че такава невъзможност е налице със самия факт на предявяване на иска
спорът за разпределяне ползването да се реши от съда. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС.
Пред районния съд са приети основно и допълнително заключение на вещото
лице. Съобразно тези варианти съдът е предоставил на ищците да ползват дял втори, а
на ответниците дял първи по скиците, неразделна част от основното и допълнително
заключение, приподписани от съда.
И двете страни са останали недоволни от извършеното разпределение.
Жалбоподателите Д. и В. П.и /ответница пред първата инстанция/ сочат, че съдът не е
изложил съображения защо на ищците е предоставен за ползване дял втори, а на
ответниците дял първи. Във въззивната си жалба другите страни – А. и Б. П.и /ищци
пред първата инстанция/, също не са доволни от извършеното разпределение и сочат,
че съдът е следвало да извърши процедура по теглене на жребий, за да определи коя
страна коя част от имотите да ползва.
Както правилно е посочил и районният съд в производство по предявен иск за
разпределяне на ползване по чл. 32 ЗС /спорна съдебна администрация/ не е допустимо
и възможно да се тегли жребий. Такава процедура е възможна единствено при съдебна
делба – чл. 352 ГПК, което производство е различно от настоящето.
Недоказано е и възражението в жалбата на Д. и В. П.и, че в частта предоставена
за ползване на ищците, първите са направили подобрения. В тази насока не са събрани
каквито и да било доказателства. Действително се установи, че имотите са ползвани
изцяло от ответниците, но това не означава, че на неползващите собственици /А. и Б.
П.и/ следва да бъде отказано правото да ползват собствената си 1/2 ид. част от имота.
Докато трае съсобствеността всеки съсобственик може да си служи с общата вещ по
нейното предназначение, като не пречи на останалите собственици също да си служат с
нея. Единствено при ликвидиране на съсобствеността /напр. чрез делба, покупко-
продажба, замяна и др./ всеки собственик може да си служи със своя имот, респ. да се
4
решат въпросите с извършени подобрения в имота /ако такива са направени/.
Недоказано остана и възражението, обективирано във въззивната жалба на Д. и
В. П.и за това, че реално ползване на имотите от всички страни не е възможно поради
това, че за да се извършва ползване и от двете страни е наложително да се извършват
преустройства. Вещото лице в обясненията си в с.з. пред първата инстанция не
посочва, че за ползването на имотите и от двете спорещи страни ще бъде наложително
да се извършват някакви преустройства. Посочва единствено, че поземленият имот е
неподеляем при евентуална съдебна делба /с какъвто иск съдът не е сезиран/.
В депозираните въззивни жалби липсват конкретни доводи и възражения
относно извършеното разпределение, т.е защо едните не са съгласи на получения от
тях дял, а другите на другия. Както пред първата, така и пред настоящата съдебна
инстанция нито една от спорещите страни не посочи кой вариант на вещото лице да се
възприеме. Няма как да бъде възприето твърдението на жалбоподателите Д. и В. П.и,
че разпределяне не следва да се допуска, предвид на изложеното по-горе. Страната не
сочи кой вариант предпочита. Другите жалбоподатели – А. и Б. П.и, също не сочат кой
вариант предпочитат, единствено правят искане за теглене на жребий, което както се
посочи, не е възможно да се извърши в производство като настоящото.
Неоснователно се явява и посоченото в жалбата, че по предложените варианти
на вещото лице няма равнопоставеност. Напротив, видно от заключенията на вещото
лице всяка от страните получава дял, съобразен с притежаваната квота. Освен това в
о.с.з пред районния съд вещото лице сочи, че разпределянето на сградите е извършено
чрез компенсация в етажите нагоре, за да се достигне до равни площи и за двете
страни.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че атакуваният акт се явява
правилен и законосъобразен, поради което ще следва да се потвърди изцяло.
С оглед на това, че жалбите и на двете страни са неоснователни разноски за
всяка от тях не следва да се присъждат, а следва да останат за сметка на страните така,
както са сторени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6563/12.02.2021г., постановено по гр. дело №
1139/2018г. по описа на Районен съд - Г.Д. като правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6