МОТИВИ:
Срещу подсъдимия К.Е.Д. *** повдигнато обвинение за
това, че:
На 13.10.2014г в гр.Плевен, при условията на повторност в немаловажен
случай, отнел чужда движима вещ – сумата от 180лв, от владението на собственика
М.Т.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои –
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение.
Подсъдимият К.Е.Д. не се явява в съдебно заседание и спрямо него делото е разгледано при
условията на чл.269 ал.3 т.3 от НПК. Назначеният
служебен защитник адв.Е.А. *** навежда правни и фактически доводи, че събраните
по делото доказателства не са достатъчни, за да бъде направен несъмнен извод за
виновността на подсъдимия в извършване на престъпното деяние. Моли съда
подсъдимият Д. да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
През месец октомври 2014г. подсъдимият Д. се обучавал за работник в
автомивка, прилежаща към фитнес клуб „Дейвис“, находящ се в ж.к. Дружба до
бл.115 в гр. Плевен. Собственик и на двата обекта бил М.Т.Д. ***.
На 12.10.2014г свидетелят Ц.К., който работил във фитнес залата като
треньор, събрал оборота за деня и отчитайки на нарочна бланка парите от
продажби, ги оставил в едно чекмедже зад бара. Съобразно установената практика
във фирмата свидетелят К. се обадил на собственика – свидетелят М.Д. и му
казал, че оборота за дата 12.10.2014г бил 180лв.
На 13.10.2014г. рано сутринта, около 07.00часа подсъдимият Д., за който
денят бил почивен и не следвало да се обучава в автомивката, отишъл до фитнес
клуба. Хигиенистката Г.К., която идвала първа на работа, тъкмо отключила
помещението и подсъдимият Д. влязъл вътре веднага след нея. Отишъл зад бара, за
да си направи кафе, а през това време свидетелката К. отишла да се преоблича.
Възползвайки се от това, че останал сам подсъдимият отворил чекмеджето зад
бара, където стояли оборотните пари. Забелязал, че вътре има два плика с
оборота от предния ден - от автомивката и от фитнес клуба. Общата сума в тях
била 180лв. Подсъдимият Д. взел парите и си тръгнал.
Около 10 часа същия ден, съпругата на собственика на клуба – свидетелката
Н.Д., отишла да прибере оборота от двата обекта. Отворила чекмеджето и
установила липсата на парите. Собственикът на клуба – свидетелят М.Д. сезирал
органите на полицията с надлежна жалба, по повод на която било образувано
настоящето досъдебно производство.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – от показанията на свидетелите М.Т.Д., Г.П.К.,
С.Л.П., Ц.М.К. и Н.С.Д., дадени в хода на съдебното следствие, чийто показания
съдът кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. От показанията на свидетелите М.Д. и Н.Д. се установява,
че свидетелят Д. е собственик на фитнес „Дейвис” и на автомивка „Дейвис”, които
се намират в гр.Плевен, жк Дружба, бл.115. Според показанията на свидетелите М.Д.
и Н.Д. подсъдимият К.Д. през месец октомври 2014г се обучавал за работник в
автомивката. От показанията на свидетелите М.Д., Н.Д. и Г.К. се установява, че
на 13.10.2014г подсъдимият К.Д. е бил почивка и не е следвало да ходи на работа
в автомивката, но въпреки това около 07,00часа сутринта дошъл до фитнес клуба и
след като свидетелката Г.К. отключила помещението, подсъдимият Д. влязъл вътре
веднага след нея. Според показанията на свидетелката К. след като влязъл във
фитнес клуба, подсъдимият Д. отишъл зад бара, за да си направи кафе. От
показанията на свидетелката К. се установява, че подсъдимият я попитал дали и
тя иска да пие кафе и след като му отговорила да й направи едно кафе, отишла в
другата стая да се преоблича. Според показанията на свидетелката К. след като
се преоблякла и се върнала в помещението на фитнес залата, подсъдимият Д. вече
бил направил кафетата. От показанията на свидетелката К. се установява, че
подсъдимият Д. й казал, че отива да изпие кафето си на работното място в
автомивката. Свидетелката К. е категорична, че от момента на отключването на
фитнес залата до пристигането на работа на свидетеля Ц.К. никой, освен
подсъдимият Д. не е влизал в помещението и не е ходил зад бара. От показанията
на свидетеля Ц.К. се установява, че на 12.10.2014г същият е бил е бил на работа
във фитнес залата и след приключване на работния ден е отчел оборота от
продажби на нарочна бланка, като е оставил сумата от 180лв в плик, а плика в
чекмедже зад бара. Според свидетелите К., М.Д. и Н.Д. установената практика на
отчитане на оборота и взимането на парите била такава, че при приключване на
работния ден инструкторът, който е на работа се обаждал на собственика – М.Д.,
или неговата съпруга Н.Д. и им казвал какъв е оборота за деня, като парите бил
оставяне в плик в чекмедже зад бара, а на другата сутрин собственикът или
съпругата му идвали и взимали оборота от чекмеджето. Според показанията на
свидетеля Ц.К. след като приключил работния ден на 12.10.2014г и отчел парите,
веднага се обадил на собственика на фитнес клуба М.Д. и му казал, че оборота за
деня е 180лв. От показанията на свидетелката Н.Д. се установява, че на
13.10.2014г, около 09,00часа е отишла във фитнес клуба, за да вземе оборота, но
в чекмеджето не е намерила сумата от 180лв. Според показанията на свидетелката Н.Д.
тя попитала свидетелката К. дали някой е влизал в помещението, при което
последната й отговорила, че рано сутринта подсъдимият К.Д. е влизал, за да си
направи кафе. Според свидетеля Ц.К. при пристигането му на работа сутринта на
13.10.2014г му направило впечатление, че вратата на автомивката е отворена,
нещо което не е типично, тъй като работниците на автомивката винаги идвали след
08,15часа. От показанията на свидетеля К. се установява, че той е попитал
свидетелката Г.К., кой е отворил автомивката, при което последната му
отговорила, че подсъдимият К.Д. я е отворил. От показанията на свидетеля К. се
установява, че вечерта на 12.10.2014г лично е заключил помещението на фитнес
залата и е активирал СОТ-а, а на 13.10.2014г при идване на работа СОТ-а е
деактивиран от свидетелката Г.К.. Свидетелят К. е категоричен, че единственото
лице, което е имало допир до чекмеджето зад бара с намиращия се оборот от
12.10.2014г, е бил подсъдимият Д.. Според показанията на свидетелите М.Д. и Н.Д.
установената във фирмата практика на отчитане на оборота от продажби и
оставянето на парите в чекмедже зад бара и съответно взимането им на следващия
ден нормално е функционирала в продължение на повече от 3-4години. И двамата
свидетели М.Д. и Н.Д. са категорични, че нямат никакви съмнения за липсата на
паричните средства нито към треньора – свидетелят Ц.К., нито към хигиенистката
– свидетелката Г.К.. Според свидетелите М.Д. и Н.Д. единственото лице, което е
влизало в помещението и е имало допир до чекмеджето зад бара, в което се
намирал оборота от 180лв, е бил подсъдимият К.Д.. Съдът кредитира напълно
показаният на свидетелите М. *, Н.Д., Г.К. и Ц.К., тъй като показанията им са
последователни и логични, изясняват в пълнота всички възприети от тях действия
на подсъдимия Д.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения
относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на
наличието на мотив да набедят подсъдимия Д. в престъпление, което не е
извършил.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият К.Е.Д. ***, при условията на
повторност в немаловажен случай, отнел чужда движима вещ – сумата от 180лв, от
владението на собственика М.Т.Д. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои. Подсъдимият е
осъществил трайна фактическа власт върху вещта и се е разпоредил с тях. Обвинението
срещу подсъдимия Д. е изградено единствено на базата на косвени доказателства.
Такива са обстоятелствата, че подсъдимия Д. е дошъл на работа на 13.10.2014г,
когато е бил почивен ден, единствено той, освен работниците във фитнеса –
треньора К. и хигиенистката К., е имал свободен достъп до парите от 180лв,
предмет на престъплението, както и че на 13.10.2014г – датата на
инкриминираното деяние е пребивавал в гр.Плевен, както и че на същата дата
ненадейно и без да уведоми работодателя М.Д. или неговата съпруга Н.Д. или
други служители в автомивката е напуснал работата си и съответно гр.Плевен,
като е заминал за гр.София. Изброените косвени доказателства са достатъчни, за
да се приеме, че обвинението срещу К.Д. е доказано по несъмнен начин. Съобразно
непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например Решение
№304/06.02.1985г по н.д.№6/85г, ІІн.о. и Решение №90/21.06.1995г по
н.д.№476/94г, Ін.о., косвените доказателства, уликите, могат да послужат като
единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че
направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Обвинение,
основано само на косвени доказателства, е доказано по несъмнен начин съобразно
изискването на чл.303 ал.2 от НПК, когато всяка улика е свързана с основния
факт и е от такова естество, че е обсъдена във връзка с всички останали, съставлява
заедно с тях хармонично цяло и дава основание да се направят обосновани изводи
относно основния факт. В частност при използване на косвени доказателства в
наказателния процес е допустимо, само когато: а/ между всички улики и
останалите обективни доказателства съществува хармонично единство; б/
направеният извод е единствено възможния; в/ той не поражда никакви съмнения. В
разглеждания случай изброените по-горе косвени доказателства в своята
съвкупност съставлява система от факти, свързани помежду си с главния факт -
извършената кражба и водят до извод, който е единствено възможен и изключва
всички останали, а именно, че подсъдимият Д. противозаконно е отнел сумата от
180лв. Т.е. в случая е налице една единна и непрекъсната верига от достатъчно
на брой косвени доказателства, между които се констатира наличие на хармонично
логическо единство, водещи до единствен възможен и необорим извод относно
авторството на престъплението в лицето на подсъдимия.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл.
Подсъдимият К.Е.Д. е съзнавал обществено-опасния характер
на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял
тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от обективната
страна на състава на престъплението.
При определяне вида и
размера на наказанията, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия, съдът взе предвид доброто му процесуално поведение в
хода на проведеното досъдебно производство насочено към разкриване на
обективната истина по делото и демонстрирането на критично отношение към
извършеното от него деяние. Като отегчаващо отговорността обстоятелство по
отношение на подсъдимия Д. съдът взе предвид миналите му
осъждания, които не са изиграли своето превъзпитателно и предупредително
въздействие, извън тези, които квалифицират деянията като извършени при
условията на повторност.
Съдът осъди подсъдимия К.Е.Д. на основание чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК и чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства на наказание две години лишаване от свобода при първоначален
строг режим в Затвор.
Съдът счита, че този по вид и размер наказание ще
изпълни целите не специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът приведе в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НПК определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия К.Е.Д. с присъда №311/21.09.2011г,
постановена по НОХД №4108/2011г на РС-Пловдив, влязла в законна сила от
09.10.2011г, измежду наложените му с посочената присъда и наложеното му по НОХД
№424/2012г на РС-Плевен, а именно ТРИ години лишаване от свобода, като определя
първоначален строг режим на изтърпяване на това наказание в Затвор.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: