Р Е
Ш Е Н И Е № 407
гр.Стара Загора, 11.11.2019 год.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на прокурора
, като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 635
по описа за 2019 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 118 във връзка
с 117, ал. 1, т. 2, б. “б” от КСО и с чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от П.Ж.Н. *** против Решение №
1040-23-46/ 16.08.2019г на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е оставена
без уважение жалбата му против Разпореждане № 231-00-960-3/ 09.07.2019г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Стара Загора и
разпореждането е потвърдено изцяло. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на решението, които по същество се свеждат до постановяването му в нарушение на
материалния закон. Оспорват се изводите на административния орган за липса на
достатъчно доказателства, които да установят изпълнение на трудова дейност на
длъжността „рекламен агент”. Жалбоподателят счита, че е изпълнил всички
изисквания, предвидени в разпоредбата на чл-54а, ал.1 от КСО, поради което има
право за получи парично обезщетение за безработица. Моли съда да отмени
решението и да върне преписката за изготвяне на ново разпореждане с даване на
задължителбни указания по прилагане на чл.54а от КСО. Претендира за разноските,
направени в административното и в съдебното производство.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ гр.Стара Загора, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт А. оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че не е налице нито едно доказателство, което да води
до безспорност на престираната работна сила от жалбоподателя, т.е. на основание
за осигуряване, прекратяването на което е условие получаване на обезщетение за
безработица Моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност
на претендираното за заплащане от страна на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в съдебното производство, а по отношение на искането за
присъждане на разноски в административното производство изразява становище за
недължимост във връзка с разпоредбите на чл.117, ал.5 и чл.12, ал.3 от АПК.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Със Заявление
вх.№ 960/ 24.04.2019г жалбоподателят П.Н. е отправил искане за отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО. В заявлението декларира,
че е прекратяно трудовото му правоотношение с ЕТ”Д. БВ-Б.В. гр.Стара Загора” от
08.04.2019г, не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по КСО, не е придобил право на пенсия за осигуритерлен стаж и
възраст и не получава пенсия за осигурителен стаж в намален размер по чл.68а
или професионална пенсия по чл.168 от КСО.
При извършена проверка на осигурителя, резултатите от
която са обективирани в Протокол № КП-5-23-00586978/ 01.07.2019г, е установено,
че П.Н. е назначен в ЕТ”Д.-БВ-Б.В.” с трудов договор № 27/ 05.03.2019г на
основание чл.68, ал.1, т.1 или чл.68, ал.6 от КТ на длъжност „рекламен агент”,
със срок до 06.04.2019г, без посочено място на работа, с определено работно
време 8ч и месечно трудово възнаграждение в размер на 945лв. Представена е
длъжностна характеристика. Със Заповед № 26/ 08.04.2019г трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ. Трудовият
договор и прекратяването му са регистирани в НАП. От ведомостите за м.март и м.април
2019г е видно, че на Н. е начислявана заплата и са положени подписи за
получаване на трудовите възнаграждения. Данните от ведомостите съответстват на
подадените докларации образец 1, внесени са и дължимиет осигурителни вноски.
С Разпореждане № 231-00-960-3 на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП НОИ
Стара Загора е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по
съображения, че липсват данни Н. да е упражнявал трудова дейност, която да е
основание за осигуряване по чл.4 от КСО при осигурител ЕТ”Д.-БВ-Б.В.”. Разпореждането
е обжалвано по административен ред от П.Н. чрез упълномощения от него адвокат Р.Й..
С Решение № 1040-23-46/ 16.08.2019г на
Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора жалбата е оставена без уважение, а
разпореждането е потвърдено. Изложени са доводи, че наличието на трудов договор
не е основание за възприемане на твърдението за съществуване на осигурително
правоотношение, липсват писмено удостоверяване на постъпване на работа и
доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции. Регистрацията на
трудовия договор и подаването на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са счетени за
недостатъчно основание да се счита Н. за осигурено лице и да има право на
парично обезщетение за сметка на ДОО.
По делото е разпитан в качеството на свидетел едноличният
търговец Б.В. Д., който заявява, че П.Н. не е имал работно място в офиса,
защото е работил на терен в София. Изпълнението на трудовите му функции като
рекламен агент започнало непосредствено след сключване на договора. Извършената
работа се състояла в осъществяване на срещи с 5-6 потенциални клиенти, с които
реално не са сключени договори поради ценовата конюнктура. Докладвал устно
какво е направил в края на всяка работна седмица. Тъй като осигурил на
работодателя си достъп и комуникация с определени фирми, получил договореното
възнаграждение.
От така установената фактическа обстановка въз основа
на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията
на чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Оспореното № 1040-23-46/ 16.08.2019г на Директора на
ТП на НОИ гр.Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане са издадени от
компетентен орган по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “б” от КСО. При постановяването
им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но
материалният закон е приложен неправилно.
Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. По смисъла
на § 1, ал. 1, т. 3, изр.1 от ДР на КСО (в сила от 01.01.2010 г.)
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 9 месеца през последните
15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на условията по
т.1 – т.3 от нормата. По делото са
налице данни, че при направената проверка в регистъра при НОИ на трудовите
договори е установен регистриран от осигурителя ЕТ”Д.-БВ-Б.В.” трудов договор, сключен с П.Ж.Н.. Безспорно е също,
че осигурителните вноски върху трудовото възнаграждение са внесени.
Основният спорен въпрос по делото е притежава ли Н.
качеството на осигурено лице според § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Началният
момент съгласно чл.10, ал.1 от КСО, от който следва да се счита за възникнало
осигуряването е денят, в който лицето започва да упражнява трудова дейност по
чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. По отношение на Н. е установено, че редовно за
периода на действие на трудовия му договор е подавана декларация обр. 1 „Данни
за осигуреното лице” и са внесени дължимите от осигурителя вноски.
За установяване на релевантния за делото факт относно
реалното полагане на труд от Н. са ангажирани свидетелските показания на
работодателя му, в които не се съдържат различни данни от посочените в хода на
административното производство, а именно, че Н. не е имал работно място в офиса
на предприятието, отчитал се е само устно и след като е изпълнил задачите си е
получил възнаграждение. В трудовия договор и в длъжностната характеристика за
длъжността „рекламен агент”, връчена на Н. на 05.03.2019 г., не е посочено
място на работа. В трудовия договор е посочено, че е постъпил на работа на
06.03.2019г, удостоверено с подписите на двете страни. Съгласно длъжностната
характеристика в трудовите му функции влизат осъществяване на срещи с
потенциални клиенти с цел популяризиране на продукта, анализ на резултатите от
срещите и предаване информация на управителя като отчитането става пред
ръководителя на предприятието устно на период от 5 дни. Според показанията на
свидетеля жалбоподателят Н. е осъществил срещи с потенциални клиенти в гр.София
и е докладвал устно в края на всяка работна седмица. Работодателят посочва, че
спецификата на конкретната дейност, за която е наел този служител, не е
свързана с работа в офис. Следователно по валидно сключения
договор е полагана работна сила и реално е осъществявана трудова дейност,
доколкото са извършвани дейности - предмет на трудовия договор. Фактът на полагане на труд от датата на сключване на договора до
неговото прекратяване при посочения работодател се установява и от приложените
към делото ведомости за получени в брой заплати и справки за приети уведомления
по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда в НАП. Така изложените факти се
потвърждават не само събраните гласни доказателства, но и от писмените
доказателства по делото, които им съответстват. В тази насока трябва да се
съобрази и фактът на внесените от работодателя осигурителни вноски, както и представеното
с административната преписка удостоверение-образец УП-3 по чл.40 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж, в което работодателят е отразил данни за
спорния период. То представлява официален свидетелстващ /удостоверителен/
документ за вписаните в него обстоятелства, свързани с трудовата дейност на
работника или служителя, а този документ не е оспорен от процесуалния
представител на ТП на НОИ гр. Стара Загора.
При тези данни следва да се приеме, че Н. има качеството на „осигурено лице” по смисъла
на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия
договор до прекратяването му е извършвал трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. По отношение на него са
изпълнени всички предпоставки на чл. 54а, ал. 1 от КСО /останалите
предпоставки извън наличие на осигурително правоотношение по същество не са
оспорени от ответника/, поради което е възникнало правото на парично
обезщетение за безработица.
Предвид изложеното обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Стара
Загора и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица са постановени при неправилно приложение на
материалния закон и следва да бъдат отменени. С оглед естеството на
въпроса на основание чл. 173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на
компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението на П.Н.
за отпускане на парично обезщетение за безработица, съобразно дадените в мотивите
на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва
да бъдат поставени заявените от жалбоподателя разноски, но само направените
такива в съдебното производство, тъй като в
АПК и КСО не е предвидена възможност съдът да присъжда разноски за
административното производство. Направеното
възражение от ответника за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски
хонорар в размер на 1000лв е основателно.
След преценка на правната и фактическа сложност на делото, провеждането на едно
заседание с явяване на адвоката и практическата липса на ангажирани нови
доказателства настоящият състав намира, че претендираните разноски следва да
бъдат намалени на 500лв като се отчете предвиденият в чл.8, ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 350лв за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела по КСО.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.5 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Ж.Н. ЕГН ********** *** Решение
№ 1040-23-46/ 16.08.2019г на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото
с него Разпореждане № 231-00-960-3/ 09.07.2019г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ Стара Загора, като
незаконосъобразни.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ Стара Загора за ново произнасяне по заявление вх.№ 960/ 24.04.2019г
на П.Ж.Н. при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Стара Загора да заплати на П.Ж.Н.
ЕГН ********** *** сумата 500 /петстотин/лв, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: