№ 15157
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110151160 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..., ЕИК ..., моли от съда да осъди ответника ..., БУЛСТАТ ...., да заплати
сумата от 173,06 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско на МПС“ по щета
№ ... за настъпило на 22.03.2021 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо
се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице,
чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска-
20.09.2022 г., до окончателното плащане на сумата, и сумата от 20,24 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 27.07.2021 г. до 20.09.2022 г.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че между него и собственика на увредения лек автомобил
марка и модел „Опел Инсигния“, с рег. № ..., бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № .../11.08.2020 г., въз
основа на който заплатил на застрахования сумата в размер на 158,06 лв.- обезщетение за
имуществени вреди, заведени по щета № ..., претърпени в резултат от ПТП, настъпило на
22.03.2021 г., на територията на гр. София, при движение по ул. „...“. Вредите били
причинени от попадане на застрахования автомобил в необозначена и необезопасена дупка.
Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
застрахования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с ликвидационните
разходи за определянето му, срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи
1
гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в
изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по
него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата от общо
173,06 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но ответникът е
направил отказ с писмо от 14.07.2021 г. Ищецът претендира и заплащане на мораторна
лихва върху главницата в размер на 20,24 лв., за периода от 27.07.2021 г. до 20.09.2022 г.,
както и сторените в производството съдебни разноски. Ищецът е представил писмени
доказателства, като е посочил и допълнителни доказателствени искания за установяване
механизма на ПТП, в т.ч. гласни доказателствени средства и изслушване на заключение по
САТЕ, които са допуснати от съда и събрани в хода на съдебното дирене.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ... подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че исковата молба е нередовна,
тъй като не е конкретизирано точното място, където се твърди наличието на необозначена и
необезопасена дупка, нито неговия размер. Оспорва се пасивната материалноправна
легитимация на ответника, като се поддържа, че в случай че процесното ПТП е настъпило
„при ресторант „...“, последният обект не представлява общинска собственост и ответникът
не носи отговорност за неподдържането му. Оспорва наличието на необезопасена дупка на
пътя да е станало причина за ПТП. Счита за недоказано наличието на процесното
препятствие. Твърди, че ищецът е изплатил застрахователното обезщетение в нарушение на
общите условия на застраховката поради неуведомяване на органите на „Пътна полиция“,
респективно- поради липса на издаден протокол за ПТП. Оспорва механизма на ПТП,
описан в уведомлението за щета, тъй като същото не се ползва с материална
доказателствена сила. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между механизма
на ПТП, вредите и поведението на ответника. В условията на евентуалност, твърди, че
водачът на процесния лек автомобил е изцяло виновен за настъпване на вредите поради
несъобразяване с пътните условия и ограниченията за скоростта за движение. Твърди се
още, че водачът на увреденото МПС е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредите по автомобила, с оглед което оспорва размера на претендираната сума. Моли за
отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност- да бъде намален размерът на
обезщетението. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след съвкупен
анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на изслушаните
съдебни експертизи, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
От приложените от ищеца писмени доказателства /застрахователна полица №
.../11.08.2020 г., калкулация по щета, опис-заключение по щета, ликвидационен акт и др./ се
установява безспорно, че между ищеца по делото ... и ... като собственик на застрахован
обект- л.а. марка „Опел“, модел „Инсигния“ с рег. № ..., била сключена комбинирана полица
по автомобилна застраховка „Каско+“, съгласно цитираната полица, с период на действие от
16.08.2020 г. до 15.08.2021 г. /приложена на л.7 от делото/. Видно от полицата, лек
2
автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“ с рег. № ... е застрахован за сумата от 23000 лв.,
с покритие по клауза „Пълно каско“, с право на „Доверен сервиз“ и срещу заплащане на
застрахователна премия от 784,30 лв., платена еднократно при сключване на застраховката.
От доказателствата приети по делото, се установява, че на 23.03.2021 г., по повод
претърпяно на 22.03.2021 г. ПТП, а именно преминаване на автомобила през необезопасена
и необозначена дупка на пътното платно по ул. „...“, в участъка пред ресторант „...“ в гр.
София, след преминаване през т.нар. „легнал полицай“, е подадено до ищеца уведомление за
Щета като била образувана такава под № ..., за ликвидиране на претърпените щети по
автомобила. Застрахователят изготвил опис – заключение по Щетата, видно от който
увреден детайли е единствено предна дясна гума, която била със степен на увреждане – „за
подмяна“. Щетата била ликвидирана по метода „Експертна оценка“, видно от калкулацията
на претенцията, ликвидационния акт по щетата от 12.04.2021 г. и платежно нареждане от
12.04.2021 г., като определената сума в размер на 158,06 лв., била заплатена на собственика
на автомобила, с посочено основание номера на щетата и рег. № на увредения автомобил.
От посочените по-горе писмени доказателства, приети като неоспорени от ответника,
съдът приема, че ищеца установява по делото твърденията си, че между него и собственика
на увредения автомобил е била налице към датата на ПТП валидно сключена имуществена
застраховка „Каско+“ за л.а. „Опел Инсигния“, с рег. № ..., увредено при процесното ПТП на
22.03.2021 г. в гр. София, при движение по ул. „...“, пред ресторант „...“.
От писмените доказателства по делото – уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 23.03.2021 г., опис на претенция, опис заключение на щета по МПС, доклад по
щета № ..., декларация от застрахования за начина на ликвидиране на щетата и пл.
нареждане от 12.04.2021г., представени от застрахователя-ищец, както и от гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на св. Д. К., водач на увредения лек
автомобил в момента на ПТП/ се установяват въведените с исковата молба твърдения от
ищеца, вкл. механизма на ПТП. Видно от показанията на св. К., дадени пред настоящия съд,
на посочената в уведомлението за щета дата /22.03.2021г./ свидетелят се движил по главния
път между кв. „...“ и кв. „...“ където живеели работодателите на К., при което при
преминаване през поставения „Легнал полицай“, непосредствено под пешеходната пътека до
него е имало огромна дупка около 40-50 см., пълна с вода, която нямало как да се избеген.
При попадането в дупката, сп. свидетеля се „чул страшен шум и дори от ресторанта хора
излезли при удара“. Самият свидетел бил изненадан, че при такъв удар се отървал само със
сцепена гума, очаквал да има „много повече щети по автомобила.... но имал късмет....
дори нямало крива джанта“. Твърди да е управлявал автомобила с разрешената за
участъка скорост, не повече от 50 к/ч., като самата дупка била много дълбока, нямало пътни
знаци. Проблемът бил, че дупката била под „легналия полицай“ и като била пълна с вода,
нямало как да се види и избегене“. Понастоящем дупката била запълнена, но все още се
виждала кръпката от запълването й, която отново е почнала да се рони.
Свидетелят не твърди да е сигнализирал за произшествието на 112, нито същото да е
било посетено от екип на органите на Пътна полиция. Твърди и се установява от писмените
3
доказателства, че е уведомен за пътния инцидент на още на следващия ден единствено
застрахователя по застраховка „Каско“ в съответствие с договора между тях. Потвърждава,
че щетата е била отстранена, като гумата подменена, а стойността за закупуването й
съответно била преведена от застрахователя на собственика на увреденото МПС.
Показанията на св. Д. К., съдът кредитира изцяло, доколкото същите възпроизвеждат
непосредствени негови възприятия, безпротиворечиви са и кореспондират с останалите
писмени доказателства по делото, както и с категоричното заключение на съдебната
автотехническа експертиза относно вида на вредите, които са настъпили и причинно-
следствената връзка, с описания механизъм на ПТП. Същите еднозначно сочат участъка от
пътя, на който се е случило ПТП, условията при които е настъпило, състоянието на пътното
платно и характеристиките на препятствието /голяма по размери дупка, разположена
непосредствено след „легнал полицай“, която била запълнена и от вода и била невидима за
водачите.
От анализа на приетите писмени доказателства по делото /посочени по-горе/,
свидетелските показания на св. К., както и от изслушаното заключение по САТЕ /прието без
възражения от страните/ се установява безспорно, че причината за процесното ПТП и
настъпилите щети на застрахованото МПС са „преминаване през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, пълна с вода“, при движение по улица „...“ в
района на кръстовището с ул. „...“ срещу ресторант „...“, като видимите щети са и
отразените в уведомлението за щета до ищеца – сцепена предна дясна гума.
От заключението на САТЕ се установява още, че щетите по процесния лек автомобил
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 22.03.2021 г.
произшествие, като стойността необходима за възстановяване на автомобила, на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 201,05 лв., която сума надвишава изплатената такава от
ищеца на застрахования собственик (158,06 лв.), която пък сума съставлява цена за
възстановяване на щетите по автомобила, определена на база „експертна оценка“ на
застрахователя, която обичайно не включва ДДС, допълнителин материали, труд за демонта
и монтаж на новата гума и др. Според вещото лице, в отговор на поставен въпрос относно
обичайните разноски, които застрахователите извършват във връзка с ликвидацията на
щетите, същите възлизат на сумата между 15 лв. и 25 лв., като в тази сума се включват
разходи по опис на щетите от експерт, изготвяне на снимков материал, изчисляване на
стойността на уврежданията и разходи по съхранение на преписката.
В процесния случай, застрахованото лице е избрало метод за ликвидация на щетата
„експертна оценка“ на застрахователя. Видно от изготвените експертизи от ищеца,
дължимото и изплатено застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 158,06 лв., която
сума е била преведена на собсвеника на увредения автомобил на 12.04.2021 г., като по този
начина щетата е била приключена.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите са
настъпили от попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, че мястото
на ПТП не се стопанисва от ... и че водача на автомобила е съпричинил вредоносния
4
резултат, са неоснователни и останаха недоказани. Недоказано остана и твърдението на
ответника за друг, различен от описания в Протокола за ПТП и свидетелските показания на
св. К., механизъм на ПТП.
Видно от заключението на САТЕ, при така представения механизъм на ПТП, описан в
уведомлението за щета и представен в показанията на разпитания като свидетел водач на
увредения автомобил, св. Д. К., в т.ч. описа на щетите на процесния л.а. „Опел Инсигния“, с
рег. № ..., се налага извод че вредите, които е получил същия отговарят на механизма на
настъпване на произшествието и щетите са в пряка причинна връзка с настъпилото на
22.03.2021 г. в гр. София, ПТП.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 201,05 лв., която
сума надвишава реално изплатената такава от ищеца на застрахования при него собственик
на автомобила, от 158,06 лева с ДДС, явяваща се експертна оценка на щетите, съгл. ОУ на
ищеца.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на приетите за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца В
тежест на ищеца да докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по
имуществено застраховане със собственика на увредения автомобил, настъпило в срока на
застраховката застрахователно събитие, което се явява покрит от застраховката „Каско“
риск, както и че същото е настъпило вследствие противоправно поведение на ответника
(бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общински пътища); претърпените от застрахования вреди в резултат на
настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите и платено застрахователно
обезщетение. Съответно в тежест на ответника е възложено доказването на обстоятелства,
изключващи отговорността му, вкл. въведеното възражение за съпричиняване при условията
на пълно и главно доказване.
От съвкупния анализ на приетите и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че между ищеца и собственика на л.а. „Опел Инсигния“, с рег. № ...,
за процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка
“Каско+” съгл. застрахователна полица № .../11.08.2020 г. В периода на покритие на
застраховката, на 22.03.2021 г., застрахованият автомобил претърпял ПТП, с което се
реализирал покритият по застраховката риск – „пътно транспортни произшествия по време
на движение и/или в паркирано състояние“. Видно от приложените по делото договор за
застраховка „Каско+“ и ОУ на ищеца, неоспорени от ответника, покрит риск на
застрахованите са „ щети по време на движение на МПС и/или паркирано положение“ в
която хипотеза попада и риска от попадане в необезопасено препятствие на пътното платно
/дупка/, като не са налице и предвидените в договора и ОУ „Общи изключения“.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и претърпените щети по застрахованото МПС е преминаване през
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка пълна с вода, разположена
5
непосредствено след „Легнал полицай“ на пътното платно/ при движение по ул. „...“ при
кръстовището с ул. „...“ в участъка от главен път между кв. ... и кв. ..., в град София.
Процесното МПС се е движело в дясната лента за движение, като поради липса на
обозначение и разположението на дупката /непосредствено след „легнал полицай“ и пълна с
вода/, водачът на увредения автомобил и свидетел по делото – К., не успял да възприеме
своевременно и да избегне дупката, поради което преминал с цялата си дясна гума през нея,
при което последната се сцепила.
За претърпените щети застрахователят – ищец изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в общ размер на сумата 158,06 лева, като щетата била
ликвидирана по метода „експертна оценка“.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 от ЗП, на общините е възложено задължението за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 от ЗОбС пътният
участък където е реализирано процесното ПТП е част от общински път, който се намира на
територията на ..., чието е и задължението за стопанисването му, респ. за поддръжката и
ремонта му. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители
6
в ..., представлява противоправно и виновно поведение, изразяващо се в бездействие, във
връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД, при изпълнение на възложената им работа, което предвид
събраните писмени доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна
връзка с настъпилите щети на МПС, поради което, съдът намира за доказан по делото
фактическия състав на нормата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 201,05 лева и надвишава изплатеното от застрахователя
обезщетение, в т.ч. и сторените ликвидационни разноски, претендирани в минимален размер
от 15 лв. Предвид диспозитивното начало, съдът ще следва да присъди претендираното от
ищеца обезщетение до размер от 173,06 лв. с вкл. ликвидационни разноски от 15 лв.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца размер на 158,06 лева, представляващи
заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско на МПС“,
нито сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лв., нито пък ответника проведе
успешно доказване на възложените му в тежест факти относно твърдяното от него
поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, с което същият е допринесъл
за настъпването на ПТП.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр.
чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 173,06 лв.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя
съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 410, ал.1, т.2 от
КЗ вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното обезщетение. Датата
на изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на дата на забавата. Предвид липсата на
установен срок за изпълнение на задължението на ответника по чл. 410, ал.1 от КЗ, за да
изпадне същият в забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на
ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай такава покана ищецът е изпратил на 22.06.2021 г., съответно е
била получена от ответника на 07.07.2021 г. /видно от отбелязването на л.26 от делото/.
Следователно от 23.07.2021г. /15 дни след получаването й, съгласно дадения от ищеца срок
за доброволно плащане/ ответника следва да се счита, че е изпаднал в забава. Ищецът в
настоящия случай, претендира обезщетение за забава за периода от 27.07.2021 г. до
20.09.2022 г., като размерът на обезщетението за забавено изпълнение върху паричното
задължение от 173,06лв. за посочения период, изчислено по реда на чл.162 от ГПК, с
7
помощта на онлайн лихвен калкулатор, възлиза на претендирана с исковата молба сума от
20,24 лв., поради което и този иск следва да бъде уважен изцяло в предявения му размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира сторени по делото разноски в общ размер на 518,00 лева, от
които 50 лева – държавна такса, 200 лева – за експертиза, 50 лева за депозит за свидетел,
както и 168 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно приложена фактура.
С оглед изложените мотиви и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид пълното
уважаване на претенцията, на ищеца се следват изцяло и сторените от него съдебни
разноски в размер на 518,00 лева. за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., гр. София, ул. “..., представлявана от ... да заплати на ..., ЕИК ..., на
основание на осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД сумата в размер на общо
173,06 лева, от която сума 158,06 лв., представлява регресно обезщетение за нанесени щети
на лек автомобил марка „Опел Инсигния“, с рег. № ..., настъпили в резултат на реализирано
на 22.03.2021г. ПТП – попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
по по ул. „...“, пред ресторант „...“, при движение по глвен път между кв. ... и кв. ... в гр.
София, а сумата от 15,00 лв. съставлява ликвидационните разноски за ищеца във връзка с
определяне на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху
главницата от 173,06 лв., считано от 20.09.2022г. до окончателното изплащане, а на осн.
чл.86, ЗЗД сумата от 20,24 лв., представляваща мораторна лихва за забава при плащането на
главницата, дължима за периода от 27.07.2021 г. до 20.09.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ..., гр. София, ул. “..., представлявана от ...
да заплати на ..., ЕИК ... сумата 518,00лв., представляваща съдебни разноски, сторени в
настоящото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8