№ 307
гр. *****, 05.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000192 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 267 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa, подадена от “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-гр. София и въззивна
жалба, подадена от Д. Г. Н. от гр. *****, чрез адв. К. от ВАК, срещу решение
№ 510/21.12.2021г. постановено по т.д. № 177/2021г. по описа на ВОС, с
което съдът на осн. чл. 432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД е осъдил застрахователното
дружество-настоящ жалбоподател да заплати на Д. Г. Н. от гр.***** сумата от
5 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/, претърпени от него в резултат на ПТП, настъпило на 30.03.2019г.
на път № 2008, област *****, причинено от П.П. като водач на л.а.
„Шевролет" с per. № ******, застрахован при ответника по имуществена
застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху
главницата начиная от 02.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлил иска до претендирания размер от 40 000 лв.,
както и претенцията за законна лихва за периода от датата на увреждането
30.03.2019г. до 01.09.2020г.
Въззивникът “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве” АД-гр. София обжалва решението в частта, с което съдът е уважил
исковата претенция за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Излага
доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в
1
съответната му част. Твърди се нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД и
несъобразяване постановената съдебна практика, без да посочва относима
такава. Счита, че с доброволно изплатената сума от 12 000 лв.
застрахователното дружество напълно е обезвъзмедило ищеца за
преживените болки и неудобства, поради което присъдените 5 000 лв. се
явяват свръх обезщетение, несъразмерно на претърпените страдания, водещо
до обогатяване на ищеца за сметка на ответника. Моли съда да отмени
обжалваното решение в съответната му част и да отхвърли исковата
претенция изцяло с присъждане на съответните съдебно-деловодни разноски,
както пред първа, така и пред въззивната инстанция съобразно изхода от
спора.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен
отговор от насрещната страна.
Въззивникът Д. Г. Н. от гр. *****, чрез адв. К. от ВАК, обжалва
решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ за
разликата над 5 000 лв. до претендираните 40 000 лв., както и в частта на
претенцията за законна лихва за периода от датата на увреждането –
30.03.2019г. до 01.09.2020г., намирайки същото за неправилно. На свой ред
твърди нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД, както и неотчитане конкретните
икономически условия в страната и нивото на застрахователното покритие
към момента на увреждането, както и относимата за случая съдебна практика.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението в частта и за
акцесорната претенция. Разграничавайки доброволно платените от
застрахователното дружество на пострадалия 12 000 лв. от присъдените с
обжалваното решение 5 000лв., счита за основателна претенцията за законна
лихва, както следва: законна лихва върху сумата от 12 000 лв. считано от
30.03.2019г. до 13.04.2021г., и законна лихва върху сумата от 5 000 лв.
считано от 14.04.2021г. до окончателното й изплащане. Респ. почиват на
различни правни основания претенциите за лихви, а именно на осн. чл. 429 и
чл. 497 КЗ. Счита, че законната лихва върху претендираното на осн. чл. 432
КЗ обезщетение се дължи от датата на увреждането 30.03.2019г. Съответно на
изложеното в жалбата моли съда да отмени обжалваното решение в
съответните му части, като уважи изцяло исковата претенция за
неимуществени вреди и законна лихва. Претендира присъждане на
2
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. съразмерно уважената част от иска.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен
отговор от насрещната страна.
Въззивните жалби са депозирани в срок и отговарят на изискванията на
чл.262, ал. 1, вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Не се правят нови
доказателствени искания.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
въззивните жалби са процесуално допустими и следва да се насрочат за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалбa, подадена от
“Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-гр.
София и въззивна жалба, подадена от Д. Г. Н. от гр. *****, чрез адв. К. от
ВАК, срещу решение № 510/21.12.2021г. постановено по т.д. № 177/2021г. по
описа на ВОС.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
14.06.2022 г от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3