№ 2964
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100506817 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 139340 от 03.07.2020 г., постановено по гр. д. № 10960/2019 г., по
описа на СРС, I ГО, 169 състав, е признато за установено по предявените от ЗАД „Б.В.И.Г.”
АД срещу „Д. З.“ ЕАД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Д. З.“ ЕАД
дължи на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД сумата от 2520,64 лв., застрахователно обезщетение за
имуществени вреди на л.а. „Киа Сийд“ с рег. № *******, настъпили вледствие ПТП на
29.04.2018 г., както и сумата от 42,71 лв., мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до
09.12.2018 г., ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Със същото решение „Д. З.“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 489,56 лв., представляваща направените съдебни разноски в исковото
производство /изменени по реда на чл. 248 ГПК с определение от 16.03.2021 г./, както и
сумата от 434,96 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Д. З.“ ЕАД, чрез
процесуалния си представител – юрк. К. Р., с надлежно учредена представителна власт по
делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.
Поддържа, че в хода на първоинстанционното производство не е доказано по безспорен
1
начин наличието на противоправно поведение на соченото за деликвент лице, което
съставлява съществен елемент от фактическия състав на деликната отговорност. Изтъква, че
съдържанието на съставения за удостоверяване на процесното ПТП Двустранен протокол,
който е написан от водача на л.а. „Киа Сийд“ напълно е опровергано от свидетелските
показания на К. К. относно механизма на процесното ПТП от 29.04.2018 г. Моли съда да
отмени изцяло обжалваното решение и отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемият – ищец, ЗАД „Б.В.И.Г.” АД в законоустановения срок, чрез
пълномощника си – адв. Т. Р., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.
Моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди направените по делото разноски в
производството пред СГС.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата
на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната
жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Настоящият състав на съда намира за обоснован извода на СРС, че вина за
настъпване на произшествието има водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“, с рег.
№ ******* - К. К., който движейки „Проф. д-р Иван Странски“, посока бул. Симеоновско
шосе, в нарушение на 25, ал. 1 ЗДВП е предприел от дясна пътна лента маневра обратен
завой, без да пропусне движещия се зад него л.а. „Киа“, модел „Сийд“, е регистрационен №
*******, следствие на което предизвиква сблъсък между двете МПС-та, като следствие на
удара, на застрахования при ищеца лек автомобил марка “Киа”, модел „Сийд”, с рег. №
******* са причинени щети.
В тази връзка следва де се отбележи, от показанията на св. Н.Н., участник в ПТП-то и
2
които съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените
по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 29.04.2018
г., подписан без възражения от участниците в ТПТ-то, се установява, че управлявайки МПС-
то си в посока на движение от НСА към бул. Симеоновско шосе при светло време и
нормална видимост, спрял от дясната страна пред него лек автомобил Фолксваген, в
последния момент и неочаквано, е предприел маневра обратен завой, следствие на което е
реализирано ПТП, въпреки че се е опитал да избегне удара, отивайки в лявото платно.
Показанието на свидетеля Н. се подкрепят и от заключението на вещото лице по
изслушаната САвТЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно
дадено и кредитира с доверие, и според което водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. №
******* се изнася плътно към осевата линия и започва да извършва маневра ляв завой към
местата за паркиране. В този момент водачът на л.а. „Киа Сийд“ с рег. № ******* извършва
изпреварване на л.а. „Фолксваген Поло“ от лявата му страна като попада в мъртвата зона за
видимост на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ до 10 м. от линията на очите на водача и
преминал частично в платното за насрещно движение. Ударът на двете МПС е на 0.5 м. в
ляво от осевата линия като л.а. „Киа Сийд“ с рег. № ******* се удря с предна лява част в л.а.
„Фолксваген Поло“ с рег. № ******* в предна лява врата, като същия автомобил е
разположен напречно на л.а. „Киа Сийд“, при скорост на последния около 30 км./ч., а на л.а.
„Фолксваген Поло“ около 8 км./ч., като ударът е бил непредотвратим за водача на „Киа
Сийд“. Посоченият механизъм на настъпване на процесното ПТП не се опровергава напълно
и от показанията на св. К. К., който дава показания, че при опит за паркиране от лявата
страна на пътното платно е бил ударен от водача на лек автомобил „Киа Сийд“, точно когато
е навлизал в насрещното платно. Сведенията за непрекъсната маркировка на мястото на
ПТП в лявата част на пътното платно не опровергават, а потвърждават извода на съда, че
същият е предприел на забранено място маневра в нарушение на ЗДвП, а обстоятелството,
че не е видял движещият се зад него „Киа Сийд“ не води до извод за липсата на
противоправно поведение, независимо дали е подал светлинен сигнал, след като за за водача
на л.а. „Киа Сийд“ ударът е бил непредотвратим.
Изложеното налага извод, че по делото безспорно е установено, че вина за
процесното ПТП има водачът на на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, който е
нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и забраната да застъпват и пресичат
единична непрекъсната линия, като нарушаването на това от водача на л.а. „Киа Сийд“ е
следствие на предприета спасителна маневра.
Доколкото други оплаквания по правилността на обжалваното решение не са
изложени, включително и относно размера на уважените искове, и с оглед на
обстоятелството, че правните изводи, до които въззивният съд достига съответстват на
правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната жалба да се остави
без уважение.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
3
въззиваемия, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 490,89 лв. с ДДС,
представляваща реално направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производството.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на
цената на иска по процесното търговско дело, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139340 от 03.07.2020 г., постановено по гр. д. №
10960/2019 г., по описа на СРС, I ГО, 169 състав.
ОСЪЖДА „Д. З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „*******. ******* да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със съдебен
адрес гр. София, ул. „*******, ет. 7-8, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК,
сумата от 490,89 лв., представляваща сторени разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4