О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
05.12.2018
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, ІІІ състав, в закрито съдебно заседание на пети декември, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 419 по описа на съда за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от ЕКСДЕБТ
МЕНИДЖМЪНТ ООД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от управителя Е.
Антоноав, срещу Р.М.Д., ЕГН **********,***, за заплащане на дължими суми по
договор.
Правно основание: - установителен иск по чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Петитум: да бъде признато от съда за
установено между страните, съществуването на вземането – главница в размер на
1821,80 лв., което ищецът има срещу ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозирането в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /27.10.2017
год./, до окончателното изплащане на задъжението.
Претендират се и направените разноски по заповедното и
исковото производство.
Исковете са допустими – налице е
интерес от търсената с тях защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;
Процесуална легитимация на страните – исковете са предявени от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Споразумение от 23.05.2014 год.
Доказателствени искания, направени от ищеца: няма
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез пълномощника си, адв. М.С.,*** оспорва
предявените искове по основание и размер.
Твърди, че в заявлението по чл. 410 ГПК, а също и в
исковата молба се твърди, че задължението на ответницата е възникнало по силата
на договор за издаване на кредитна карта, сключен с Транскарт файненшъл
сървисис ЕАД гр. София, по силата на който тя е получила кредитна карта с лимит
700 лв.
Този договор не е представен. Още повече, твърди се, че е
нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като посочената дата на
сключването му предхожда предоставянето на цедента правото да извършва банкова
дейност.
По силата на договор за цесия от 13.02.2014 год., който
също не е представен, вземането било прехвърлено на ищеца.
Така не се установява и качеството на кредитор за ищеца.
Въвежда възражение за погасяване на претенцията по
давност.
Твърди, че до момента – нито по исковото, нито по
заповедното производство е представен договорът за цесия, нито доказателства за
извършено потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което цесията няма действие
спрямо ответницата.
Не се установява и размерът на задължението.
За това моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Доказателствени искания от ответната страна:
1.
Да бъде задължен ищеца да представи:
a.
Доказателства, че към момента на сключване на договора за кредитна карта
третото лице Транскарт файненшъл сървисис ЕАД е имало издаден лиценз от БНБ за
извършване на дейност като кредитна институция и от коя дата е вписано в
регистъра на кредитните институции;
b.
Договора за цесия от 13.02.2014 год., сключен между него и третото лице
Транскарт файненшъл сървисис ЕАД;
c.
Документ, от който да се установява,че ответницата е уведомена за цесията;
d.
Извлечение от сметката, по която ответницата е погасявала задължението си
към кредитополучателя и справка, от която да е видно как е формирана
претендираната сума.
Писмени доказателства, представени с
отговора на ответника: няма.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание
чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания на страните.
Следва да се приложи към настоящото производство ч.гр.д.
№ 3291/2017 год. по описа на РС – Лом.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от ЕКСДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ ООД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от
управителя Е. Антоноав, срещу Р.М.Д., ЕГН **********,***, за
заплащане на дължими суми по договор.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Споразумение от 23.05.2014 год.
ПРИЛАГА по настоящото ч.гр.д. № 3291/2017
год. на ЛРС.
ПРИЕМА писменият отговор на ответника.
ЗАДЪЛЖАВА, на осн. чл. 190, ал. 1 ГПК, ищеца да представи,
най-късно в първото открито съдебно заседание:
a.
Доказателства, че към момента на сключване на договора за кредитна карта
третото лице Транскарт файненшъл сървисис ЕАД е имало издаден лиценз от БНБ за
извършване на дейност като кредитна институция и от коя дата е вписано в
регистъра на кредитните институции;
b.
Договора за цесия от 13.02.2014 год., сключен между него и третото лице
Транскарт файненшъл сървисис ЕАД;
c.
Документ, от който да се установява,че ответницата е уведомена за цесията;
d.
Извлечение от сметката, по която ответницата е погасявала задължението си
към кредитополучателя и справка, от която да е видно как е формирана
претендираната сума.
Предупреждава ищеца, на осн. чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК, че при непредставяне на горните писмени доказателства, съдът може да
приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събирането им.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за
05.02.2019 г. от 10,00 часа, за
която дата да бъдат призовани страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Правна квалификация на предявените искове: чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
ИЩЕЦЪТ посочва, че ответникът е
сключил Договор за издаване на кредитна карта с ТРАНКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС
ЕАД, по силата на който, при действието
на ОУ на дружеството е получила кредитна карта „Транскарт“, която е използвала
и е генерирала непогасен дълг.
На 13.02.2014 год. между първоначалният кредитор и ищеца
бил сключен договор за продажба на
вземания, като длъжника бил уведомен за прехвърлянето съобразно изискванията на
чл. 99 ЗЗД.
Със Споразумение от 23.05.2014 год., сключено между
страните, е договорен погасителен план, като ответницата изрично е признала
съществуването на задължението. Крайният срок за погасяване на задължението,
договорен между ответницата и ищеца/цесионер бил 30.05.2016 год.
След подписването на това споразумение ответницата не е
направила нито една погасителна вноска към ищеца.
По заявление по чл. 410 ГПК от ответника, по ч.гр.д. № 3291/2017 год. на ЛРС била издадена заповед за изпълнение срещу ответника,
като тя се възползвала от правото си на
възражение.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено между страните, съществуването на вземането – главница в размер на
1821,80 лв., което ищецът има срещу ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозирането в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /27.10.2017
год./, до окончателното изплащане на задъжението.
Претендират се и направените разноски по заповедното и
исковото производство.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ОТВЕТНИКА.
Ответникът, чрез пълномощника си, адв. М.С.,*** оспорва
предявените искове по основание и размер.
Твърди, че в заявлението по чл. 410 ГПК, а също и в
исковата молба се твърди, че задължението на ответницата е възникнало по силата
на договор за издаване на кредитна карта, сключен с Транскарт файненшъл
сървисис ЕАД гр. София, по силата на който тя твърди, че е получила кредитна
карта с лимит 700 лв.
Този договор не е представен. Още повече, твърди се, че е
нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като посочената дата на
сключването му предхожда предоставянето на цедента правото да извършва банкова
дейност.
По силата на договор за цесия от 13.02.2014 год., който
също не е представен, вземането било прехвърлено на ищеца.
Така не се установява нито качеството на кредитор за
ищеца, нито размерът на задължението и как е формирано то.
Въвежда и възражение за погасяване на претенцията по
давност.
Твърди, че до момента – нито по исковото, нито по
заповедното производство е представен договорът за цесия, нито доказателства за
извършено потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което и цесията няма
действие спрямо ответницата.
За това моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между
страните е спорен размерът на претенцията. Оспорва се и спазването на
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза
обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да
установи качеството си на кредитор, основанието, размера и изискуемостта на
претенцията си.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на
страните за сведение и изпълнение.
Р. СЪДИЯ: