Решение по дело №10964/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1552
Дата: 31 декември 2021 г.
Съдия: Албена Такова Момчилова
Дело: 20211110210964
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1552
гр. София, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря Д. П. И.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110210964 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 529841-0328408 от 05.08.2020 г.,
издадено от началник отдел „ Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на „ В.“
ЕООД, с ЕИК: ....е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.
278б ал.1ДОПК за нарушение на чл. 13, ал. 3, Т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
В жалбата се иска съдът да отмени НП, поради неправилност и
незаконосъобразност, а при условия на евентуалност да постанови решение, с което да
установи, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да отмени наложената
санкция. Като в случай, че НП не бъде отменено жалбоподателят моли размерът на
наложеното наказание да бъде намален.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-жалбоподател, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и искания.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно и присъждане на разноски по делото, представляващи юристконсултско
възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
В съдебното заседание е направено възражение срещу така определения размер на
1
възнаграждението от Дружеството жалбоподател.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена на 14.07.2021г. в законоустановения 7-дневен срок считан от
връчването на наказателното постановление, удостоверяващо се в разписка от 07.07.2021г.
Жалбата е подадена от В. Л., в качеството му на управител на „В....“ ЕООД, явяващ се
легитимирано лице.
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 28.03.2020г. е било
констатирано, че при пристигане на органите по приходите на 28.03.2020г. в 09:15 часа, на
мястото и час обявен за получаване/разтоварване на стоки не се е явил нито управителят на
фирмата, нито упълномощен от него представител. Като съгласно протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ с номер № ... от 27.03.2020г.,
превозвачът декларира час и място на получаване, съответно: 07:00 часа на 28.03.2020г. в гр.
С., ул. „М.“ № 1. С протокол №... от 28.03.2020г. е констатирано следното от инспектори по
проходите: В 7:27 часа на място на получаване/разтоварване на стоката - гр. С., общ. С., ул.
„М.“ № . е било налично транспортно средство с рег.№ на МПС : ...., гер.№ ремарке: .... и
водач: S. T., но не се явява управител или упълномощено лице на дружеството получател на
стоката. Като АУАН, е бил съставен поради неспазване на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т.2
от ДОПК, съгл. която при разтоварване на стоки с висок фискален риск
получателят/купувачът на стоката, е длъжен да се яви на посочените пред органа по
приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката. При съставянето на акта
лицето С. Л.- пълномощник на дружеството, прави възражение, че не бил уведомен от
превозвача за часа на разтоварване на стоката, а именно: разфасовки от домашни птици,
замръзени и обезкостени, с нетно количество 21000 кг.
Свидетелят Д.- актосъставител, твърди, че водачът му е заявил устно, че е уведомил
фирмата получател за часа, който е заявил. Като обаче не е сигурен нито в гражданството на
лицето, същият предполага, че водачът е бил българин, нито в езика на който са
разговаряли. Представителят на дружеството отрича да е бил уведомен, като доказателства
по случая не се представят.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта
фактическа обстановка и е подвел констатираното нарушение под нормата на чл.13, ал. 3, т.
2 от ДОПК и на основание чл.278б, ал. 1 от ДОПК изр. първо е определил размера на
имуществената санкция на 3000 /три хиляди/ лева.
С жалбата, активирала настоящото административнонаказателно производство не се
оспорва фактическата обстановка по констатиране на нарушението, но се твърди, че
Дружеството не било уведомено в нито един момент за извършения фискален контрол, още
повече, че разтоварването било извършено в неработен ден и поради това не било възможно
представител на Дружеството да се яви на адреса в посочения час, без да е бил
предварително уведомен за това от водача на камиона, каквото задължение същият има
съгл. чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното :
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са
спазени реквизитите посочени в чл. 42 от ЗАНН. Актът е издаден от компетентен орган,
посочени са дата на издаване на акта, какво и подробно описание на нарушението и данни за
2
нарушителят.
Атакуваното НП с дата 05.08.2020г. е издадено въз основа на АУАН от
28.03.2020г., съответно спазен е 6-месечничт срок, съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Всички
реквизити съгл. чл. 57 от ЗАНН са налични. Същото е издадено от компетентен оград – Л.
Х., началник отд. „Оперативни дейности“ упълномощен от изп. директор на НАП, съгл.
заповед на №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г.
Съгласно чл.13 ал.2 т. 3 ДОПК, водачът на транспортното средство на стоки с ВФР
и предмет на фискален контрол е длъжен да декларира пред органа по приходите данни за
вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя, за мястото и датата на
получаване на стоката, както и да заяви очаквания час на разтоварване/получаване, в случай
че липсват документи или документите не съдържат тези данни; а според т.4 и да уведоми
лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за
извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически
средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на
получаване/разтоварване на стоката. В случая описаното в спорното НП деяние се е
изразило в неявяване и неосигуряване представител на „ В,“ ЕООД на посочените пред
орган по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоки, предмет на
фискален контрол. Не са приобщени по административнонаказателната преписка, нито
представени по делото документи, който да свидетелстват за уговорка между доставчика и
получателя за дата, час и място на доставката, по смисъла на чл.13 ал.2 , т.2 ДОПК.
Действително в ПИПСВФР водачът на превозното средство, в качеството му
лице, придружаващо стоката, е посочил като датата и час на разтоварване – 28.03.2020 г. в
07:00 часа. Свидетелят Д. твърди, че водачът го е уверил, че е уведомил Дружеството за
датата, часът и мястото на доставката.
При разпита се установи, че Д. предполага, че превозвачът е бил българин, но не
може да потвърди със сигурност на какъв език за комуникирали. От документите по делото
се вижда, че лицето превозвач е гръцки гражданин, което въвежда противоречия между
действителната фактическа обстановка и показанията на свидетеля. С оглед на
горепосоченото съда не може да кредитира факта на уведомление на Дружеството от страна
на водача по несъмнен начин.
Поради което съдът счита, че в конкретния случай не се установява по безспорен
начин изпълнение на задължението на водача на транспортното средство, превозващо
стоката с висок фискален риск по чл. 13, ал. 2, т. 4 ДОПК.
В действителност от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установи, че при идването на служителите от НАП на посочените дата и място не е имало
представител на Дружеството. В случая обаче задължението по чл. 13, ал. 3, т. 2 ДОПК
следва да се тълкува систематично с разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 4 ДОПК, съгласно която
водачът на превозното средство е длъжен да "..уведоми лицето, посочено като
получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол
3
върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за
задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване
на стоката".
Очевидно, за да възникне задължение за получателя на стоката по чл. 13, ал. 3, т. 2
ДОПК е необходимо преди това водачът на транспортното средство да е изпълнил
задължението си по чл. 13, ал. 2, т. 4 ДОПК, като уведоми представител на
получателя/купувача на стоката за датата, часа и мястото на разтоварването й. Което, поради
липса на доказателства се приема, че не е било извършено и следователно Дружеството се
счита, че не е било уведомено, още повече, че датата обявена за доставка на стоките –
28.03.2020 е неработен ден и съответно без изрична уговорка е нямало как представител на
Дружеството да бъде на адреса.
Жалбоподателят прави възражение срещу АУАН, сочейки ,че същият е подписан
само от един свидетел, при пропуск да се посочи ЕГН-то на същия.
Действително, видно от самия АУАН, установява се, че същият е съставен в
присъствието само на един свидетел. Същевременно разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.42, т.7
от ЗАНН боравят с множественото число на термина „свидетели“, а чл.43, ал.1 от ЗАНН
указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Това означава, че
съставянето на акта в присъствието на един свидетел не води до опорочаване на
процедурата до такава степен, че да представлява основание за незаконосъобразност на
наказателното постановление, издадено въз основа на такъв акт. Настоящата инстанция
изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато
същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или
разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в
присъствието само на един свидетел, в случая такъв по чл.40, ал.3 от ЗАНН, по никакъв
начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице.
Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на
престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е приложим и при административните нарушения.
Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид.
Както се посочи по-горе, обаче в случая основният аргумент за отмяна на
обжалваното НП е, че не е извършено вмененото на дружеството-жалбоподател
административно нарушение, поради което НП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като
неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото, претенциите на наказващия орган за разноски са
неоснователни, а доколкото от страна на санкционираното дружество не се прави искане за
разноски, то и съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 529841-0328408 от 05.08.2020 г., издадено
от началник отдел „ Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на „ В.“ ЕООД, с
ЕИК: ....е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 278б
ал.1ДОПК за нарушение на чл. 13, ал. 3, Т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК) като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНО за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на глава XII от АПК,
на касационните основания предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5