№ 25926
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА Гражданско дело
№ 20241110118225 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129-130 от ГПК.
Постъпила е искова молба на Т. Д. П. срещу Х (служител в **********), с
която предявява иск по чл.71, ал.1, т. 1 от ЗДискр за установяване извършен
тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., чрез следните деяния на
ответника: опит да уговори частна среща с ищеца без да го призовава; отказ да
си даде отвод по преписката, която е образувана по сигнал на ищеца и по която
работи ответникът; отказ да съобщи на началника на **********, че ищецът
иска неговия отвод; отказ да призове ищеца с призовка и по телефона; отказ да
снеме показанията на ищеца без да го призовава; отказ да съобщи на
Прокуратурата за конфликта, който има ищецът с **********; отказ да изпълни
указанията на СГП и да снеме показания на ищеца.
Съдът, като взе предвид фактическите твърдения на ищеца, счита така
предявения иск за недопустим, поради което искова молба подлежи на връщане
и производството следва да бъде прекратено.
Правният интерес от търсена с иск съдебна защита представлява
положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за
наличието на която съдът е задължен да следи служебно, като преценката за
наличие на правен интерес съдът следва да извърши въз основа на изложените от
ищеца в исковата молба фактически твърдения. При липса на правен интерес
образуваното съдебно производство се явява недопустимо. В конкретния случай
ищецът не излага фактически твърдения, въз основа на които да се приеме, че за
него съществува правно защитим по реда на чл. 71 ЗЗДискр. интерес.
Съображенията му съставляват квалификации, в т.ч. и правни, които не могат да
заместят конкретни обстоятелства, с които да се обоснове твърдяното право или
правоотношение, обект на защита. Действително, правен спор може да възникне
за всяко право или правоотношение, за което с предявяването на установителен
иск ищецът да установи със сила на пресъдено нещо неговото съществуване или
не, с оглед на което ответникът да се съобразява и да не накърнява
неоснователно правната сфера на ищеца. По дефиниция правоотношението,
предмет на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чиято разновидност е
иска по чл. 71, ал.1, т. 1 от ЗДискр, трябва да се твърди или отрича като едно
определено и вече възникнало между страните правоотношение или абстрактно
1
възможни правоотношения не могат да бъдат предмет на защита. Ищецът излага
твърдения, представляващи субективна оценка, в качеството на едно трето лице
за работата, респ. поведението на ответника, и липсват доводи за накърняване на
конкретно право на ищеца чрез форма на дискриминация –тормоз.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. „тормоз“ е всяко нежелано поведение
на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по
друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето
и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна
среда. Съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Следователно
тормозът е вид дискриминационно отнасяне, т.е. той е поведение, което
причинява нарушаване на правото на равно третиране на основата на изброените
признаци. Систематическото тълкуване на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. налага извод
за необходимостта от кумулативно наличие на нежелано поведение, което има за
цел или резултат накърняване на достойнството на конкретно лице и създаване
за него на враждебна, обидна или застрашителна среда. Наличието на всичките,
кумулативно изискуеми, предпоставки за определяне на едно отнасяне към
конкретна личност, като тормоз, следва да се извежда от твърденията в исковата
молба. Следва да се отчете, че създаването на враждебна, обидна или
застрашителна среда се отнася до създаването на атмосфера, наситена с
враждебност на конкретно място – работно място, учебно заведение, държавно
учреждение, търговски обект и пр., за които релевантни обстоятелства не се
излагат твърдения. Соченото от ищеца по делото като проявено спрямо него от
ответника дискриминационно поведение, изразяващо се в опит за уговаряне на
частна среща с ищеца без да бъде призоваван, липса на отвеждане на лицето от
преписка, непризоваването на ищеца за разпит, несъобщаване от ответника на
ръководстово за искания му от ищеца отвод, отказ от снемане на показанията на
ищеца без призоваването му; отказ на ответника да съобщи на съобщи на
Прокуратурата за конфликта на ищеца с ********** и отказ да изпълни
указанията на СГП и да снеме показания на ищеца, не съдържа признаците,
които да се подвеждат под хипотезата на тормоз. Твърденията в искова молба,
касаещи неправилно според ищеца упражняване от страна на ответника на
правомощията си по закон, не обосновава легитимен интерес за ищеца от
предявяване на иск за установяване на тормоз, предвид че извън
правораздавателната власт на съда по исков ред да се намесва в работата на
органите за изпълнителната власт. Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК, съдът,
прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Признатата оперативна
самостоятелност на разследващия орган при осъществяване на правомощията си
ищецът твърди да съставлява дискриминационно отношение, но по фактически
твърдения се правоизключва по арг. от чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр, тъй като
поведението на ответника спрямо ищеца съставлява по твърдения естеството на
занятието на ответника, което се осъществява и се определя от професионално
изискване за оперативна самостоятелност. Субективната оценка на ищеца за
това дали работата на ответника е извършена в съответствие с нормативен акт,
2
не може да обуслови наличие на признаците на неравно третиране.Освен това,
разпоредбата на пар. 1, т. 1 от ЗЗДискр, която дефинира тормоза не касае
абстрактни съждения, писания и идеи, насочени към неопределен кръг лица от
различни етноси, раси, религиозни общности, полове и пр., а конкретно
поведение, изразено чрез слово, писмо, телодвижение и др., насочено срещу
конкретно лице и накърняващо правата и доброто му име. Въпросът е на
допустимост, а не на основателност на иска, тъй като самата искова молба
следва да съдържа твърдения за факти и връзки между тях, които в своята
логическа последователност принципно биха могли да доведат до засягане на
кръга обществени отношения, защитими от нормативното правило. Като
съобрази изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца липсва
правен интерес от така предявения иск, тъй като твърденията му не обуславят
защита по реда на ЗЗДискр. (вж. Определение № 442 от 13.11.2020 г. по ч. гр. д.
№ 3427/2020 г. на ВКС, III г. о. и Определение № 396 от 9.10.2020 г. по ч. гр. д.
№ 2958/2020 г. на ВКС, III г. о.).
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, по която е образувано гр. дело № 18225/2024 г. по
описана СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 18225/2024 г. по описа на
СРС.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3