Р Е Ш Е Н И
Е
№ 288 07.02.2019
година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На седемнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 1917 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на „Б. 2015“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от *****, действащо чрез
пълномощника си адвокат А.Х., против “Х.К.Ч. – БС“ ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от И. Д.А., с която се
претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5660/28.12.2017 г. по ч.гр.д. №
9568/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 204.
51 лева – главница, включваща 323. 72 лева – цена за предоставени
телекомуникационни услуги, и 880. 79 лева
– неустойки, дължими по договор № RNA*****07102013-1300/*****г. и допълнително
споразумение № *****19092014-31719375/*****г. към него, сключени с ”Българска
телекомуникационна компания” ЕАД - гр.София, като за вземанията били издадени
четири броя данъчни фактури, в периода от 22.12.2014г. до 22.03.2015г., и били
прехвърлени с договор за цесия от 02.10.2015 г. на “С.Г. Груп” ООД, а
впоследствие и от последното на ищцовото дружеството, с договор за цесия от
12.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2017
г. до окончателното плащане, както и сумата от 335. 05 лева –мораторна лихва за
периода от 20.01.2015 г. до 20.12.2017 г. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на
търсените суми се основават на твърдения за сключен на ***** г. договор за
предоставяне на телекомуникационни услуги между “Х.К.Ч. – БС“ ЕАД и ”БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, както и за сключени на ***** г. допълнителни
споразумения за предоставяне на нова услуга – Vivacom TV Start, за което е предоставено и съответното оборудване на
ответника. Съгласно уговорките между страните са останали дължими търсените в
настоящото производство суми. Същите касаят обслужването на телефонен номер
********* с тарифен план Vivacom Fiber
Net 20 и предоставяне на
устройство-модем, както и на телефонни номера *****, *****, *****и виртуални
телефонни номера *****със стандартен тарифен план, както и заплащането на
услугата Vivacom TV Start.Сочи се, че с
извършени плащания от страна на ответника са погасени частично суми по
процесните четири фактури. Вземанията по тях били прехвърлени на “С.Г. Груп”
ООД с договор за цесия от 02.10.2015 г.,
а впоследствие от последното на ищеца с договор за цесия от 12.05.2016 г.
Ответникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, но не е платил горните
суми, поради което те се претендират в настоящото производство.
Правното основание на предявените
искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото е постъпил в срок отговор
на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват изцяло като
неоснователни и недоказани. Оспорват се приложените към исковата молба писмени
доказателства, като неотносими към спора. Навеждат се доводи за прекратяване на
договора между страните и връщане на предоставеното оборудване от страна на
ответника. Заявява се също така, че липсва сочената между страните облигационна
връзка на която се основават исковете /посочено още и във възражението срещу
заповедта, при което съдът само на това основание следва да обсъди в исковото
производство с оглед на дадените указания в тази връзка в тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС /. Също търси присъждане на направените по делото
разноски.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5660/28.12.2017
г. по ч.гр.д. № 9568/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено
длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото
производство суми. Длъжникът е депозирал в срок
възражение срещу заповедта, поради което и съдът е указал на заявителя на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на
вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене
на установителния иск по настоящето производство.
Представен
по делото е договор № RNA*****07102013-1300/*****г. за предоставянето на услуга
VIVACOM
Fibernet 20 в гр. Бургас, на улица *****,
за срок от 12 месеца съгласно приложение към допълнително споразумение. Ищецът
сам заявява, че действието му е прекратено с подписването на договор-заявка *****19092014-31719375
от ***** г. Такъв договор – заявка обаче по делото не представен. Представено е
допълнително споразумение към договор *****19092014-31719375 от ***** г. за
предоставяне на услуга VIVACOM TV пакет:
VIVACOM TV Start
с входящ номер от *****-31719451, като в него е посочено, че влиза в сила на *****
г., с датата на изтичане на срока на споразумението: 02.07.2015 г. и друго отбелязване
срок на споразумението: безсрочен. Съгласно второ споразумение с входящ номер
от *****-31719536 от същата дата, е предвидено заплащането на месечен абонамент
от 3. 17 лв. без ДДС, и еднократна цена от 40. 83 лв. за СА-модул. Посочено е също
така, че влиза в сила на ***** г., с датата на изтичане на срока на
споразумението: 27.06.2015 г. и друго отбелязване срок на споразумението:
безсрочен. Съгласно трето споразумение с
входящ номер от *****-31724064 от 20.09.2014 г. е предвидена промяна на
приемник и допълнителни приемници – 2 броя срещу заплащането на стандартен
месечен абонамент от 9.83 лв. с ДДС, като е отбелязано, че влиза в сила на
20.09.2014 г., с датата на изтичане на срока на споразумението: 28.05.2015 г. и
друго отбелязване срок на споразумението: безсрочен. Представени са също така и
фактурите, по които се търси плащане. Същевременно обаче при депозиране на
заявлението си по чл. 410 от ГПК ищецът се е позовал само на едно допълнително
споразумение от ***** г. и не бил могъл да разшири с исковата си молба
основанието на претенцията си, като заяви нова такава, с оглед характера на
производството, тъй като настоящото исково производство се явява продължение на
заповедното такова.
Независимо от това следва да се
отбележи, че с оглед съдържанието на представените книжа, обосноваващи
облигационната връзка между страните, и фактурите, съдът намира, че на първо
място допълнителните споразумения не обосновават наличието на задължения в
размерите посочени във фактурите. Отделно от това се установи от заключението
на вещото лице по изпълнената съдебно–графологична експертиза, която съдът
кредитира изцяло, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните
специални познания, че подписът на абоната в представените книжа не е изпълнен
от законния представител на ответното дружество. Установи се също така от
изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, че фактурите не са осчетоводени в
счетоводството на ответника, при което и не може да се направи извода, че е налице действие от името на търговец без
представителна власт, при което същият да е потвърдил действията, тъй като не
се е противопоставил веднага след узнаването им, при все че не осчетоводил
фактурите във собственото си счетоводство. При това съдът намира, че остана
напълно недоказана съществуващата между “Х.К.Ч. – БС“ ЕАД и ”БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД облигационна връзка на която се основават
претенциите и която да обосновава дължимостта на сумата от 323. 72 лева – цена
за предоставени телекомуникационни услуги в периода от 22.12.2014 г. до
21.03.2015. Същото се отнася и по отношение на сумата от 880. 79 лева – договорни неустойки, за периоди сочени от
ищеца. Независимо, че не се установи облигационната връзка между страните,
досежно неустойките за прекратяване следва също така за пълнота да се отбележи,
че така, както са уговорени неустойките -
при прекратяване преди изтичането на уговорените срокове по искане или
по вина на абоната, включително неплащане на дължими суми, да се дължи
неустойка в размер на всички месечни абонаменти, включително за допълнителни
услуги със срочен абонамент, без отстъпки, за периода от прекратяването на
договора до изтичането на уговорения срок по него, са нищожни. На първо място в
допълнителните споразумения имат посочена датата на изтичане на срока, след
което има отбелязване: безсрочен, при което не е ясно какъв е срокът им на
действие. С оглед съдържанието на клаузите за неустойка и съобразявайки разпоредбата
на чл.143, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която гласи, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, съдът намира, че
процесните клаузи за неустойки са нищожни.
В случая неустойка, уговорена за периода от датата на прекратяване на
договора до оставащия край на срока на
договора, или безсрочно, тъй като не е ясен срокът, в размер на месечна
абонамента такса за услуга, която не е предоставена, плюс и за допълнителни
услуги и без ползване на отстъпки, е необосновано висока и създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на
услугата, тъй като потребителят няма право да прекрати договора, преди
изтичането на срока му, при никакви обстоятелства и е задължен да заплати
необосновано висока неустойка за целия му срок, възлизаща в размер на цената на
услуги, които не е ползвал, тъй като същите не са му били предоставяни от
оператора.
С
горните мотиви съдът намира, че исковете за главница за предоставени
телекомуникационни услуги и неустойки като неоснователни и недоказани следва да
бъдат отхвърлени, без въобще с оглед на изводите обуславящи това, да се налага
да се изследва има ли цесии, валидни ли са същите и дали са надлежно съобщени
на длъжника в съответствие изискванията на чл. 99 от ЗЗД. При това се явява
неоснователна и акцесорната претенция за мораторна лихва, както и законната
такава от датата на депозиране на заявлението.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът
да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 700 лева,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Съответно
неоснователна е претенцията на ищцовата страна за присъждане на направените по
делото разноски.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
исковете на „Б. 2015“ ЕООД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, действащо
чрез пълномощника си адвокат А.Х., против
“Х.К.Ч. – БС“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от И. Д.А., за установяването
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 5660/28.12.2017 г. по ч.гр.д. № 9568/2018 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от
1 204. 51 лева – главница,
включваща 323. 72 лева – цена за предоставени телекомуникационни
услуги, и 880. 79 лева – неустойки, дължими по договор № RNA*****07102013-1300/*****г.
и допълнително споразумение № *****19092014-31719375/*****г. към него, сключени
с ”Българска телекомуникационна компания” ЕАД - гр.София, като за вземанията
били издадени четири броя данъчни фактури, в периода от 22.12.2014г. до
22.03.2015г., и били прехвърлени с договор за цесия от 02.10.2015 г. на “С.Г.
Груп” ООД, а впоследствие и от последното на ищцовото дружеството, с договор за
цесия от 12.05.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.12.2017 г., както и сумата от 335. 05 лева –мораторна лихва за периода
от 20.01.2015 г. до 20.12.2017 г.
Осъжда „Б. 2015“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, действащо чрез
пълномощника си адвокат А.Х., да заплати
на “Х.К.Ч. – БС“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от И. Д.А., сумата от 700
лв. /седемстотин лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.