МОТИВИ
към присъдата по НОХД №388/2010 г. по опис на РС *, пети състав
Девненският районен прокурор е възвел обвинителен
акт срещу: И.С.К., ЕГН **********; К.Н.С.; Й.И.В., ЕГН ********** и Р.Р.Д., ЕГН **********, за това, че:
за подс. И.С.К.:***, при условията на опасен рецидив, в съучастие като
подбудител към К.Н.С., Й.И.В. и Р.Р.Д., умишлено ги склонил да извършат престъпление като съизвършители и
като помагач към същите, чрез набавяне на технически средства – оксижен, кислородна бутилка и
бутилка газ пропан-бутан и моторно превозно средство – микробус с неустановен
регистрационен номер и модел, както и чрез обещание да им даде помощ след
деянието, умишлено услеснил извършителите К.Н.С.,
Й.И.В. и Р.Р.Д., да направят опит да отнемат оставена без постоянен надзор чужда движима
вещ – 4650 см жп релси на обща стойност 4000.00 лв, от владението **” ЕАД гр. *, без съгласие на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като деяието останало
недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл.196, ал1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.3 и ал4,
пр.3 и пр.5, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б” НК;
за подс. К.Н.С.:***, при условията на опасен рецидив, като извършител, в
съучастие с Й.И.В.
и Р.Р.Д. – съизвършители и с И.С.К. – подбудител и помагач, чрез използване на
технически средства - оксижен, кислородна бутилка и бутилка газ пропан-бутан и
на моторно превозно средство – микробус с
неустановен регистрационен номер и модел,
направил опит да отнеме оставена без постоянен наздор чужда движима вещ – 4650
см жп релси на обща стойност 4000.00 лв, от владението **” ЕАД гр. *, без съгласие на собственика, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деяието останало недовършено по
независещи от дееца причини – престъпление по чл.196, ал1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.2,
т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б” НК;
за подс. Й.И.В.:***, като извършител, в съучастие с К.Н.С. и Р.Р.Д.
– съизвършители и с И.С.К. – подбудител и помагач, чрез използване на
технически средства - оксижен, кислородна бутилка и бутилка газ пропан-бутан и
на моторно превозно средство - микробус с
неустановен регистрационен номер и модел,
направил опит да отнеме оставена без постоянен наздор чужда движима вещ – 4650
см жп релси на обща стойност 4000.00 лв, от владението **” ЕАД гр. *, без съгласие на собственика, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деяието останало недовършено по
независещи от дееца причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и пр.2,
вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК;
за подс. Р.Р.Д.:***, в съучастие с К.Н.С. и Й.И.В. – съизвършители и с И.С.К.
– посбудител и помагач, чрез използване на технически средства - оксижен,
кислородна бутилка и бутилка газ пропан-бутан и на моторно превозно средство - микробус с неустановен регистрационен номер и модел, направил опит да отнеме оставена без постоянен
наздор чужда движима вещ – 4650 см жп релси на обща стойност 4000.00 лв, от
владението *ляка матириълс” ЕАД гр. *, без съгласие на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деяието останало недовършено по независещи
от дееца причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и пр.2,
вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК;
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението
спрямо всеки един от подсъдимите, като счита същото за безспорно доказано. Моли
съда, да признае всеки
един от подсъдимите за виновен по
възведените обвинения и да наложи за всеки подсъдим наказания „лишаване от свобода” както
следва: за подс. И. К. – съобразно чл.54 НК за срок четири години ефективно; за
подс. Й. В. – съобразно чл.54 НК за срок една година ефективно; за подс. Р. Д.
– съобразно чл.55, ал.1, т.1 за срок три месеца, чието изпълнение да бъде
отложено с изпитателен срок три години.
Разпитани в хода на съдебното следствие, от подсъдимите В. и
Дибрев дават подробни обяснения.След проведено щателно издирване подс.К. не е
установен и издирен, поради което делото се разглежда в негово отсъствие.Подс.С.
е починал, за което има представени доказателства-акт за смърт№56/16.12.2011г.
и спрямо него наказателното производство е прекратено на основание чл.24 ал.1
т.4 НПК.
В прочетените и приобщени към д-вата по делото по реда на
чл.279 ал.1 т.2 НПК обяснения на подс. И. К. , дадени пред друг състав на съда,
същият отрича да е извършвал действия по подбуждане или подпомагане на
остналите трима подсъдими за извършване на престъплението, че не знаел
предварително за рязане на какво желязо подс. Й. В. му поискал за помогне с
инструменти и превоз и че в момента, в който видял, че са нарязали жп релси,
казал на подс. Й. В., че не иска да има нищо общо с това и си поискал веднага инструментите.
Подс. Й. В. твърди, че когато поискал от подс. И. К. да му
помогне с инструменти и превоз, както и когато утоварял подсъдимите К. С. и Р. Д.,
не им абяснил че ще се режат релси и че когато подс. И. К. видял приготвените
за товарене нарязани релси отказал да ги купи и му казал да се оправя сам.
В прочетените и приобщени към д-вата по делото по реда на
чл.279 ал.1 т.1 НПК обяснения на подс. К.С. , дадени пред друг състав на съда,
същият твърди, че когато видял, че са го извикали да помага за рязане и
пренасяне на релси, поискал да се откаже, но подсъдимите Й. В. и И. К. казали,
че няма да има проблем, защото подс. И. К. бил наемател и той останал заедно с
подсъдимите Й. В. и Р. Д. и пренясял нарязаните релси до мястото, където
разтоварили инструментите.
Подс. Р. Д. твърди, че когато видял, че трябва да пренасят
нарязани релси, предложил на подс. К. С. да избягат и че тогава подс. Й. В. им
казал, че няма страшно защото подс. И. К. е наемател, както и че няма да им се
плати докато не се натовари микробуса, двамата с подс. К. С. останали и пренасяли
отрязаните релси до мястото, където трябвало да ги товарят на микробуса.
Защитникът на подс. И.
К. не приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и възведеното
обвинение спрямо подзащитния му за безспорно установени от доказателствата по
делото. Твърди, че не са събрани доказателства, въз основа на които да се
приеме за установено, че подс. И. К. е допускал какво конкретно ще режат с
неговите инструменти подсъдимите до момента, в който е видял пренесените до
пътя нарязани релси, както и че в този момент той е заявил на подс. Й. В., че
не желае да има нищо общо с тях и си поискал обратно инструментите. Оспорва
също така и стойността на инкриминираните вещи като твърди, че следва да бъдат
оценявани само по отпадъчната им стойност при изкупуване за скрап. Моли съда,
да признае подс. И. К. за невиновен по възведеното обвинение.
Защитникът
на подс. Й. В. не приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и
възведеното обвинение спрямо подзащитния му за безспорно установени от
доказателствата по делото. Твърди, че обекта на посегателство е негодна за
употреба вещ изоставена от собственика, поради което и съобразно Тълкувателно
решение №54 от 16.09.1989 г. по н. д.
№49/89 г. не следва да се приема, че деянието е съставомерно, защото такива
вещи не могат да бъдат предмет на кражба. Моли съда, да признае подс. Й. В. за
невиновен. В случай, че съдът не приеме тази теза и счете, че извършил деянието
по възведеното обвинение, моли съда да наложи на подс. Й. С. предвиденото
наказание лишаване от свобода за минимален срок, чието изпълнение да бъде
отложено с минимален изпитателен срок.
Защитникът на подс. Р. Д. не приема описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка и възведеното обвинение спрямо подзащитниия й за
безспорно установени от доказателствата по делото. Твърди, че не е имал умисъл
да върши кражба на процесните вещи, защото е бил нает да работи срещу заплащане
и когато решил, че има нещо нередно, бил убеден от подс. Й. В., че не е
незаконно. Споделя и становището на защитата на подс. Й. В., че процесната вещ
е негодна за употреба и изоставена от собственика, поради което не следва да се
приема, че е осъществено престъплението кражба. В случай, че съдът приеме
тезата на обвинението, моли да наложи на подс. Р. Д. наказанието лишаване от
свобода съобразно чл.55, ал.1, т.1 НК за срок три месеца, чието изпълнение да
бъде отложено с минимален изпитателен срок.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Към 01.09.2010 г. подс. И.К.
имал регистрирани общо четиринадесет предходни осъждания, за първите седем от
които била постановена реабилитация или амнистия, а последвалите още седем
осъждания са както следва: 1. по
НОХД №4378/2002 г. на РС *, в сила от 28.11.2002 г. с наложено наказание
“лишаване от свобода” за срок една година, за деяние по чл.195, ал.1, т.3 и
т.4, вр. чл.20, ал.2 НК; 2. по НОХД
№3780/2004 г. на РС *, в сила от 06.10.2004 г. с наложени наказания “глоба” в
размер 1000 лв и “лишаване от право да управлява МПС” за срок четири месеца, за
деяние по чл.343б, ал.1 НК; 3. по
НОХД №6780/2005 г. на РС *, в сила от 16.06.2006 г. с наложено наказание
“лишаване от свобода” за срок една година и шест месеца, за деяние по чл.195,
ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 НК; 4. по
НОХД №6709/2005 г. на РС *, в сила от 21.06.2006 г. с наложено наказание
“пробация” чрез пробационни мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок една година, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок една година и “150 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото”
за срок една година, за деяние по чл.209, ал.1 НК; 5. по НОХД №248/2006 г. на РС *, в сила от 02.03.2007 г. с наложено
наказание “лишаване от свобода” за срок две години, за деяние по чл.214, ал.1,
пр.1 НК; 6. по НОХД №30/2007 г. на
РС *, в сила от 14.04.2007 г. с наложено наказание “лишаване от свобода” за
срок единадесет месеца и двадесет дни, за деяние по чл.210, ал.1, т.1, вр.
чл.209, ал.1 НК; 7. по НОХД №13/2008
г. на РС *, в сила от 29.02.2008 г. с наложено наказание “лишаване от свобода”
за срок две години, за деяние по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1 НК.
Към м. август 2010 г. подс. И. К.
извършвал прекупвателна дейност с метални машини и съоръжения, които след
нарязване с оксижен предавал в изкупвателни пунктове за скрап. В този период
той редовно наемал подс. Й. В. за работа по нарязване на метали с оксижен. На
31.08.2010 г. подс. Й. В. споделил с подс. И. К., че знае къде има голямо
количество метал и предложил да продаде на подс. И. К. голямо количество метал
на половин цена, ако подс. И. К. му предостави инструменти за нарязване на
метала и осигури превозно средство да извозване на нарязания метал. Подс. И. К.
се съгласил и двамата се разбрали, да приготвят и натоварят инструментите в
ползван от подс. И. К. микробус и в ранните часове на следващата сутрин, да
вземат свид. И. Р., който подс. И. К. също наемал за работа в този период, и
подс. И. К. да ги заведе и остави с машините до известното на подс. Й. В. място
и когато нарежат и приготвят за товарене желязото той да се върне за да ги
вземе със стоката и машините. Според уговорката, около четири часа сутринта,
подс. И. К. закарал подс. Й. В. и свид. И. Р. *** в район който добре познавал,
на място по промишления път от с. Чернево към кариера “Люляка”, непосредствено
преди S-образен завой пресечен от трасирана жп линия разложена от
лявата страна по посоката им на движение. Подс. И. К. спрял автомобила в ляво
от пътя, почти успоредно спрямо отстоящ на около 8 метра вляво от автомобила
разрушен жп мост над крайпътно дере. Подс. Й. В. и свид. И. Р. разтоварили
машините – кислородна бутилка, оксижен и бутилка газ пропан-бутан, при което
подс. И. К. потеглил, а те свалили машините в дерето и ги занесли до северния
край на разрушената жп естакада, от който линията продължавала в посока с.
Чернево. Там подс. Й. В. започнал да нарязва дясната релса спрямо с. Чернево, а
свид. И. Р. трябвало да пренася нарязаните с дължина около и над 1.5 м парчета до
намиращ се на около 47 м източно от жп линията неафалтиран път, за да ги
товарят от там. Този свидетел имал диагностицирано заболяване „Умствена
изостаналост – лека степен, еретичен вариант”, но достатъчно ясно разбрал, че
това, за което са го взели да помага, е кражба и скоро след като се
развиделило, си заминал и оставил подс. Й. В. сам. Той пръдължил известно време
да нарязва още парчета от релсата, след което се обадил на подс. И. К. и му
казал, че е свършил кислорода, че е сам и се намокрил от дъжда, и поискал да
дойде, за да го вземе. Вече на дневна светлина, подс. И. К. се върнал с
микробуса на същото място, където ги оставил и подс. Й. В. го чакал като бил
приготвил машините, но не могъл да измъкне сам кислородната бутилка от дерето
до пътя, при което подс. И. К. слязъл да му помогне да я завържат за колан и да
я издърпат. След като натоварили и потеглили към гр. Суворово, по пътя те
застигнали свид. И. Р. и го качили в микробуса. Попитали го защо си е тръгнал и
той отговорил, че го е страх от такива работи, при което подс. И. К. го
заплашил, че ако каже на някого, ще му отреже главата.
След като взели нова бутилка кислород, подсъдимите И. К. и
Й. В. *** други хора за пренасяне на железата като се разбрали, да им казват,
че подс. И. К. ще плаща по 30.00 лв на човек. Предложили първо на бащата на
свид. И. Р. – подсъдимият Р. Д. като му казали, че трябва да се пренасят тежки
железа, без да обясняват какви точно. Той се съгласил и предложил да вземат и
подс. Кр. С.. На него обяснили, че подс. И. К. търси работник за пренасяне на
железа, без да уточняват какви са железа. С управлявания от подс. И. К.
микробус четиримата отишли до същото място, но този път подс. И. К. не спрял
непосредствено преди S-образния
завой, а при края завоя навлязъл в ляво и спрял след петдесетина метра по
неасфалтиран почвен път, разположен успоредно на около 47 м източно от жп
линията. Там подсъдимият И. К. казал да разтоварват бързо, защото по пътя
минавали често товарни камиони, предупредил, че трябва да стоят приведени, за да
не се виждат и дал на подс. Р. Д. да сложи друга фанела, защото неговата била
бяла и се виждала. Непосредствено след разтоварването подс. И. К. потеглил с
микробуса. Тримата подсъдими Й. В., Кр. С. и Р. Д. с инструментите в ръце тръгнали
към жп линията по пътека, още в началото на която, на около 10 м от мястото
където спрял микробуса имало две нарязани релсови парчета, а по-нататък в
посока към жп линията имало струпани още няколко. Когато видели какво всъщност
е желязото, което трябва да пренасят, подсъдимите Р. Д. и К. С. казали на подс.
Й. В., че ще се откажат. Подсъдимият Й. В. им отговорил, че няма от какво да се
притесняват, защото подс. И. К. бил наемател и добавил също, че няма да получат
никакви пари докато не натоварят микробуса, при което двамата решили да
останат. Първоначално подс. Й. В. продължил да нарязва релсата на парчета, а
подсъдимите Кр. С. и Р. Д. премъквали нарязаните парчета в близост до мястото,
където спрели с микробуса. Докато вършели това, по пътя край жп линията често
преминавали товарни автомобили към и от кариерата, които имали достатъчно добра
видимост към мястото и действията на подсъдимите. Същевременно, подс. И. К. с
мотопед се върнал в същия район и спрял на хълма, намиращ се на около 85 м
източно от жп линията, над мястото, където спрял преди това с микробуса, и от
там наблюдавал действията на останалите. Докато се намирал там, подс. Й. В.
поддържал мобилна връзка с него и предавал на другите двама, че подс. И. К.
настоява по-бързо да се изнасят нарязаните парчета релси и им показал къде е
спрял с мотопеда. За да стане по-бързо пренасянето, подс. Й. В. спрял да реже с
оксижена и започнал да помага на другите двама да пренесат парчетата в близост до
мястото за товарене. Тримата подсъдими почти били привършили с пренасянето,
когато по сигнал от шофьори на минавищиге в близост камиони, на мястото дошли
служители на охранителната фирма „СОТ 161” ЕООД. Те извършвали физическа охрана
на целия обект „ТСИ Чернево”, включващ кариерата, трошачна инсталация,
складове, жп линията и др. Свидетелите М.С. и М. Неделчев още при
приближаването по неасфалтирания наземен път видял как двамата подсъдими Й. В.
и К. С. с помощта на колани изнасят нарязани релси към пътя. Когато стигнали до
тях се появил и подс. Р. Д.. На служителите на охранителната фирма тримата
обяснили, че друг човек ги наел, за да свършат това и в тяхно присъствие подс.
Й. В. се обадил на подс. И. К. и му казал да дойде, защото били хванати от охраната.
Същевременно охранителите уведомили РУП * и поискали съдействие. Скоро след
появата на служителите на РУП, на мястото дощъл и подс. И. К., който обяснил,
че инструментите са негови и че другите трима подсъдими му ги поискали за
рязане на метал и на своя глава са дошли на мястото. Четиримата подсъдими били
задържани, а проведения в същия ден оглед на местопроизшествието установил
както конкретното място, от което било извършено прерязването на релсите от жп
линията, така и местата на нарязването на релсите на парчета, а също и
намиращите се в района инструменти – оксижен, кислородна бутилка и бутилка газ
пропан-бутан, както и струпаните на две основни купчини общо 27 бр. нарязани
парчета релси, от които 20 бр. с дължина 1.8 м и 7 бр. с дължина 1.5 м.
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно
изготвено заключение по назначената в досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза, стойността на инкриминираните вещи като
употребявани жп релси е 4000.00 лв.
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно
изготвено заключение по назначената съдебно-техическа и оценителна експертиза в
съдебната фаза на производството, инкриминираните вещи са били преди
нарязването в много добро техническо състояние с едностранно износване в
следствие на минимална експлоатация и са напълно годни за използване като релси
„втора употреба” в случаите, изрично предвидени в т.2.1.1.2 от Инструкция за
устройство и поддържане на горното строене на железния път и железопътните
стрелки, издадена от Централното управление на НК БДЖ, 2003 г. Видно от същото
заключение, стойността на инкриминираните вещи като метален отпадък за скрап
възлиза на 1070.90 лв.
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно
изготвено заключение по назначената комплексна съдебно-медицинска
психиатрическа и психологическа експертиза, свид. И.Р. страда от заболяване
„Умствена изостаналост – лека степен, еретичен вариант”, към момента на
извършване на деянието е могъл да възприема правилно и към момента на
провеждане на последващите разпити е могъл да възпроизвежда достоверно факти и
събития имащи отношение към делото.
Видно от представените писмо изх.№777 от 08.11.2010 г. от „*
*т” АД, договор за продажба на акции от „Люляка” ЕАД гр. * и
писмо изх.№39 от 13.12.2010 г. от „*” ЕАД и
удостоверение * от 22.07.2010 г., инкриминирания обект е собстеност на „*” ЕАД, с представляващ и изпълнителен директор *, като едноличен собственик на капитала на „*” ЕАД е „* ц*” АД с
представляващ и изпълнителен директор Валентина Грозданова.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно и категорично установена след анализ и преценка по отделно и в
съвкупност на всички събрани доказателства. Относно поведението и възприятията
на всеки един от четиримата подсъдими за действията които са осъществени от
ранните сутрешни часове на 01.09.2010 г. до тяхното задържане в обедните часове
на същия ден, данни са налице основно от приобщените гласни доказателствени
средства – обяснения на обвиняемите и показания на разпитаните свидетели.
В основната си част относно най-съществените
фактически обстоятелства, тези гласни доказателства са напълно еднозначни,
ясни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Такива конкретно са обясненията на
всеки един от подсъдимите Й. В. и И. К., наред с показанията на свид. И. Р.
относно предшестващата деянието фактическа обстановка. Описаните от тях данни
сочат несъмнено, че на 01.09.2010 г., още в началните
среднощни часове, двамата подсъдими И. К. и Й. В., с приготвено и натоварено в
микробуса на подс. И. К. негово обемно и тежко специализирано техническо
оборудване за рязане на метал, отишли до дома на свид. И. Р. *** се отправили
към района на добре известен им (както на всички живущи в региона) промишлен
обект – каменна кариера, където пристигнали по тъмно и спрели непосредствено
(на около 8 метра успоредно) до изведена от експроатация жп линия, точно до
дере, над което бил трасиран разрушен жп мост, чиито обемни бетонни основи ясно
се открояват и виждат и нощем.
Тази първа група основни и
безспорни фактически обстоятелства сочи на няколко несъмнени и твърде съществени
констатации за субективното отношение на всеки от двамата подсъдими И. К. и Й. В.
към извършеното. Първо – че са действали при сериозно предварително планиране,
организиране и техническо обезпечаване, а следователно – и с ясна и целенасочена
представа за конкретната дейност, която ще извършват. Защото само на това
навеждат осигурените подходящ транспорт и специални, специфични технически
средства, както и особения начален момент на отпочване на планираните действия,
който определено не е инцедентно или спонтанно подбран предвид изтъкната
фактическа, физическа и техническа сложност на предварителната подготовка. Второ
– че са знаели много добре къде конкретно отиват и спрямо кой обект ще
извършват съответните технически обезпечени действия. Защото обемното техническо
оборудване за рязане на метал, което е изключително тежко за неориентирано и
безцелно пренасяне на ръце из пресечената местност в нощната тъма, е стоварено не
другаде, а непосредствено до единственото в района метално съоръжение –
изведената от експлоатация жп линия. И трето – че предварително ясно са
съзнавали противообществения характер на целенасочените си действия. Защото няма
друг фактически основан извод за взетото от двамата решение да осъществят тази сложно организирана, трудоемка
и технически обезпечена присвоителна дейност в района на промишлен обект, спрямо
непритежавана от тях и непоставена в тяхно разпореждане вещ, именно под
прикритие на нощната тъма, в период от денонощието когато намиращия се в
непосредствена близост натоварен транспортен участък не се експлоатира,
обезлюден е, и кръга от евентуални очевидци на дейността им е сведен до минимум.
Точно този, предварително обмислен и подбран от двамата подсъдими И. К. и Й. В.
момент на първоначалните им действия, е факта който категорично сочи на съзнаваната
и от двамата противоправност на намисленото и опровергава защитната теза на
подс. И. К., че не е знаел откъде конкретно и каква вещ ще нарязва подс. Й. В.
и поради това не разбрал, че ще се извършва кражба. Това, което подс. И. К.
безспорно е разбрал още в този предхождащ деянието етап, и с което
предварително се е съгласил е, че посреднощ в район на промишлен обект ще се
извършва нарязване и вземане на непритежавана от тях и непоставена в тяхно разпореждане
метална вещ. Тези констатации означават всъщност, че подс. И. К. предварително
е съзнавал в достатъчно ясна степен основните обективни елементи на конкретно
по вид престъпно посегателство – кражба, а с това и противообществения характер
на плануваното деяние. И след като предварително подс. И. К. е съзнавал, че се
планува извършване на кражба на обемна метална вещ, по същество е без особено
значение дали още в този момент или по-късно е узнал откъде точно и каква
конкретно по вид метална вещ ще се краде. Същественото е доколко този вече
първоначално формиран в достатъчно ясна степен умисъл за извършване на
конкретно престъпление, е доразвит, както и, дали и доколко всеки от
подсъдимите И. К. и Й. В. е участвал и при фактическото осъществане на
плануваната и подготвяна кражба.
Началните действия по
фактическото осъществяване на престъплението след разтоварване на техническото
оборудване в непосредствена близост до разрушения жп мост, също се установяват
основно от обясненията на подсъдимите И. К. и Й. В., както и от показанията на
свид. И. Р.. Тези гласни доказателства са безпротиворечиви относно
обстоятелствата, че подс. И. К. заминал с автомобила, а подс. Й. В. и свид. И. Р.
се заели съответно с нарязване и пренасяне на части от жп релсите до подходящо
за натоварването им място като тази съвместна дейност продължила до
развиделяване когато свид. И. Р. ***, след което подс. Й. В. се обадил на подс.
И. К., който отново дошъл с микробуса до същото място и двамата заедно
натоварили обратно машините в микробуса и се отправили към гр. Суворово, а по
пътя видели свид. И. Р. ***. И при тези фактически констатации отново момента
на извършване на конкретните действия сочи поредното обективно обстоятелство от
съществено значение за преценка относно субективното отношение на подс. И. К.
към извършеното. Това е факта, че при повторното си пристигане на същото място,
като е излязъл от автомобила, за да помогне на подс. Й. В. да извадят машините
за рязане на метал от дерето, вече на дневна светлина и от непосредствена
близост, подс. И. К. е възприел напълно ясно както разрушената жп естакада,
така и продълженията на жп линията от южната и от северната страни на
крайпътното дере. За пряката видимост на дневна светлина от мястото на спиране
на микробуса и от мястото на изваждане на кислородната бутилка от дерето към
съответните обекти, съдебния състав придоби непосредствени възприятия при проведения
оглед на местопрестъплението в съдебната фаза на производството. И при
изтъкнатата вече констатация, че подс. И. К. предварително е знаел всички други
детайли на плануваното посегателство, съдът намира за безспорно установено, че
при повторното си пристигане на същото място на дневна светлина, подс. И. К.
несъмнено е възприел ясно не само къде, но и каква конкретно метална вещ е
нарязвал подс. Й. В..
Относно отношението на
подсъдимите И. К. и Й. В. към свид. И. Р. след като са го влези с тях в
микробуса при връщането им за гр. *,
събраните гласни доказателства не са еднозначни. Свидетелят И. Р. посочва, че е
казал на двамата подсъдими, че се отказал да им помага, защото разбрал, че се
върши кражба, при което подс. И. К. го предупредил да не разказва на никой
какво са правили и го заплашил, че в противен случай ще го убие, докато двамата
подсъдими описват, че свид. И. Р. им обяснил, че си тръгнал, защото железата
били много тежки и се уморил. Измежду тези две групи противоречиви гласни
доказателства, съдът кредитира показанията на свид. И. Р. като безпристрастно
дадени в резултат от непосредствени лични възприятия. Съобразно приобщеното
заключение по комплексната съдебномедицинска психологическа и психиатрична
експартиза, този свидетел страда от умствена изостаналост – лека степен,
еретичен вариант. И от анализа на обстоятелствената част на експертизата става
ясно, че именно поради интелектуалния дефицит, за личността на свид. И. Р. са характерни
две съществени особености. Първата е, че мисловната дейност при свид. И. Р. се
формира основно от непосредствените му конкретно-образни възприятия, поради
което е развита само механичната и конкретно-образна памет и той е в състояние
да възпроизвежда чрез показанията си ясно и конкретно-образно само факти които
лично и непосредствено е възприел. Втората съществена особеност за този
свидетел е, че той няма достатъчен мисловен капацитет, който да му позволява да
си измисля и да описва правдоподобно факти, които не е възприел. Също така, за
този свидетел няма данни за наличие на интерес от даване на уличаващи показания
спрямо подсъдимите И. К. и Й. В., докато твърденията на подсъдимите И. К. и Й. В.
са израз на опроверганата от другите доказателства защитна теза защитна теза за
непричастност на подс. И. К. към деянието. Така кредитираните от съда показания
на свид. И. Р. удостоверяват по несъмнен начин цялостната съпричастност на
подс. И. К. към действията на подс. Й. В. и потвърждават напълно изтъкнатите
вече констатации, за изначални съвместни умишлени действия на тези двама
подсъдими по плануване, подготовка и осъществяване на престъплението.
По същество, относно
последвалите действия по ангажиране и на другите двама подсъдими Кр. С. и Р. Д.
и довършване с тяхно участие на дейността по нарязване и пренасяне на парчетата
жп релси до уговореното място за товарене, също е налице съответствие на
обясненията на четиримата подсъдими по основните фактически обстоятелства за
това кой и какви действия е извършвал. Застъпената от защитата на подс. Р. Д.
теза, че не е съзнавал противоправната същност на деянието поради даваните му
обяснения от другите двама подсъдими, че подс. И. К. е „наемател”, е
несъстоятелна. От обясненията и на двамата подсъдими Кр. С. и Р. Д., става
ясно, че още с пристигането им на мястото и при вида на вече нарязаните жп
релси, и двамата са осъзнали противообществения характер на дейността, за която
са били извикани и са обмисляли да се откажат. Иначе казано – противаправността
на деянието е била очевидна и напълно съзнавана изначално, което е и съществено
за преценката относно субективното отношение на тези двама подсъдими към
деянието. Обстоятелството дали и доколко са повярвали на последвалото обяснение
от уговарящите ги би било показателно само за интелектуалния им капацитет и не
е в състояние да промени факта, че противоправната същност на деянието е изначално
осъзната. Всъщност, от обстойните обяснения на подс. Р. Д. става напълно ясно,
че причина да не си тръгнат не е обяснението, че подс. И. К. е „наемател”, а
много по-силния материален аргумент – че няма да получат обещаните пари, ако не
се натовари микробуса. Показателен за тежестта на този аргумент е факта, че точно
при това болезнено откровено обяснение при съдебното следствие подс. Р. Д. изпадна
в спонтанно емоционално разстройство и се разплака. Наред с това, в своите
обяснения подс. Р. Д. посочва също, че при пристигането с микробуса, подс. И. К.
им казал да разтоварват бързо, защото по пътя
минавали често товарни камиони, предупредил, че трябва да стоят приведени, за
да не се виждат и дал на подс. Р. Д. да сложи друга фланела, защото неговата
била бяла и се виждала. Съдът няма причина
да не кредитира тези обяснения на подс. Р. Д.. По същество, в противоречие с
това описание е само откроилата се като недостоверна защитна теза на подс. И. К..
Докато обясненията на подс. Р. Д. не са в противоречие с останалите гласни и
обективни доказателства, дават подробно и цялостно описание на непосредствено
възприетите обстоятелства и са логически непротиворечиви. Също така, тези
обяснения не представляват и т. нар. „оговор”, тъй като не са нито единствено,
нито основно доказателство за участието на другите подсъдими при извършване на
деянието, а и чрез тези обяснения, подс. Р. Д. не оневинява себе си и не
облагодетелства собственото си процесуално положение за сметка на някой от
другите подсъдими. Напротив – така кредитираните обясненията на подс. Р.
Д., не само потвърждават за пореден път обстоятелството, че подс. И. К. е знаел
отлично какво престъпно посегателство се върши, но също така удостоверяват, че
чрез казаното им от подс. И. К., и подсъдимите Кр. С. и Р. Д. са осъзнали
недвусмислено действителната противоправна същност на деянието, с което се опровергава
и защитната теза за несъстовомерност на тяхното поведение от субективна страна.
Кредитираните от съда обяснения на подсъдимите Кр.
С. и Р. Д. сочат още едно съществено обстоятелство относно поведението на подс.
И. К.. И двамата посочват, че след като са разтоварили инструментите и са
започнали пренасянето на нарязаните парчета релси, подс. Й. В. е разговарял многократно
с подс. И. К. само по мобилен телефон, без да е излизал на наземния път. Също
така, за разлика от колебливия и недостатъчно ясен отговор от подс. Кр. С., подс.
Р. Д. категорично посочва, че видял подс. И. К. с моторче да ги наблюдава не от
наземния път, а от възвишението над този път. Нещо повече – дори и подс. Й. В.
посочва, че е разговарял с подс. И. К. само по телефон и не описва двамата да
са се виждали на мястото, посочено от подс. И. К.. Тези гласни доказателства
опровергават напълно твърденията на подс. И. К., че едва когато отишъл
непосредствено до приготвените за натоварване парчета от релси разбрал какво ще
се товари и тогава отказал на подс. Й. В. да ги превозва и си поискал
инструментите. Защото от кредитираните обясненията на другите подсъдими става
ясно първо, че такъв разговор между двамата в близост до приготвените за
товарене парчета релси изобщо не е провеждан и че подс. И. К. е виждал много
добре какви вещи се пренасят от местоположението си на възвишението над наземния
път, чието действително наличие и отлична панорамна видимост, съответстващи на
даденото описание от подс. Р. Д., бяха установени и при проведения съдебен
оглед. Също така, и факта че подс. И. К. е наблюдавал от разстояние действията
на другите трима подсъдими напълно съответства и на направените вече
констатации за неговата изначална съпричастност като съорганизатор на
престъплението.
Безпротиворечиви
и ясни са гласните доказателтва както от обясненията на подсъдимите, така и от
показанията на всеки един от свидетелите М.С., М.С. и М. Неделчев относно поведението
на всеки от подсъдимите при появата на служителите от охраната на обекта.
Непосредствено възприетите действия на подсъдимите Й. В., Кр. С. и Р. Д. и
намиращите се при тях машини и нарязани парчета релси недвусмислено са обективирали
престъпното посегателство като всеки от свидетелите възпроизвежда обясненията и
на тримата задържани за съпричастност и на подс. И. К. към стореното, както и
обстоятелството, че в присъствие на охранителите, подс. Й. В. уведомил подс. И.
К., че са хванати от охраната и го повикал. При множеството предходно посочени
фактически констатации отноно действителното субективно отношение на подс. И. К.
към деянието, съдът приема последвалото доброволно негово явяване на
местопрестъплението именно като част от действията по изграждане и поддържане
на неговата изначално декларирана защитната теза, която в хода на
производството е категорично опровергана от събраните доказателства и техния
цялостен анализ по отделно и в съвкупност.
Относно
стойността на инкриминираните вещи, съобразно изготвената в съдебната фаза на
производството съдебно-техническа и оценителна експертиза, съдът приема за
напълно обосновано становището на вещото лице, че процесните жп релси са били преди нарязването в много добро техническо
състояние с едностранно износване в следствие на минимална експлоатация и са
напълно годни за използване като релси „втора употреба” в случаите, изрично
предвидени в т.2.1.1.2 от Инструкция за устройство и поддържане на горното
строене на железния път и железопътните стрелки, издадена от Централното
управление на НК БДЖ, 2003 г. Наред с това напълно обосновани са и дадените от
експерта разяснения и изтъкнатите аргументи при изслушването му в с. з., че
обект на бракуване не са жп релсите, а релсовия път като цялостно съоръжение, а
за всеки отделен елемент на съоръжението има самостоятелна спецификация и
експерта е дал отговор за годността им именно като отделни съставни части на
съоръжението и е оценил съответното количество на 4000.00 лв, а не като негоден
за употреба метал за скрап.
Също така, като годни за повторна употреба отделни съставни
части на бракувано съоръжение, инкриминираните вещи не представляват
производствен или някакъв друг отпадък по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение №54
от 16.09.1989 г. на ОСНК. Наред с това, инкриминараната
вещ се намира извън територията на предприятиието не поради безстопанствено
отношение собственика, изразяващо се в изхвърляне или изоставяне, а защото е
съставна част от производствено съоръжение, чието предназначение е било да
извежда стоки именно извън територията на кариерата и защото това съоръжение е трайно
прикрепено към земната повърхност. Допълнителен аргумент в тази насока е и
факта, че наред с останалите съоръжения на предприятието, и за този бракуван
обект е възложено опазване на ангажираната от собственика охранителна фирма и
именно нейните служители са предотвратили довършването на престъплението.
Визираната като установена фактическа обстановка се потвърждава изцяло и
от констатациите по проведения съдебен оглед, а също така и от приобщените по реда
на чл.283 НК документи: докладна записка от
01.09.2010 г., протокол за оглед на местопроизшествието от 01.09.2010 г., СОЕ,
свидетелства за съдимост, справки за характеристични данни за подсъдимите,
протокол за отговорно пазене, протокол за връщане на веществени доказателства
от 02.09.2010 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че всеки един от подсъдимите, е осъществил от
обективна и субективна страна, фактическия състав на следното престъпление:
за подс. И.С.К.:***, при условията на опасен рецидив, след предварителен
сговор с Й.И.В., в съучастие като подбудител, умишлено склонил К.Н.С. и Р.Р.Д.
да извършат престъпление, и като помагач, чрез набавяне на технически
средства – оксижен, кислородна бутилка и бутилка газ пропан-бутан, умишлено
услеснил извършителите Й.И.В., К.Н.С. и Р.Р.Д., да направят опит да отнемат
оставена без постоянен надзор чужда движима вещ – 4650 см жп релси на обща
стойност 4000.00 лв, от владението *ляка матириълс” ЕАД гр. *, без съгласие на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като деяието останало
недовършено по независещи от дееца причини и вещта не е била под постоянен
надзор – престъпление по чл.196,
ал1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр.
чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б” НК.
за подс. Й.И.В.:***, след
предварителен сговор с И.С.К., в съучастие с К.Н.С.
и Р.Р.Д. като съизвършители, и с И.С.К. като подбудител и помагач, чрез
използване на технически средства – оксижен, кислородна бутилка и бутилка газ
пропан-бутан, направил опит да отнеме оставена без постоянен надзор чужда
движима вещ – 4650 см жп релси на обща стойност 4000.00 лв, от владението *ляка
матириълс” ЕАД гр. *, без съгласие на собственика, с намерение противозаконно
да ги присвои, като деяието останало недовършено по независещи от дееца причини
и вещта не е била под постоянен надзор – престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК.
за подс. Р.Р.Д.:***, в
съучастие с К.Н.С. и Й.И.В. като съизвършители, и с И.С.К. като
подбудител и помагач, чрез използване на технически средства – оксижен,
кислородна бутилка и бутилка газ пропан-бутан, направил опит да отнеме оставена
без постоянен надзор чужда движима вещ – 4650 см жп релси на обща стойност
4000.00 лв, от владението *ляка матириълс” ЕАД гр. *, без съгласие на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като деяието останало
недовършено поради независещи от дееца причини и вещта не била под постоянен
надзор – престъпление по чл.195, ал.1,
т.2, т.4, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК.
Причини за извършването на престъпленията – незачитане неприкосновеността
на собствеността и стремеж към противоправно облагодетелстване за всеки един от
подъсдимите, а за подс. И. К. и трайно изградена противоправна нагласа на
личността.
Всеки един от подсъдимите е осъществил престъплението при
форма на вината пряк умисъл като е съзнавал противообществения характер на
своите действия, предвиждал е, и е целял
настъпването на общественоопасните последици от деянието. Сговорът между подс. И. К.
и подс. И. В. е формиран предварително в спокойна обстановка като е извършено
планиране, подготвено е техническо оборудване, предвидена е необходимост от
привличане и на други съизвършители и са разпределени функциите на отделните
участници. Независимо, че в заключителната част на обвинителния акт,
предварителния сговор между тези двама подсъдими не е посочен като квалифициращ
елемент, доколкото обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа
фактически твърдения по този квалифициращ признак и същият не обуславя
приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление, тази квалификация
следва да бъде приложена спрямо подсъдимите И. К. и Й. В. и без да е допуснато
изменение на обвинението. Подсъдимите Кр. С. и Р. Д. са осъзнали едва при
непосредственото пристигане на местопрестъплението за противоправния характер
на предложената срещу заплащане дейност и решеието въпреки това да участват е
взето спонтанно, поради което спрямо тях квалифициращ признак предварителен
сговор не е налице.
Предвид факта, че подс.
И. К. не е участвал при непосредствените фактически действия по отнемане на
процесните вещи, но съзнателно и в изключително съществена степен е улеснил
тази дейност чрез набавените от него технически средства, същият е действал
като помагач по смисъла на чл.20, ал.4 НК, а съучастническата дейност на останалите
трима подсъдими се изразява в извършителство съобразно чл.20, ал.2 НК. Двамата подсъдими
И. К. и Й. В. са съзнавали, че предлагат на подсъдимите Кр. С. и Р. Д. да им
съдействат при осъществяване на предваритлено намисленото и подготвено
престъпление, и целенасочено, за да ги мотивират да се съгласят, са им
предложили заплащане. Така оказаното давление е било решаващ мотив за всеки един
от подсъдимите Кр. С. и Р. Д. да вземе решение да участва при извършване на
престъплението, поради което съобразно чл.20, ал.3 НК формата на съучастие както
за подс. И. К., така и за подс. Й. В. се изразява и в подбудителство. Но
относно подс. Й. В. в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат
фактически твърдения за осъществяване и от негова страна на съответните
подбудителски действия и той не е могъл да реализира пълноценно правото на
защита в тази насока, поради което подс. Й. В. не следва да бъде признат за
виновен относно осъществяване на престъплението и в качеството на подбудител.
Квалификацията
на деянието по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б."б" НК като осъществено при условията на
опасен рецидив за всеки един от подсъдимите И. К. и Кр. С. се
обуславя от предходните им осъждания за умишлени престъпления от общ характер с ефективно наложени наказания лишаване от свобода,
от чието изтърпяване до извършване на настоящото престъпление, не е бил изтекъл
петгодишния срок по чл.30, ал.1, изр.1 НК.
Квалификацията на престъплението по чл.195, ал.1, т.2 НК НК като
извършено спрямо вещ, оставена без постоянен надзор, се обуславя от факта, че
инкриминирана част от релсовия път е разположена в неоградено и общодостъпно
място без непосредствена и непрекъсната физическа или техническа охрана.
Квалификацията на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 НК като
извършено чрез използване на техническо средство се обуславя от факта, че за
фактическата власт върху трайно прикрепените към земната повърхност жп релси е
осъществена чрез нарязване със специализирано техническо оборудване.
Квалификацията на извършеното деяние като
опит съобразно чл.18, ал.1 НК за всеки един от четиримата подсъдими се обуславя
от факта, че изпълнителното деяние не е било довършено по независещи от тях
причини. Това е така, защото въпреки нарязването и приготвянето на парчетата от
жп релси за превозване, върху същите не била установена трайна фактическа власт
от извършителите поради появата на охрана и започнатото изпълнително деяние
останало недовършено във фазата на опита.
Предвид
предотвратяването на деянието във фазата на опита предвиденото превозно
средство за превозване на инкриминираните вещи не е използвано и по тази
причина, в частта относно квалификацията на деянието за всеки един от
подсъдимите като осъществено при условията на чл.195, ал.1, вр. ал.4, пр.2 НК,
същите следва да бъдат признати за невиновни.
При
определяне вида и размера на наказанието
за подс. И. К. съдът прецени степента на обществената опасност на
престъплението, която определи като висока. Въпреки недовършеността на деянието
във фазата на опита и оставането на обекта на посегателството в патримониума на
неговия собственик, следва да се изтъкне, че това се дължи изключително на
намесата на охраната на промишления обект непосредствено преди извършителите да
осъществят трайна фактическа власт върху инкриминираните вещи. Също така
степента на обществена опасност на деянието е висока и поради значителната
стойност на обекта на посегателството – 4000.00 лв, както и поради това, че за
улесняване на отнемането, жп релсите са били нарязани и са останали негодни за
последващо ползване съобразно основното им преднаначение и след деянието имат
само остатъчна стойност като метал за скрап, а така също и поради сложния
механизъм на осъществяване на деянието, включващ участие на няколко извършители
и употреба на специализирано техническо оборудване. Съдът прецени като съществено висока степента на обществена опасност на подс. И. К.. Към момента на извършване на деянието,
подсъдимият е имал общо четиринадесет предходно регистрирани осъждания, за
последните седем от които (постановени в рамките на шест години) не е
реабилитиран. Извън обуслявящите квалифициращия признак “опасен рецидив”, съдът
преценява внушителния брой на предходните осъждания за този подсъдим като доказателство
за съществено високата степен на неговата обществена опасност, при което
настоящото деяние се явява поредна дръзка проява на трайно формирани
престъпни наклонности. Изложените
обстоятелства, съдът прецени като съществено отегчаващи наказателната
отговорност на подс. И. К.. Също като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът прецени недобрите характеристични данни за
подс. И. К., както и факта,
че този подсъдим наред с подс. Й. В. има съществена роля както при
предварителното планиране и подготовка на деянието, така и техническото му
обезпечаване, за което е предоставил специфичното техническо оборудване, чрез
което е осъществена основната дейност по нарязване на жп релсите на части,
годни за отнемане от трайното им местополагане. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени
факта, че макар и негодна за ползване по предназначение, инкриминираната вещ е
останала в патримониума на собственика с остатъчна стойност като метал за скрап.
Предвид факта, че довършването на изпълнителното деяние е предотвратено от
охранителната служба в заключителната фаза на посегателството, непосредствено
преди извършителите да установят трайна фактическа власт върху инкриминираната
вещ и след като вещта е била вече повредена и негодна за ползване по
предназначение, както и че недовършеността на престъплението се дължи
изключително на намесата на охраната на промишленото предприятие, съдът намира, че не са налице основанията по чл.58,
б.”а”, вр. чл.18, ал.2 НК за определяне на по-леко наказание от предвиденото за
довършено престъпление. Доколкото деятелността на подс. И. К. не
се изразява само в помагачество, а в предварителен сговор с подс. Й. В., той е
участвал както при планирането, така и при предварителната подготовка, а също и
при склоняването на подсъдимите Кр. С. и Р. Д. да участват в престъплението,
спрямо подс. И. К. е неприложима и разпоредбата па чл.58, б.”б” НК. Но дори
подс. И. К. да би имал само качеството на помагач при това престъпление, съобразно
особено важното значение на предоставената от този подсъдим техника за
осъществяване на посегателството, разпоредбата на чл.58, б.“б“ отново не би
следвало да се прилага. Изложените съображения мотивират съда, съгласно чл.54 НК, да наложи на подс. И. К. предвиденото
в специалната част на НК наказание „лишаване от свобода” при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, в
размер между минималния и средния предвиден за квалификациращия признак „опасен
рецидив”, в посока към минималния – четири години. Предвид регистрираните
предходни осъждания на подс. И. К. с наложени наказания „лишаване от свобода”,
спрямо същия не е приложима разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и следва да търпи
настоящото наказание ефективно в затвор при първоначален строг режим.
Съдът
като взе предвид предходните осъждания на подс.К. установи , че са налице
основанията за приложението на разпоредбите на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК по
отношение на наказаннията по влезли в сила присъди по настоящото НОХД ,НОХД
№269/2011г. по описа на РС *, с наложено наказание”лишаване от свобода” за срок
от три години и по НОХД № 283/2011г. по описа на РС * с наложено
наказание”лишаване от свобода” за срок от четири години.Най- тежко наказание се
явява „лишаване от свобода” за срок от четири години което следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор”.Имайки предвид изключително
високата степен на обществена опасност на подс.К., многобройните му предходни
осъждания и изключително високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, съдът намира , че спрямо него не са изиграли положителна роля нито
специалната ,нито генералната превенция. Касае се за деец , който въпреки
многобройните си осъждания и изтърпяване на наказания „лишаване от свобода”
ефективно не се е поправил и превъзпитал и е продължил да върши
престъпления.Поради гореизложеното съдът прецени, че спрямо подс.К. следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.24 НК и наложеното му общо най- тежко
наказание да бъде увеличено с ½ ,
като му бъде наложено едно общо най- тежко и увеличано наказание”лишаване от
свобода” за срок от шест години което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг” режим в затвор.
При определяне вида и размера на наказанието за подс. Й. В. съдът прецени
степента на обществената опасност на престъплението, която определи като
висока. Въпреки недовършеността на деянието във фазата на опита и оставането на
обекта на посегателството в патримониума на неговия собственик, следва да се
изтъкне, че това се дължи изключително на намесата на охраната на промишленото
предприятие непосредствено преди извършителите да осъществят трайна фактическа
власт върху инкриминираните вещи. Също така степента на обществена опасност на
деянието е висока и поради значителната стойност на обекта на посегателството –
4000.00 лв, както и поради това, че за улесняване на отнемането, жп релсите са
били нарязани и са останали негодни за последващо ползване съобразно основното
им преднаначение и след деянието имат само остатъчна стойност като метал за
скрап, а така също и поради сложния механизъм на осъществяване на деянието,
включващ участие на няколко извършители и употреба на специализирано техническо
оборудване. Изтъкнатите
обстоятелства относно високата степен на обществена опасност на деянието, съдът
прецени и като отегчаващи наказателната отговорност на подс. Й. В.. Също като
отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени факта, че този подсъдим
наред с подс. И. К. има основна роля при предварителния замисъл, планиране и
подготовка на деянието, както и при непосредственото му извършване, доколкото
лично е извършвал съществената дейност по нарязване на жп релсите на части,
годни за отнемане от трайното им местополагане. Съдът прецени като невисока степента на
обществена опасност на подс. Й. В.
предвид обстоятелството, че същият няма предходно регистрирани осъждания. Като смекчаващи отговорността обстоятелства наред с липсата на предходни
осъждания, съдът прецени добрите характеристични данни за подс. Й. В.,
недоброто му материално състояние, изразеното критично отношение към стореното,
както и направените от този подсъдим частични признания в хода на
производството, а също и факта, че макар и негодна за ползване по
предназначение, инкриминираната вещ е останала в патримониума на собственика с
остатъчна стойност като метал за скрап. Предвид факта, че довършването на
изпълнителното деяние е предотвратено от охранителната служба в заключителната
фаза на посегателството, непосредствено преди извършителите да установят трайна
фактическа власт върху инкриминираната вещ и след като вещта е била вече
повредена и негодна за ползване по предназначение, както и че недовършеността
на престъплението се дължи изключително на намесата на охраната на промишленото
предприятие, съдът намира, че не
са налице основанията по чл.58, б.”а”, вр. чл.18, ал.2 НК за определяне на
по-леко наказание от предвиденото за довършено престъпление. Изложените съображения мотивират съда, съобразно чл.54 НК, да наложи на
подс. Й. В. предвиденото в специалната част на НК наказание „лишаване от
свобода” при паритет между
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, в минимален размер – една година
. Спрямо подс. Й. В. са
налице обективните основания по чл.66, ал.1 НК и предвид
констатацията за невисока степен на обществена опасност на неговата личност,
съдът намира, че за постигане на поправителен ефект спрямо същия, не е
наложително наказанието да бъде търпяно ефективно и следва да бъде отложено с изпитателен срок три
години.
При определяне вида и размера на наказанието за подс. Р. Д. съдът прецени
степента на обществената опасност на престъплението, която определи като
висока. Въпреки недовършеността на деянието във фазата на опита и оставането на
обекта на посегателството в патримониума на неговия собственик, следва да се
изтъкне, че това се дължи изключително на намесата на охраната на промишленото
предприятие непосредствено преди извършителите да осъществят трайна фактическа
власт върху инкриминираните вещи. Също така степента на обществена опасност на
деянието е висока и поради значителната стойност на обекта на посегателството –
4000.00 лв, както и поради това, че за улесняване на отнемането, жп релсите са
били нарязани и са останали негодни за последващо ползване съобразно основното
им преднаначение и след деянието имат само остатъчна стойност като метал за
скрап, а така също и поради сложния механизъм на осъществяване на деянието,
включващ участие на няколко извършители и употреба на специализирано техническо
оборудване. Изтъкнатите
обстоятелства относно високата степен на обществена опасност на деянието, съдът
прецени и като отегчаващи наказателната отговорност на подс. Р. Д.. Съдът прецени като невисока степента на обществена опасност на подс. Р. Д. предвид предвид факта, че
същия е реабилитиран по предходно регистрираните му осъждания. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени направените от
този подсъдим цялостни признания в хода на производството, добрите
характеристични данни, изразеното критично отношение към стореното и недоброто
му материално състояние, както и факта, че макар и негодна за ползване по
предназначение, инкриминираната вещ е останала в патримониума на собственика с
остатъчна стойност като метал за скрап. Също като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът прецени факта, че този подсъдим не е участвал в
предварителното планиране и подготовка на престъплението и е имал второстепенна
роля при неговото извършване. Предвид факта, че довършването на изпълнителното
деяние е предотвратено от охранителната служба в заключителната фаза на
посегателството, непосредствено преди извършителите да установят трайна
фактическа власт върху инкриминираната вещ и след като вещта е била вече
повредена и негодна за ползване по предназначение, както и че недовършеността
на престъплението се дължи изключително на намесата на охраната на промишленото
предприятие, съдът намира, че не
са налице основанията по чл.58, б.”а”, вр. чл.18, ал.2 НК за определяне на
по-леко наказание от предвиденото за довършено престъпление. Но от друга страна,
съдът прие, че спрямо този подсъдим са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено
наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55,
ал.1, т.1 НК, предвиденото в специалната част на НК наказание „лишаване от
свобода” следва да се приложи в размер под минималния определен и към минималня
допустим, а именно – три месеца. Спрямо подс. Р. Д. са налице обективните
основания по чл.66, ал.1 НК и предвид констатацията за невисока степен на
обществена опасност на неговата личност, съдът намира, че за постигане на
поправителен ефект спрямо същия, не е наложително наказанието да бъде търпяно
ефективно и следва да бъде отложено
с изпитателен срок три години.
На основание
чл.189, ал.3 НПК, съдът
възложи на подсъдимите направените по
делото разноски за съдебни експертизи и за издаване
на изпълнителни листи.
Съдът счита, че
с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: