Р Е Ш Е Н И Е
20.11.2020 год.
Номер
260022 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 25 (двадесет и пети) юн и Година 2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Мюжгян Ахмедова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 102 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от К.Н.С. с ЕГН **********,***,
обл.Шумен, ул.“***“№4, ап.52 и настоящ адрес *** срещу Наказателно
постановление №23/24.03.2020 г., издадено от Кмета на Община ***.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност на
наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано
прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението. Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
редовно призован се явява лично и поддържа жалбата, като отрича извършване на
нарушението и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна редовно
призовани не изпращат представител в с.з и не развиват становище по жалбата.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните
по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна
следното: На 25.02.2020 г. около 15.30
ч. в с.***, общ.***, обл.Шумен на улицата на която живеел, жалбоподателя
прекъснал електроснабдяването на улицата и в частност на дома на лицето В.К.,
след което предизвикал скандал със същото лице, като и двамата били в явно
нетрезво състояние. Поради възникналият скандал през непродължителен период от
време, и двете лица – жалбоподателя С. и лицето В.К. сигнализирали на тел.112.
Да извършат проверка на сигнала подаден първо от жалбоподателя били изпратени
полицейските служители от ПУ-*** – св.М.М. и Т.И.. Като пристигнали на място
жалбоподателят им разказал, че съседът му В. отправял към него заплахи за нанасяне на побой
и обиди на висок глас. Поводът за това отношение на В.К. било прекъсването на
електричеството от жалбоподателя. След като не открили К. в дома му, за да го
разпитат полицейските служители тръгнали да го търсят из селото. През това
време получили втория сигнал за
възникнал скандал, този път от В.К.. Полицейските служители отново се върнали
на същата улица и видели, че на улицата жалбоподателят стоял на стол пред
къщата си и бил в явно нетрезво състояние, като до него имало пластмасова
бутилка до половината пълна с бира, чаша и брадва, подпряна на вътрешната
страна на касата на вратата на дома му. В.К. излязъл от дома си, но също бил в
нетрезво състояние, до такава степен, че полицейските служители на могли да
проведат разговор с него. Връчили му призовка за явяване в ПУ-***. Полицаите
провели разговор със съседка на жалбоподател, посочена с името Д., която им
споделила, че скандала бил предизвикан от жалбоподателя, като прераснал в
закани, подкрепени с жестове с насочено хладно оръжие-брадва и нож и от двете
страни. След приключване на проверката с изслушване на обясненията на В.К. на
следващия ден, св.М. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.3,
ал.1, т.1 и 4 от НАРЕДБА No 1 за поддържане и опазване на обществения ред,
чистота и общинското имущество на територията на Община ***. При съставяне на
АУАН жалбоподателят отново бил в нетрезво състояние, като отправял обиди към
св.И.-полицейски служител и заплахи за дирене на отговорност от полицейските
служители за неизпълнение на служебните им задължения. Жалбоподателят отказал
да подпише акта, което е удостоверено с подписа на един свидетел. Въз основа на съставеният акт било издадено обжалваното
Наказателно постановление, с
което за извършено административно нарушение по чл.3, ал.1, т.1 и 4 от НАРЕДБА
No 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистота и общинското
имущество на територията на Община *** и на основание чл.61, ал.1 т.2 от същата
Наредба на жалбоподателя било наложено административно наказание “глоба” в
размер на 150.00 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по
делото свидетели и писмените доказателства.
Показанията
на разпитаните като свидетели полицейски служители, съдът кредитира изцяло,
същите са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия
между тях. Подкрепят се и от събраните писмени доказателства. Същите са
незаинтересовани от изхода на делото.
При
така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
административно наказателно-процесуалните правила.
АУАН и НП съдържат изискуемите
реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната
норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още
към момента на съставяне на АУАН, като както се установи и в съдебно своевременно
е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.
АУАН и НП са издадени от
компетентни органи по смисъла на чл.59 и чл.60 от НАРЕДБА No 1 за поддържане и опазване
на обществения ред, чистота и общинското имущество на територията на Община ***.
В АУАН и НП са посочени времето и мястото на
осъществяване на нарушението, които обстоятелства
се установяват от показанията на свидетелите, поради което съдът намира че
възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Същевременно
както АУАН, така издаденото въз основа на него НП, съдържат всички необходими
реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е
описано подробно от фактическа страна, като с НП същото е подведено и под
съответната правна норма, а именно разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.1 и т.4 от НАРЕДБА
No 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистота и общинското
имущество на територията на Община ***, като с няколко деяния – предизвиквайки
скандал на висок глас на улицата, скарване и заплахи, които са скандални
действия с лицето В.К. на обществено място в периода от 14 до 16ч.,
жалбоподателя е нарушил спокойното обитаване на гражданите, както и реда и спокойствието на обществени места, за
което е налице забрана по силата на чл.3,
ал.1, т.1 и т.4 от НАРЕДБА No 1 за поддържане и опазване на обществения ред,
чистота и общинското имущество на територията на Община ***(Изменена и
допълнена с Решение No 331 от 30.01.2018 г. по Протокол No 1 от заседание на
Общински съвет ***, проведено на 30.01.2018 г; изменена с Решение No 439 от
17.12.2018г. по Протокол No 11 от заседание на Общински съвет ***, проведено на
17.12.2018г.) с жалбата и в с.з възражения от жалбоподателя, съдът счита за
неоснователни, същите не са подкрепени с доказателства и целят единствено да
оневинят жалбоподателя и да омаловажат извършеното от него нарушение. Още повече, че жалбоподателят не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и
обстоятелства, от значение за неговата индивидуализация и правна квалификация,
са установени и посочени в наказателното постановление. Ангажирането
отговорността на К.С. за извършеното от него нарушение по чл.3,
ал.1, т.1 и т.4 от НАРЕДБА No 1 за поддържане и опазване на обществения ред,
чистота и общинското имущество на територията на Община *** е фактически, правно и доказателствено обосновано,
поради което съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено
в съответствие с приложимия материален закон.
По отношение на последното възражение на жалбоподателя,
че извършеното от него нарушение попада под приложното поле на маловажния
случай, съдът намира същото за неоснователно. За
да се квалифицира едно нарушение като „маловажно”, следва да са налице редица
обстоятелства, анализът на които да налага извод, че деецът и поведението му
разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите
нарушения от този вид, при което и санкция, определена в законовия й минимум,
се явява прекомерна. В настоящия случай съдът намира, че по делото не се
установяват обстоятелства, от които да се налага извод за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с деяния от същия вид. По делото се
установи, че повод за скандала е
поведението на жалбоподателя, който е предизвикал повреда в ел.табло, въз
основа на която е прекъснал електричеството на част от улицата, включително и
на дома на В.К. и това не бил първият такъв случай. Касае се до формално
нарушение, което законът не свързва с настъпване на допълнителни вредни
последици, освен тези посочени в обективната страна на деянието-нарушаване на
обществения ред и вдигане на шум, с който се нарушава спокойствието на
гражданите, които биха могли да бъдат отчитани единствено на плоскостта на
отегчаващите отговорността обстоятелства. При това положение съдът
счита, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.
93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При определяне на наказанието за извършеното нарушение,
административноказаващият орган се е съобразил с наказващата разпоредба на чл.
61, ал.1, т.1 от НАРЕДБА No 1 за
поддържане и опазване на обществения ред, чистота и общинското имущество на
територията на Община ***, която предвижда за
нарушение на чл.3, ал.1, т.1, 4 и 5 от същата Наредба
наказание глоба в размер от 50 до 150 лв. Като взе предвид отегчаващите отговорността на жалбоподателя - повода за
възникване на скандала, поведението по време на проверката и непосредствено
след нея, препятстване на полицейските служители да изпълнят служебните си
задължения, след като не са отговорили на очакванията на жалбоподателя за
осъществяване на възмездие срещу другия участник в скандала В.К., съдът счита
че определяне на наказанието в максималния размер е справедливо и отговарящо на
специалната и генералната превенция.
Ето защо,
съдът счита че процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №23/24.03.2020 г., издадено от Кмета на Община ***, с което на К.Н.С. с ЕГН **********,***, обл.Шумен, ул.“***“№4, ап.52 и
настоящ адрес *** за нарушение
по чл.3,
ал.1, т.1 и т.4 от НАРЕДБА No 1 за поддържане и опазване на обществения ред,
чистота и общинското имущество на територията на Община *** и на
основание чл.61, ал.1, т.1 от НАРЕДБА No 1 за поддържане и опазване на
обществения ред, чистота и общинското имущество на територията на Община *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 150.00 лв. /сто и
петдесет лева/.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: